Семейна фирма за спортни облекла "ДИЕЛ спорт", специализирана в производството на спортни облекла и екипи, планира да отвори верига търговски комплекси и магазини, като инвестицията е за близо 8 млн. евро. Това съобщи за Монитор управителят и съсобственик на "ДИЕЛ спорт" Павел Главинов. Първият подобен комплекс "Спортисимо" в центъра на София вече отвори врати в края на ноември м.г. Той е с площ от над 1000 кв. м. и в него под един покрив се продават спортни стоки не само с марката "Диел", но и на други реномирани чужди компании. Съвсем скоро търговски комплекси ще отворят врати във Варна, Пловдив и в големите ни ски курорти, каза още Главинов.
Преките инвестиции за 2004 г., които фирмата е направила, са в размер 1.250 млн. евро. С близо 35 на сто пък се е увеличил ръста на продажбите на "ДИЕЛ" през 2005 г. спрямо предходната година, главно от увеличението на износа - с цели 66 на сто.
Фирмата е силно експортно-ориентирана - 73% от продукциятa e предназначена за износ - предимно за страните от Европейския съюз, каза Главинов. Високотехнологичните спортни облекла "ДИЕЛ" се продават посредством  мрежа от дистрибутори  в около 30 страни на 4 континента, включително и на най-големите пазари в този бранш.
Това, което ни отличава от други подобни български компании, е наличието на особена гаранционна карта, с която продаваме нашите облекла, твърди Павел Главинов. Тя е нещо като сертификат за качество и договор между потребител и производител, в който са записани последните изисквания на ЕС. Дизайнерският колектив на "ДИЕЛ" е автор на колекциите и на други водещи компании от бранша като френските "Блек смит" и "Сън вели".
Вече четири поредни олимпиади фирмата е изключителен доставчик на представителните спортни облекла на българските олимпийски отбори и делегация. Избрана е за официален доставчик и за 20-тите Зимни олимпийски игри в Торино /Италия/ през 2006 г. Българската антарктическа експедиция пък ползва за трети път облеклата "ДИЕЛ" в екстремните условия на Южния полюс при минус 50 градуса.
Продукцията на фирмата от модерни индустриални облекла и униформи ползват и БТК, «Мобилтел», "Глобул", "ШЕЛ", "Данон", "Кока-Кола", "Домейн Бойар", "Мото Пфое" и други наши фирми или филиали на чужди компании у нас.
В "ДИЕЛ" работят 550 души, а управленският екип се състои само от 20 човека. Всяка година фирмата разкрива нови работни места, като през миналата година те са 90 в производствения сектор. Фабриката е в родопското село Чепинци.
"ДИЕЛ" /D&L/ е частна фирма, основана през 1992 г. Тя е изцяло семейна, управлявана от братята Лъчезар и Павел Главинови.
В края на 2005 г. "ДИЕЛ" с още три наши фирми, получи наградата "Златен компас" за най-успешно реализирана българска стока в чужбина. Призът беше учреден м.г. от Министерство на финансите.

32-годишен българин облича спортисти на 4 континента
Амбицията на Павел Главинов е да пречупи “корекомския” манталитет, че само чуждото е хубаво
Дори състезатели с кучешки впрягове в Гренландия носят дрехи с марка “Диел”

Бях още ученик, едва на 16 години, когато открихме фирмата, но вече знаех, че животът ми ще е свързан с текстила. Така започва разказа си Павел Главинов, управител и съсобственик на фирмата за производство на спортни облекла "Диел спорт". И сега той е твърде млад за отговорностите и поста, който заема ­ на 32 години е. Роден е на 6 май 1977 г.
Цялото му семейство е запалено по ските, макар и непрофесионално. Бащата Лазар и майката Диана са били ръководни кадри в леката промишленост, казва Павел. От първите букви на имената им идва и наименованието "Диел" /D&L/.
Бащата е дългогодишен директор на обувния завод в София, с изключително голям мениджърски опит в работата с хора, управлението на пазари и търсенето на клиенти. Майка му е била зам.-директор на специализиран институт за внедряване на нови технологии в спортните стоки към тогавашното ДСО "Младост". Под неговата шапка преди 1989 г. са били всички фабрики в България, които се занимават с производство и търговия със спортни облекла и стоки. Отблизо следи и се занимава с мода, дизайн, близо е до новите технологии.
