Скиорът Никола Чонгаров е една от надеждите ни за добро класиране на олимпийските игри в Сочи. Сезонът за пловдивчанина вече започна, а неизменно с него по време на лагерите е китарата му. Пред „7 дни спорт” 24-годишният спортист разказа за живота си, за музиката, за тренировките и купоните с елита на белия керван.

Nikola Chongarov of Bulgaria skis in the Men's Giant Slalom during the Alpine FIS Ski World Championships on February 15, 2013 in Schladming, Austria (Photo: Clive Mason/Getty Images Europe)

- Стартира добре през новата година. Какви са очакванията ти за сезона?
- Очаквам карането ми да се подобри още и да съм в добра спортна форма през януари и февруари, когато ще участваме на олимпиадата и в състезания от календара за световната купа.
- Всеки спортист има конкретни резултати, които гони. Какво искаш да постигнеш ти?
- Ако говорим за резултати, бих искал да се класирам топ 15 в световната купа. Но главната ми цел е най-вече да давам максимума от себе си на всяко състезание.
- Как мина лятото ти, прави ли нещо интересно освен тренировките?
- Това лято беше супер. С отбора наблегнахме здраво на физическата подготовка с новия ни кондиционен треньор и в същото време успях да си почина психически от ските, тъй като имахме по-малко лагери на сняг. Отделих доста време за музика, което е най-сериозното ми хоби през последните години и на всичкото отгоре имах време и да покарам доста уиндсърф.
- Общо е мнението, че освен състезания и тренировки, в ските е и голям купон. Така ли е наистина?
- Ами... ако си състезател, не точно.
По-голям купон е да отидеш на ски с приятели.
Ако се занимаваш професионално, постоянно се налага да се лишаваш от някои неща. А и обикновено си доста изморен, за да имаш настроение за купон. Естествено, има и моменти, в които веселбата е голяма, но те не са чак толкова често.
- Кой е най-големият купонджия сред големите скиори и с кого ти се разбираш най-добре?
- От големите скиори ми се струва, че Боде Милър винаги е бил най-големият купонджия, защото подхожда най-лежерно към спорта от всички, въпреки огромните усилия които полага да е във върхова спортна форма. Аз лично се разбирам добре с всички. Най-близък съм с руснака Александър Хорошилов.
- Какво говорят големите имена в ските за България, какви са впечатленията им, ако сте говорили за това?
- Всички са впечатлени от изключително добрите условия за ски, които предлага нашата страна. Повечето идват в България и очакват да видят малки курорти със стари съоръжения. В крайна сметка остават доста приятно изненадани. Мисля, че на повечето им харесва да се състезават у нас.
- Така ли си представяше ските, когато преди години си решил да се занимаваш с това?
- Аз почнах да се състезавам когато бях на девет. Тогава, честно казано, нищо не си представях, просто карах, защото такива бяха обстоятелствата. Не очаквах обаче, че ще се занимавам толкова дълго професионално със ски.
- Точно преди 5 години мечтаеше да отидеш във Ванкувър, а сега се стягаш за Сочи. Какво ти струва целият този труд и как се изминава този път?
- Струва страшно много жертви в личен план. Никога не си позволявам да забравя, че съм спортист, в каквито и да е обстоятелства. През по-голямата част от годината съм зает и съм извън България.
Трудно поддържам контакт с приятелите ми, а и не знам как все още имам приятелка, която ме търпи. Пътят не е лек, но определено има моменти, в които си заслужава.
- Мислиш ли, че през годините си пропуснал неща, които са нормални за младите хора, заради многото пътувания и ангажименти в ските?
- Изпуснал съм много неща. Не ходих нормално на училище, сега не мога да ходя нормално в университет и никога не съм се задържал на едно място за повече от 10 дни. Също така не съм имал възможност да се занимавам по-сериозно с нещо друго освен ски. Но всичко с времето си.
- Успяваш ли да пазиш добри приятелства извън ските?
- Да, имам доста приятели извън ските, въпреки че понякога не ги виждам дълго време.
- Има ли завист в ските, когато един е по-напред от друг?
- Винаги има известна доза завист, но това ми се струва нормално, когато всички влагаме горе-долу еднакви усилия, а в същото време някои имат по-голям успех от други.
- Обикаляш целия свят. Това ли е най-хубавото от спорта?
- Това е едно от предимствата. Видял съм много места, но в някои моменти доста ми се иска да се задържа за по-дълго на едно място.
- Ако не бяха ските, какво щеше да правиш на 24 години?
- Предполагам, че щях да съм завършил някой университет. Щях да работя нещо, за да вадя някой лев и в същото време щях да отделям много време за музика. Най-вероятно щях да свиря в някоя банда.
- Знаем, че освен ските, учеше и в колеж в Англия. Какво стана с това?
- Продължавам да уча мениджмънт на същото място. Остават ми още около две години да завърша бакалавър.
- Какво обичаш да правиш в свободното си време?
- Обичам да свиря на китара, да пиша текстове и да измислям песни. Като съм в България излизам с приятели, карам уиндсърф. Обичам и да играя компютърни игри, когато ми остава време.
- Какво мисли приятелката ти за това, че се налага да пътуваш много?
- Имам приятелка вече от почти четири години. Със сигурност не е особено доволна, че постоянно ме няма, но някак си успяхме да се задържим заедно толкова време.

Големите вече имат респект към нас

24-годишният Чонгаров смята, че присъствието на български скиори сред елита на този спорт вече не е изненада за най-добрите. През 2011 г. той и Георги Георгиев записаха добри резултати в суперкомбинацията на световното в Гармиш-Партенкирхен (Гер). Чонгаров записа и рекордното в кариерата си 15-о място на световна купа на комбинацията в Кицбюел (Ав). С четвъртото си място в слалома на старта от календара на ФИС в Райтералм (Ав) миналата седмица пловдивчанинът дава заявка за нови добри резултати.
- През последните годините отношението на големите скиори към нас се промени. Най-вече ми се струва, че свикнаха с нашето присъствие по световните купи и не ни гледат толкова странно, както преди години. Също така мисля, че имат малко повече респект към нас – коментира Чонгаров.

Тодор Христов
в-к 7 Дни спорт
Понеделник, 2 Декември 2013