Снегът вече струва милиони - в буквалния смисъл, защото не пада от небето, а го изстрелват оръдия. И милиарди - в преносния смисъл, защото зимните курорти са застрашени да загубят парите на скиорите. Заради глобалното затопляне в началото на сезона по пистите цъфтят цветя, австрийските метеоролози твърдят, че в Алпите тази зима е най-топлата от 1300 г. В резултат началото на ски сезона се отлага няколко пъти и даже сега го спасяват снежните машини. В България сезонът започна към 20 декември, но само защото собствениците на лифтовете вече са най-въоръжените - стотина оръдия сипят сняг по пистите в Банско, Боровец, Пампорово, на Витоша. И докато на зимните курорти не им върви, на застрахователите им се отвори нов бизнес. Туристите си плащат полица срещу безснежие.

Тихо се сипе първият сняг от оръдията - това е обичайна гледка по зимните курорти, след като глобалното затопляне създаде един от големите проблеми за ски центровете в България.
В борбата с безснежието курортите всяка година попълват своята армия на спасението с машини за изкуствен сняг. Така вече четвърта поредна зима сезонът успява да тръгне в края на декември и оцелява докъм 15 април, а собствениците на българските ски курорти влизат в повече разходи заради нуждата да произвеждат все повече сняг. Концесионерът на Банско "Юлен" е инвестирал около 6 млн. евро в цялостна система от водоеми, помпени станции и снежни оръдия от последно поколение, Balkantourist Development Services предвижда в бюджета си за следващите три години 4 млн. евро за подобно съоръжение в Боровец. На Витоша собственикът на лифтените станции "Ферайнигте Бергбанен - България" плати близо 200 000 евро само за да се сипе сняг върху 1800-метровата писта "Витошко лале". Според европейските стандарти изграждането на инфраструктурата от помпи и турбини за 600 м писта струва около 450 000 евро, а производството за сняг за такъв участък на сезон излиза 27 000 евро. При такива параметри например Банско трябва всеки сезон да превръща три милиона евро в сняг за своите 65 км писти.

75 оръдия на Банско

Производството на сняг в Банско тази година започна още в средата на ноември, съобщи Иван Обрейков, директор на ски център "Банско". "Използвахме три студени дни, в които температурата падна под минус три градуса, и направихме пистата над Шилигарника, за да тренира националният отбор. Такъв сняг издържа на 12 градуса, а и склонът е в сянка, така че стана възможно официално да открием сезона на 16 декември, когато започнаха да идват и първите туристи", поясни Обрейков. Преди три години "Юлен" купува 25 машини за изкуствен сняг, сега вече са 75 и ще се допълват с още догодина. За сравнение, големите курорти в Европа разполагат с по 300 такива оръдия. Отделно целият ски път до Банско е снабден със стационарни оръдия за сняг, тип човки. Системата е на автоматичен режим и се включва в момента, в който температурите паднат под минус 3 градуса. За да стигне водата до съоръженията, са изградени две помпени станции на реките Бъндерица и Дамяница и 20 км тръби, откъдето водата отива до машините. Само за 4 дни работа със сняг могат да бъдат покрити 3/4 от пистите. "Изкуствен сняг се прави през целия сезон, за да може да се обслужват туристи до април, а по-дълъг сезон носи повече пари", допълва Обрейков. Според него много по-голям проблем от липсата на сняг засега създава честото спиране на тока в района. Токовият удар вече е повредил доста системи, това може да се окаже пагубно за електрониката в машините и така да се провали сезонът.

Боровец в бъдеще време

Преди 20 години през декември в Боровец падаха обилни снеговалежи. Сега, ако нямаме сняг в курорта, по договор сме длъжни да връщаме парите на клиентите, обясни преди време за "Капитал" известният бивш скиор Петър Попангелов, който е собственик на семеен хотел в курорта. В сравнение с това, което се случва на Банско, в Боровец, изглежда, са все още далеч с материала за изкуствен сняг. Курортът разполага с едва седем оръдия, като разработките на тази тема са в бъдеще време. През последните две години бе проучена и възможността за изграждане на снежна инсталация, съобщиха от Balkantourist Development Services. Целта е да се покрият 80% от пистите в Боровец с изкуствен сняг, за да постигне курортът независимост от естествения снеговалеж. Процедурите по издаване на разрешителни за ползване на вода и строеж на инсталация отнеха една година и платихме 250 000 евро, обясни Росен Милков, изпълнителен директор на "Тетръс инженеринг" - фирмата, на която Balkantourist Development Services е възложил управлението на проекта. "В следващите три години ще бъдат инвестирани четири милиона евро в цялостна система за производство на изкуствен сняг с мрежа от тръби за вода и ток и ще бъдат закупени още много оръдия, с които да гарантираме нормален сезон. Предстои да обявим конкурс за разработка на проекта, както и за изпълнител. В контакт сме с водещи европейски компании. Обречени сме да направим всичко това, а възвращаемостта на инвестицията е много тежка. Съвсем скоро очаквам туроператорите да ни задължат да им предоставяме гаранции за заснежени терени, в противен случай ще престанат да работят с нас. Някои банки в Европа дори не отпускат кредити за зимни курорти, ако инвеститорът не е включил в бизнес плана си изграждане на съоръжения за изкуствен сняг", опасява се Милков.

