Миналия сезон Жекова завърши като номер 1 в световната ранглиста в дисциплината бордъркрос с две победи за Световната купа в Ароса, Швейцария. Класирането е безпрецедентно, тъй като досега нито един български спортист не бе приключил сезона на върха в ранглиста на Международната федерация по ски – FIS. Миналата година снежната принцеса огря в едно от най-популярните списания на планетата – Vanity Fair, като влезе в десетката на най-атрактивните дами от състезателките във Ванкувър. С две Олимпиади зад гърба си сякаш е живяла не 24 години, а поне два пъти по толкова.

Знаеш ли колко почитатели имаш по цял свят? Много, много!

Наистина има хора от къде ли не, които ми пишат писма и се радват на това, което правя. Има едни много симпатични дядовци в САЩ от Телурайд, които работят около организацията на световна купа там. Миналата година се запознах с тях, докато се возех на лифта, и те ми изпращаха поздравителни съобщения всяка седмица. Много са сладки, защото се отнасят с мен като със свое внуче, интересуват се как съм.

Твоите приятели, с които се свързах, питат дали си спомняш времето без спонсори, когато си тренирала снационалния отбор на Боровец и си спала в Синьото?

О, разбира се! Какви времена бяха тогава – весели, интересни.Бяхме доста хора и живеехме в съвсем малки стаи, но пък обстановката беше много бойна. Състезанията и тренировките течаха с едно ведро настроение.

Правехме си редовно мамба с паста за зъби, но най-много обичахме тайничко да бягаме след тренировки и да ходим на танци.

Кога и как разбра, че имаш талант за шампион?

Бях на около 14 години, когато започнах да побеждавам най-добрите жени в България в този спорт. Тогава си позволих да се размечтая. В тази възраст човек започва да се осъзнава, въпреки че все още е ни риба, ни рак. Разбрах, че обичам този спорт, че в него има бъдеще. Предлага много добър и интересен начин на живот и отваря много врати. Тогава започнах да мечтая за по-големи неща и станах по-целенасочена. Спомням си, че в тези юношески години се борех като тигър, дори понякога много безразсъдно. Често участвах в състезания без да съм конкурентноспособна, без да разполагам с най-добрата екипировка, без изобщо да съм преживяла това, през което един елитен спортист трябва да премине, за да стане шампион. Но аз си мислех тогава, че мога да се състезавам с тези така наречени Прота. Направо се хвърлих на първото си участие в Световна купа в Германия. Класирах се на 18-о място и си спомням как треньорите ми, защото баща ми тогава не пътува с мен, бяха изключително щастливи. Казваха: Ама какво направи, бе дете? Ти си някакво чудо. А аз цял ден не можах да се побера в кожата си от яд, че не можах да вляза на финали.

Твоята звезда изгря точно преди Олимпиадата в Торино 2006. Тогава беше на 18 години и тръгна много уверена за игрите, но очакванията малко се разминаха. Какво се случи?

Тогава изобщо не си давах реална сметка, за какво става въпрос в професионалния спорт. Дори преди няколко дни имах разговор с баща ми за участията ми в големи международни турнири, както и за Олимпийските игри в Торино и Ванкувър. И той сподели, че тогава не съм била готова нито технически, нито психически. Била съм просто израстващ състезател с много големи мечти. Може би затова имах по-големи очаквания и амбиции, но сега си давам сметка, че не са били с покритие.

На кого амбициите са по-големи, твоите или на баща ти?

Баща ми вижда, че имам огромно желание да се развивам и да ставам все по-добра. Затова ме подкрепя. Не смятам, че щеше да инвестира толкова много енергия, ако не бях негова дъщеря.

Пътят до професионалния спорт е скъпо начинание. Например Ивица Костелич разказва как заедно с бащ си са спали в колата, за да могат да карат на сняг в Австрия. Каква беше твоята схема, за да стигнеш до лагери в Чили, Аржентина и Нова Зеландия?

