Дългогодишният капитан на националния отбор по ски Стефан Георгиев сложи край на състезателната си кариера със сълзи на очи пред родна публика на Световната купа в Банско през уикенда. И това след цели 31 години по белите писти, където го насочва баща му Асен през далечната 1979 г., когато бъдещият национал е само на 2,5 г.

„Той ме запали по ските и ме подкрепяше през цялото време, въпреки че доста хора през всичките тези години се опитаха да ме откажат или отстранят, разкри за „Новинар” Стефан. - Е, накрая успяха, но вече така или иначе бях взел решение, че трябва да сложа край. Не съжалявам за нищо. Ако не бяха ските, нямаше да съм това, което съм в момента, нямаше да видя толкова хубави неща и да изживея такива страхотни моменти.

Единственото, за което ми е кофти, е, че не съм 10 години по-млад и сега да съм в разцвета на силите си, да имам тези условия, които сега се предоставят на националите. Ако можех да върна времето назад, съм сигурен, че щях да се реализирам още по-пълноценно. Много е трудно да сложиш край на кариерата си, но когато това стане пред родна публика, всичките ти приятели и толкова много световни звезди в ските, е страхотно изживяване, което никога няма да забравя”, категоричен е той.

Георгиев заслужил мястото си в националния отбор мъже през 1994 г., а малко по-късно става и капитан. През 1998 г. - на 25 октомври в Солден (Австрия) той дебютира в състезание от Световната купа. След около 3 месеца пък 21-годишният скиор вече е на първата си олимпиада – в Нагано, където финишира 22-ри в слалома и 32-ри в гигантския слалом. „Бях много добър в скоростните дисциплини и много обичах спускането. Малко преди олимпиадата обаче на едно състезание ми се откачи ската и паднах със 120 км/ч, спомня си неприятната случка Георгиев. – Не знам как оцелях, и то без сериозна контузия. За съжаление това беше краят на успехите ми в тази дисциплина.

Така и не можах да преодолея стреса от падането, макар че се опитвах да не мисля за него. Остана ми обаче една вътрешна бариера, изгубих увереност. Иначе имах 6-о място в официалната тренировка, което бе заявка за страхотно класиране, но така и не успях да реализирам възможностите си”. Оттогава Стефан печели квоти за още 3 олимпиади – Солт Лейк Сити 2002, Торино 2006 и Ванкувър 2010. Участва на 7 световни първенства, като най-добрите си резултати постига на шампионата във Вал д’Изер (Фр), където финишира 16-и в слалома и 22-ри в суперкомбинацията.

„Винаги съм мечтал да стана един от най добрите в света и съм се старал да постигна това, казва софиянецът. – Радвам се, че участвах на цели 4 олимпиади. Носител съм на индивидуално отличие на президента на Република България Георги Първанов, станах почетен гражданин на Банско през 2007 г. и оставих зад гърба си 60 старта за Световната купа, 46 за Европейската купа, имам 59 титли от международни състезания и 25 пъти съм бил републикански шампион в различни дисциплини. Гордея се, че никога не съм злоупотребил с чуждо доверие, така че равносметката ми в спорта е положителна”.

Въпреки че официално сложи край на кариерата си след слалома в Банско в събота обаче, Стефан де факто приключи със спорта още след олимпиадата във Ванкувър. Затова и от началото на сезона се пробва в треньорското поприще. Дългогодишният капитан на националния отбор има амбицията да извае следващия Петър Попангелов и работи с една групичка от 15 деца на възраст между 11 г. и 14 г. в Банско. „В началото имах притеснения, но вече се чувствам доста уверен с децата. Те ме слушат и изпълняват всичко, което им кажа.

Искам да ги науча на много неща, но е много трудно да ги мотивираш. За моя радост Световната купа ми помогна много, защото децата подивяха – то бяха снимки, автографи и какво ли не. Сега, като видяха какво е на голямо състезание, са много навити да тренират. По-голям проблем обаче имах в началото с родителите. Те си мислят, че дават детето на забавачка и аз съм длъжен да ги забавлявам, да се правя на шут половин ден. Мисля обаче, че вече успях да им обясня какво е спортът”, разкрива той.

Стефан определено вижда бъдещето си свързано със ските. Той избира да работи в България, въпреки че има възможност да започне треньорска кариера и зад граница. „Знам, че има още какво да дам на ските, макар и като треньор. В Банско ми осигуриха всички условия – заплата, лагери в чужбина, екипировка за децата, така че ме устройва перфектно. Надявам се един ден да се издигна и във федерацията, но се започва от най-ниското стъпало и трябва да извървя пътя си. С шефа на федерацията Цеко Минев съм в отлични отношения.

Той прави всичко възможно, за да възроди ските, да остави някаква следа. Ето, успя да доведе Световната купа отново в България след повече от 20 г. Лошото е, че около него има хора, които си обслужват личните интереси и го съветват грешно, но май навсякъде е така”. Колкото до личния си живот, Георгиев разкри, че се надява в близко бъдеще с приятелката си – националката Мария Киркова, да станат семейство. „Не обичам да правя дългосрочни планове – на това ме е научил спортът, разкрива за себе си скиорът. – Аз съм от хората, които взимат решения на момента. С Мария сме заедно от 4 г. и, разбира се, че искам един ден да имам семейство, но засега не се очертава някаква промяна в статуса ми”.

Визитка

Стефан Асенов Георгиев е роден на 20 май 1977 г. в София. Всички в семейството му – бащата Асен, майката Галина и баткото Валентин обичат ските и малкият Стефчо няма друг избор освен да се запали по белите писти още на 2,5 г. Влиза в националния отбор – деца през 1988 г., а 6 г. по-късно вече е при мъжете, като малко след това е избран и за капитан на отбора. От 1998 г., когато през октомври дебютира за Световната купа, до последния си старт в Банско скиорът има 60 старта за Световната купа, 46 за Европейската купа и 59 златни медала от международни състезания. Участник е на 4 олимпиади, 7 световни първенства и 2 универсиади. Носител е на индивидуално отличие на президента на Република България - Георги Първанов и е бил Спортист на Банско през 2007 г. От началото на сезон 2010/2011 г. е треньор по ски алпийски дисциплини на деца между 11 г. и 14 г. в клуб "Юлен" в зимния курорт.

Анна Стоилкова
в-к Новинар
01 март 2011 г., 17:05 ч.

  Tweet