Пампорово - по-равно, по-евтино

Още преди две години "Пампорово" направи инсталация от язовир "Снежанка" и изгради две помпени станции, които изкарват водата до петте мобилни оръдия в курорта. Инвестицията е за един милион евро. "Петте машини са достатъчни, защото пистите са много по-равни в сравнение с тези в Банско и Боровец и може да се кара и при покривка от 10 см сняг. Това значи, че ни се налага да произвеждаме по-малко сняг от тях", обясни Захари Шопов, директор на въжени линии "Пампорово".
Голямото предимство на курортите, инвестирали в техника за сняг, е, че разполагат с по-дълъг сезон за ски. "Изкуственият сняг удължава с един месец времето на топене при географската ширина, на която се намира България. От екологична гледна точка предпазва пистите от ерозия, тъй като топенето става по-бавно и не текат реки от вода по склоновете. Освен това не се използват никакви химикали, водата минава под силно налягане от 150 атмосфери през много фини дюзи и пада под формата на сняг", обяснява Симеон Калчев, отговорник за пистите в Българската федерация по ски. Недостатъкът е, че производството черпи много електроенергия и самото изграждане на инсталациите е скъпо, което пък вдига цените на картите за лифтовите съоръжения. Заради това доста наблюдатели очертават тенденцията ските от сравнително достъпно семейно удоволствие да се превърнат в екзотично занимание за ограничен кръг хора.

Ски бизнес на точката на топене
Глобалното затопляне застрашава туризма в Алпите и обрича на изчезване част от зимните курорти

В много от зимните курорти в Алпите снегът е в количества, които биха парализирали София и много други градове в България, биха затруднили сериозно Гражданска защита и почистващите фирми в общините и биха блокирали транспорта в почти цялата страна - т.е. около 7-8 сантиметра.

По част от пистите цъфтят цветя, курортите отлагат старта на сезона, състезанията от световната купа по ски алпийски дисциплини се отменят едно след друго, а продажбите на зимна екипировка са слаби. Според някои топлото и безснежно начало на зимния сезон е просто каприз на времето. Множество експерти обаче предупреждават, че това е сигнал за трайната промяна в климата и доказателство за глобалното затопляне. То застрашава зимния туризъм в Алпите, носещ приходи от милиарди евро годишно, вещае катастрофални последици за част от курортите и може да превърне скиорите и сноубордистите в рядък и застрашен от изчезване вид.

Фалстарт на сезона

Алпийските курорти страдат от най-топлото време от 1300 години, констатира Райнхард Бьом от Централния институт по метеорология и геодинамика в Австрия. Италианската метеорологична асоциация твърди, че тази зима температурите са най-високите, измерени от 200 години насам, когато е започнала да води статистика. Според данни на Метеорологичната организация към ООН снежната покривка в Алпите е една трета от обичайното за това време на годината. Резултатът е, че декември прилича на май и мнозина се чудят дали тази година зимата не е отменена.
Стартът на сезона в много от зимните курорти е забавен, а други са отворени частично и работят само някои от пистите и съоръженията. В австрийския курорт Арлберг например началото на ски сезона бе отлагано вече няколко пъти, в Ишгл едва 25% от пистите са отворени, в германския Гармиш-Партенкирхен в средата на декември работеха само 2 от 27 лифта, а в италианския Кортина д'Ампецо - 3 от 45. Необичайното време носи проблеми и за международната ски федерация, която бе принудена да отмени състезанията във Франция, Швейцария, Италия и Австрия поради липса на сняг.
Въпреки проблемите паника в туристическата индустрия няма и Елеанор Гудмундсон от Националната туристическа служба на Австрия твърди, че е твърде рано скиорите да се депресират. "Разбира се, чакаме с нетърпение снегът да дойде. Понякога имаме достатъчно сняг през декември, а в други години не е така", посочва Гудмундсон. Вероник Канел от Националния туристически борд на Швейцария казва, че макар в бранша да се усеща известна нервност, икономическият ефект от топлото време все още не се е проявил, тъй като още е началото на сезона. Най-пиковият период за повечето европейски ски курорти е около Коледа и след това. Резервациите за коледните празници се правят предварително и според информация от туроператорите заявките са на нивата от миналата година и дори отгоре, казва Канел. Асоциацията на собствениците на хотели в Австрия предупреждава членовете си да не изпадат в истерия заради мекото време и съобщава, че в момента резервациите са с 15% повече от миналата година и така или иначе едва 3% от общите приходи за сезона се реализират в първите 20 дни на декември.
Всъщност мнозина в сектора изглеждат убедени, че глобалните промени в климата са преувеличения на вестниците и учените. "Оставам с впечатлението, че медиите виждат нещата в много по-лоша светлина от туристите", казва Вилма Химелфройндпойнтер от туристическото бюро в австрийския курорт Санкт Антон пред в. Irish Times. Тя разказва как преди дни фотограф от известен английски вестник отчаяно е търсил крава, разхождаща се по затревена ски писта, и попитал дали могат да му намерят една. "Няма смисъл да се тревожим. Първо, защото не можем да променим времето и, второ, досега снегът никога не ни е разочаровал", твърди Химелфройндпойнтер.

