Слънцето грее, а на наситеносиньото небе няма нито едно облаче. Склонът надолу предизвиква световъртеж, снегът блести пухкав и хомогенен, никаква следа не го е набраздила. Тихо е, няма крясъци и музика. Човек е сам срещу природата. На границата на възможностите и смелостта си.

Скоростта е толкова голяма, че гони всички мисли от главата. Остават само адреналинът и инстинктите - да се задържиш на ските или сноуборда и да стигнеш до долу.

От години специалистите предупреждават - удоволствието на екстремното спускане извън пистите може да струва скъпо на безразсъдните.

Да си много опитен скиор, не е достатъчно.

Трябва освен това да познаваш терена, да си подготвен за рисковете от лавини. По-голямата част от фаталните инциденти, свързани със зимните спортове, стават именно когато се излезе по непознатите и необработени склонове.

Иди обаче спри с предупреждения лудите глави. Защото те именно това и търсят - риска. Заради усъвършенстваната екипировка все повече хора се решават на такива спускания, популярни още и като фрийрайдинг. Затова в много страни в Европа, вместо да размахват призрака на страховитите трагедии, отнели живота на млади авантюристи, са намерили друг изход - да не оставят нещата на самотек.

Влечението към екстремните спортове доведе до нови форми в ски бизнеса. Днес вече много европейски курорти разполагат със специални инструктори и водачи за каране извън пистите, чиято цел е да наставляват любителите на силните усещания и да ги доведат живи и здрави до крайната цел на маршрута им.

Клубът “Паудър” към “Алберт ски скул” в австрийския зимен курорт Санкт Антон е специализиран именно в карането извън пистите, разказва в. “Дейли телеграф”.

“Аз тръгвам първи. Вие се пързаляйте в моите следи” - казва инструкторът. Преди това той е прочел на малката си група бюлетина за опасността от лавини и е дал необходимите инструкции за безопасност.

Тенденцията в Европа е към все по-строга законова регулация и наблюдение на фрийрайдинга. Миналия октомври в Австрия мъж е бил обявен за виновен за непредумишлено убийство на жена си, която била пометена от лавина. Оказало се, че нито един от двамата в семейството не е имал предавателно устройство, изискванопри подобни екстремни спускания. В Пиедмон, Италия, е незаконно да караш извън пистите, без да имаш лопатка, свредел и предавател.

В Швейцария скиорите, които карат по потенциално смъртоносни височини, все по-често си имат работа с полицията.

В същото време екстремните скиори вече разполагат с много повече информация и възможности за обучение. Курорти като Зермат например провеждат специални курсове за търсене на “жертви” на лавини, а най-популярната организация за планински спасители във Великобритания - “Хенрис аваланш толк”, регистрирала 25 на сто повече желаещи да се запишат в семинарите й през миналата година.

Така че, ако искате да си доставите максимално удоволствие с минимален риск, изберете групи, подобни на клуба “Паудър”, съветват западните експерти. Освен че осигуряват по-безопасно спускане, те разполагат с актуална информация къде са “най-пухкавите” склонове.

Ето и подбора, направен от “Дейли телеграф”, на най-добрите места в Европа за екстремните скиори.

Енгелберг, Швейцария

Там съществува специален офис, който организира мераклиите да карат извън пистите в малки групи, които обикновено не превишават 5-има души. Маршрутите включват и няколко вълнуващи спускания по ледници. Желаещите да се включат се налага да позвънят в офиса предварително, за да бъдат сложени в група от скиори с приблизително същите умения. Онези, които нямат изискваното оборудване за сигурност, пък могат да го наемат на място.

Санкт Антон, Австрия

Клубът “Паудър”, за който вече стана дума, има програми не само за майстори на фрийрайдинга, но и за начинаещи. Групите се разпределят в три нива - “Паудър лайт” - за гости, които за първи път искат да изпитат вълнението на спускането в дълбок сняг, “Паудър 55” - за ентусиасти, които не искат много много да се морят, и “Паудър експерт” - за хора, които действително искат да достигнат до границите на своите възможности в екстремното спускане. Групите са от 5 до 7 души, а в цената влиза и оборудването за безопасност.

В този курорт функционира и училище, ръководено от британец, който осигурява пътеводители в свободното спускане и кетъринг за британски и скандинавски гости. Тук групите са разпределени на 4 нива според степента на подготовка.

Вал д'Изер, Франция

Тукашният клуб за екстремно спускане “Топ ски” е един от най-старите в Европа. Предлагат се групи в 4 нива - от D до A, като всяка група е под 6-има човека. “Алпин експерианс” пък работи само с много опитни скиори, като преподава различни тънкости на каране извън пистите и кой е най-добрият сняг за него. Инструкторите и водачите са от най-различни националности - канадци, шотландци, италианци, шведи и французи.

Обергургъл, Австрия

Ски училището в този курорт предлага не само екстремно спускане, но и екстремно катерене - качване нагоре по хълма със ски, без да се използват лифтовете. По един ден на всеки две седмици училището организира турове за разглеждане на забележителностите на долината, които започват с качване с лифтове, след което се извършва спускане от най-високото място по възможно най-дългия маршрут.

Шамони, Франция

Шамекс, първата във Франция дестинация за авантюристи, дебютира преди 10 години благодарение на новозеландски ски водач. Курсовете включват настаняване и спускане в продължение на цяла седмица, но е възможно някои да се включат за ден или два. Участниците минават подготовка за опасност от лавини и как да се пазят, техники за спасяване след падане в пукнатини и зимно катерене.