В началото майка ми и баща ми създадоха отбор, който водеха и обучаваха в събота и неделя в планината и с които имах възможност да тренирам. Те го направиха, за да имам среда на развитие. Така в игри и закачки неусетно израснах, конкурирайки се с момчетата. Получих не само доста добра подготовка, а и самочувствие, с което можех да изляза на международната сцена. Спомням си, че имаше лишения в началото и бяха трудни времена. Родителите ми финансираха подготовката ми изцяло. Те ку пуваха екипировката и събираха пари, за да имам международни участия и повече дни на сняг. Този период обаче не беше много дълъг, защото показах резултати и някакъв талант. Тогава дойде интересът от спонсори. Спомням си, че бях на 14, когато подписах първия си спонсорски договор с доста сериозна марка спортна екипировка в България. В началото те ме подкрепяха изцяло, и тогава родителите ми плащаха само за повече дни на сняг. А когато дойдоха резултатите от световни първенства, получих от Министерството на спорта финансиране за олимпийска подготовка. Така влязох в тази схема много рано и от 6 години имам пълна подкрепаот БФС и нейните спонсори, както и от БОК (Български олимпийски комитет).

Кой те спонсорира сега?

Най-силните ми спонсори са ПИБ, много малко са спортистите в България, които могат да се похвалят с подобен договор.

За твоя баща и треньор Виктор Жеков казват, че е един от най-големите майстори, които се занимават с поддръжка на дъски. Ти караш с борд второ поколение, като баща ти е разработил прототипа специално за теб. С колко борда изкарваш сезона?

Според баща ми бордът е като болида във Формула 1. Моите се правят специално за мен в ателие на Кеслер в малкото швейцарско градче Браунвалд. В дъската са вкарани много технологии, мисъл и анализи. Един борд струва 1275 швейцарски франка, а за сезона ми трябват най-малко три такива. Баща ми ги подготвя, като това му отнема от 6 до 8 часа преди състезания. Той взе голямо участие в създаването на прототипа на първата ми дъска, тя беше направена по негов проект в Швейцария. След това по базовия модел се свърши страшно много работа. Баща ми е много ерудиран и непрекъснато експериментира с нови материали. Също така е много добър физик и химик и това му помага да прави дъските най-бързи. Смело мога да твърдя, че имам един от най-добрите бордове в света.

Сложно ли е с баща треньор?В тениса този модел работи.

За мен това е най-добрата възможна комбинация, защото никой треньор не би ти дал това, което баща ти ще ти даде, като учител, като ментор, като лидер. Цвети Пиронкова още е с баща си треньор, Григор Димитров също доскоро беше с баща си и са много успешни.

Кое е най-доброто място, на което си карала? Казваш, че най-бързите писти са в Аспен, а в Австрия е най-голям купон?

Всеки курорт има своя чар, като най- интересните за мен места са в Чили, Аржентина, Нова Зеландия.

Горите изглеждат по-различно в Южното полукълбо. Там няма борове, а широколистни дървета. В Австралия има каучукови дървета, и е странно като пейзаж. В Япония падат колосални количества сняг, но там горите са на много ниска надморска височина и са широколистни. А снегът като плътност и консистенция е най-хубав в Колорадо според мен, тъй като е най-сух и има страхотен грип. Можеш да караш с висока скорост без да приплъзва. Снегът в Аляска също е добър и много лепкав, така че там би могъл да караш на стръмни склонове в пухкав сняг без да е твърде хлъзгаво.

Кое е най-голямото ти разочарование? Предполагам Олимпиадата във Ванкувър, за която тръгна като фаворит в страхотна форма, но това падане в тренировъчния старт беше зловещо и провали всичко.

