Не е ли странно световноизвестен музикант да зареже вече изградената си кариера и да тръгне да се бори за олимпийска виза?! При това на 33 години. Преди тази шантава идея да се роди в главата на Ванеса Мей, едва ли на някого му се е струвало възможно. Сега обаче изглежда съвсем реално след две години целият свят да говори за алпийката от Тайланд Ванеса Мей. А не за световноизвестната цигуларка от китайско-сингапурски произход, която е израснала в Лондон, а в момента живее с гаджето си от Вал д’Изер в швейцарския зимен курорт Цермат.

Vanessa Mae skiing in Zermatt. Photo credit: Valais Tourismus

Екзотичната музикантка е влюбена от дете в белите писти и е готова да жертва всичко, за да види името си сред участниците в слалома и гигантския слалом от Зимните олимпийски игри след две години в Сочи. Ето как Ванеса Мей смята да докаже на всички, че още е вярна на детската си любов:

 Как ви хрумна да участвате на Олимпиада, Ванеса?
- От малка обожавам алпийските ски. Научих се да карам, когато бях само на 4. Горе-долу по същото време започнах да свиря и на цигулка. Тогава с майка ми се преместихме от Азия в Англия при баща ми. Той ми помогна да се влюбя в ските. Оказа се, че талантът ми в музиката е по-голям. Но не оставях ските. Не можех да живея без тях. Преди 12 години се влюбих в един мъж, който и сега е до мен. Той е от Вал д'Изер. Много време прекарваме там. През 2009-а този френски курорт беше домакин на световното по ски. Видях на живо идола ми Боде Милър! Този шампионат ме вдъхнови и окончателно избистри идеята ми да се пробвам на олимпиада. Във Вал д'Изер на световното участваха много екзотични скиори от държави, които нямат нищо общо със зимните спортове като Иран, Мексико, Индия... Тогава си помислих: „Да! И аз имам шанс! Цял живот карам ски. Ще участвам не само на световно, но и на олимпиада!" Първата година не споменах на никого за тази идея. След това започнах постепенно да казвам на близките ми и да разучаваме какво и как трябва да направя, за да се получат нещата.

Имала сте намерение да участвате и в Солт Лейк Сити...
- Тогава бях прекалено заета с музиката.
През ум не ми минаваше да оставя цигулката
Сега вече узрях за тази идея. В Солт Лейк Сити наистина участвах, но само в церемонията по откриването. Сега разбрах колко е трудно да участваш на олимпиада. Никой не ти поднася специална покана, вързана със синя панделка. За да се класираш, трябва да се състезаваш, да трупаш точки за рейтинг. Така започнах да си търся професионален треньор. Оказа се много сложно! Обикновени инструктори по ски се намират лесно. В Швейцария ги срещаш на всеки ъгъл. Знам, защото живея в Цермат. Но да открия истински професионалист, който да дойде да живее при мен и да ме тренира, се оказа огромен проблем. И до днес не мога да го разреша. Това е най-голямата ми неприятност. Естествено, в момента нямам грандиозни амбиции за състезанията. Да, имам големи планове, но не чак такива като на професионалните спортисти. Целта ми е да спечеля виза за Сочи и да карам на олимпиадата. В момента никой не вярва, че може да ме види на пистата там. Всички си казват: "Тя е музикант. Как си мисли, че ще участва на олимпиада! Днес иска едно, утре - съвсем друго...". Но аз съм повече от сериозна! Няма да повярвате колко труд вложихме в моя отбор, за да открием треньори и да се справим с организационните въпроси.

В кои дисциплини ще участвате?
- В слалома и гигантския слалом. Ще съм най-щастливият човек, ако имам късмета да участвам на игрите от името на Тайланд. Дори наех специални мениджъри, които се занимават с всичките ми скиорски въпроси. Следващите 2 години ще ги посветя само на Сочи. От март се отдавам на спорта. Вече съм на 33 години и трябва да отдам 100% от времето и силите си, за да постигна целта. Досега музикалните шоута ми бяха по-интересни, но след около месец всичко ще се промени.
Ските ще станат абсолютният №1 в живота ми.

А защо точно Тайланд?
- Колебаех се между Тайланд и Сингапур, където съм родена. Чувствам по-близка първата държава, въпреки че дори не говоря езика й. Наскоро бях в Тайланд. Срещнах се с шефовете на местния олимпийски комитет. Продължих си и паспорта. Аз съм с двойно гражданство - тайландско и английско. Сега цялото ми внимание е насочено към сериозните тренировки, които ми предстоят.

В Тайланд как приеха идеята ви?
- Добре. Хората там нямат никакъв опит в зимните игри. Преди много години някакъв младеж е участвал на олимпиада в ски бягането и оттогава няма друг случай. Но моята идея много им хареса. Подкрепят ме.

Вярно ли искате на откриването да свирите, докато се пускате по склона със ските?
- Е, може и да не е едновременно. Трябва да се пробвам на тренировките, за да видя дали изобщо е възможно да свиря на цигулка, докато карам. Ако се получи, ще е страхотно! Признавам, че си мечтая хем да участвам в състезанията, хем да свиря по време на олимпиадата. Не е ли супер да свиря на откриването и на следващия ден да застана на старта?!

Не трябва ли да имате лиценз от ФИС, за да участвате в състезания при професионалистите?
- Разбира се, че трябва! Аз вече имам. С огромно нетърпение чакам първите си официални стартове от състезанията на ФИС. За да участвам на олимпиадата, трябва да събера необходимия брой точки за ранглистата. Нещата не са толкова прости. Вие да не си мислите, че като съм Ванеса Мей и съм от Тайланд, където други скиори няма, вече имам гарантирано място в Сочи! Всичко е много сложно. Най-хубавото е, че професионалистите, които вече са ме виждали как карам, ми казват: "Ако се потрудиш много и дадеш всичко от себе си, може да го направиш!".

