Алпите се простират между Франция, Швейцария, Австрия, Германия и Италия. Германия е взела най-малко от тях, което обяснява защо всяка зима около 20 милиона от местното население атакуват братска Австрия.

Най-големият ски регион в Австрия се казва Ски Амаде, разположен в централната част на страната, и е кръстен на Моцарт, тъй като е в близост до Залцбург, където е роден великият композитор.

Най-голям ски курорт означава 860 км перфектно направени и поддържани писти, 270 отделни лифта (влековете не се броят). Целият комплекс от курортни селища е обхванат от автобусна мрежа. При закупуването на

една ски карта може да се ползват всичките съоръжения,

стига да намерите толкова сили. Ски карта за това удоволствие да целия зимен сезон струва 455 евро за възрастен и 187 евро за младеж до 20 години. За студенти е около 300 евро. За сравнение през зима 2010 г. на Боровец картата за дете беше 850 лв. само за този курорт, а за възрастен надхвърли 1400 лева.

Пистите в Австрия, включително и детските, са в такова състояние, че във всеки момент върху тях може да се проведе състезание от световната купа. При температури от плюс пет до минус 30 градуса те остават до края на деня в същото състояние, в което са посрещнали туристите рано сутринта.

Някои от пистите са широки по 250 метра, това ще рече две и половина футболни игрища на ширина. На някои от тях в началото е оставен джубокс, на който си избираш песен, която по високоговорители ти свири навсякъде по пистата, докато се спускаш.

Тъй като условията са отлични, един скиор няма проблем да изминава на ден по около 80-100 км.

По пистите са наредени слаломи, оборудвани с часовник, за да е съвсем като истинско, но там се пробват любители. В предпазни мрежи се предлагат прави участъци, където скиорите могат да проверят максималната скорост, която могат да развият. На шус печелят по-тежичките скиори.

За щурите младежи са организирани големи участъци със

специално подготвени бабуни за скокове,

тунелчета и други ски забавления. Някои от тези скокчета изхвърлят на около 3-4 метра височина, затова кефът иска и умения. За такива упражнения са необходими специални ски.

Някои участъци са специално за деца с поставени кукли от анимационни филмчета и това са първите им слаломи. Децата са винаги облечени с каски и симпатични елечета, водени като патета от професионален ски учител. Там трудно може да се види дете, по-възрастно от пет годинки, защото от тази възраст насетне хлапетата вече са майстори от много по-висок клас.

От върховете, където спират лифтовете, се разкриват умопомрачителни снежни гледки, изпълнени със зъбери във всички посоки, защото Алпите са неизбродими за човешкото око.

Пистите са дълги обикновено от 3 до 5 км, някои стигат и до 26 километра, като минават от една държава в друга, а ски картата важи и за съседната държава. Един прекрасен преход е от Швейцария в Италия.

Матерхорн краси шоколада „Тоблерон”

Цермат в Швейцария е в топ 5 на зимните курорти на света. Дори и да не сте се докосвали до ски или до планинарство, пак познавате този остър силует на върха Матерхорн, издигнат над курорта. Просто именно Матерхорн, който стърчи на 4 хил. м, е изобразен на световноизвестния и единствен в света триъгълен шоколад „Тоблерон”. Той не е най-високият връх в околността, но със сигурност е най-красивият.

Курортът предлага 313 км писти, включително и в италианската част. Така започвате да набирате скорост в Швейцария и накрая кротко спирате в Италия.

В Цермат не се допускат леки коли по никакъв повод. Градският транспорт е уреден с електромобили. Само пожарната може да бъде с дизелов двигател, което е късмет, защото в други курорти в Швейцария и пожарната няма да е допусната, ако не е с електродвигател. Затова, ако ще палите нещо, или си носете пожарогасител, или разполагайте с муле, научено да гаси пожар.

В Цермат със своя къща се гордее Бил Гейтс, който е добил правото да я купи за много милиони, след като всеки местен жител след консултация с жена си и роднините е дал собственоръчния си подпис г-н Най-богат на планетата да бъде техен съсед.

Карането на ски в Цермат е между четири планински масива, като от единия от тях до друг се достига чрез подземно метро, което изстрелва до върха влакче с пътници за пет минути. Перонът представлява широко стълбище, защото влакчето е под наклон и затова прозорчетата му са ромбоидни. До следващия връх се стига с високопланинско влакче, което със специално зъбчато колело примъква композицията по стръмните наклони. В това влакче спирките се произнасят на няколко езика, включително и на японски. Затова всички японски туристи в региона се качват на това влакче и се радват на всяко японско съобщение.

Всяко влакче е оборудвано с дисплеи с информация за температура, състояние на писти и движение на лифтовете. До третия дял се стига чрез серия от кабинкови лифтове, а до четвъртия с гондоли. С друг вид гондоли се стига до най-високата точка за каране на ски – 3980 м.

