Ивица Костелич е безспорната звезда в Световната купа по ски. С победите си в Кицбюел и в Шамони той почти предреши крайното класиране за Кристалния глобус. В Хърватия го почитат като герой – при избора за спортист на годината той остави зад гърба си футболисти, хандбалисти и баскетболисти. На стартовете за Световната купа го придружава сестра му Яница Костелич, която записа името си в историята като трикратна олимпийска шампионка от Солт Лейк Сити. Днес тя държи козметично студио в Риека.
31-годишният Ивица живее в Загреб и на адриатическия остров Млет. Следва история, а приятелката му Елин е от Исландия.

Г-н Костелич, нека погледнем в бъдещето. Какво ще стане, ако през март се върнете в Загреб като първия хърватин, печелил големия Кристален глобус?
- Вероятно доста голямо парти (смее се), особено като имам предвид колко много хървати идват да гледат Световната купа. А и заявката е доста сериозна: когато сестра ми се върна през 2002 от Солт Лейк Сити като трикратна олимпийска шампионка, я посрещнаха 200 000 души.

Вие сте един от последните скиори, които се пускат във всички дисциплини. Защо измира този вид?
- Много просто, защото е трудно. Трябва всеки ден да си на ски и всеки ден се сблъскваш с нещо ново. В Кицбюел рискувах живота си цяла седмица със спускането а в неделя се изправих срещу специалистите в слалома, които застанаха на старта отпочинали. И съм горд, че издържах. В сравнение с програмата за Световната купа световното по ски е като весела ученическа екскурзия.

Наскоро казахте, че сте горд, че сте роден в страна с три ски курорта и въпреки това побеждавате австрийците.
- Бях цитиран грешно. Все едно ми е дали противниците ми са от Швейцария, Австрия или от Франция. Всички те имат по-добри предпоставки да печелят, отколкото състезател, който идва от южна страна със само три ски курорта.

Баща ви е бил треньор по хандбал, живеете в голям град – как станахте скиор?
- Това стана по времето, когато баща ми работеше като треньор в Македония. Точно тогава беше отчаян от работата на съдиите и от други обстоятелства в хандбала и искаше децата му да се занимават със спорт, в който решаващи са фактите.
Истината е това, което показва часовникът
Затова ценя суперкомбинацията. Това, което покаже таблото с резултатите в края на деня – времето от спускането и от слалома, това е нивото ти в ски спорта. Всичко останало е празни приказки.

В Световната купа се разказват безброй истории за баща ви Анте, за особеното нареждане на вратите и за методите му на трениране...
- Разкажете ми няколко.

Например че веднъж на тренировка сте спали в гората, защото сте нямали пари.
- За мен природата не е нещо враждебно. Често може да ме намерите на остров Млет, в един напълно откъснат от света залив. Там имаме малка вила с изворна вода, но без ток. Така съм пораснал и до днес се зареждам с енергия там всяко лято по три месеца. Парите винаги са ни били малко, затова дилемата беше или карти за ски, или хотел
А в хотела не можеш да станеш победител в Световната купа. Може да звучи брутално, но ние не го приемахме така. Никога не сме спали само в палатка, в гората си строяхме заслони.

Хърватските фенове са известни с горещия си нрав. Какво е това – еуфория или национализъм?
- Такова нещо може да попита само някой, който не е от Хърватия. Гордеем се с младата си държава и го показваме. Австрия или Германия са били на картата винаги, а ние – не. И в това не виждам национализъм.

В крайна сметка склонността към национализъм доведе до края на старата ви родина – Югославия. Какви са спомените ви от гражданската война?
- Преди войната живеехме във Вуковар. Градът беше разрушен почти напълно. Там загубих някои от приятелите си от детинство. В Загреб бях свидетел на единствената ракетна атака над града. Знам какво значи война. Но не мисля, че национализмът доведе до войната. Югославия беше конструкция, която не беше желана от народите, които живееха в нея. Подобно нещо може да бъде поддържано известно време, но все някога се срутва. Днес всеки отговаря за себе си и така е добре.

Искате ли Хърватия да влезе в Европейския съюз?
- Да, абсолютно. В историята Хърватия винаги е била част от Западна Европа, част от Австро-унгарската империя, в културно и религиозно отношение сме част от Европа. И затова имаме право да влезем в Европейския съюз.

Откъде идва интересът ви към историята?
- Това беше неизбежно. При дългите пътувания до тренировъчните лагери и до състезанията баща ми Анте изнасяше лекции по история.

Ако вместо спускането в Шамони имахте един свободен ден, какво щяхте да направите?
- Щях да ловя риба с харпун и след това да я изпека в малък залив.

На 31 години сте и вече имате доста травми. Още колко време искате и ще можете да се занимавате със ски?
- До Зимните Олимпийски игри през 2014 в Сочи. Освен това трябва да спечеля и в Загреб, защото съм се научил да карам ски на Слеме.

А след това?
- Поне една година ще ловя риба на Млет. И отсега се радвам за това.

В. “Залцбургер Нахрихтен”
превод в-к 7 дни спорт
Четвъртък, 3 Февруари 2011

  Tweet