Изумително е как един скиор с осем операции на коленете може да е начело в такава тежка надпревара като Световната купа в алпийските дисциплини и да печели медали от световното първенство, което тече в Гармиш-Партенкирхен. Друг на негово място отдавна да е минал към ветераните, но не и член на хърватската фамилия Костелич.

Ivica Kostelic of Croatia celebrates with his bronze medal after finishing third in the Men's Super G during the Alpine FIS Ski World Championships on the Kandahar course on February 9, 2011 in Garmisch-Partenkirchen, Germany. (February 8, 2011 - Photo by Erich Spiess - Pool/Getty Images Europe)

Този сезон Ивица, по-големият брат на легендарната скиорка Яница Костелич, дописва историята на една от най-славните фамилии в алпийския, а и в останалия спорт. Той е на път да стане герой като първия хърватин, спечелил Големия кристален глобус - постижение, сравнимо с титлата на сънародника му Горан Иванишевич от тенис турнира в "Уимбълдън" през 2001 г.

На крачка до върха

Миналия ноември никой не слагаше в сметките 31-годишния Ивица като фаворит за Световната купа. Прогнозите бяха по-скоро в полза на Карло Янка-Ледения или Аксел Лунд Свиндал-Викинга. Всичко обаче се "обърка" от онова градското състезание в олимпийския парк край Мюнхен на 2 януари, в което Костелич отстрани именитите си съперници в първия по рода си паралелен слалом, валиден за Световната купа. Оттогава се абонира за първото място от почти всяко следващо състезание. С десет подиума (заедно с бронзовия медал в супергигантския слалом от Гармиш-Партенкирхен) и общо седем победи Ивица Костелич не само е лидер в генералното класиране, а води в слалома и комбинацията.
И ако последвалите победи в слалома в Абелбоден и Венген не бяха изненада за специалиста в техничните дисциплини, триумфът в супергигантския слалом в Кицбюел, последван от първото място в суперкомбинацията в Шамони, взриви страстите на най-големите му фенове.

"В Кицбюел рискувах живота си в спускането, а на следващия ден карах срещу най-добрите в слалома, които си бяха  отпочинали за старта. Горд съм, че издържах", каза Костелич, който никога до този момент не беше печелил скоростна дисциплина и изпитваше ужас от страховитата писта "Щрайф". Точно тези две победи му отвориха вратата към бутиковата група на универсалните скиори, които карат във всички дисциплини, и го изстреляха в орбитата като основен фаворит за титлата.

През този сезон Костелич е единственият скиор, който печели точки във всички дисциплини. "Успява, защото кара много постоянно по цялото трасе и не прави никакви грешки, обяснява американската звезда Боде Милър пред "Ройтерс". Тактиката му е да кара по-скоро предпазливо в повечето случаи. Невероятно е обаче как винаги взима правилните решения и ги изпълнява перфектно."

"Тренирах така, че да стигна върховата си форма през януари. Това е най-важният месец от Световната купа, обясни Ивица причината за неочаквания си възход. Сега съм в много добра позиция, докато останалите ще трябва да се потрудят много, за да се върнат в борбата за първото място." Хърватинът е събрал близо два пъти повече точки от втория и третия в класацията - швейцареца Дидие Кюш и норвежеца Свиндал. Първото му място вече е гарантирано, стига да остане здрав. Това е важно, защото сезонът изобилства от тежки падания със сериозни последствия.

Ивица има медали от световни първенства но никога не е печелил Световната купа. Остават му само още няколко слалома, в които трябва да довърши започнатото. Костелич е и в горната част на списъка на алпийците по приходи от наградни фондове, като е спечелил значително повече от всеки друг на пистата - близо 400 000 швейцарски франка.

Горе, долу, горе..

Ивица дебютира на световната сцена през 2001 г. в Аспен, Колорадо, когато спечели слалома за световната купа със стартов номер 64. Две години по-късно двамата с Яница спечелиха три златни медала на световното първенство в Сен Мориц и станаха първата двойка брат - сестра с победи в една и съща дисциплина в рамките на един шампионат. Още тогава двете световни титли извадиха Ивица от сянката на по-малката му сестра. Хърватинът си спечели слава на един от най-добрите слаломисти в света и бе коронясан за Краля на бързите вратички. Но онзи успех от 2003 г. остана единствената му голяма победа досега. Той е познат и като Мистър вечно втори с три сребърни медала от зимни олимпийски игри в Торино и Ванкувър. Дори и на домашния слалом в Загреб, където е проходил със ските, е вечно втори вече четири сезона подред.
 
Един тежък инцидент в Шладминг през януари 2004 го изважда от пистите за известно време. Години по-късно, през 2008, Ивица отново печели малкия кристален глобус в слалома в Алта Бадиа. "Той има в кариерата си много възходи и падения, но винаги си остава сила в техническите дисциплини, казва Свиндал. Норвежецът има лош спомен от олимпиадата във Ванкувър, когато не можа да се справи с една "специална" врата от трасето за суперкомбинацията, редено от бащата на Ивица Анте Костелич. Остана без трети медал, а хърватинът завърши втори.