Ла План, Франция

Малкото и независимо ски училище “Рефлекс ски скул” предлага извънпистови групи на две нива - едното е за търсачи на пухкав сняг, които искат да избягат от “претъпканите писти, за да изживеят спокойни, вълнуващи и незабравими моменти”, и другото - за такива, които искат “да открият най-красивите местни природни забележителности в добавка и на малко практика в екстремното каране”.

В САЩ повечето ски курорти практикуват разделение на разрешени и забранени зони. Всички територии в разрешените зони, независимо дали са утъпкани или не, се контролират срещу лавини и от патрули с хеликоптери. Предполага се, че поне на теория това гарантира възможност за скиорите да се спускат извън пистите и без специални водачи и инструктори, стига да са сигурни в уменията си. В САЩ се предлагат също и варианти за ранни сутрешни спускания по пистите, преди лифтовете да са започнали да работят. Адреналинът може и да не е чак толкова много, но поне си сам на пистата.

Коридорът Корбетс в Джексън Хоул, Уайоминг, САЩ, пък е безспорният лидер сред най-страховитите места за спускане. Това е място, което и най-големите майстори на ските се решават да пробват само веднъж в живота си. До върха се стига лесно с нов кабинков лифт. Мнозина се качват по няколко пъти, за да огледат местността и да успеят да съберат кураж.

Наклонът не е изключително голям - около 40 градуса, а ширината на коридора е 15 метра. Целият ужас обаче е събран на старта. “Лесният” път включва почти вертикален скок от около 4 метра. Веднага след докосването на снега тежестта трябва да се пренесе така, че да се постигне контрол върху ските и да се направи рязък завой, за да бъде избегнат сблъсък с голяма скала на пътя.

Алтернативният път е скок от 6 м, но така поне се избягва скалата.

В Европа палмата на първенството по “фактор страх” държи Тортин в швейцарския курорт Вербие, смятан за едно от любимите места на екстремните скиори от цял свят. Според експертите там степента на ужаса от спускането зависи от снежната покривка. Ако е голяма, може и да се решите, макар че ще ви струва голяма сила на духа. При по-малко сняг съветът обаче е отлагане за друг път. Във високия сезон там се образуват бабуни, които стават толкова по-големи, колкото по-надолу по склона се отива. Най-кошмарно е, когато е заледено.

Сред останалите страховити спускания на Стария континент е Ла Шаванет в алпийския ски курорт Авориас във Франция. Там се развива изключително висока скорост и ако е заледено, падането може да се окаже фатално. Също във Франция, в предпочитания от руските олигарси курорт Куршевел, пък се намира т.нар. Гран кулоар. Това е най-лекият и най-широк от трите коридора на това място и само той е разрешен за спускане. В случай на малко сняг обаче в началото на този маршрут се образуват бабуни, карането между които е буквално въпрос на оцеляване.

В списъка на предизвикателствата е и Делириум Дайв в Албърта, Канада. В този курорт патрулите не допускат никой да се качи на лифта, ако не им покаже, че носи със себе си предавател, лопатка и свредел. Наистина тук лавинната опасност е особено голяма и в случай на повишен риск маршрутът просто се закрива. (24часа)

Улеите под Тодорка са №1 у нас, но и най-опасните

Улеите под връх Тодорка на Пирин са най-желаното място за екстремните скиори в България. Там обаче е и най-опасното място. Всяка година се свличат лавини и някой остава завинаги под снега.

По принцип карането точно там е строго забранено, но лудите глави никога не спазват изискванията на спасителната служба.

Точно заради екстремните спортове има план за разширение на зоната в Пирин, като за тях е отредена бившата писта “Академика”, която в момента пустее. Но всичко е стопирано от платените еколози, които са против всякакво човешко присъствие сред природата.

Другото любимо място на тези, които обичат по-лудото каране, е районът на Седемте рилски езера, където всяка година се прави събор.

Естремните ски влизат в България още през 80-те години на миналия век. Тогава най-запалените използват улеи на Витоша, където правят своите спускания. Повечето са ситуирани в района на връх Голям Резен в планината до София.

Друго място е местността Узана над Габрово, където няма оформен курорт и има няколко трасета, които са доста сериозни при зимни условия. На Пампорово също се намират места, където да се пускаш по склон с над 65 градуса наклон.

В България има и федерация за екстремни ски и сноуборд, където организацията е на доста добро ниво. Правят се специални курсове как се действа при лавини и как може да се помогне на закъсал приятел. Но повечето от хората, които практикуват този спорт, по принцип не харесват организациите и предпочитат сами да търсят адреналина.

Според всички, които практикуват екстремните ски, най-важното в този спорт е екипировката. Тя е и доста скъпа, но пък със сигурност помага в трудни моменти. (24часа)

Не тръгвайте без каска и джиесем

Каската и мобилният телефон могат да спасят живота ви при инцидент по време на екстремното спускане, посочват експертите. Трябва обезателно да запаметите в указателя номера на планинската спасителна служба. Мобилният е неоценим, когато трябва да дадете информация на спасителите къде се намирате при нараняване или счупване. Стига да не сте на място, където няма сигнал. Каската пък не само пази главата от тежки наранявания при удар в земята, но също и в клони на дървета, сред които често лъкатушат с голяма скорост спускачите.

Една от най-необходимите вещи обаче е предавателят, по който могат да бъдат локализирани затрупаните от лавини. Батериите на устройството трябва да бъдат проверявани периодично. Предавателят не бива да се слага в раницата, а трябва винаги да стои някъде близо до тялото.

Все повече екстремни скиори карат с раници, в които има също лопатка и сонда за пробиване на дупки в снега. В тях обезателно трябва да има поне малка бутилка вода, както и средства за оказване на първа помощ.

в-к 24 часа
Понеделник, 23-ти Януари 2012

  Tweet