Александра Жекова е родена на 5 октомври 1987 г. в София. Единствената българка, която участва в състезанията от Световната купа по сноуборд. В кариерата си има 9 подиума от 78 старта. На 24 и 25 март взе две победи за СК в бордеркроса в Ароса (Швейцария), което я постави втора в класирането за малкия трофей в дисциплината и 4-а в генералното класиране за СК. Първият й медал е сребърен на бордеркрос в Лейк Плесид (САЩ) 2007 г. Има романтична връзка с австралийския сноубордист Алекс Пулин.

Александра Жекова, фотография: личен архив

С какви очаквания започнахте сезона и как се стигна до тези първи две победи за Световната купа?
- Започнахме сезона още през юли 2010-а с ясната цел да спечеля подиуми за Световната купа и да съм максимално напред в крайното класиране за голямата Световна купа. Наблегнах най-вече на физическата подготовка и по-добрата платформа на каране. Изключително ми помогна моят баща, който създаде борда, с който карам. След много силен старт в Нова Зеландия и Австрия успяхме да постигнем два подиума в началото на сезона за Световната купа. За съжаление на световното първенство получих контузия и това ме извади от играта за известно време. Успях да се възстановя и в края на сезона да се завърна много по-силна от всякога. Дойдох в Ароса с желание да победя и успях.

Променихте ли нещо в стила на каране за финалите на Световната купа, защото отстрани изглеждаше, че сте с класа над останалите?
- Да, така е. Карането ми в Ароса наистина беше много добро. Там се фокусирах върху прецизността, тъй като снегът беше много мек и трудно се караше. Беше наложително да съм абсолютно точна по цялото трасе, което беше много кратко. Нямах право на грешка, защото нямаше къде да се наваксва. Това, което най-много ми помогна, бе настройката в главата ми. Досега винаги е имало притеснение и страх. Особено след като имах три не много успешни състезания преди финалите. Тогава сякаш щракна нещо в главата ми и аз си казах, че нямам какво да губя, а просто трябва да направя всичко, което наистина мога. И взе, че се получи. Вече знам как да се настроя, за да печеля. Вярвам, че това е напълно възможно. 

След първата победа в Ароса заяви, че едно малко парченце от пъзела ти е липсвало, за да можеш да побеждаваш.
- Да. Това беше малкото парченце увереност, което ми липсваше. В нашия спорт всичко се случва изключително бързо, защото спускането трае до минута и половина и решенията трябва да се взимат много бързо. Много е лесно да се допусне грешка. Така че осъзнах, че най-важното е да бъдеш спокоен и да се концентрираш в това, за което си работил през последните години. Много важно е да не мислиш за резултата, за крайното класиране, за финансовите стимули. Тогава хубавите неща се получават. Просто карах със сърце и дадох цялата си енергия.

Как конкурентките приеха вашите две поредни победи?
- Сигурно ще си мислят сериозно през лятото за това, което направих на финалите в Ароса. Подхвърлих на носителката на купата в бордеркроса Доминик Малте, че и на мен ще ми отива да спечеля трофея през следващата година. Всички вече знаят, че съм силна и мога да стоя на върха и ще се страхуват от мен.

На кого искате да благодарите за тези успехи?
- Изключително много благодаря на Fibank и Българска федерация ски за огромната подкрепа, която получаваме от тях. Радостна съм, че с тези успехи успях да зарадвам толкова много българи и да ги направя съпричастни към нашите победи. Надявам се оттук нататък да продължаваме все така силно да се представяме.

Пламен Вълков
в-к Стандарт
ВТОРНИК, 29 Март 2011

Сани Жекова: Печелившият ключ е в главата
След победите в Световната купа страницата ми във фейсбук се побърка, разказва сноубордистката

В Ароза (Швейцария) Александра Жекова постигна две поредни победи за Световната купа в дисциплината бордъркрос. Сани говори за успехите си в първо лице, множествено число. Тя е едно цяло с баща си Виктор, който посвещава цялото си време, за да изработва, проектира и подготвя оптимално нейните бордове.

Какво означават за вас тези първи места за Световната купа?
- Сбъдната мечта. Наистина това е неописуемо щастие и награда за дългогодишния ни труд. Много се радвам, че успях да зарадвам цяла България и да почувствам енергията на толкова много хора. Тези победи ми костваха много години труд.

Обадиха ли ви се много хора да ви поздравят?
- Невероятно много. Наши приятели, които са разпръснати по цял свят, се обадиха, а страницата ми във фейсбук просто се побърка. Радвам се, че мога да вдигна поне с малко националната гордост на българина.

Какво ви костват успехите?
- Със сигурност много труд и вложена мисъл. Ние наистина обичаме този спорт. Още от началото на кариерата ми това беше топ цел, една мечта. Но никога не съм си представяла, че тя е толкова близко. Липсваше ми малко увереност досега. Работим от много години и се опитваме да бъдем на ниво във всяко нещо.Рано или късно тази победа щеше да дойде.Надявам се тя да е само началото. Най-хубавото е, че през всичките години на възходи и падения научих много неща. Вече гледам на състезанието като на една различна игра. До голяма степен печелившият ключ е в главата и в точната настройка на мисълта в точния ден.

Как се промени представата ви за сноуборда от първото състезание до сега?
- Занимавам се с този спорт вече 17 г. По-професионално от 7-8 г. Работим по ясно изградена програма. Тренираме лятото, есента. За да си добър в това, което правиш, трябва да се раздаваш 100%, независимо дали става въпрос за спорт, или нещо друго.

