23-ма планински спасители се грижат за охраната и оказването на помощ на пострадалите в ски центъра над Банско. Според тях броят на травмираните е нормален на фона на туристическия поток в планината. Макар тази година да има бум на контузените, регистрирали са по 30-32 случая само за ден. При по-тежки ситуации, най-често при паднали лавини и повече бедстващи хора, се викат на помощ и доброволците. "Възможно е да потърсим помощ от колегите си в Разлог и Добринище, дори и от Благоевград. Защото най-важно е да окажем адекватна помощ на пострадалите. В нашия екип има добър синхрон, всеки знае как да действа и какво да прави.
 
При по-тежки акции фирмата-концесионер на ски центъра ни помага с техника", казва началникът на ПСС - Банско Румен Баряков. Той и колегите му имат 7 моторни шейни, но се нуждаят от още минимум 2-3. Необходими са им и специализирани ски за движение извън пистите, в улеите под върховете. Те са по-широки и с по-здрави автомати, ще им помогнат да са по-бързи и по-мобилни при акциите. Разполагат и с 5 еърбег раници, в които има кислородна бутилка с 300 атмосфери налягане. Те гарантират над 95% оцеляването на спасителя при падане на лавина, докато самият той издирва попаднали под снежна маса хора.
 
При издърпване на активиращата дръжка на раницата два еърбега се активират незабавно - обемът на въздушните възглавници те държи на повърхността на лавината и ти пази врата. "Трябват ни поне още 5 такива раници. Целта ни е да сме максимално адекватни и екипирани при спасителните акции. Всяка година община Банско отпуска 15 000 лева за нуждите на спасителния отряд, но няма как да купим нова техника. Но се справяме и така, няма проблем. Нашият избор е един - да спасяваме хора", споделя Баряков.

Ништо не памтам, ништо не памтам. Най-лошата работа. Ништо не памтам", това повтаря през сълзи 15-годишната македонка Франка Граждани /сн. 2 и 3/, докато влиза в базата на планинските спасители на Шилигарника над Банско. Момичето се тресе от плач, че нищо не помни, след като някой я блъснал на пистата и тя паднала лошо на главата си. Трима спасители веднага започват да я успокояват. Дават й да пие вода, викат лекар от Бъндеришка поляна, преглеждат зениците й. В продължение на няколко минути няма резултат от грижите им.
 
Девойката все така не спира да лее сълзи и да повтаря, че няма никакви спомени. Дори по-голямата й сестра Соня е безсилна да я успокои и се отказва от опитите си. Но не и тримата мъже от ПСС - Банско. Пристига медикът, който мери кръвното на Франка, и установява, че то е в нормите. "Не се напрягай, нормално е след падане на главата твоето състояние. Постепенно ще се възстановиш", казва на македонката спасителят Петър Чолев. Изведнъж пострадалата се сеща как се казва, кога е дошла на почивка и коя дата е. Започва леко да се усмихва. Но заради съмнението за комоцио я закарват до медицинския център на начална станция на лифта. Там ще й направят рентгенова снимка.
 
"Длъжни сме да влезем в положението на всеки. Някои от пострадалите може да капризничат, да се глезят, да имат странни прищевки. Ние просто трябва да им помогнем. Превърнали сме се и в лекари, и в психолози, защото във всяка ситуация е необходимо да реагираме адекватно. За да сме максимално полезни на туристите, които са получили някакви травми", обяснява Чолев, който над 30 години е на своя пост в Пирин планина. За него и колегите му няма нищо по-важно от спасяването на пострадал на трасето или в някое природно бедствие човек. Всеки ден пристигат първи на Шилигарника, проверяват състоянието на пистите, на съоръженията, на своята техника. Припалват моторните шейни, за да са убедени, че всичко е наред с тях, тъй като само с тях могат да стигнат до травмираните в ски центъра.
 
Планинската спасителна служба е разположила 6 поста в ски зоната - на Шилигарника, на Платото, на Чалин валог, на Бъндеришка поляна, на междинна станция на писта "Томба" и на горна станция под връх Тодорка. Това им позволява при нужда да са на мястото на инцидента за не повече от 2-3 минути.

"Понякога може и за минута да сме при него, рядко са ни нужни 4-5 минути. По-бързи сме и от линейките, и от пожарните. След 9,30 часа започва интензивно оказване на помощ на пострадалатие по пистите. Всеки ден имаме по над 10 случая", обясняват мъжете. Само преди минути са свалили до Бъндеришка поляна 6-годишно момиче от Румъния, което наранило крака си. Поставили му крамерова шина и го транспортирали до лекар.
 
