Италианецът Алберто Томба е една от мегазвездите на световните ски. Неговото име носи пистата, на която се проведе слаломът за мъже от Световната купа в алпийските дисциплини в Банско тази зима.
Победителят в супер-комбинацията за Световната купа в Банско 2011 Кристоф Инерхофер от Италия, президентът на БФСки г-н Цеко Минев и легендарният Алберто Томба на фона на писта "Бъндерица - Алберто Томба", на която се проведоха стартовете за СК в Банско, фотография © WWW.SKI.BG
Не само по тази причина плейбоят от Болоня е свързан здраво с България. Със съдействието на пресаташето му Лаура Лели "Томба - Ла Бомба" даде интервю за читателите на вестник „Меридиан Уикенд".
Г-н Томба, говорите за футболен вестник. Затова и започваме с въпрос не за ски, а за футбол. Гледахте ли полуфинала на Световното в САЩ през 1994-та, когато Италия би България с 2:1? - Да, гледах го. Макар че отношението ми към футбола е публична тайна. Аз далеч не съм от най-големите фенове на този спорт. Но, разбира се, като един италианец нямаше как да пропусна полуфинал на Световното.
Как отпразнувахте победата? - Не ми е присъщо да изляза на улицата, да се слея с тълпата и да развявам знаме. Или пък да обикалям с автомобила си по улиците и да надувам клаксона. Разбира се, че бях радостен от класирането ни на Световното. Но пък и досега ми е мъчно за България.
Защо? - Онзи български отбор ми беше много симпатичен. Страхотно се представихте, като бихте Германия. Изпитах още по-голяма симпатия, когато се запознах с Христо Стоичков. С него се видяхме и на стартовете за мъже за Световната купа сега. И не е само симпатия, просто обичам България.
Какво знаехте за страната ни преди и какво разбрахте, когато стъпихте тук? - Както е известно, за първи път дойдох в България за откриването на ски сезона в Банско през 2003-а. Никога преди това не бях идвал. Няма да забравя момента, в който кацнах в София. Нямах представа, че на летището ще ме чакат толкова хора. Повярвайте ми, доста неща съм видял, но се обърках.
Предполагам обаче, че в планината сте се чувствали в свои води и не сте били толкова изненадан. - Напротив. Пирин бе различна планина от това, което бях виждал.
Какво още си спомняте от първото си идване? - Няма да забравя една сутрин, когато тръгнах да си купувам местни сувенири. Тръпката беше неподозирана. Цялата тази симбиоза между дъха на старинност и новост ме побърка. Като при влюбването.
А как се отнасяха към вас местните хора? - Особено ми харесаха общителността и приятелската нагласа.
Открихте ли промяна в отношението на хората през февруари тази година, когато бяхте на Световната купа? -Не.
Какво е мнението ви за българките? По-красиви ли са от италианките? - Не бих си позволил да сравнявам жените по света. Във всяка държава те си имат своя уникален чар. Но ако трябва да бъда честен, трябва да призная, че българките много ми допадат. Предразполагат те и те пленяват още при първите контакти.
Защо всъщност се съгласихте да дойдете в Банско? - Винаги съм готов да помагам на скиорската общност и го правя с удоволствие. Затова съм и щастлив, че Банско избра мен в онзи момент, за да популяризирам ските в България.
Как приемате факта, че пистата за слалом носи вашето име? - За мен това е особено висока чест. Дълбоко съм признателен, че сте кръстили писта на моето име.
Какво е усещането да гледате как на това трасе се провежда състезание за Световната купа? - Неописуемо е. Но всъщност Банско е едно много приятно място, в което се чувствам като у дома си.
в-к "Меридиан мач" 23 април 2011 г.
|