СКИ СКОК. Сензацията в българския спорт вече се казва Владимир Зографски. 17-годишният ски скачач мери сили с елита от тази зима и вече е в топ 30 за световната купа. Неговото 16-о място в Оберсдорф (Германия) на първия турнир от веригата "Четирите шанци" го изстреля в полезрението на световните медии.

Владимир и неговият баща и треньор Емил Зографски (участник на Олимпиадите в Калгари 88 и Албервил 92) се завърнаха за кратка почивка в родния Самоков. Тийнейджърът покара ски на Боровец и заляга над учебниците, а днес е на изпити по история и по география в спортното училище. Зографски даде пресконференция на Витоша по време на официалното откриване на третото издание на кампанията "Научи се да караш ски".

Влади, как се чувствате сред големите?

- Чувствам се доста добре. Приятно ми е това внимание от страна  на другите състезатели, на медиите. Вече имам и фенки в спортното училище в  Самоков.

Имате ли вече приятели в чуждестранните отбори?

- Да. От този сезон вече всички ме познават и поздравяват.  Смятам повечето за приятели с изключение на германци, австрийци, които имат  голямо самочувствие и традиции в ски скока. Важното е, че всички знаят откъде  съм, че България не е в Африка, както смятаха някои.

А знаят ли, че в България няма нито една работеща ски  шанца?

- Дори не подозират и изобщо не ме питат колко шанци  имаме.

Успехите ви не са случайни. Как ги постигате?
 
- С много труд и лишения на цялото ни семейство.

Искали сте да станете футболист като дете? Защо не го  направихте?

- Баща ми не разреши. (Защото не мога да му помогна в този  спорт, намесва се Емил Зографски.)

Насила ли започнахте да тренирате ски скокове?

- Комай да. В началото ме беше страх. Бях на осем години,  когато направих първия си скок на Боровец от 25 метра. Паднах и не беше много  приятно. Но вече свикнах. Пак си е страшно, особено от шанци за ски полети. Но  самото летене е приятно.

А майка ви идва ли да ви гледа на състезания?

- Не, тя дори не ги гледа по "Евроспорт", когато предават  директно. Страхува се. Гледа само записите, защото тогава е сигурна, че с мене  всичко е наред. Майка ми е фризьорка в Самоков. Беше много против да се  занимавам със ски скокове. Искаше да е нещо не толкова опасно и рисковано. Но  нямаше думата по този въпрос.

Кое е най-неприятното от тренировките?

- Физическата подготовка, вдигането на щанги.

На "Четирите шанци" защо изглеждахте недоволен след всеки  скок?

- Защото на тренировка скачах много повече.

Отшумя ли контузията на ръката и как я получихте?

- Бях на лагер в Австрия и паднах. Беше само няколко дни преди  първия турнир от "Четирите шанци" в Оберсдорф. Разместили се бяха костици и  няколко дни носих шина. Но сега съм добре.

Защо ви дисквалифицираха на турнира от "Четирите шанци" в  Инсбрук.

- Грешката беше моя. Оказа се, че съм с 200 грама по-лек и  според стандартите ските ми са с 1 сантиметър по-дълги. Тегло се губи и от самия  стрес. (Тук се намесва бащата Емил и обяснява, че показанията на кантара зависят  от начина, по който стъпваш на него. На техния кантар Владимир е бил в  нормата.)

Имате и друг случай, при който костюмът ви не беше изправен.  Защо все на вас се случва?

- При гащеризона проблемът дойде от ластика, който замръзна от  големия студ, минус 25 градуса, и не се разтягаше. Сега гледам на всичко това с  чувство за хумор.

С колко чифта ски и с колко гащеризона разполагате този  сезон?
 
- С два чифта хубави ски, което е достатъчно, и с шест  гащеризона, което е твърде малко. Германските и австрийските състезатели скачат  с нов гащеризон на всеки старт. Екипировката ми струва сто хиляди евро.  Осигурява ги Българска федерация по ски и нейните спонсори.

