Развитие на ски туризма в зони под егидата на ЮНЕСКО в България може да има. Това става ясно от последния доклад на Центъра за световно наследство на организацията и на Международния съюз за консервация на природата. Те бяха направени след щателна проверка на буферните зони Банско и Добринище през октомври 2011 г.

Според ЮНЕСКО не се допуска развитие на ски туризма в нови зони, които са под егидата на световната организация. В хартата й е записано, че крайните решения зависят изцяло от правителството на дадената държавата и съгласието на хората от регионите. Именно държавата трябва да види дали проектът за нова ски зона е съвместим с плана за управление и да реши дали да развива зимния туризъм. От доклада на ЮНЕСКО става ясно, че над Банско и Добринище се допуска оптимизиране на ски зоните и развитие на туризма. Презумпцията е, че в територията вече е допуснато да бъде направена ски зона и капацитетът й трябва да се използва по предназначение

и за летен, и за зимен туризъм

ЮНЕСКО насърчава в планините да се организира целогодишен туризъм. Именно такъв е случаят в Доломитите - също защитена зона от световната организация, но там 13-те зимни курорта не спират да се развиват. Сред най-известните от тях са Кортина д'Ампецо, Алта Бадия, Кронплац, Вал Гардена и Доломити Суперски.

Цялата площ е 142 000 хектара, с допълнителна буферна зона от повече от 90 000 хектара. Буферните зони са били използвани вече няколко десетилетия от ЮНЕСКО като начин да се осигури външна защита на централните области на естественото световното наследство. В тази буферната зона инфраструктурните и урбанизационни дейности, които може да изложат на риск целостта на централните зони, са намалени или забранени. Например съществуват ограничения за височината на сгради и ширината на улиците.

Общо 199 са красивите райони в списъка

на естественото световно наследство ЮНЕСКО в целия свят. В Италия Доломитите са втората област от този тип след Еолийските острови, които са били добавени към списъка през 2000 г.

В един от тях, с цел да се запази поминъкът на хората, но и да има обект на ЮНЕСКО, лифтът е направен да минава покрай него, за да може туристите да му се наслаждават, а и зоната да се използва. Именно това е един от примерите за намиране на баланс, в който може да се видят най-красивите обекти на Земята, да се запази природата, но и същевременно да има работа за хората. Друг подобен модел е световно известният ски курорт Лейк Луис, който се намира в канадския национален парк Банф, Албърта, където е най-голямата вододайна зона. Именно там е допуснато да има писти с дължина 800 км. В националния парк Савой във Франция пък се намира ски курортът Куршевел, където има 1200 км писти. И там хората от векове са установили, че екологичното равновесие и природата могат да се съвместят със ски туризма.

Създаването на инфраструктура за ски се толерира във всички държави, защото по този начин косвено се инвестира в здравето на нацията и се осигурява траен и устойчив поминък за всички хора, живеещи в планинските региони.

Пламен Петров
в-к Стандарт
ПОНЕДЕЛНИК, 25 Юни 2012

  Tweet