19 Юли 2011 - 15:17 Surfing The Wild East - първият сърф филм в света, финансиран от публиката
ENTERTAINMENT. На 26 септември 2011 г. екипът на Blickinsfreie, в основата на който е немският режисьор-документалист Рене Екерт, заедно с професионалните сърфисти Иън Уолш, Габриел Виларан, Кристобал де Кол и Перт Стендлик ще потеглят на триседмично приключение през Кавказка-Евразия в търсене на сърф локации в Каспийско море - северно от Баку, Азербайджан. Съчетавайки стремежите си за откриване на нови сърф територии и треската за приключения сред чужди земи, тяхната мисия е да представят една завладяваща история на възможно най-много сърф ентусиасти по целия свят.
Стоил Димитров на сърф спота край Ахтопол
"Всичко започна, когато открихме, че съществува сърф сцена на българското Черноморие. Местните сърфисти споделиха идеите си за проучване на нови локации по продължението на черноморското крайбрежие и заедно формирахме екип от карачи с опит в снимането и писането, които да отразят пътуването ни докато разучаваме и преоткриваме “Дивия Изток”.
И докато планирахме пътуването и маршрута си, открихме потенциални спотове както на Черно така и на Каспийско море. Нашата финална цел сега е да осъществим 3000-километрово пътуване до Баку, Азарбайджан, където можем да караме и отразим вълни, които никога не са показвани до сега.
Нашата гледна точка?
Да разкажем една история за неоткрити и екзотични сърф територии сред “Дивия Изток”, с разкази за пътуване през държави наситени с живот, който е пленителен и чужд за нас.
Нашата зелена светлина се появи, когато Red Bull и FOX видяха потенциала ни и ни спонсорираха с превозни средства, професионалните сърфисти Иън Уолш, Габриел Виларан, Кристобал де Кол и Перт Стендлик, и малко пари за храна.
Иън Уолш, фотография www.jeffflindt.com
Но както всеки добър проект, имаме нужда от още подкрепа за да можем да осъществим мечтаното пътуване.
Тъй като това приклчение е само частично субсидирано от спонсори, Blickinsreie възнамерява да допълни остатъка от бюджета чрез иновативната програма наречена краудфъндинг (crowdfunding - финансиране от публиката). Работим с новите начини за субсидиране на нашата уеб страница и на краудфъндинг страници като indiegogo.com или startnext.de
Тъй като много оценяваме вашата подкрепа, това което можем да предложим в замяна са различни бонуси - от безплатно сваляне на готовия филм (в HD резолюция), до пълен достъп до целия снимков и видео материал или включване на вашето име или лого в надписите на филма."
Прогноза: Дивият изток Тук става дума за необикновен филм, който ще търси две неща: вълни за сърф в Черно и Каспийско море и подкрепа от приятели
Този независим документален проект обещава да е точно толкова далеч от клишето за сърфистки филм, колкото е Азербайджан от Хаваите. Буквално. Работното му заглавие е Surfing the Wild East,а целта му - да проследи триседмичното пътешествие на международна група сърфисти, които ще изминат 3000 километра от България, през Турция и Грузия, до азерската столица Баку в търсене на вълната в Черно и Каспийско море.
При това не говорим за банда заблудени, авантюристично настроени ентусиасти, а за сериозна група, която включва четирима професионални сърфисти. Виж, те вече изглеждат точно както си ги представяте: американецът (кореняк хаваец) Иън Уолш, австралиецът (роден на метри от Бондай Бийч) Пърт Стендлик и двамата перуанци Кристобал де Кол и Габриел Вияран.
С тях (освен впечатляващ списък със световни титли и награди) идват още: журналистка (американката Одри Сайкс, която от години живее в Европа и пише за музикални, сноуборд и травъл издания), фотограф, оператор, който във водата се чувства ...в свои води, втори оператор – българинът Стоил Димитров и накрая германският продуцент и режисьор на филма Рене Екерт.
Последните двама са ключови за проекта. Единият е зад идеята, а другият – зад реализацията. Запознават се по-миналата зима в Банско, където Рене идва да снима документален филм за българската сноуборд сцена, а Стоил по традиция пребивава по време на сезона.
Тони Гогов на сърф спота край Ахтопол, фотография Стоил Димитров
Стоилката (както му казват приятелите) е на 26 г. и е от онези леки личности, които харесват живота си без стрес и гледат зимата да са в планината, а лятото - на морето. Когато се позадържи в София, то обикновено е за да побачка на терен на някоя рекламна или филмова продукция (по декорите или като момче за всичко).
Когато не работи и не кара нищо, Стоилката снима – в резултат на което преди няколко месеца сглоби извънредно симпатичното и атмосферно филмче SNow A Days. То разказва за живота в планината и кефа от това да караш борд, но направи малък фурор във Фейсбук и Vimeo, излизайки далеч извън рамките на бордистката общност. Само първата седмица то беше видяно от над 5000души. Шест месеца по-късно, посещенията са над 18 хиляди. "Изобщо не очаквах – изкефиха се всякакви хора, които нямат нищо общо със сноуборда," казва Стоил.