Какво класиране ще ви задоволи на световното за младежи,  което започва на 26 януари в Естония?

- Място в шестицата ще бъде добре. (Емил Зографски: Влади е изграден технически като  състезател, но има още потенциал. Трябва да израсте, да стане психически  по-издръжлив на натоварванията.)

Кое от досегашните ви класирания считате за най-голямо ваше  постижение в кариерата?
 
- Сребърният медал на европейския младежки фестивал преди две  години, медалите от неофициалното световно за деца, а също и петото място на  лятното Гран при във Франция.

С какво се разтоварвате?

- С компютърни игри. Говоря с приятели във фейсбук и в скайп.
 
Мара Калчева , Пламен Вълков
в-к Стандарт
ПЕТЪК, 14 Януари 2011

Зографски се мери 3 пъти на ден
17-годишният ски скачач трябва да тежи точно 54,100 кг

Дали футболът е загубил много - не се знае, но че ски скокът е спечелил - това е сигурно. 17-годишният Владимир Зографски прикова вниманието към себе си, като обърка плановете на големите сили в най-престижния турнир в този спорт "Четирите шанци". Дотолкова се набърка в играта на световните асове, че дори го дисквалифицираха в третото от четирите състезания. Въпреки това той вече е в топ 30 на света на ски скокове.
Самоковецът отдели от времето си за подготовка между два старта за Световната купа, за да присъства на официалното откриване на проекта "Научи се да караш ски" на Витоша.

На обяда в ресторанта на станция 5 до "Алеко" състезателят не можа да си избере нищо за хапване. Момчето е на жесток хранителен режим, като най-често яде пиле, риба и салати.Чипсовете и шоколадите са оставени за по-нататък. Всеки ден по три пъти се качва на кантара.
Урокът от дисквалифицирането му от третия турнир "Четирите шанци" в Инсбрук (Ав) за 200 грама по-ниско тегло и съответно 1 см по-дълги ски е жесток.
"Бях дисквалифициран правилно. Грешката е моя", категоричен е той. Ако не беше ходил до тоалетна преди това, което той не помни дали е направил, или беше изпил дори само една чаша вода, това нямаше да се случи. "Международната федерация по ски (ФИС) има много строги правила. Има таблица и на всеки 300 грама тегло ските са с различна дължина. Ние наистина не знаехме за този 1 сантиметър в повече", обясни баща му Емил Зографски, който е и негов личен треньор.
Владо трябва да тежи точно 54,100 кг с екипа и обувките в състезателния период. Допустимото отклонение е 100-200 грама. При това тегло разрешената дължина на ските е 235 см. Той има два чифта ски и шест гащеризона и ги сменя на 3-4 старта. Състезатели от Австрия и Германия, традиционните сили в ски скока, са с нови гащеризони на всеки старт. Само ските за скокове на нашето момче струват 60 000 евро. Владимир Зографски продължава необяснимия синдром, характерен за България, да се появяват дарования в спортове без условия за практикуване. Албена Денкова и Максим Стависки станаха на два пъти световни шампиони по фигурно пързаляне с една нормална пързалка. Цветана Пиронкова игра на полуфинал на "Уимбълдън", без да е тренирала на трева. Баща и син Зографски се набъркаха в сметките на големите скачачи без нито една действаща ски шанца у нас. Труд и лишения е обяснението им. Подготовката им преминава изцяло в чужбина. След Пепи Попангелов и баща му Петър Попангелов-старши, които направиха фурор в алпийските ски през 80-те години на миналия век, Самоков има втори успешен тандем - баща и син Зографски. Рецептата за успеха май изглежда същата.
"Усещането да си сред най-добрите в този спорт е много приятно. Комфортно се чувствам в тази компания. Интересът към мен от медии, фирми и спонсори се засили. Имам доста приятели. Особено в последно време след успехите ми повечето от състезателите от Австрия и Германия търсят връзка с мен. Вече знаят откъде съм, не бъркат Бъргария с Русия и не я слагат в Африка", казва момчето, което дори в свободното си време, когато е пред компютъра в интернет, играе на... ски скок. Там не го е страх от нищо. Има много време за компютърни игри, когато пътува с баща си. В Европа
навсякъде се придвижват с микробус
Ученик е в спортното училище в Самоков и на колела по пътищата на континента си подготвя уроците. Днес е на изпити по история и география, но казва, че няма проблеми с материала.
Най-близката изява на скачача е на младежкото световно първенство в Отепае (Ест) от 25 до 31 януари. В Естония Владо иска да е сред първите шест. Смята, че това ще е добро класиране за него, тъй като там ще са всички класни състезатели до 20 години. За световното първенство в Осло (Нор) надеждите му са да е сред първите 30.
Сребърният медал от младежкия зимен олимпийски фестивал в Полша през 2009 г. самоковецът определя като най-ценен. След това в досегашната му класация е медалът от неофициалното световно първенство и 5-ото място на лятното Гран при на голяма шанца в Куршевел (Фр) миналото лято.
- Не бих казал, че съм звезда - обяснява спортистът. - Все пак не съм направил нищо значимо. Кагато постигна победи за Световната купа, тогава ще съм на върха на скока. Не знам кога ще стане това. Дано да е по-скоро.
Треньорът на българските национални отбори по ски скок Йоаким Винтерлих поохлади ентусиазма на състезателя, определян от чуждите медии за огромен талант. В интервю австриецът каза, че българинът не е достатъчно талантлив, а трябва много да работи. Според Владо това било грешка в превода. "Влади има доста резерви. Технически е изграден много добре. Само трябва да качи малко килограми и да дръпне на ръст, за да може психически да израсте и да свикне с натоварванията, със стартовете, с конкуренцията. Въпрос на време е да бъде един от лидерите", смята баща му Емил.

