След като години наред държавата не можа да си избистри политиката за развитие на туризма, при все че винаги го е определяла като национален приоритет, сега за пореден път ще се пробва да изгради нов имидж на страната ни пред света. За целта пак ще бъдат похарчени купища пари - над 10 млн. лева. С тях ще се правят рекламни щандове, клипчета, диплянки и други информационни материали. Също така ще се ухажват чуждестранни журналисти и дори са заложени мерки по кризисен пиар за подобряване на образа на България. Всичко това се очаква да убеди чужденците да почиват не другаде, а точно у нас.
 
Тази есен например е предвидено провеждането на интегрирани комуникационни кампании в Германия, Русия, Румъния, Украйна, Полша и Швеция. За реализацията им ще бъдат похарчени 5 947 520 лв. без ДДС. Идеята е да се наемат фирми, които да изградят позитивно отношение и да "повишат степента на информираност за България като дестинация с богати възможности за лятна и зимна почивка, с древна култура, исторически и архитектурни паметници, с минерални източници и красива и съхранена природа, предлагаща сигурност и спокойствие на своите гости".
 
Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е преценило, че за германския пазар са необходими рекламни акции и специализирани събития в сфери като екотуризъм, спортни състезания, голф, фестивали на културата и изкуството, вино, гурме-турове и други. За Русия и Украйна е заложено на поклонническите пътувания, за Швеция - на балнеологията, за Румъния - на бизнес и конгресния туризъм, а в Полша ще промотираме еко и приключенски туризъм.
 
Най-много пари - по 2 млн. лв., ще отидат за рекламите във Федералната република и Русия. Като целеви групи на първия пазар са определени хората на възраст между 35 и55 години, семействата с деца, разполагащи със средни доходи, идващите у нас за лятна ваканция. Другата основна група са пенсионерите, които обръщат внимание и на културните и историческите забележителности. Тези два вида туристи обаче предпочитат системата all inclusive и затова тя трябва да се изтъква като плюс в рекламните послания. Занапред ще се мъчим да привлечем и мениджъри от 30 до 50 години с високи доходи, които отсядат за по-малко дни, но харчат повече и се интересуват от културни събития, shopping и нощен живот.
 
Предварителните проучвания са установили, че най-силно въздействие върху германците ще се постигне чрез интернет, каталози, брошури и телевизията. За кампанията няма да се ползват билбордове, метро, радиа... Но се отчита фактът, че рекламите ни се губят на фона на конкуренцията и хората трудно ги идентифицират. За да се промени това, освен стандартните 60 рекламни карета в специализирани туристически издания и масови списания в Германия и 280-те излъчвания на клип в праймтайма на RTL ще се разчита и на журналистически турове. Общо 24 представители на германски медии ще бъдат поканени на екскурзии срещу ангажимента да ни похвалят.
 
При руския пазар нещата са малко по-различни, тъй като България е много по-разпознаваема и се ползва с изключително висок положителен имидж. Точно затова основната цел там ще е привличането на хора с по-големи финансови възможности -предимно от Москва и Санкт Петербург, които имат високи изисквания към качеството на обслужване, услугите в хотелите и курортните комплекси, търсят допълнителните атракции на европейски и световни нива. Също така ще се прави опит за утвърждаването ни като туристическа дестинация с възможности за целогодишна почивка - морска и ски ваканция, с културно-опознавателни и СПА турове.
 
За руските журналисти също са предвидени екскурзии. Печатната реклама включвапубликуване на 45 карета в поне девет специализирани туристически издания. За онлайн медиите пък ще се търсятминимум три интернет сайта с 15000 000 общ брой импресии и 100хил. уникални посещения.В една от националните телевизии рекламният клип ще се излъчи 260 пъти. В този случай е заложена и външна реклама - общо 40 билборда в Москва и Санкт Петербург.
 
Изключително любопитни са нещата и около Румъния. Макар че северната ни съседка спада към малките пазари, от нея идва най-големият поток туристи у нас - около един милион души на година. Страната ни е най-посещаваната задгранична дестинация от румънците. И въпреки огромния потенциал за развитие за рекламни кампании отвъд Дунава, са заложени само 550 хил. лева. С парите ще бъдат предприети действия за подобряване на търговското присъствие и рекламата на почивките със зимен спорт, повишаване на информираността и подсилване на имиджа. Необходимо е да се работи и за преодоляване на възприетите възгледи за липсата на безопасност и непочтеното поведение на българската полиция. Не е за пропускане и обстоятелството, че държавата ни има нужда от много добра интернет страница на румънски език като централен източник на информация за потребителите.
 
Анализаторите са установили, че този сайт трябва да има и украинска версия, тъй като в Украйна има огромна липса на информация за това, което България предлага. Медийното и рекламното присъствие също трябва да се увеличи.
 
От Полша и Швеция пък ще привличаме предимно младежи до 30 години, търсещи приключения и забавления. За тези два пазара са предвидени съответно 460 хил. и 437 хил. лева.
 
Отделно над 3.3 млн. лв. ще бъдат дадени за комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм и оценка на ефективността на националния маркетинг. По-голямата част от парите - 2.8 млн. лв., ще отидат именно за реклами, които да ни убедят да почиваме по нашите курорти, вместо зад граница. Само за излъчването на телевизионни клипове и филми в три от националните ефирни телевизии ще бъдат платени над 2 млн. лева. За билбордове (80 на брой) ще се дадат други 360 хиляди, а интернет и печатните медии ще получат по 180 хил. лв., съответно за осеммесечни банери в осем сайта и 100 рекламни карета.
 
С останалите средства от проекта ще се анализират причините за пътуванията на българите в чужбина и в страната (42 хил. лв.); ще се изследва ползата от маркетинговите дейности (24 хил. лв.) и за около 450 хил. лв. ще се прави оценка на ефективността на националния маркетинг през 2012-а и 2013 година.
 
Ще има ли ефект от всички тези начинания, или отново купища пари ще бъдат похарчени напразно, отсега е трудно да се каже. Вън от съмнение е обаче, че България има остра нужда от ясна и целенасочена политика в туризма, която за няколко години да я превърне в позната и предпочитана дестинация за отдих.

Автор: Ивайло Станчев
БАНКЕРЪ online
www.banker.bg
Брой 30 (1048) - 26.07.2013