Уникалното на това място е, че там условията за каране на ски остават перфектни и в най-топлите августовски дни. Затова, ако искате да се охладите през август, на този връх ще можете да се запознаете с всички най-известни скиори от Световната купа.

В този курорт обаче не се провеждат световни състезания, защото консервативните жители на селището не желаят да бъдат обезпокоявани с глъчката на състезанието. Местните жители обичат ските, а не великите скиори.

В швейцарските ски курорти медицинските хеликоптери са толкова много, че при инцидент на 15-ата минута машината кръжи над мястото, човекът е обездвижен, качен на шейна, завит с фолио и е с включена система. Спасители веднага са обезопасили участъка от пистата с оранжеви мрежи, за да е ясно къде е инцидентът и никой да не катастрофира в хеликоптера например.

Харчовете са достъпни и за българския джоб

Няколко вида са харчовете, свързани с качественото каране на ски. Като начало сметката не е в абсолютни стойности, защото съдържанието определя и смисъла на похарченото. Иначе казано, ако едно спускане струва 1 лев, но за да ви се случи, сте чакали два часа на опашка, за да се спуснете по 500 м писта, натоварена с още 200 души, и после ще чакате още толкова за следващия път, то спокойно можете да дадете левчето за нещо друго. Ако срещу 60 лева ще се спускате 100 км за един ден и няма да чакате изобщо, а независимо от това кога и къде огладнеете, никой няма да ви поиска 120 лв. за пиле на грил, тогава всеки лев си е струвал.

Другата част на харчовете е свързана с екипировката. Ясно е, че са нужни ски, обувки, каска.

Ако умеете всички видове каране на ски, предложени за любителите в Алпите, ще ви трябват четири различни модела, а цените им варират между 200 и 800 евро. Отделно са модификациите на дъските за сноуборд. За щастие можете да минете само с една каска, пък и няма човек, дето да владее всички стилове.

За да е хубава ваканцията, трябва да изберете приятно място, където да отседнете. Добрата новина е, че една седмица за двама души струва от елитните 2100 евро в петзвезден хотел и уникално СПА и пада до 280 евро в чаровна алпийска тризвездна хижа с комфортна стая и прекрасно обслужване. Най-често цените са около 550-800 евро, като условията са превъзходни. Храната на ден ще ви струва не повече от 30 евро, като в тази цена се включва и биричката. Ако решите да си пазарувате от супермаркет, ще се удивите колко евтино излиза всичко. Това върви, когато сте настанени в апартхотел. Само накрая плащате сума около 30-40 евро за почистване.

Естествено, в най-луксозните хотели цените трудно се произнасят, като там се намират и елитни клиники за пластична хирургия. Така докато съпругът се спуска шеметно и закача красиви скиорки, жена му се поправя до вид на млада скиорка.

Ключов разход е картата за ските. В Австрия еднодневната е 45 евро, но когато се вземе за седмица, излиза 217 евро, тоест по 31 евро на ден. В Швейцария за международна карта и с включен транспорт нещата са по-солени. Дневният пас може да е около 100 франка, или около 70 на ден за седмична карта, което е по 110 лв. Помислете обаче за онзи страхотен кеф да се спуснете по 26 км писта и да спрете за кафе в Италия!

Такива обаче са цените само за най-централните места. Оттам насетне от всичко може да се спести. Една приятна и ключова подробност е, че всички паркинги са безплатни или ако щете – включени в цената на хотела. При това, ако не са подземни и отоплени, то те са почистени във всяко време от денонощието. За сравнение в нашенски зимни курорти таксата за паркинг в хотела е 10 евро на ден, а на пистата за удоволствието да бухнете МПС-то в подобие на Северния ледовит океан давате още 10 лева.

Паркингите по пистите в Австрия и Швейцария пак са безплатни, а учтиви стюарди насочват пристигащите къде са свободните места.

Затова, като си правите сметката, мислете за веруюто на Южноафриканския борд по туризъм: „Ако гостът си каже: Това струваше поне толкова!, той задължително ще се върне!”

Опашките са непознати, храната е евтина

В алпийските курорти понятие опашка за лифта не съществува. Това е така дори в периода между Коледа и Нова година. Дори да са се събрали 20-ина човека, капацитетът на лифтовете е толкова голям, че тези хора са заминали с три седалки. И в най-натоварените откъм посетители дни, когато в Австрия се изсипват около 20 милиона германци плюс хора от целия свят, струпване на хора няма. И това е така не само защото лифтовете са толкова много по безкрайните писти, а защото самите курортни селища не са застроени до степен, до която броят на гостите да надхвърля капацитета на съоръженията. Идеята е, че туристите трябва да се чувстват комфортно както в селището, така и по пистите. На тези места няма повече от един по-голям 3-етажен хотел и той задължително не е в центъра на курорта, защото в центъра са приключили със застрояването преди 150-200 години.