В началото умира от страх

Като малък Владо искал да стане футболист. Това било детската му мечта, играл е в Рилски спортист, но не случил на баща. "Не му позволих да стане футболист, защото във футбола не мога да му помогна. Като гледам какво е нивото на българския футбол, изобщо не съжалявам, че не го пуснах там", казва бившият ски скачач Емил, който сега се занимава изцяло с физическата подготовка на сина си. Най-неприятната част от тази подготовка за Владо е вдигането на щанги. Клякането с тежести му идва в повече. Фитнес залата опредлено не е любимото място на скачача.
Иначе в началото, като почнал да тренира скокове на 8 години, страхът бил основното чувство, което е запомнил. "Доста ме беше страх. Ама много. Помня много добре първия си скок от малката шанца в Самоков. Нея вече я няма. Иначе усещането и чувството след скока не беше много приятно. Спомням си, че след първия си скок паднах и дори се контузих. Но като летиш, усещането е невероятно. Просто неописуемо! Но с времето се свиква и вече не ми прави впечатление. Сега не съжалявам, че баща ми насила ме накара да оставя футбола и ме качи на шанцата." На 12-години в Германия пада още преди да излети от шанцата и тогава получава най-тежката си контузия. Натъртени ръце, бедра и други части от тялото са нещо обичайно за този красив спорт и момчето вече го е осъзнало с цената на болката.

Светла Стойкова
в-к 7 дни спорт
Петък, 14 Януари 2011

Зографски: Нападат ме и фенки, и фенове

Най-после сте у дома, почивате ли си?

- Не, няма време. В момента тренирам, като карам алпийски ски и ходя на фитнес, защото в България няма шанца.

Този сезон вече сте сред световния елит на ски скока, как се чувствате?

- Супер. Чувството е страхотно. Привличам сериозно вниманието на медиите, феновете и въобще на хората. Радостен съм, че и у нас започна да се говори за този спорт. Оказа се, че досега е имало хора, които дори не бяха чували за ски скок. Щастлив съм, че заради мен разбраха какво представлява този сложен и опасен спорт.

Как едно момче от страна без шанца постига успехи?