Всичко това се пречупи през общото ни хоби ­ ските, спомня си Павел Главинов. Така в началото на промените след 1989 г. семейството решава да създаде именно фирма за производство на ски облекла.
Главинов-младши по това време вече се занимава с четене и изучаване на финансови документи. Лично той регистрира фирмата в съда в края на 1992 г. След часовете веднага идвах в офиса и помагах с каквото мога, спомня си Павел за първите стъпки.
След завършване на училище той следва в Техническия университет в София и става магистър-инженер по текстилна техника. Подготовката много му помага в подбора на материалите, защото това е сред най-важните неща при ски облеклата.
В началото започнахме съвсем скромно. Началният капитал е вноската за "Москвич", която се трупаше, но така и не се стигна до тази покупка, твърди Павел. Изтеглят тези пари, както и детските влогове за него и брат му, направени от бабата, и с тях Главинови закупуват 5 машини на старо. Братът и майката кроят дрехите, а Павел заедно с баща му слагат копчета и опаковат облеклата. Стоката минава качествен контрол и така постепенно колекциите започват да се приемат доста добре. По това време фирмата работи само за вътрешния пазар.
От една страна, облеклата са професионално направени. Това е много важно, за да можеш лично да тестваш качествата на продукта, който си изработил, обяснява Павел. Като запалени скиори Главинови сами изпитват защитните функции на облеклата в планината. Макар че изглеждат доста модерни на външен вид, на първо място се поставя функционалността на дрехата, а кройката и моделът трябва да са съобразени с екстремните условия в планината.
По това време през 1992-93 г. на българския пазар все още няма никакви специализирани облекла за ски, макар че туристи не липсват. Държавните предприятия, произвеждащи такива дрехи, вече са спрели дейността си, а внос няма. Така се получава пазарна ниша, която използват.
Облеклата се харесаха, започнахме да увеличаваме обема на продажбите, а петте шивачки не смогваха да удовлетворят всички поръчки, разказва Главинов. Тогава започват да дават на ишлеме на други предприятия, по това време държавни, останали без работа, да произвеждат колекциите на "Диел". Това продължава 3-4 години. В един момент семейството установява, че е прекалено рисковано и доста трудно да разчита само на външни производители. Често пъти се налага да връщат облеклата за поправки, заради лошо качество. Съзнават, че ако те се появят на пазара, ще ударят по реномето на марката. Често пъти е имало и закъснения в доставките и сроковете.
През 1995 г. Главинови решават, че е дошло времето да си направят по-голяма собствена производствена база. В търсене на подходяща сграда се насочват към Родопите - район с изключително изпълнителни и коректни хора, по думите на Павел. Бащата вече има опит в работата си с тях - в цеховете на обувния завод в района на Гоце Делчев. Макар и кореняци-софиянци, семейството вижда, че столицата все повече се превръща в административен център, предприятията са затворени, откриват се главно офиси. Затова насочват инвестицията към района на Смолян, който е с голяма безработица.
В Чепинци, където е фабриката на "Диел", кметът приема Главинови доста радушно, защото знае, че с нея ще се разрешат доста от проблемите на селото. Те закупуват с кредит сграда , модерни машини и откриват "нова страница" с 20 души. В момента персоналът там е около 200 човека.
Тази сигурност, която имаме със собствено производство, пък ни позволи да предлагаме нашите стоки за износ, казва Павел. До този момент не смеехме и нямахме увереност, че можем да откликнем на нуждите за навременна и точна доставка. Така от 1996 г. марката "Диел" излиза в чужбина. Пробивът, разбира се, е труден, както за всяка нова марка, която опитва да навлезе на един нов пазар. Затова най-лесно беше в България. Колкото и малка да е покупателната способност на хората, тук няма голямо предлагане, докато в чужбина присъстват утвърдени марки, някои с 80-90-годишна история, познати, търсени и популярни. При нашите облекла трябва да имаш доверие, а то се гради бавно и трудно. Това не е риза или костюм, на която просто си фен на марката, или да ти харесва как изглежда, разсъждава Павел.
