ЕКО. Едва ли човек може да сети от раз за живо същество, което се плаши до смърт от най-обикновена сянка. Особено ако собственикът на сянката се намира на стотици метри разстояние. Но има и такова животно (все още) и то се нарича европейски лалугер.

За ужаса му от сенките и техните прелитащи хищни собственици научихме от Сергей Александров, който близо месец вече прекарва по няколко дни от седмицата в планината. Работата му - да наблюдава и пази най-новите обитатели на южния склон на Витоша – около 20 лалугера.

 "Когато са изправени на задните си лапички, те се оглеждат за някаква опасност. Тази поза се нарича "колче" или "стълбче". Ако забележат такава, "свирват" на останалите, които през това време са събирали храна, и се прибират светкавично в скривалищата си. Сянката на прелитащ мишелов им действа доста стресиращо", разказва той.

Освен от любов към природата и животните Сергей стои на пост в планината и заради проекта, в който участва - "Реинтродукция на европейския лалугер" в Природен парк "Витоша", финансиран от Европейския съюз и оперативна програма "Околна среда". В края на август група еколози улавят 20 екземпляра от поляните край Кремиковци и ги "преселват" в предварително проучен терен на южния склон на Витоша край село Чуйпетлово.

 "Важно е популацията да се възстанови, защото лалугерът е застрашен в световен мащаб. За щастие на територията на страната лалугерите са относително много, но в глобален план съвсем не е така", казва един от основните ангажирани с проекта природозащитници - експертът по фауната към Дирекция "Природен парк Витоша" в министерството на околната среда Симеон Рангелов. По думите му, спасявайки лалугера от изчезване, еколозите всъщност ще спасят още няколко вида - гризачът е едно от основните звена в хранителната верига на много хищни птици. Сред тях са скален орел, мишелов и някои видове сови.

 За да се случи това обаче, преселниците се нуждаят от време за адаптация. Затова от дирекцията конструират и изграждат клетка, която покрива част от пространството, предвидено за тяхно обиталище в първите седмици. Зад адаптационната ограда еколозите изкопават и дупки, в които животните би трябвало да се почувстват като у дома си. В последно време обаче входове към тунели се появяват и извън оградата, което означава, че приспособяването е към своя край, оптимистични са експертите.

 Ако лалугерите преживеят зимата, през пролетта всяка женска ще роди три-четири малки. В същото време специалната ограда ще бъде построена отново и нови 20 гризача ще бъдат преместени в този нов дом. Местата, откъдето се взимат лалугерите, се избират много внимателно – колонията на животните трябва да бъде многобройна и добре развита, за да успее да се възстанови бързо, разказва Рангелов.

 По думите му в миналото десетки хиляди лалугери са обитавали ниските южни и западни склонове на Витоша. В края на 90-те години  на миналия век голяма част от колониите изчезват поради промени в местообитанията им - обрастване на пасищата и ливадите и презастрояване. Така цели колонии са изчезнали над витошките села Ярлово и Железница, останала е една - над село Кладница.

 Освен за лалугерите и други застрашени видове природозащитниците се грижат и за туристическите маркировки в тази част на Витоша, която засега е по-малко атрактивна за туристите. От съвсем скоро е поставена новата лятна маркировка, която да отклонява потока от хора от местата, където има повече диви животни. Стълбовата маркировка е от село Ярлово и води към Чуйпетлово и хижа "Селимица".

 "Трябва да се стимулира туристическият поток и в южната част на планината, но е много важно това нещо да стане интелигентно. Хората не бива да се пръснат навсякъде в планината и да смутят дивите животни, които тук са много повече, отколкото по северния склон откъм София. Така ще се запазят зони на спокойствие", пояснява екологът.

Повече за преселването на лалугерите от кремиковските поляни на Витоша гледайте във видеото, вградено в онлайн статията на вестник Дневник.

През седемдесетте години на 20 век видът изчезва от Хърватия, Германия, Полша. В Чехия и Словакия броят им е значително намалял. В България по-голямата част от изчезналите колонии са в Софийското поле и планинските райони на страната. Когато е извън дупката си, лалугерът е застрашен от хищници. Затова той се храни бързо, като събира зърна в бузките си подобно на хамстер. След това бързо се прибира в скривалището си и ги изяжда на спокойствие. Лалугерът е вписан в Червената книга на България в категория "уязвим".

Веселина Фотева
в-к Дневник
09 октомври 2011, 11:01

  Tweet