Най-сетне всички разбраха, че "Зеленият октопод" е българска реалност. Изненадващо е само в каква голяма степен зелената мафия у нас копира характера и действията на истинската. Окупирала е европейското финансиране, а така разполага с ресурс да мотивира представители на родната администрация и други "съмишленици". Има разработена мрежа, разполагаща с малка, но дисциплинирана армия от платени псевдоприродозащитници. Удобна агитка на повикване и групи за натиск. Идеята за опазване на околната среда при тях отдавна е отишла на заден план. Замърсяването, хилядите нерегламентирани сметища, веещите се найлонови торбички, обгазяването отдавна вече не са им приоритет. Амбициите им за влияние се разпростират основно в желанието им за участие в управлението и използването на природните ресурси на страната и подземните й богатства. От началото на прехода досега са създали и разклонили стотици неправителствени организации, покриващи почти целия реален икономически спектър. Чрез стимули или натиск към администрацията са се настанили в десетки съвети, комитети и консултативни органи. Най-вече в министерствата, управляващи оперативни програми. 
В Министерството на земеделието и храните участват във всички съветнически тела, свързани с финансиране на земеделските програми. В Министерството на регионалното развитие и благоустройството дават мнения и оценки по отношение на определянето на различните транспортни трасета. Членове са на съвети към икономическото министерство, където не минава енергиен проект без тяхно знание, съгласуване и одобрение, било то за възобновяеми или конвенционални енергийни източници. Но особено влиятелни са в Министерството на околната среда и водите. Там от години участват във Висшия експертен екологичен съвет. Орган, даващ становища по всички инвестиционни предложения, осъществявани в България. Влиятелно присъствие имат и в Съвета по биоразнообразие. Чрез фирмите си са авторитетите пред министерството по изготвяне на ОВОС и екологичните оценки. Окупирали са всички програми, финансирани от МОСВ и ПУДОС.
Но всичко бледнее в сравнение с удара НАТУРА 2000.
С политическа подкрепа държавата им делегира задължението си да определят и управляват тези зони. В резултат на това България е европейски шампион по защитени зони - 1/3 от територията на страната, което е пряко свързано с размера на финансирането за управление, мониторинг и защитата им. Всичко това е извършено, без да се съобразят с желанията и необходимостите на общностите и коренното население, живеещо там. Избирателно се насочват и се противопоставят най-вече на структуроопределящи проекти с осигурено финансиране. За жалост някои инвеститори са склонни да правят "компромиси" в името на реализацията. Неподдаващите се на натиска им, обаче, се наказват.
Популистки проектът се представя за вреден за природата, предричат се катаклизми, отравяне на водата, въздуха, почвата. Групите за натиск се активизират веднага, социалните мрежи загряват. Ако това не даде резултат, незабавно се изпраща сигнал до Брюксел, като проектът се дискредитира чрез обвинение в нерегламентирана държавна помощ или като плод на политическа намеса. В арсенала се включва и съдебната система. Завеждат административни дела, шиканират процеса и забавят проектите с години, поради което голяма част от тях  се обезсмислят.
Особено вещи са в манипулирането на обществото и медиите. Популистките им идеи добре се възприемат, използвайки негативните нагласи на населението към чужди и наши инвеститори. Чрез техни симпатизанти - някои искрени, но други стимулирани, си осигуряват изключително широко медийно отразяване. Събития с по десетина човека се представят за грандиозен граждански протест. Говорят от името на гражданското общество и на българския народ. Често използван техен прийом е да не се съобразяват с експертни и професионални мнения, с наложените практики и с достиженията на технологиите, даващи възможност за минимализиране на рисковете за опазване на околната среда. Екологичното говорене е заменено с популистки лозунги и догми - неистински, без научна основа и правно съдържание. Апетитите им за власт и влияние не се ограничават само в гражданския сектор. Вече навлизат и в политиката. Натрупаният ресурс се влага за реализиране на политически проекти, участие в местни, парламентарни и евроизбори с основната цел - чрез власт към пряк достъп до финанси.
Но въпреки влиянието, което имат, здравият разум надделява. Икономическата логика и желанието за просперитет, за по-високи доходи и жизнен стандарт обуславят поведението на все повече групи от нашето общество. Осъзнава се, че има възможност за паралелно икономическо развитие и опазване на околната среда. Желанието на хората е за балансирана политика, даваща възможност за реализация на природосъобразни проекти без негативни въздействия.
"Зеленият октопод" трудно ще се раздели с досегашното си монополно положение на последна инстанция по въпросите на околната среда. Неговият еквивалент е мекотело, използващо всеки отвор да промуши безформеното си тяло, стига да има полза да се намърда някъде. За задоволяване на неспирния си апетит осемте му пипала са разположени точно до устата. Особено издръжлив е. И въпреки че има три сърца и умее да оцелява, краят му е предрешен.

Филип Цанов
председател на Национална гражданска коалиция "Природата за хората и регионите"
публикувано във в-к Стандарт, СРЯДА, 14 Март 2012

  Tweet