Snow business is slow business*

Сериозни проучвания на авторитетни организации обаче показват, че причини за тревога има и глобалното затопляне съвсем не е измислица на група съветски учени и жълтите издания. Доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), оповестен през миналата седмица, прогнозира, че зимният туризъм в Алпите, който привлича от 60 до 80 млн. посетители и носи приходи от близо 50 млрд. евро годишно, е сериозно застрашен от климатичните промени. Според експертите Алпите се затоплят три пъти по-бързо от средното за света и ако глобалното затопляне продължи с настоящите темпове, до няколко десетилетия разположените ниско курорти ще трябва да затворят врати или изцяло да променят профила си, като се откажат от зимните спортове. Ако туристическият бранш не вярва на подобни прогнози, банките явно вярват и някои финансови институции в Швейцария вече отказват да дават кредити на курорти, намиращи се под 1500 метра надморска височина. От изтеглянето на линията на снега нагоре ще има и печеливши, и губещи - докато нис­ките курорти са застрашени от фалит, разположените на високи склонове могат да очакват повече туристи.
Докладът показва, че в момента 90% от изследваните 666 писти в Алпите имат достатъчна снежна покривка за период от 100 или повече дни годишно. Повишаването на температурата с един градус ще намали броя на пистите с достатъчно сняг до 500, като в най-добрия случай се очаква това да стане до 2020-2025 г. Затоплянето с два градуса ще сведе използваемите писти до 400, като това може би ще се случи до 2050 г., а повишаването с четири градуса, което се предвижда да стане в края на века, ще намали този брой до едва 200.
Сред изследваните пет алпийски държави на най-голям риск е изложена Германия, където повишаване на температурата с един градус ще доведе до намаляване на използваемите писти с цели 60%. Следва Австрия, в която голяма част от курортите са с ниска надморска височина, а туризмът формира близо 5% от БВП. В някои региони като Тирол близо една трета от икономиката зависи от туризма. На следващите позиции се нареждат Франция, където ски индустрията прави годишен оборот от 20 млрд. евро, Италия и Швейцария.
Според експертите на ОИСР мерките за противодействие на затоплянето като произвеждането на изкуствен сняг и покриването на ледниците през лятото са временни и неефективни решения. Машините за сняг не само са безполезни над определени температури, но и са вредни за околната среда, тъй като консумират прекалено много енергия и вода.
Сходни са изводите и на доклад на ООН от 2003 г., който също чертае мрачно бъдеще за Алпите. Според него през следващите три десетилетия линията на снежната покривка там ще се качи с 300 метра по-високо, а до 50 години близо половината от зимните курорти ще трябва да затворят. Сред застрашените от изчезване е например бляскавият Кицбюел в Австрия, разположен на 760 метра надморска височина. Ако все пак оцелее като курорт, вероятно след години името Кицбюел няма да предизвиква аналогия със ски, а с голф или СПА туризъм.

---
* снежният бизнес е бавен бизнес (от английски)

Молитви и застраховки
Туроператорите се надяват, че през януари пистите ще стават за ски

Снегът е нещо, за което туроператорите и хотелиерите в България палят свещи, а като завали, си го честият.
Обикновено пада преди първите чартъри със ски туристи, които по традиция тръгват около 18-23 декември (в зависимост от това кога се пада уикендът).
През тази зима обаче снеговалежът изчака последния момент и леко поизнерви заинтересуваните, макар че той не е сред основните проблеми на хотелиерите и туроператорите.
За подобни ситуации в развитите ски държави има застраховки. В туристическите застраховки, адекватни за зимни условия, които се предлагат на британските туристи, от години е включена т.нар.