Да. Ванкувър беше най-голямото ми разочарование, защото няма по-тъжно нещо от това да видиш как за секунди от топ форма изпадаш в абсолютна неспособност да извършваш елементарни движения. Но пък станах по-силна. Всичко се случи само за миг. Тъй като бях много загряла първоначално, не можах да усетя какво се случва вътре в мен. Приготвих се за старт, но състоянието ми се влошаваше с минути до степен, че колабирах. Разбрах, че няма да мога да стигна до финала, но пак се качих на старта, където вече припаднах и ме изнесоха на носилка. Впоследствие се оказа, че имам дислокация на тазобедре- ната става и частично разкъсване на залавните места на мускулите. Получи се и голям кръвоизлив в стомаха, който притискаше органите. Имах обаче късмет с лекарския екип. Затова продължихме престоя си в Канада. Там имаше страхотни специалисти и невероятна апаратура, до която в България е доста трудно да се докопаш.

Има ли при вас приятелства като това на топ скиорките Линзи Вон и Мария Рийш, които са най- върлите конкурентки на пистата, но си карат Коледа заедно, което май вече приключи?

Ооо, аз не смятам, че те са приятелки, в никакъв случай. Линзи Вон е мой идол. Много я харесвам. Иначе ние се опитваме да поддържаме любезни, както се казва бизнес отношения, но не изгаряме от истинско приятелство. Никога истината не се казва на 100 процента.

Това с любовта в тура и теб не те подмина. Алекс Пулин, един от най-добрите сноубордисти. Какви са предимствата и недостатъците на подобна връзка?

Не съм полагала много усилия, то просто се случи. Беше любов от пръв поглед, по-скоро от първа песен. Влюбих се в гласа му, без да знам какво ме чака. Седях си аз един ден на терасата на хотела и чух как някой пее сладко. После се появи баща ми, носи ми един диск и ми казва: Виж това е дискът на едно момче от Австралия. Много хубава музика, чуй го. Пуснах го и много  ми хареса, полазиха ме тръпки от гласа. След което съвсем случайно се запознахме на стълбите в хотела. В началото имахме много топли приятелски отношения и в един момент просто химията се получи и се събрахме.

Къде и как се виждате през лятото, защото Австралия не е ли малко далечко?

На мен ми струва доста да летя до Австралия, затова решихме да се срещаме някъде по средата, на остров Бали например. Винаги намираме по един месец, който да е само за нас. През останалото време всеки се фокусира върху работата си. Той е идвал много пъти в България и аз се постарах да му покажа най-красивите местенца и най-добрите неща в нашата култура и традиции. Имаше неща, които страшно му харесаха, а други сериозно го озадачиха.

Какво го стресна най-много?

Втрещи се как жените тук се носят в пространството облечени изключително предизвикателно и с тежък грим през деня. Шокира се, когато на един светофар видя Бентли и до него каруца с боклуци от стари перални и натоварени роми отгоре. Потресе го и мръсотията по улиците, но тогава София беше доста занемарен град. Сега има нов облик. Най-втрещен остана от бруталното застрояване на Черноморието.

Това лято беше по-дълго за теб, защото заради кризата ФИС отмени стартове в Чили и Аржентина. Как премина почивката ти?

По принцип винаги гледам да си избирам за почивка красиви и спокойни места, които да ме вдъхновяват по някакъв начин и където мога да си развивам заниманията спокойно. От три години карам хавайски сърф в Индонезия. Това лято бях и в Гърция, малко време на нашето море и малко на планина. Мисля, че комбинирах много добре почивката с тренировката. Новото е, че се качих на кросов мотор. Веднъж вече бях опитвала, но тогава бях малка и нямах книжка. Тази пролет си изкарах лиценз и станах легален мотоциклетист. Това е новата ми страст, защото ми отваря още възможности да отида на изключително красиви места, до които е сложно да се стигне пеш. Доколкото знам, баща ми си е купил първия мотор на 16 години тайно от родителите си и оттогава е моторист, и то доста добър – скача, лудее, дори ме плаши, когато го гледам, защото все пак не е първа младост.Той пръв ме качи на мотор, а аз харесвам и пистовите, и кросовите мотори. Харесвам и мъжете, които се занимават с този спорт. Красиви са.