Миналия сезон Ивица се завърна мощно в елита с титла от слалома във Венген, спечелена само пет седмици след поредната операция на дясното коляно. Той се контузи във Вал д'Изер на 11 декември 2009 г., след което докторите в Базел му премахнаха част от менискуса. Само 18 дни по-късно железният алпиец вече тренираше на пълни обороти, а през януари вече беше с титла от Венген. Изглежда, изкачване на подиума след операция на коляното е семейна традиция при Костелич. Ивица го правеше в продължение на години също като Яница, която напусна спорта през 2006 г. с четири златни олимпийски медала - повече от всички жени алпийци, и с добавка от 30 победи за Световната купа. Яница има общо 11 малки и големи операции на коляното. При Ивица са вече осем, седем само на дясното коляно. Три от тези основни операции са направени, преди той да стане фактор в ски кервана.

Впоследствие именно проблемите с колената го ограничаваха до техничните дисциплини. И изведнъж Костелич реши да вкара още няколко дисциплини в репертоара си, включително и смразяващото спускане в Кицбюел. "Предполагам, че постоянството е едно от най-добрите ми качества, каза Ивица пред "Ню Йорк таймс". Всички говорят "забравете за него", но аз знаех, че просто трябваше да продължа, като Ейбрахам Линкълн." Освен че харесва историята и философия на великия американски държавник, Ивица може да цитира Фридрих Ницше и е свикнал да изразява собственото си мнение независимо дали на родния си хърватски, немски или английски език. "При дългите пътувания по тренировъчните лагери и състезанията баща ми Анте изнасяше лекции по история", обяснява Костелич.

Преди много време хърватското списание "Национал" описва как Анте започнал да се увлича по философи като Ницше и Хайдегер, тъй като бил много потиснат, че навремето не успял да влезе в националния отбор на Югославия по хандбал. Той бил много обсебен от великите пълководци и оратори, впечатлявал се от уменията им да манипулират хората, разучавал битките и ходовете им в детайли. Знаел наизуст хода на много битки от римско време до времето на нацизма.
Днес техният вече трудно шофиращ баща е все още част от треньорския екип на Ивица. Навремето той беше решен да направи децата си шампиони в ските в момент, когато Хърватия, една южна страна само с три зимни курорта, и бивша Югославия все още бяха в криза.

Още от времето на успехите на Яница е известна историята как всички заедно са спали в колата близо до ски курорти в Австрия, тъй като не са имали пари за хотели, а и за да се пести за екипировка и  карти за лифтовете. В тренировките са влагали както качество, така и количество, преминавайки през 1400 вратички на ден, три пъти повече от голяма част от другите топ скиори.

Сега, печели или губи, Яница е винаги там където е нейният брат. "Разбира се, аз винаги съм била горда с него", каза Яница която на 28 години никак не изглежда като пенсиониран скиор с екипа на хърватските национали. "Когато съм на състезания, тя е винаги е с мен, обяснява братът. Тя не ми е треньор или нещо подобно. През повечето време Яница се забавлява, гледа безплатно състезания и ми помага с някой друг съвет."

Когато не е по пистите, 31-годишният Ивица живее в Загреб, а през лятото се зарежда с енергия на адриатическия остров Млет, където семейството притежава малка вила с изворна вода наблизо, но без електричество. Той е студент по история и има приятелка от Исландия. Решил е да се състезава до олимпиадата в Сочи през 2014, защото все още няма златен медал. Освен това трябва да спечели онази титла "Снежна кралица" на любимия му склон "Слеме" в Загреб и да стопли още сърцето на баща си.

Грешки на растежа

През 2003 г. младият Ивица Костелич се замесва в скандал, като след една победа в Кранска гора обяснява на журналистите как тайната на успеха му се дължи на това, че на старта е бил готов като "немски войник на 22 юни 1941 г.". (бел. ред. - това е денят, когато немските войски нападат Съветския съюз).
Веднага след инцидента се налага говорителят на Костелич да обяснява, че думите на скиора са били извадени от контекста. "Трябва да съм бил под влияние на филм за войната, който гледах няколко дни преди това, така че съм използвал една неподходяща  метафора, оправда се Ивица пред "Ройтерс". Нито аз,  нито семейството ми някога е имало връзка с нацизма." Ивица обаче знае какво е  война, тъй като фамилия Костелич са живели във Вуковар, когато градът беше разрушен почти напълно от сърбите. Там той е загубил приятели от детинство, а по-късно в Загреб става свидетел на ракетна атака над града.
В едно интервю за сп. "Глобус" баща му Анте прави други интересни изявления: "Никога и на никого няма да платя какъвто и да е данък. По-скоро ще приема доживотен затвор"; "Не смятам на никого нищо да давам. Мога и да го подпаля." (Бел. ред. - вероятно говори за парите си) Костелич-старши смята че "на хората им харесва отливът на мозъци, да тече там, където тоалетната хартия е по-фина, където все има нещо по-хубаво и цялото общество е някак по-умно, а на нас "диваците" дават съвети какво да отворим или затворим или какво да правим или не правим".
Точно склонността към национализъм доведе бивша Югославия до разцепление, а хърватските фенове са едни от най-отявлените последователи на идеята.  "По време на Втората световна война Хърватия е била управлявана от нацисти и хърватските националисти са били единодушни относно осъждането и заличаването на фашисткото минало на страната. Много от най-добрите хърватски спортисти, включително и Горан Иванишевич, са явни националисти", припомни тогава "Ройтерс".
Наскоро помъдрелият вече Ивица обясни пред германската преса, че хърватите се гордеят с младата си държава и го показват и в това той не вижда национализъм.

Елеонора Тарандова
в-к Капитал
11 фев 2011, 13:26

  Tweet