- Може би се получи след много тренировки, лишения... От федерацията също започнаха да отпускат доста пари и се подготвям повече време в чужбина.

Чуждите състезатели знаят ли, че у нас няма шанца?

- Знаят и се чудят как успях да вляза сред най-добрите. Веднъж чух германецът Михаел Урман да говори. Той видя, че скочих 140 метра, и попита: “Какво правите вие в България? Нямате шанци, имате само един състезател...”

Как минава един ден на Владимир Зографски?

- Когато съм в България, от 8 до 10 ходя на училище, после тренирам, в 13 ч се връщам на училище, след това пак тренировка. Накрая се прибирам и почивам. Когато не съм у дома, уча по лагери или на път. В чужбина денят ми минава по-скучно - тренирам пак два пъти, но между заниманията няма къде да се ходи.

Как се борите със скуката?

- Предимно чрез интернет. Този сезон пътувам сам с баща ми с микробус. И така е непрекъснато. Немският треньор Винтерлих го виждаме на шанцата и в хотела.

Какви са очакванията ви от световното младежко първенство в Естония в края на месеца?

- Надявам се на добро представяне. Например да съм сред първите шестима.

Състезателите по ски скок спазват строга диета, вие с какво се храните?

- Зависи от моментното състояние, килограмите... Предимно ям пилешко месо, риба и салати. Когато съм по-тежък от обичайното, се ограничавам. Преди ми тежеше диетата, дояждаха ми се най-различни неща. Но вече свикнах. Обичам шоколади, чипсове. Когато не съм в състезателен период, си ги позволявам, и то редовно (б. а. - смее се).

Два пъти ви дисквалифицират заради милиметри по-широк костюм,по-дълги ски или грамове по-ниско тегло. Толкова строги ли са изискванията?

- Да, правилата са строги, но не важат за всички. Дано занапред да се промени това. Аз минавам проверка по три пъти на състезание. Но има такива състезатели, които не знам въобще дали ги проверяват. Вероятно само веднъж годишно...

Вярно ли е, че ако бяхте изпили чаша вода преди скока в Инсбрук, можеше и да не ви дисквалифицират, защото нямаше да тежите по-малко от необходимото?

- Сигурно е така. Но на следващия ден се измерих и бях с 2 килограма по-тежък. Допускам, че при дисквалифицирането е възможно да не са ме мерили много добре. Качих се веднъж на кантара и килограмите ми бяха наред. Проверяващият ме свали и ми каза да се кача отново - по-леко и по-внимателно. След това два пъти ме мери и се оказах по-лек. Може би не можаха да допуснат, че победих австриец в Инсбрук...

След успехите промени ли се животът ви?

- О, да. Доста ме нападат феновете, фенки... След турнирите “Четирите шанци” доста жени ме търсят, искат да контактуват с мен. Особено в Самоков преди няколко месеца почти никой не ме познаваше, сега всички ме поздравяват и ми станаха приятели. По улиците ме спират, заговарят ме. В училище ме посрещнаха като национален герой - с цветя. Чувствам се като министър на спорта.

Имаш ли си гадже?

- Имах, но вече не.

Разбирате ли се с немския треньор Йоахим Винтерлих, на какъв език разговаряте?

- На немски. Аз горе-долу се оправям с езика.

Винтерлих даде интервю пред сайта на Международната федерация и сякаш е обиден на България...

- Доколкото разбрах, интервюто е било грешно преведено.

Всъщност не беше грешно!

- В такъв случай не виждам от какво може да е разочарован. На мен ми се вижда щастлив. Той е странен човек.

Вярно ли е, че българските треньори по ски скок си пречат?

- Винаги е било така в нашия спорт. Но не виждам какво може да се направи.

По-малкият ви брат също тренира ски скокове. Как се развива?

- Според мен върви много добре. Вече има международни победи. Ако продължава така, след 2 - 3 години ще има успехи.

Цвета Маркова
в-к 24 часа
12.01.2011, 20:43

  Tweet