Хърватия е единствената страна в света, в която няма планини над 2000 м, но има топ алпиец - Яница Костелич. На 17 г. тя печели слалома през 1999 г. в Сер Шевалие, Франция, с 1.78 сек пред втората, което е най-голямата разлика през последните 20 години! През 2001 г. пък грабва Световната купа в алпийските ски, което е едно от най-грандиозните постижения в историята на хърватския спорт. Тогава на летището в Загреб тя получава 1256 рози
През 2002 на зимните игри в Солт Лейк Сити Костелич се записва в историята като първата алпийка, спечелила 4 медала в една олимпиада: 3 златни и 1 сребърен. Това е резултат от къртовския труд, на който баща й Анте Костелич подлага нея и брат й Ивица. Анте обича да казва, че нямаше да го има успеха без свободна Хърватия. Ивица също хвърля бомба с победата си в слалома за Световната купа през 2001 г. в Аспен, Колорадо. В първия манш 22-годишният младеж се класира 64-и (!), но във втория дава най-добро време. Това е най-крайната стартова позиция за победител в слалома в историята на Световната купа и трета изобщо в спорта.
Животът на семейство Костелич е уникален
На младини Яница и Ивица пътуват със старата семейна лада, като спят и се хранят в колата. В същото време другите деца отсядат в хотели и си лягат в топли легла. Костелич опъват палатка дори при минус 20 градуса. Не могат да плащат за тренировки, затова стават в 4 часа сутринта, натъркват лицата си със сняг, слагат старите ръкавици и хващат баира призори (безплатно), докато другите още се излежават. Известно е, че ските са спорт за богати хора. Обикновено се хранят със сандвичи. Веднъж дори се подслоняват за цяла седмица в пещера, защото се страхуват от въздушни нападения. "10-12 години не се спряхме", споделя Анте пред New York Times.
Когато Костелич се връщат вкъщи от Австрия, Германия, Франция или Швейцария, на няколко пъти продават ските срещу бензин за ладата. По това време в Хърватия, Босна и Херцеговина вече бушува сръбската агресия (1990-1995). Бащата Анте Костелич, голям спортист, треньор и бивш хандбалист, си спомня с благодарност за един австрийски жичкаджия, Вили Арншайнер, който в критичен период им дал 100 шилинга и предрекъл великото им бъдеще в ските.
На 15 г. Яница има 22 поредни победи на европейски първенства за деца в един сезон. В деня след смъртта на президента Франьо Туджман тя се пързаля с черна лента на ръката. Младите Костелич са възпитани в дълбок патриотизъм и техният принос вечно ще се помни. Преди всеки старт двамата редовно се кръстят по християнски. "Обективните" европейски медии обаче винаги пропускат този важен детайл. В края на 1999 Яница пада лошо и скъсва сухожилия. След сложна операция се подлага на суров фитнес режим, за да се върне към нормален живот. Тя не само започва отново да ходи, но и да печели европейски, световни и олимпийски стартове.
Костелич, която става национален герой в една страна без особени традиции в ските, се смята за най-добрата слаломистка в света
"Хърватската сензация", както я наричат медиите, е единствената жена, заедно с французина Жан-Клод Кили и австриеца Тони Зайлер, спечелила 3 златни медала в една олимпиада. На Солт Лейк-2002 около Яница витае несигурност след трите операции предната година. Между другото Яница доказва, че заслужава "Оскар" за това, че тежките контузии не могат да я спрат. "След едно от състезанията се наложи да я повдигаме на подиума, защото изпитваше адски болки след спускането. Три седмици по-късно ни остави зад себе си на олимпиадата, когато взе 4 златни медала", смее се австрийката Михаела Дорфмайстер.
Можеше ли в Солт Лейк да се пребори за олимпийски медал? 20-годишната балканджийка дава много бърз отговор на този въпрос. Подминавайки спускането, тя се концентрира върху комбинацията, където в спускането изпреварва с цяла секунда съперничките си, а след слалома прибира златото. После става втора в супер G, непосредствено зад Даниела Чекарели. Следва слалом, където на косъм изпреварва Лаура Пекеньо. Третото й злато е в гигантския слалом, където изпреварва с 1.32 сек Аня Персон.
След феноменалния триумф Яница споделя пред New York Times: "Тези медали са семейни - те принадлежат на мен, на брат ми и на баща ми. Както и на майка ми, която винаги присъстваше. Тя беше босът. Най-после се сбъдна семейната ни мечта."

в-к 7 дни спорт
Събота, 20 Февруари 2010 г.

  Tweet