Ще си починете ли след дългия сезон?
- Предполагам, че през май ще си почина, все още не съм решила къде, но може би няма да бъде в България.

Остава ли ви време да се виждате с приятели?
- За съжаление в последните няколко години нямам големи възможности да отделям време на приятелите си.Имам само един месец почивка на година.Приятелите ме разбират и ме подкрепят, за което съм им благодарна. В крайна сметка съм си поставила цел, която искам да постигна, а тя изисква пълно отдаване.

Не успяхте да спечелите медал на олимпиадата във Ванкувър. Игрите в Сочи ли са голямата ви цел?
- Да, разбира се. Искам да постигна постоянство, а медалът от олимпийските игри е най-голямата цел за всеки спортист.

Баща ви Виктор се занимава с проектирането на сноуборда ви. Вие участвате ли с идеи?
- Да, разбира се, ние заедно обсъждаме проектите на бордовете. След това аз ги тествам и обменяме много информация, за да бъде всичко перфектно.

Защо избрахте сноуборда? Баща ви ли беше основната причина?
- Може би да. Имах възможност да опитам, хареса ми, почувствах се добре върху борда. Още като дете се състезавах. Беше ми хоби, но в един момент започнах да се състезавам, да показвам добри резултати. Ако бях останала в ските, сигурно щях да се състезавам в Световната купа и да побеждавам и там. Защо не? Важното е да даваш всичко от себе си в спорта. Намирам смисъл в това, че доставям радост на хората, които ме обичат, а и на всички в България.

Гаджето ви Алекс Пулин също е сноубордист. Какво казва той за победите?
- Алекс много ми помага. Уча много неща от него. Той допринесе за доброто ми състояние в Ароза. Преди първата победа Алекс ме увери, че съм била много силна в тренировките.Много се радва и се гордее с мен.

Как протича един тренировъчен ден?
- По различен начин в зависимост от това, върху което искам да наблегна. По принцип по-интензивните тренировки са през лятото и включват най-различни спортове. Не обичам монотонните упражнения във фитнеса, но и те са неизбежни. Тренирам различни екстремни спортове, които ми доставят удоволствие и които ми помагат да увелича бързината на реакцията си. Занимавам се със сърф, със скейтборд. Играя бадминтон, който е полезен за координацията. Понякога поигравам тенис и волейбол. Освен това има и много специфични упражнения в моята програма за физическа подготовка.

Имате ли чувството, че заради спорта пропускате много други неща?
- Когато си посветен на една идея, независимо каква е тя – да бъдеш спортист, журналист, писател или банкер, влагаш цялата си енергия в това, което правиш, и със сигурност има много неща, от които се лишаваш.

Ивайло Пампулов
Емил Николаев
в-к 7 дни спорт
Събота, 2 Април 2011 

Бащата Виктор Жеков: Тя е като войник срещу цяла армия

Бащата на Сани Жекова Виктор е виновникът тя да разполага с бърз борд. Има ли тайни в проектирането на бордове и как протича денят му през сезона? Ето какво каза Жеков пред „7 дни спорт”.

Г-н Жеков, как оценявате тези победи в Световната купа?
- Усещането е страхотно. В момента, в който българското знаме беше над всички останали и пуснаха химна, се разплаках. Това е сбъдната мечта за нас. Това беше целта ни, когато влязохме в големия спорт. Живели сме за това. Много пъти бяхме много близо, но този път тя беше просто безапелационна. Отдали сме си живота на това. Сани е на 23 г., а кара сноуборд вече 17 години. На ски се качи на 2,5 г. Аз се занимавам с този спорт от 1986. Адски много труд сме хвърлили. Не мога да го калкулирам. Това е животът ни.

Не е тайна, че вие се занимавате изцяло с изработването на борда на Сани.
- Не бих искал да изчислявам какъв е моят принос за успеха на Сани. Всеки сам може да прецени до каква степен й помагам. Правя всичко, което мога и знам. Всички анализи, видеозаписи, тренировки и подготовка на борда, както и психологическата подготовка минава през мен.

Тоест през сезона вие имате доста натоварени дни.
- От септември до март ставам всяка сутрин към 6,15-6,30 часа. До 23,00-23,30 съм все на крак. Това е работа, която изисква непрекъснати усилия. Сутрин обикновено имаме тренировка, след това кратка пауза за хранене и моментално след това подготвяне и тестване на борда за следващия ден.

Гордеете ли се с някои от бордовете, които сте изработили?
- Гордея се и с двата, които сме направили заедно. Горд съм и от успеха, защото това е плод на нашите усилия. Това си е наш продукт, а това, което тя постигна, е колосален успех. Победи съпернички, които разполагат с огромен екип. Ако ние сме като войник с една пушка, останалите на пистата са като армия.

Все повече млади проявяват интерес към сноуборда в България.
- Не само че са много, ами са и талантливи. И ако не се създадат условия за техния просперитет, просто ще ги загубим. България ражда страхотни таланти, но онези, от които зависи спортът, трябва да се замислят какво биха могли да направят, за да им помогнат.

Ще си починете ли малко след края на сезона?
- Аз съм човек, който не обича да си губи времето, и си запълвам всяка една минута. Така се чувствам пълноценно. Ще отделя сега малко повече време за неща, които през сезона не мога да правя. Става въпрос за мои хобита като каране на мотоциклет, сърф, плуване, да посетя диви и красиви места и да се видя с всичките си приятели, с които напоследък се чуваме само по телефона.

в-к 7 дни спорт
Събота, 2 Април 2011 

  Tweet