На пръв поглед сърфингът изглежда лесен спорт. Взимаш един борд, скачаш отгоре, плъзгаш го по вълните и се превръщаш в господар на океана. Всъщност не е точно така - ако не вярвате, питайте ветераните в "бранша". Бъдете готови да изгълтате тонове солена вода и да прекарате поне половината от първите си дни като сърфист под водата, докато дъската ви безгрижно се носи над главата ви.
September 2011, Nathan Fletcher goes Monster Tube x 10 at Teahupoo. Photo by Bruno Lemos for Billabong XXL
От самото му създаване в Хавай по времето на легендарния капитан Кук чак до наши дни "спортът на кралете" не е просто начин за забавление. Той изисква комплексни качества като издръжливост, гъвкавост и усет за балансиране и носи неповторимо удоволствие, стига да знаеш къде са най-хубавите места за сърфиране и да използваш добри дъски. Сърфингът може да предложи всичко - драма, емоции, слава и съревнование. Ако сте готови да предизвикате необузданите океански вълни, яхайте борда, ако не, по-добре наблюдавайте отстрани с летен коктейл в ръка.
Един от пионерите на атрактивния спорт е хаваецът Дюк Каханамоку. През 1905-а Дюк и неговите приятели сърфисти основават сърфинг клуб "Хуа Налу", който вдъхновил и привлякъл много ентусиасти. Дюк и приятелите му били известни с прозвището "Момчетата от плажа на Уайкики", истински рицари на спорта в зората на неговото завръщане.
Сърфингът си спечелва световна популярност в началото на ХХ в., като изкуство на красивите бордове. Дъските били изработвани от акация или секвоя, с дължина около 3.5 м и тежали над 65 килограма. Дървото се оглаждало със смлян корал, боядисвало се с кора или въглени, а кокосовото мляко му придавало необходимия блясък. С развитието на технологиите сърфистите започнали да пътуват все по-далече, с все по-висока скорост, влагайки по-малко усилия. Съвременните дъски са леки, аеродинамични и предлагат безкрайни възможности за опасни маневри и ефектни трикове.
Най-голямото състезание по сърфинг се казва The Triple Crown of Surfing. Провежда се всяка година от септември, та чак до януари на северния бряг на Оаху в Хавай. Най-добрите, но и най-лудите състезатели в света посрещат смело големите вълни и политат заедно с тях. Стилът, на който са се посветили тези екстремисти, се нарича "тол ин сърфинг". За начало на екшъна, са небходими пълзящи "водни чудовища", високи най-малко 12 метра. И тъй като могъщият океан е непредвидим, подходящата вълна се чака с месеци, а за да се качи върху нея, сърфистът се засилва, дърпан от моторен джет. След като буксирът издигне състезателя до върха на вълната, главната му задача е да не изостава от скоростта на водата. Ако това се случи, той попада в "тръбата" на разбиващата се вълна, където хиляди кубически тона завихрена водна маса се стоварват върху него и го запращат към дъното на океана.
В името на рекорда
- най-голямата вълна, "възсядана" някога от сърфист, е 23-метровата "челюст" на Jaws, в която попада Пете Кабрина на остров Мауи, Хавай през януари 2006-та. Смелчакът е изтеглен с джет.
In 2004 it was Jaws again with the first legit 70-footer by local tow and kite hero Pete Cabrinha. A big wave with big consequences for a stumble.... And you can't even see the last five or ten feet or the wave with the foreground lump! Watershot by Erik Aeder for Billabong XXL
- рекордът за най-дълга дистанция, преодоляна със сърф, принадлежи на бразилеца Пичурута Саласар. Той "се вози" на вълната, позната като "Поророка" в река Амазонка в продължение на цели 37 минути, през които изминава 12.5 километра.
- през септември 2006-а 73-ма души се пускат едновременно на една-единствена вълна край брега на Кейптаун, в Южна Африка. Те се задържат на нея повече от 5 секунди, с което влизат в "Рекордите на Гинес".
- на плажа "Хънтингтън бийч" в Калифорния 47 сърфисти се качват на борд, който е дълъг 13 м и тежи над 500 килограма.
- звездата на сърфа Кели Слейтър е печелил десет пъти световния шампионат.
- най-добрата сърфистка до този момент е Лейн Бийчлий, триумфирала с титлата шест последователни сезона.
Най-опасните дестинации за сърф
Пайплайн - Хавай е идеално място за туризъм - природата е прекрасна, а хората са дружелюбни и гостоприемни. Което не може да се каже за вълните в Пайп - много сърфисти са загубили битката с тях.
Затворът - големият риф в Кейптаун, Южна Африка, е една от най-опасните дестинации за сърфистите по няколко причини. Вълните са плашещи, могъщи и огромни. В тази част на Атлантика са и най-коварните течения, а районът е известен и с високите нива на престъпност.
Намибия - Намибийската територия е пристан на някои от най-масивните и все още неоткрити вълни. Проблемът е, че тази мечта за всеки сърфист е труднодостъпна и преминава през диамантените мини. Местните миньори не обичат натрапниците и често ги посрещат с автомат "Калашников". Приливите в Намибия също са много опасни.
Пунта Рока в Салвадор е била прекрасна дестинация преди революцията от 1970-а. Но вече е едно от местата, където животът на туристите със сигурност е застрашен. Ветерани сред "лудите" сърфисти разказват как са се промъквали към брега с борд в ръка по време на поредната престрелка. Ако все пак се престрашите, ще ви е необходима бронежилетка.
Байа - Бразилският град е една от най-любимите сърф дестинации в Южна Америка. Напоследък обаче е арена на сражения между наркокартели, които покрай другото отвличат за откуп заблудени туристи.
Тихупо - Таити е чудесна локация за меден месец. Кристалнобяла вода, красиви плажове и отпускаща атмосфера. Но зад всичко това се крият едни от най-страшните рифови вълни. Плътни и огромни, те са безмилостни към дръзналите да ги предизвикат.
Индонезия - Няма място, което да влиза по-често в черните хроники на сърфистите. Която и част от архипелага да посещавате, рискът да се разболеете или да бъдете обрани е голям.
Мозамбик - Гореща вода, пусти плажове и километрични вълни ви очакват в африканската държава. Само че Мозамбик е лидер в класацията за най-много необезвредени военни мини. По крайбрежието се намира и най-голямата популация на тигрови акули на планетата. Правителството е нестабилно, страната е затънала в бедност, а върху националния флаг "грее"...автомат.
Banker.bg Special Брой 3 (16) - 15.07.2011
|