ОЛИМПИАДА. С 6-ия си медал във Ванкувър шведката Аня Персон изравни рекорда на Яница Костелич (Хър) за най-много медали от бели олимпиади. Най-награждаваната алпийка - с 2 кристални глобуса (2004, 2005) и 6 златни медала от световни първенства, вече планира оттегляне.

Колко време губите между Тарнаби, където сте родена, Монако, където живеете, и другите места?
- 250 дни работя със ските, през останалите 100 съм в Монако. През юли обаче там е горещо, затова отивам в Швеция. Изобщо използвам рационално всички сезони.

Изпитвате ли удоволствие върху склоновете?
- Да. Спускането върху идеален сняг ти дава свобода. Усещането да си съвсем сам също те кара да се чувстваш добре. Радвам се като дете, току-що получило шоколадче. Съществува и известна доза страх, което засилва трилъра.

А когато не сте сама?
- Когато съм с деца, се опитвам да им втълпя, че не всичко трябва да се върши в името на победата и звездния статут. Съветвам ги да си гледат кефа и се опитвам да им дам нещо от своето детство.

Как се чувствате сега, когато най-голямата ви съперница Яница Костелич се пенсионира?
- С нея беше голяма веселба. На склоновете винаги беше "горещо", което допадаше на медиите. Две млади момичета се бореха като лъвици за златото. На снега бяхме доста оперени, но иначе бяхме приятелки. Яница получи огромна публичност, защото се справяше отлично след всичко, което е преживяла. На олимпиадите беше фантастична. Спечели страшно много медали (6, от които 4 златни) и направи велика кариера. Гордея се, че през всичките тези години бях до нея. Двете влязохме в историята.

Измежду всички ваши постижения как оценявате златния медал в слалома от Торино?
- Много е специален. При загряването усуках лошо коляното си и се спуснах с много болка. Но мисля, че тъкмо контузията ми помогна за успеха, защото се концентрирах повече върху нея. Тогава напрежението върху мен беше адско. Аз бях избраницата на Швеция, призвана да занесе нещо вкъщи. Още нямах медал, затова бях много нервна на старта, но успях да се стегна. След финала изпитах безмерно щастие. Олимпиадата е нещо специално, където е трудно да се запази хладнокръвие и да се удържат емоциите. Торино беше много труден, затова винаги ще се гордея с начина, по който проведох борбата към успеха.

Къде държите днес медала си?
- Всичките ми трофеи са в Тарнаби, в къщата на мама и тате. Мисля, че там им е мястото. Разбрах, че в Тарнаби планират да построят музей, и се надявам един ден да го направят, за да може всеки посетител да се запознае с моите постижения.

Вероятно другото крило в музея ще бъде за Ингемар Стенмарк, който също е роден в Тарнаби?
- Да, мисля, че трябва да построят наистина голяма сграда, която да е в състояние да побере всичките ни отличия.

Росен Бабоев
в-к 7 дни спорт
Понеделник, 22 Февруари 2010

  Tweet