Преди около 6 години семейството е сполетяно от голяма трагедия - бащата Лазар умира в автомобилна катастрофа. Ударът в човешки план е голям, но като че ли той още повече сплотява останалите, които правят от "Диел" преуспяваща семейна фирма.
За близо 10 години "Диел" успява да се наложи в повече от 30 страни, като марка, която предлага най-доброто на пазара във високия ценови клас - с 20-30 на сто по-евтино от известните марки. С тази политика се борим с конкуренцията от Далечния изток и Китай, разкрива тактиката си Павел Главинов. Облеклата на "Диел" се продават на 4 континента - от Канада през Европа до Япония, Австралия и Нова Зеландия.
Имаме и доста екзотични поръчки. Вече 4-а поредна година "Диел" облича българската експедиция в Антарктида, а облеклата се тестват в екстремни условия. Отзивите са доста добри, а не липсват и препоръки как да се подобрят - от качеството на материалите до дизайна. Освен това облекла с фамилната марка се доставят вече пета Олимпиада за нашия отбор. Те са не само функционални, но и красиви, което пък допринася за самочувствието на българските спортисти. Интересно присъствие "Диел" има и в Гренландия за състезанията с кучешки впрягове.
Във фирмата заедно с търговския директор Павел Главинов отговаря главно за чуждестранните клиенти. Брат му Лъчезар също работи във фирмата, специализиран е за вътрешните пазари и търговската мрежа, а майка му Диана се е отдала на дизайна и моделите.
Амбицията на семейството е да налагат марката основно на външни пазари, защото в България "Диел" вече има пазарен дял, който покрива нуждите на фирмата. Най-верният ориентир за това е колко от скиорите по планините и пистите са облечени в дрехите на "Диел". Тук лидерството на фирмата е без конкуренция.
Освен ските, Павел Главинов харесва и рок музиката от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век. Любими групи са му "Пинк Флойд", "Дийп Пърпъл", "Уайтснейк". Не съм запален меломан, но обичам да слушам техните парчета, когато съм в колата или вкъщи.
Питам го дали съжалява за нещо пропуснато, след като се е отдал изцяло на фирмата и то в разцвета на силите си. "В този живот все нещо трябва да се жертва", лаконичен е той, но въпреки всичко не се смята ощетен от живота.
Павел е семеен, има дъщеря на година и половина. Таткото е особено щастлив, защото и друго бебе е на път и трябва да се роди през февруари. Съпругата му Станислава също е текстилен инженер в "Диел", занимава се с електронния дизайн на облеклата.
Признава, че покрай облеклата, на семейството рядко остава време за изкуство в кухнята. Харесват италианската, турската кухня и традиционните български ястия.
Почивката на Главинови се свежда до 4-5 дни през зимата, главно около новогодишните празници. Обикновено ходят на ски в чужбина, защото напоследък там дори се оказва по-евтино. През лятото отскачат до морето за някой по-дълъг уикенд, но тогава не остава много време, защото е най-натоварено във фирмата. Подготвя се новата продукция за износ и новите модели.
През годините "Диел" печели много награди. Доста отличия и грамоти са от сътрудничеството на фирмата с БОК и Българската федерация по ски. През март 2005 г. печели "Златна мартеница" за производител на годината от съюз "Произведено в България". И още - награда от БСК, "Златният лъв", а последната е "Златен компас" в конкурса "Родното е модно".
Личните ми планове винаги са свързани с фирмата, твърди Главинов. Опитваме се да пречупим "корекомския" манталитет на българския пазар от миналото, според който всичко вносно е по-хубаво. Това отдавна не е така, категоричен е шефът на "Диел". Причината е, че сега вносът на всичко чуждо в областта на облеклото идва от Китай и страни от Третия свят, които не могат да дадат истинското качество.
Каквото е трябвало да се случи, се случва. Човек не трябва да съжалява за нещо от миналото, а по-скоро да се стреми да не се повтори. Винаги ме е впечатлявал оптимизмът на Мечо Пух. Така трябва да се възпитават и децата - да не се оплакват, а да гледат живота от хубавата му страна и, ако наистина се чувства зле, човек трябва да положи усилия, за да се чувства по-добре.

Валентин Георгиев
в-к Монитор, 06-07 Януари 2006