Филмите на Рене също не се изчерпват с трикове – в тях на фокус са и хората, атмосферата, красотата, усетът за детайл и животът наоколо – чак до уличните кучета или някой олюпен москвич край шосето. Рене всъщност има бизнес образование, но откакто го е завършил снима и продуцира документални, корпоративни и късометражни филми в областта на екстремните спортове. Работил е с клиенти като Vice, Atomic, Etnies. Намерил е своята ниша в неочакваните локации – досега е изследвал сноуборд сцените в Словакия, Румъния, Полша, България. В момента планира сноуборд филм за Иран.
Затова, когато чува идеята на Стоил за експериментален сърф трип до Каспийско море, нещата се навръзват и колелото се завърта. Рене вече има доста контакти в средите и успява да завербува Red Bull, които осигуряват два вана за пътуването, както и участието на професионалистите. В момента текат преговори и с една телевизия, но бюджетът все още не е осигурен изцяло. Ето защо Рене и групата решават, че ще са експериментални докрай и обявяват проекта си за първия сърф филм, който ще се опита да се финансира чрез crowdfunding (метод за набиране на средства, обикновено по интернет, който залага на доброволния предварителен принос на широката публика).
Проектът вече е качен, представен блестящо и илюстриран с предварителен трейлър на германския crowdfunding сайт startnext.de. Там всеки може да го подкрепи според възможностите и желанието си – скромно, с пет евро (което ти осигурява правото да свалиш филма в HD веднага щом е готов), или с 8/15/20/25/50 евро. Ако ги имате, можете да подкрепите проекта с 300 (което ви прави асоцииран продуцент), 1000 или 2000 евро, което ви осигурява място във финалните надписи и разни други екстри и привилегии. Целта е да се съберат 1500 евро за 70 дни - ако сумата не се събере, парите се връщат на хората. Все още се търсят и други спонсори, но каквото и да се случи - групата тръгва. Със или без нас, филм ще има. Гаранция за вълни – не.
"Никой не знае какво ни чака," казва Стоил. "Никой не е тръгвал да търси сърф в Черно и Каспийско море." Нито пък някой от екипа има познати там - не знаят нищо за местната сцена. Интересът им е базиран изцяло на прогнозите, които Стоил в един момент е започнал да следи. Правят го не толкова заради карането, колкото заради пътуването, а то пък си е чист експеримент.
"Даже като разбрах, че са ангажирали про-тата малко ме хвана страх и му казах на Рене – виж какво, нямаме никакви гаранции. Може да няма никакви вълни, или да има, ама да са гадни. Шансът да има и да са перфектни е минимален."
Естествено, в морета като Черно и Каспийско (които Стоил с мека насмешка нарича "езера") вълните не са като в океана – друг тип са, слаби и повърхностни. Излизат предимно рано пролетта и есента. Затова групата потегля от София към българското Черноморие (като отправна точка) на 26 септември. "Все ще излезе някаква прогноза. Есента по това време винаги излиза."
Стоилката дебне Черно море вече 3-4 години и колкото и нереално да звучи, според него може да се кара хавайски сърф в България, особено на юг от Созопол. "Почти никой не знае, че може, но аз тук съм се научил и прогресирал. Трябва да уцелиш точното време и място, за да хванеш яките условия. Но може да отидеш за няква прогноза и въобще да не става. Често ни се е случвало да се вдигаме и нищо. Или да отидем 2-3 дни преди прогнозата и тогава да има вълни. Но в сравнение с други места по света е пародия. Реално има повече романтика отколкото каране – защото, колкото и да е гигантско клише, това е начин на живот. Търчиш към морето при всяка прогноза и често само гребеш."
Освен в България, Стоил е карал в Португалия, Индонезия и Мароко: "Проблемът не е само, че няма вълни, а и че ние тук не знаем как да караме на тях. Като дръпнеш навън и започваш да виждаш потенциала на вълните тук. Просто трябва да се вдигне нивото. Сега, като дойдат про-тата, ще видим как се кара и има ли вълни в България. Ще е интересна съпоставка."
След което се връщаме към темата за филма, неговата идея и потенциалната му публика. Със сигурност сърфът трябва да те вълнува да някаква степен за да ти е интересно, казва Стоил, но това няма да е всичко.
"До скоро тези филми бяха 90% екшън и каране, но в последните години прогресираха. За децата все още най-интересно е кой е най-добрият трик и това винаги ще го има, но все по-често във филмите осъзнали се карачи споделят за срещата си с околната среда и това се предава. Те виждат най-добре какво става – как им люти водата в океана на очите, как няма гора в планината. Филмите провокират хората да ги видят тия неща. Това са филмите, които имат бъдеще - с позитивно послание и идея.
По принцип имиджът на хората, които практикуват тия спортове е на някви безделници, но те вече страхотно се развиха. Сега има цяло едно ново поколение, което е израстнало близо до природата, и там те взимат решения, на които трудно можеш да се научиш в града. Планината те изгражда като личност. Личностно развитие в природата и оцеляване в нея – това е смисъла от тия филми.
А има и друго нещо – тези спортове се практикуват предимно в дивата природа. Свързани са с пътуване в търсене на условия и така виждаш други култури, запознаваш се със света. Влизаш във взаимодействие с местните. Така ще е и с този филм. Защото колкото е важно да намерим вълната, толкова е важно да видим тези места."