Най-високият зимен център в Африка, Укаймеден, в Мароко, стана домакин на Годишната среща на Международния ски клуб на журналистите (СКИЖ).

"Действително ли отивате на състезания по ски в ...Мароко ?", изумено ни питаха стюардесите на полета на "България ер" от София за Мадрид, които бяха изненадващо усмихнати и любезни за твърде ранния час на мразовитото зимно утро. Още по като извънземни, заради калъфите ни с по два чифта ски, тежки сакове и скиорски якета, ни гледаха по-късно мароканците на международното летище в Казабланка. Там температурата в края на януари вече гонеше 20 градуса. Хубаво, че топлите якета "Диел спорт" на 12-те български журналисти скиори - участници в 56-ата Годишна среща на Международния ски клуб на журналистите (СКИЖ) в Укаймеден (Мароко), бяха поне в подходящия за ислямския свят зелен цвят.  Да, но нито зеленият цвят, нито журналистическата карта ми помогнаха още при първата ми среща със стриктните марокански полицаи. Снимайки пред летището "Мохамед V" с любителска DVD камера прекрасната дъга в небето след пролетния дъжд, в обектива ми попаднали и двама полицаи. Веднага надуха свирките и докато се окопитя, двамата мустакати мъжаги в черни униформи с червени яки и ръкавели вече бяха до мен и сочеха с пръсти да изтрия кадрите с тях. Обясненията ми нямаха резултат. Върнах малко назад лентата в касетката, показах им, че уж трия и, разбира се, ...запазих красивата дъга и тичащите на пожар към мен полицаи. Всички научихме обаче първия си урок. В Мароко не можеш да снимаш полицай, просто е табу. Така униформеният служител на реда всява още повече респект, а може би се забулва и в някаква тайнственост.
Друго табу в тази голяма страна (почти 7 пъти по-голяма от България) в Северозападна Африка е да критикуваш, да говориш или пишеш срещу държавния глава - крал Мохамед VI. Възкачил се на трона през 1999 г. след смъртта на прочутия си баща крал Хасан II, 46-годишният сега Мохамед VI се изявява като много по-достъпен за народа и модерен монарх, обявява се за демократизация на страната, действа като мъдър съветник на правителството доста по-деликатно от свръхамбициозния политически свой баща. Фотопортрети на младия усмихнат крал те посрещат в Мароко навсякъде - в обществени сгради, но и в супермодерни петзвездни хотели в Маракеш, в крайпътни "казби" (хотели, предлагащи всички удобства, но построени в стила на старите укрепени домове "казби" със зъбери, бойници и малки прозорчета), но и в забутани ресторантчета в Медина - романтичната стара част на "червения град" Маракеш. Иначе мароканците казват, че култ към личността на Мохамед VI ...няма. За медиите пък освен краля теми табу са също ислямската религия, сексуалността и армията. 
В случая обаче тези проблеми не бяха основните за нас, а и все пак знаехме манталитета в арабските монархии. Бяхме заменили временно лаптопи, микрофони и камери със ски и щеки заради нещо друго, заради нещо уникално. За първи път в историята на Международния ски клуб на журналистите (СКИЖ), роден още през "студената война" в далечната 1955 г., неговото неофициално световно първенство щеше да се състои в ...Африка, дето се казва на броени километри от Сахара ?! Затова като твърде екстравагантна, дори шантава, посрещнахме идеята на Белгийския журналистически ски клуб и ентусиасти от Кралската мароканска федерация по ски и планинарство да ни домакинстват съвместно на поредната среща на СКИЖ през 2010 г. в курорта Укаймеден, на 74 км от старинния Маракеш.
И най-големите скептици признаха успеха на мароканско-белгийската "копродукция" още щом зърнаха стоманената колона от 36 джипа (6-местни "Тойоти"), виеща се по пътя от Маракеш през пролома на река Урика до "мястото за среща на четирите ветрове" (точния превод от арабски на Укаймеден). Пътят е тесен, планински, но без ...дупки. Впрочем не видяхме улица или шосе в Мароко с нашенските дупки, а за аутострада като тази от Маракеш до Казабланка само бихме могли да мечтаем и през идното десетилетие. Да извозиш над 200 (с домакините) души от 35 държави с ... джипове, тежко натоварени и отгоре с багаж, изисква наистина много сериозна организация. Променя се постепенно и пейзажът навън - от зелени нивички и маслинови гори (зехтинът тук е студено пресован и страшно вкусен) през почти голи ридове, напръскани с малко сняг като с пудра захар, до като че ли забитите в небето заснежени дялове на Високите Атласки планини.