Кого имаш предвид?

Ами фен съм на Валентино Роси например.

Ти си от семейство на къмпингари, но май вече не останаха такива места на Черноморието?

Като дете отраснах на един много красив плаж – Корал – див, със страхотни дюни, гъста гора, невероятно дъно и прекрасен залив. Доскоро там нямаше никакви постройки. Това място беше много добро за уиндсърф. И за хавайски сърф ставаше понякога, и това беше причината родителите ми да ходят там. А аз бях облагодетелствана, защото стоях по 3-4 месеца лятото на морето и приключенствахме с другите деца. После го унищожиха и вече ходя да карам сърф и напочивка в чужбина. На един доста див гръцки остров или някъде по-далече...

Опитвала ли си хелибординг?

Преди години в Чили. Изживяването е уникално, най-малко защото не ти се налага да минаваш разни колосални километри пеш и да катериш по склона в дълбокия сняг, а с едно прехвърчане на хеликоптера имаш достъп до уникален терен за каране. Просто е много лесно, но скъпо. 700 долара струват четири-пет спускания, което е най-евтиният вариант. Но за да стигнеш дотам, плащаш за самолетен билет, акомодация, чакаш за хубаво време. От две седмици престой може да имаш само три дни слънце, в които хеликоптерът да лети. Миналата година например отидох в Нова Зеландия, специално за да имам възможност да се докосна до това усещане, но снегът беше много лош.

Концентрира се само в бордъркроса, което ти донесе най-големия успех миналия сезон. Готова ли си за новия формат, в който вместо четирима състезатели по трасето ще карат по шестима?

Да. Мисля, че го показах. Имахме две пробни състезания в края на миналия сезон и двете ги спечелих. Тези две световни купи бяха в новия формат за пръв път в историята. Нямах проблем, защото успях да се абстрахирам. Това е моят формат, и мисля, че предстои много, много вълнуващ сезон.

Имаш ли специален хранителен режим и задължителни съставки за енергия? На Новак Джокович му тръгнаха нещата, когато мина на диета.

Храненето е доста важно, но заради постоянните пътувания много често ми се налага да ям джънк фуд по летищата и когато сме с автомобилите по магистралите. Опитвам се да поддържам здравословен режим и балансирано хранене. Много важни са протеините и въглехидратите по време на тренировка. Преди състезание гледам да хапна повече белтъчини, изобщо слушам тялото си какво иска и си хапвам. Винаги закусвам с филийка черен хляб с едно или две яйца. Това е най-доброто.

Имаш собствен стил на обличане, различен, елегантен. Кой марки харесваш и откъде пазаруваш?

Много харесвам Miss Sixty за дънки. D&G за топове, макар че този сезон не ми допадат нещата им. Имам и един магазин, от който пазарувам изцяло напоследък– Evis. В чужбина също пазарувам, когато имам време. Обикалям я молове, я някои артистични улички като в Мелбърн например. Това е една от най-добрите шопинг дестинации, защото имат нещо като мини квартал на артистите и можеш да видиш уникални вещи.

След като имаш толкова много интересни истории и преживявания, мислила ли си да направиш блог?

Знам, че по-известните спортисти ползват Twitter и там могат да ъпдейтват информация за своето състояние, местоположение и това, което се случва в кариерата и живота им едва ли не всяка минута. Правят го, защото става много лесно през мобилните телефони. Мисля там да стана по-активна. Сега използвам Facebook. Така общувам с феновете и ги правя съпричастни със събитията, в които представям страната.

by Intro magazine
Четвъртък, 08 декември 2011

интервю: Елеонора Тарандова
фотограф: Момчил Христов
стилист: Цветомир Горанов
грим: Алина Манова
коса: Николай Иванов - Нико за Арлет

  Tweet