Йордан Йорданов е началник на отдел "Хижи" в Българския туристически съюз /БТС/. Поводът за разговора с него са сега обсъжданите в парламента промени в Закона за физическото възпитание и спорта. Неправителствената организация излезе с критично становище по законопроекта, заявявайки, че той би могъл сериозно да навреди на т.нар. социален туризъм.

Поправките, които вече бяха приети на първо четене, предвиждат хижите, както и спортни обекти с национално значение вече да се отдават под наем на фондации и спортни федерации. Освен това за част от хижите се предвижда да могат да се отдават само на спортни организации и клубове.

В момента правният статут на хижите е най-различен, обяснява Йорданов. Туристическите обекти (не само хижи, но и туристически спални, заслони, къмпинги) с актове за държавна собственост са около 32%. Друга част от обектите са предоставени за ползване или като собственост с нотариални актове на БТС – около 35%, има хижи общинска собственост, с нотариални актове. Има и обекти без документи за собственост – около 25%.

Какви са основните ви опасения около поправките в закона?

- В промените, които се предвиждат, е записано, че Министерският съвет определя спортните обекти и обектите за социален туризъм, които съгласувано с общинските съвети да преминават в собственост на общините. В момента това важи само за спортните бази, но не и за обектите за социален туризъм. Това означава по предложение на някоя община до съответния областен управител държавни хижи да могат да се деактуват като общински. И след като се актува като общинска собственост, имотът може отначало да е публична собственост и ако се прецени, че местното население няма нужда от него, той да бъде преобразуван като частен общински. Тоест да подлежи вече на продажба и други разпоредителни сделки.

Има ли такива случаи?

- Има. От 1990 досега има 52 хижи, които са отнети от БТС, и част от тях са продадени от общините. От тях 21 са изоставени на произвола, не действат. Едва 13 са в експлоатация и само 2 от тях се експлоатират пряко от общините, другите 11 са върнати на поделения на БТС. Защо? Защото общините нямат практика и не знаят как се стопанисват такива специфични обекти. За един обект водим дела срещу община Своге – хижа "Пробойница", защото искат да ни я отнемат. Две други хижи, които бяха общинска собственост, ги продадоха много бързо – "Буковец" и "Лескова". Искат и с тази така да постъпят. А тя е с акт за държавна собственост, но общината си е позволила да се разпорежда с нея.

Писали сме писма за всичко това до председателя на парламента Цецка Цачева, до ресорния зам.-министър на икономиката Иво Маринов, до парламентарната група на ГЕРБ. И министърът на спорта иска среща с нас, за да се аргументираме защо искаме хижите да се запазят като държавна собственост.

По принцип не си ли говорите с министър Свилен Нейков, в една сграда сте?

- Нямаме диалог за съжаление. Първо, той ни удуши финансово – от 2009 г. БТС не получава субсидии за ремонт и поддръжка на обектите. Не сме изцяло зависими от министерството на спорта, но имаме т.нар. календарен план за спортно–туристически прояви, за които той ни елиминира както за миналата, така и за тази година. Освен това си позволява да прави някакви изявления, които не са присъщи за длъжността му. Отбягвал е срещи с нас.

Защо държите хижите да останат държавни?

- Държим, защото досега държавата беше гарант за защита на собствеността, за запазване на статута на тези обекти. Освен това години наред, отпреди промените, държавата е давала много средства за ново строителство, за поддръжка и експлоатация на хижите. В периода 1995–98 г. имахме целеви средства от Министерството на финансите, когато се отпускаха 800 000 – 1 000 000 лв. на година за над 130 реновирани хижи. Отделно за новата хижа "Мусала", чието строителство още тече. Всичко това са държавни средства.

И понеже имаме горчивия опит с прехвърлените на общините хижи, не искаме те да стопанисват хижите. В общия случай те не умеят и нямат опита да бъдат добри стопани. А както са обеднели сега и нямат финанси, един такъв имот ще им е добре дошъл да го продадат, без да се замислят.

Освен това при продажбата на хижи, която те са правили, се променя предназначението им. А в Закона за спорта изрично е записано (чл. 51а, ал. 3), че не трябва да се променя предназначението на спортните обекти и обектите за социален туризъм (хижите, туристическите спални и др. - бел. авт.).

Това би било унищожение на социалния туризъм. Защото в общия случай общините ще гледат по най-бързия начин да се отърват от хижите. Дори не вярвам, че всичко би могло да се разпродаде. Защото например една хижа "Ехо" в Стара планина е много атрактивна, защото тя е на ръба на планината и е нещо фантастично, но един бизнесмен няма да я вземе, понеже там всичко се качва на гръб и на коне.

Имало ли е в годините проверки и наказания за кметове, позволили си да продадат хижа?

- Не.

Друг текст в проектозакона предвижда хижи, които са частна държавна или общинска собственост, да се дават само на спортни клубове и организации. Какво мислите за това?

- Притеснява ни, че държавата може да реши, без да деактува хижа, да я даде на някой субект, който няма нищо общо със социалния туризъм. И пак стигаме до това правило, че не може да се променя социалното значение на такива обекти... Имаме и информации за какво може да се използва високо в планината един обект, далеч от всякакъв контрол – трафикантски истории и какво ли не.

