УЕЙКБОРД, 10 Август 2005г. От 4-ти до 7-ми Август се състоя световното първенство по уейкборд на влек. Тази година то се проведе в Унгария, близо до Будапеща, в местност наречена Дунахаражти. За предстоящото световно се знаеше още от самото начало на сезона и, както и друга година, освен каращите (тази година това бяха Емо Робота, Globe тийм карач, и Мартин Каравасилев - Тубата) се събра цяла агитка психолози, отговорни за развлекателно - възстановителната дейност.

/Емил Цолов - Робота, снимка: BAS/

В сряда вечер цялата тумба се натовари на две коли (в последният момент единият проекто-превоз отпадна, поради което се наложи някои да си останем в София, а другите да се натъпчат в две коли) и подсигурена със солидно количество алкохол и добро настроение (подозирам че между двете има връзка), отпраши по посока – унгарското блато. Както беше планирано предварително, пътуването до Будапеща е било съчетано със сериозен лечебно-възстановителен процес, тип деградация (още известен като “пропадане”).
Четвъртък е ден за свободна тренировка и размисъл. Размисъл след видяното да демонстрират останалите участници. Ако някой си е мислел друго – бъркал е – на световното първенство по уейк няма слаби карачи. Нещо повече – няма и средни. Тук са 150-те най-добри уейкбордиста от цял свят. Трикове, които повечето карачи не успяват да направят за цялата си кариера, тук са абсолютно задължителни за всеки. С подобни тежки мисли и чувства, способни едновременно да стоплят и разбият сърцето на всеки запален уейкбордист, българската агитка приключва деня във финландската къщичка предвидена за спане. Въпреки отказа на Емо и Тубата да се подложат на още една възстановителна процедура, по-голямата част от авторитетните психолози, твърдо убедени в положителният ефект на метода, продължават с деградацията, изпивайки доста голяма част от докарания от България алкохол.
Петък. Квалификации. Квалификации за Women Open. Отново разбити сърца и замечтани погледи, въпреки че нямаме участник в тази категория. И как да се чувстваш по-друг начин, когато видиш, на всичкото отгоре готина мацка, да прави Tantrum, прелитайки 20 метра (по думите на Робота “Tantrum през ей тая будка” и сочи къщичката на лифтаджията на казичанския влек)... Ама те всичките са така! Както и да е... “който си го може... на останалите да ни е гадно”... или нещо такова... Денят приключва с разходка в Будапеща, ядене на супа с кремвирши и ранно лягане.
Събота. Първият голям ден. Предстои квалификацията за Men Open, където ще участва Емо и квалификацията за Masters Open, където ще участва Тубата. Агитката се подрежда отрано на парапета, носейки всевъзможни тромби и кречетала (за радост на околните - пухкави германци). В крайна сметка фактът е налице – българската агитка е най-шумната, най-темпераментната и води останалите агитки (познавайки хората, които я съставяха, това беше по-сигурно от това, че на следващият ден слънцето ще изгрее от изток). Емо кара безупречно и съсредоточено (човека има дарба) и се квалифицира за финала на следващия ден (което само по себе си е огромен успех). Тубата, леко паниран, за съжаление пада няколко пъти и не стига до финал. Жалко. Разумно пресметнато Тубата има възможност да стигне на финал, защото в арсенала си от трикове има такива, които бяха демонстрирани само от медалистите, което още един път доказва колко голямо значение има психологията (и психолозите... и изпития през годините алкохол...).
Идва и големият ден – неделя и фнала за Men Open. Цялата агитка, тръпнеща от очакване, отново се нарежда на парапета. Идва и реда на Емо. Надава се дружен вой. Някои (Дриши) демонстрират непдозирани гласови заложби, навяващи мисли за успешна кариера в оперното пеене, за всеобща радост. Под въздействието на нашата агитка във всеобщото викане се включват последователно сърбите (наши хора) и израелския отбор. В разгара на цялото това викане Емо, човекът – машина, летящият робот, изстрелва своята канонада от трикове и абсолютно безупречен приключва състезанието, класирайки се седми в света. Каква е била радостта от резултата трудно мога да си представя, камо ли да опиша. Мога само бегло да съдя за нея по SMS-ите които заваляха към България и последвалите телефонни разговори България-България (до 11 вечерта сигурно и котката в казичанския ресторант вече знаеше благата вест). Както и да е – фактът си е факт – това е изключителен успех. Ето и самото класиране (забележете кои са пред Емо и разликата в точките):

1 HINTERBERGER, Bernhard64.17 Germany
2 SHELBRICK, Donald 57.89 United States
3 PYNE, Daniel 56.17 Australia
4 MAPP, Robert 55.39 United States
5 RICE, Josh 54.06 United States
6 DOORGEEST, Marcel 52.34 Netherlands
7 TZOLOV, Emil 51.11 Bulgaria
8 TULLY, John 44.61 Great Britain
9 SOFER, Lior 42.11 Israel
10 MAURER, Gerald 38.61 Austria
11 HITCH, Ben 33.17 Great Britain
12 SAUER, Jan 21.33 Germany

В заключение мога да кажа само, че този успех е повече от заслужен. Хората гледат и се възхищават на карането на Емил, но не всички занят какво огромно усилие на тялото и най-вече на волята е довело до тези резултати. И не става въпрос само за ученето на нови трикове и карането, а за десетките странични проблеми и препъни-камъни по пътя, постоянната борба за финансово обезпечаване (скорошен пример е поредната счупена дъска снощи... всеки знае колко струва една дъска...), неуредиците с федерацията, с влекаджиите на казичане... и въпреки всичко Емо върви напред! Давай все така Робот! Искрено ти се възхищаваме!

Gogo, BAS Team
www.bas-bg.com

  Tweet