В Австрия по пистите и по върховете са пръснати множество малки заведения, където се предлага евтина топла и вкусна храна. Ценовият диапазон е между 7 евро за виенски шницел до 15 евро за порция. В Тирол цените са с около 30 на сто по-високи.

Типично за заведенията е, че към края на деня те мамят с жива музика и със съвременни ритми. Човек просто си оставя пред вратата ските и може да осъмне там. Затова основната писта в голям курорт остава осветена цяла нощ, защото нито едно спускане не е съвсем последно.

За разлика от нашите курорти по ски пистите в Европа се спускат много младежи, това занимание е финансово достъпно за тях. В заведенията по пистите е също пълно с млади хора, които се веселят на бира и шницел, когато отдъхват за малко между дългите спускания, особено след мръкване.

За спускането възрастта не е порок

И в Швейцария, и в Австрия по пистите може да се видят мили възрастни двойки, гушнали се на седалките на влековете след цял ден неуморно каране на ски. Когато човек се загледа в тях, с удивление съзнава, че това са хора около 80-те. Те обаче пращят от здраве и по цял ден са в пълна кондиция и карат редом с младите. Физическото натоварване връща младостта в погледа и в телата им. Много честа гледка е цял семеен клан, който се спуска заедно – от правнучето, което е на 3-4 годинки, през внуците, децата и бабите и дядовците. Общото е, че всички карат по няколко пъти според уменията на най-младия от тях, после всеки поема по своите писти, а накрая всички отново се събират за разбор на деня, за шеги и приятна отмора.

Най-често всички сядат в заведение, където с удоволствие похапват и емоционално наблюдават излъчвано на голям екран голямо ски състезание.

И ЖИВОТНИТЕ УЧАСТВАТ В ШОУТО

Въпреки огромния брой съоръжения, скиори, кръчми и шум по пистите могат да се срещнат диви животни, които не се боят ни най-малко от шеметно спускащите се хора. Там те са у дома и никой, дори президентът, не се сеща да ги застреля, защото са му под ръка. Ако човек се почувства уморен, може да спре и да погледа майка коза с козленце, застанали на ръба на скала, които са заети със свои кози си работи. Сърните и елените са толкова много, че в натоварените от скиори зимни месеци животните се слагат в заграждения, за да не пострадат нито те, нито скиорите.

Атракция за туристите са местните гарги с жълти човки. Със забележително послушание те се подреждат на опашка и чакат добросърдечните туристи да поделят с тях пържените си картофки. След всяка хапка гарванът отстъпва място на следващата птица и така, докато туристите са склонни да дават картофки.

ДРЕБНИТЕ РАДОСТИ

НЕБЕСНИТЕ ТОАЛЕТНИ СА МАЛКА НИРВАНА

Небесните тоалетни са един от моментите на уединение и нирвана, предлагани също като атракция из алпийските ски курорти. Те са уникални заради гледката, която предлагат. Разположени са по върховете на последната височина, докъдето стига лифтът. Панорамата от мястото за облекчаване е удивителна. Кабинките на нужниците са просторни и са изградени от огледални стъкла, та през тях да не се вижда отвън. Така всеки посетител се наслаждава на облекчението си и на зашеметяваща визия във всички посоки. Зевзеци обаче  застават пред кое да е стъкло и да се правят, че виждат човека вътре. За новаците шокът е доста голям.

ВАНИЛИЯТА ОТ ДЕСЕРТА МИРИШЕ ДО СЪСЕДНИЯ ВРЪХ

Панорамни заведения с тераси, които висят сякаш във въздуха, предлагат продължение на преживяването във въздушния нужник, но вече на свеж въздух и под слънчевите лъчи. Гледката от сняг, зъбери и шеметно спускащи се скиори остава зашеметяваща, а когато някой си поръча традиционен десерт, уханието на ванилия се разнася на километри.

Затова местните използват най-добрите подправки, за да може те да изпълняват ролята на маркетингов инструмент, и щом скиор се приближи и поеме дъх, веднага да поиска да е на терасата с чаша топла напитка и ябълков щрудел например.

НА ПЪТ КЪМ ХОТЕЛА КУПУВАТЕ НОВ ЧАСОВНИК

Дори на височини, подходящи за скални орли, са монтирани масивни билбордове, които рекламират ювелирни швейцарски часовници. Най-често от фотосите греят лицата на световноизвестни филмови звезди с украсени китки с поредното бижу, като цената на един от тези часовници е около 200 000 евро. Може и повече. Не е необичайно обаче някой слизащ от пистата руснак да си купи поне един от тях на преминаване през прилежащото градче. Ако е с любовница, като нищо часовниците стават два. Въпреки това руснаците не са сред най-обичаните туристи в Швейцария, защото често безпокоят другите добре възпитани гости на курорта, при това не по часовникарски поводи.

ЛИЯНА ПАНДЕЛИЕВА
в-к Монитор, 21.11.2011

  Tweet