В този миг се чува лек пукот на радиостанцията. "Щом пращи, значи има нов случай", сигурни са Мишо Климов и Атанас Уков. Техен колега им съобщава, че има ранен на писта №5, под първото оръдие за изкуствен сняг. Скиорът си е ударил лошо коляното. "Трябва ми шейна Акиа /б.а. - тя е с вакуум матрак/, тъй като теренът е много стръмен, няма как да стигна до пострадалия с моторната шейна", иска помощ спасителят. Наско и Мишо обличат якетата и поемат към мястото на инцидента.

"Под непрекъснато напрежение сме, но не се оплакваме. Това ни е не само работата, а призванието - да сме полезни на хората в нужда.
 
Проблемът е, че по пистите има много агресивни скиори и сноубордисти. Не спазват основните правила за безопасност. Не пазят тези, които карат пред тях, нямат реална преценка на ситуацията. Най-често травмите са на коляното", разказва Петър Чолев. Някои се разминават само с навяхвания и изкълчвания, при други обаче се стига до фрактури - на горни и долни крайници, на прешлени. Най-страшни са травмите на главата, на врата и на гръбнака. Добре е, че в последните години почти всички скиори и сноубордисти носят предпазни каски.
 
До обяд случаите на пострадали са вече шест, сред тях са молдовец, двама сърби, момичето от Румъния, македонец и сънародничката му Франка. А радиостанцията не престава да предава съобщения за нови потрошени. 20-годишната София от Сърбия се катурнала на пистата със ските си. Боли я много левият крак. Поставена й е лепеща шина. Съвзела се е от шока след падането си. Качват я на моторна шейна, за да я свалят до медицинския център. Подаден е сигнал за младеж с извадено рамо над Шилигарника. Петър и Атанас се мятат на моторните шейни и след минута са при 15-годишния Антим от Скопие. Той седи безпомощен на снега, не смее да мръдне заради силната болка. Край него са двамата му приятели.
 
Те предвидливо са поставили ските си на кръст на няколко метра над падналия скиор, което е знак за останалите на пистата, че на това място има пострадал. Двамата спасители вдигат внимателно тийнейджъра. Прилепват лявата му ръка до тялото, след което внимателно му правят специална превръзка. С нея стабилизират изваденото рамо и го обездвижват. "Боли, боли", повтаря младежът. Щом превръзката е готова, вече се чувства по-добре. Помагат му да се качи на шейната и го смъкват до базата, а после и до медицинския център. Към базата приближава с накуцване млад македонец. Ударил е десния си крак и иска помощ. Веднага му се поставя шина за обездвижване. В стаичката влиза млада рускиня с контузено коляно, а след нея и възрастен руснак, който при търкалянето по пистата наранил палеца на дясната си ръка.
 
Страхува се, че е счупен. Оказана му е помощ и е изпратен да направи снимка на пръста си в медицинския център. Идва нов сигнал - на Старата котва македонка е наранила лявото си коляно. Най-близко до мястото на инцидента е планинският спасител Боби Рахов, който тръгва към нея, за да й помогне. 63-годишният евреин Мишел от Хайфа също няма късмет този ден. При спускането си е паднал на писта №10 и едната ска е нанесла дълбока порезна рана на левия му крак. Направена му е тампонираща превръзка и кръвотечението е спряно.
 
"Уж младите карат много бързо и не са внимателни, но се случи и с мен. Впечатлен съм от бързата и професионална реакция на планинските спасители. Бяха много внимателни и си свършиха работата перфектно. Благодаря им за доброто отношение и работа", твърди израелският гост на курорта Банско.

А благодарността на хората е достатъчна за спасителите в снега. Защото няма по-приятно усещане от това да си полезен на човек в беда.
 
"За нас няма умора, нямаме време да се уморяваме. Стане ли нещо, потегляме, за да спасяваме човешки живот. Независимо дали някой е паднал на пистата, загубил се е в планината или е попаднал в лавина. В такива моменти най-важен е животът на бедстващия. Мислим и за нашата безопасност, но правим всичко за спасяването на пострадалите", категорични са Пепи, Наско, Мишо и Боби.
 
След 17,00 часа пистите опустяват. Скиори и сноубордисти вече са на път към курорта Банско. След около час надолу тръгват и планинските спасители от базата на Шилигарника. За ден са оказали помощ на петнадесетина пострадали туристи. Но никой няма да изключи мобилния си телефон. Защото са в очакване на поредния сигнал за бедстващи хора. Не че го искат, не го пожелават на никого. Но се случват такива неща - някой да пострада и да има нужда от тях - спасителите в снега. А те си знаят работата - ще рискуват живота си, за да спасят чуждия. Нали са спасители!

ВЛАДИМИР СИМЕОНОВ
в-к Струма
16 януари 2013 14:54