Как на нито един от продуцентите не му е минало през ума да ви забрани ските?
- Разбира се, че се пробваха! Още когато бях тийнейджърка майка ми и един мениджър се пробваха да ми забранят да карам. А когато категорично отказах да се подчиня, мама ме изгони от къщи.

Изгони ви!?
- Каза ми: "Вложих много време и енергия в музикалната ти кариера. Ако утре се потрошиш и не можеш повече да свириш, всичко ще отиде по дяволите!". Опитах се да й обясня, че ските са ми хоби, което обожавам. И дори и да се потроша, няма да съжалявам за нищо.
Майка ми побесня и ме изгони с: "Махай се от дома ми!"
Тогава баща ми успя да я успокои. Каза й: "Ние сами я качихме на ските като беше малка. Към музиката се отнася сериозно, но обожава и да се пързаля. В живота й трябва да има място и за едното, и за другото". Участието ми на олимпиадата ще е доказателство, че не съм изневерила на голямата ми детска любов.

От какво друго се отказахте заради цигулката?
- Като дете всеки ден яздех след училище. В Лондон това си е доста опасно занимание, защото по улиците постоянно има кучета и коли. Когато бях на 8, учителката ми по фортепиано ми забрани. А нейният мъж ми беше треньор по конен спорт, представяте ли си! Майка ми беше на същото мнение и затова се съгласих. Заради музиката. И защото ездата ми харесваше, но не я обожавах като ските.

Да се върнем на Тайланд. От тази страна ще има ли други участници в зимните игри?
- Чух, че е възможно един или двама тийнейджъри да се включат. Но са под въпрос. Жени вероятно няма да има. Тайландките са прекалено тихи, вежливи и семейни. Не мога да си представя жена от там да се качи на ски. Аз съм половин тайландка и половин китайка. Явно експресивната част от мен е китайска. Кой знае, може на още някой да му се прииска да вложи цялата си душа и сърце, за да участва на олимпиадата. И изведнъж да се окаже, че аз няма да съм знаменосец на тайландската делегация...

Не е ли страхотно да минеш със знаме в ръце на препълнения стадион...
- Не мога да кажа, че това ме вълнува много. Преди години ме поканиха да участвам в ревю на Жан-Пол Готие. Трябваше да дефилирам със сватбена рокля. Беше непоносимо! От малка съм свикнала постоянно да държа нещо в ръцете си. В повечето случаи цигулката. А на ревюто ръцете ми бяха свободни и не знаех какво да ги правя. Хубаво, че с флага няма да имам такъв проблем. В състояние съм много здраво да го държа.
Тази работа ми се струва скучна
Да обикалям стадиона сам-сама и да представям цяла една държава... Може и да има нещо вълнуващо в това, но...

Какви други спортове харесвате?
- Много обичам да тичам. Страшно ме разтоварва. Цермат, където живея, е истински рай за маунтинбайка. Но той не е за мен. Засега...

Какво обичате да гледате?
- Тенис! Много е интересно. Когато съм нервна, преди да изляза на сцената, си пускам тенис. И напрежението се изпарява. За тази игра са нужни огромни физически сили. Като гледам тенисистите си мисля колко ми е лесно на мен. Много харесвах Марат Сафин и съжалявам, че прекрати кариерата си. Но не казвайте за това на гаджето ми, моля!

Участието ви на олимпиадата ще е пример за това как музиката и спортът - духът и физиката - може да бъдат едно цяло.
- Това е много важно за малките. Не всички родители имат възможност да осигурят добро образование на децата си. Но ако им дадат шанс да се пробват в някой спорт или изкуство - ще имат възможност за избор. Така по-лесно детето ще открие себе си, талантите си. И дори да не стане негова професия, ще му бъде хоби, страст, което не е по-маловажно в живота. Когато човек търси формулата на успеха, не трябва да забравя късмета. В музиката, както и в спорта, е важно да се окажеш в точното време на подходящото място. Затова моята формула за успех е 40% талант, 40% работа и 20% късмет.

Родена сте на една дата с Николо Паганини. Това някакъв знак ли е за вас?
- Паганини за мен е Бог. По музикална енергия и въпреки съвършено различните жанрове, го сравнявам с Джими Хендрикс. Разбрах, че съм родена на една дата с Паганини, когато бях на 7 или 8 години. Каза ми го един учител по музика. А майка ми започна да злоупотребява със страха ми от духове. Казваше ми, че ако се пестя в работата с цигулката, духът на Паганини ще дойде и ще ме удуши
Много се плашех от това.

Британското списание People ви постави в топ 10 на най-красивите жени на планетата...
- Не обръщам внимание на тези работи. Хората казват, че цигуларката трябва да е сериозна, даже тъжна жена. Аз съм точно обратното. Не съм такава, каквато си ме представят хората. На сцената трябва да съм прилично облечена. Но това не съм аз. Когато карам ски, всички мислят, че съм момче. Веднъж се пребих на пистата и някакви хора казали на гаджето ми: "Извинете, сър, ето там вашият син падна!". Представяте ли си?! Първо - той е бял, аз съм азиатка. Второ - момиче съм, не момче. И трето - тогава бях на 26 години, все пак!

Давате ли си сметка, че заради Сочи трябва за 2 години да се откажете от концертите?
- Така ще бъде! Разбрах се с мениджърите ми вече. Наясно са, че в следващите 2 години няма да правят планове за концерти.

в-к 7 Дни спорт
Събота, 4 Февруари 2012 

  Tweet