В община Брезово, Пловдивско, преди години какво се случи с хижа "Братан"? Кметът я деактува като частна общинска собственост и я продаде. Веднага лицето Х, не знам кой е, е хвърлил огромни средства за един свръхлуксозен ремонт, вдигнал е едни стени и изобщо забравяш, че това е обект за туризъм. А той е много възлов – по билото на Средна гора, точно по средата на един дълъг маршрут, на 3-4 часа между други две.

Има ли такива хижи частна държавна собственост на Витоша, в Рила?

- На Витоша има. Там има стари образци на държавна собственост и макар да не е записано изрично в актовете им, се смятат за частна държавна собственост.

Хижа "Алеко"?

- "Алеко" не – собствеността й е предоставена безвъзмездно от Министерския съвет на БТС. Но например х. "Кумата", х. "Еделвайс", х. "Планинец", която е в отлично състояние заради добрия си наемател, "Момина скала", която също е в много добро състояние, попадат в тази графа. И ако се приеме в този си вид проектозаконът, те ще могат да се предоставят на някакви хора. А на Витоша обектите, както знаете, са много "блага" работа. Пътят си е там, хубавите условия...

Ще ви дам пример с хижа от другия тип – публична държавна собственост. БТС няколко години поред беше атакуван от предишни министри за една много хубава хижа, питаха: защо не я дадете на лицето Х на концесия или под наем? Става дума за х. "Плевен" над Априлци, най-голямата старопланинска хижа. Тя си има товарна въжена линия и зимно време там е най-големият ски център в Балкана. И за други обекти е имало атаки.

Значи държавата и БТС са давали средства за поддръжка, ремонти и експлоатация, имат наематели – избрани или назначени, и защо да се сменя наемателят?

Как си обяснявате идеята на проектозакона и петте хижи от национално значение да могат да се дават на спортни клубове и общини (по сегашния закон те не се отдават под наем)? Има ли конкретни апетити към тях?

- Нямам конкретна информация. Например "Седемте езера" все още е много далеч от хубавите условия. Там е един наемател на самоковското дружество, човекът се мъчи от години да печели проекти, програми и все още не е успял да пробие. Хижата е зле с водата, с тока, условията са тежки. Докато за х. "Пионерска" може да има интереси, защото там е долната станция на лифта за Рилските езера. Там има голям паркинг, хубаво място, заведения са направени…

Смятате ли, че БТС е добър стопанин на хижите? Много от тях са в незавидно състояние.

- Не съм съгласен с думата "много". Много над половината са реновирани и оправени. Друг е въпросът за качеството на услугите, персонала и условията в хижата, там има какво да се желае. Макар че повечето хижи са с наематели, има и такива случаи, когато се оказва, че човекът или няма нужните пари, за да осъществи инвестиционната програма, с която е одобрена, или за първи път взема хижа и не знае какво да прави. Има хора, които си мислят, че това е като крайградски хотел, но това е коренно различно.

При определянето на наемите гледаме да я обвързваме с минималната работна заплата и наемът се индексира. Не правим замръзнали наеми за дълъг период. В отделни случаи, ако хижата се нуждае от инвестиции, даваме определен гратисен период, първоначално нисък наем и т.н.

Нас ни интересува, и това се включва в договорите за наем, във всички хижи да има отстъпки за организирани членове на БТС. Тоест купили сте си членска книжка и всяка хижа е длъжна да ви направи отстъпка до 20%. Това е силен социален елемент, на който държим в хижите на туристическия съюз. Излязат ли те от патримониума и контрола на БТС, ще забравим за това. Общинските или някакви други хижи не са задължени да го правят.

Печеливши ли са хижите и възможно ли е да носят повече приходи?

- Това зависи от качествата на самия наемател, от предприемчивостта му. Зависи и от местоположението на хижата, което е много важно. Не говорим само за основната услуга, храна и нощувка – какви допълнителни услуги предлагате е също много важно.

Например х. "Планинец" на Витоша, която е частна държавна собственост, човекът, с когото е подписан договорът, се оказа много предприемчив. Той наля много пари, но хижата му е пълна. Същото се случва и на "Момина скала".

Пряко към централата на БТС има малко над 20 обекта. И то по принуда през годините сме ги взели, защото се разпаднаха много от структурите ни, местните дружества. Имаше хижи, които бяха изоставени и ние трябваше да ги спасяваме. И успяхме. Но като цяло хижите се отдават под наем от самите туристически дружества по места.

Имате ли обекти, които не вървят?

- Имаме проблемни хижи. Например х. "Богдан" над Копривщица, която преди години ни беше прехвърлена с решение на правителството. Е, там просто не можем да намерим подходящ инвеститор години наред. Така е и с новата х. "Каваклийка" над Чирпан. Не можем да намерим подходящ инвеститор. А хижата е огромна – със 180 легла, само покривът й е 1000 кв.м.

Преди 1990 г. се правеха много ученически лагери и тя се ползваше организирано. Там кипеше живот, районът беше много оживен. Сега край х. "Богдан" даже има хубав асфалтов път, който идва от юг от Раковски и отива до Казанлък. Но просто силно намаля потокът туристи, в годините някои региони обезлюдяха... Миналата година не беше добра, за тази прогнозата е същата.

Подобно е при заслон "Планински извори" в Стара планина, до който се стига откъм Тетевен. Няма наемател и се ползва само при крайна нужда от туристите, при лошо време.

В Забърдо в Родопите също имаме един туристически дом, за който не можем да намерим инвеститор. Но в общи линии тези проблемни обекти се броят на пръсти.

От Милен Енчев
в-к Дневник
02 юли 2012 г., 14:37