Ето ни най-сетне и в Укаймеден - най-високо разположения ски-център в цяла Африка, от 2 650 метра долу до 3269 м на най-горната станция на седалковия лифт. Трябва наистина много дебел сняг, за да може да покрие скалистите масиви, каквито са пистите в Укаймеден. Тук няма дървета, нито храстчета, а вероятно под снега няма дори и трева. Контрастът между склоновете със северно и южно изложение е пълен.  Северните склонове с пистите бяха заснежени, а южните - голи, изсечени като филии в червеникаво-кафяв цвят. Планината Атлас е изградена от варовици, мергели и пясъчници. От връх Джебел Атар, само няколко крачки над горната станция на лифта, се открива наистина величествена панорама на Висок Атлас. Тя е доминирана от най-високия му връх (и в цяло Мароко, разбира се) 4165-метровия Тубкал. Само за сравнение Мусала се издига на 2925 м, а най-високата точка на пистата "Витошко лале-1" е 1912 м. Разредения въздух почувствахме най-вече на ски бягането - първото в историята състезание по ски бягане в Африка независимо че организаторите бяха поскъсили дистанцията, за да издържим. Доста "поиздрахме" и ските по пистите за гигантския слалом, защото и при най-малкото оголване на снежната покривка отдолу веднага се показваха остри малки камъни. Но все пак карахме ски в Северозападна Африка, вперили взор надолу към вечнозелените палми и кактуси, любувахме се на ярко слънце и мастилено синьо небе. Затова и с гордост облякохме черните фланелки с щампован надпис "Аз карах ски в Укаймеден, Мароко - 2010".
- Началото на курорта Укаймеден и на ските в Мароко изобщо - разказва ХАЛИЛ ЗЕГУЕНДИ, "човекът-оркестър" от мароканска страна (двамата с председа-телката на Оргкомитета на Годишната среща на СКИЖ в Мароко, белгийската радио- журналистка Бети Клеерен, решаваха всеки възникнал въпрос от "А" до "Я" по време на престоя ни) - поставят френски военни през 30-те години на миналия век. Те откриват, че именно тук могат да покарат ски. Първите два подвижни ски-влека, работещи с дизелов мотор, са също дело на френски скиори аматьори. Те организират и първите ски курсове отначало за френски деца, а после и за малки мароканчета, основават и първия ски клуб в Маракеш. Сега сериозно ни подкрепи испанският зимен курорт Сиера Невада в Андалусия - с машина за утъпкване на пистите ("ратрак"), моторни шейни. Екип от Сиера Невада ни помогна както за подготовката на трасетата за гигантския слалом и ски бягането, така и при съдийството на вашето първенство - изтъква г-н  Зегуенди. Сега
в подножието на връх Джебел Атар са прокарани 25 км писти
(почти колкото на Витоша, там по официални данни са 29 км) с различна трудност - 3 "черни" (най-трудни), 8 "червени", 4 "сини" и 3 учебни "зелени", по които и сега пъплеха деца от училища в Маракеш и провинция Ал Хауз, към която спада и Укаймеден. На разположение на мераклиите скиори е двуседалков лифт. Построен през 1963 г., той изглежда доста демоде, точно копие на "ветерана" "Романски" по Стената край х. Алеко, макар и реновиран преди 15 години. На "почтена възраст" и доста бавнички са и шестте влека (точно колкото и на Витоша) "Помагалски" и "Допелмайер", влезли в експлоатация между 1968 и 1991 г. Винаги обаче си повтаряхме: "Не сме в Алпите, нито дори в Банско, а караме ски в Африка и това е уникално."
"Мястото за среща на четирите ветрове" (Укаймеден) обаче привлича не само с екзотиката си. Ски-сезонът тук е доста продължителен, при това не само за Африка - 100-120 дни, като поне 85 процента от тях са облени от африканското слънце. Освен това мястото е доста тихо, опровергавайки почти напълно своето име.

Борислав КОСТУРКОВ
Маракеш - Укаймеден - София
в-к Стандарт
СЪБОТА, 27 Март 2010

  Tweet