No-snow guarantee

обясни Александър Стоянов, управляващ директор на "Балкан холидейз" - Лондон. Застрахователите покриват риска от безснежие за курорти над 1000 м надморска височина и изплащат на туристите между 20 и 50 паунда на ден като компенсация, твърди той. Това обаче става, след като се върнат от почивка и ако представят специално писмо от курорта, ски училището или от собствениците на пистите, с което да удостоверява, че наистина е нямало сняг. "Балкан холидейз" - Лондон, е с най-голяма програма от седемте туроператора, които предлагат на Острова ски почивки за България. Очаква се този сезон той да доведе в България 25 хил. души, което е с 10% повече спрямо миналия. Изглежда, че застраховките намаляват анулираните пътувания поради липса на сняг. В подобна ситуация обаче усилията на туроператорите се насочват към това да разработят достатъчно

Резервни забавления

така че да не разочароват клиентите си, чиито записвания са започнали още от януари 2006 г. Атракциите са от типа на шопинг в София, зелени училища, допълнителни екскурзии и дори превоз с автобус от един български курорт до друг, в който снежната покривка е по-голяма, обяснява Стоянов.
На пазарите, на които работим през зимата, не е познат продукт като застраховка срещу безснежие, обяснява Любомир Панковски, директор на "Алма тур - БГ". Фирмата води туристи от Русия, Украйна, Беларус, Молдова, Чехия, а от тази година - и от Финландия и Турция. Панковски твърди, че не се чувства притеснен от безснежието. "Хубавото е, че за Коледа и Нова година идват предимно семейства с деца, за които ските не са приоритет. Когато през януари започнат да пристигат първите скиори, снегът вече е сигурен", казва той. Панковски отчита като голям успех факта, че в Банско и в Боровец има машини за изкуствен сняг, които покриват част от пистите. "Е, как да няма сняг в България. На мен ми казаха, че има сняг. Изкуствен", каза Радка Лин, собственичка на "Балкантурс" - един от най-големите ирландски туроператори, работещи за България. "Очакваме, че все пак ще вали, за да не стане така, че като дойдат немските туристи, да заварят една кална вместо снежна дестинация", заяви Калин Сутев, представител на немския туроператор ITS за България. Той коментира, че у туристите няма трайни негативни реакции заради безснежието най-малкото защото то е проблем и на Шамони, и в Кицбюел.
Австрийските хотелиери предлагат за индивидуалните туристи т.нар. Cancelation insurance, обяснява регионалният представител на Австрийските авиолинии за България Камен Кичев.

Застраховката срещу анулации

се предлага на клиентите срещу суми от порядъка на около 100 евро и им дава възможност да откажат да ползват хотела в последния момент. Обикновено при отказ по-късно от седмица преди началото на резервациите хотелиерът не връща парите, които клиентът е предплатил или платил изцяло. Ако обаче има подобна застраховка, той гарантирано си ги получава обратно, като губи само сумата за застраховката. Тя е особено популярна сред хората, които не са сигурни дали ще има сняг, дали децата им ще са здрави по това време на годината и изобщо дали няма да са възпрепятствани по някаква причина, обясни той.
В България подобни застраховки засега не се предлагат. Едно от обясненията е, че няма разгърнат пазар на last minute оферти. Той дава възможност на застрахователите да пускат на него свободните хотелски стаи и така да реализират приходи. През миналата година около 11 хил. българи са карали ски в Австрия, а през тази се очаква да бъдат около 10% повече. Част от тях ще пътуват именно по last minute оферти.

Глобално затопляне или циклични изменения?

Липсата на сняг и необичайно топлото време до средата на декември отново изненадаха преди всичко собствениците на курорти, които обикновено продават пакетите си за почивки така, сякаш ски сезонът в умерения климатичен пояс продължава поне шест месеца.

Това се отнася не само за българските ски центрове, но и за тези в Алпите, където в последните години валежите на сняг са нередовни. Това означава, че след дълги периоди на липса в продължение на няколко дни се натрупва нов, пресен сняг, който често е склонен да тръгне под въздействие на тежестта си надолу под формата на лавини. Според някои експерти по метеорология именно глобалното затопляне е довело до подобна промяна на валежите и тази тенденция на нестабилност и непредвидимост ще се запази.
Всички тези предвиждания и данни се базират на физико-математически модели за климата и данни за валежите и температурите през последните 150 години. Записи на температурите се отчитат приблизително от 1850 г. насам, а от началото на XX век подобни данни се свалят глобално и се пазят за сравнение и изграждане на прогнозни схеми. Науката, която се занимава с изучаване на климата в миналото и въздействието му върху околната среда, се нарича палеоклиматология и в последните десет години благодарение на нея е постигнат огромен пробив в разбирането какъв е бил климатът преди двеста, триста или хиляда години.
Според данни на National Climatic Data Center (NCDC) към Министерството на търговията на САЩ тенденцията през последните сто години е към покачване на глобалните температури, сравнено с целия период от последните две хиляди години. Според данни за Алпите на същия този NCDC годините 1994, 2000, 2002 и 2003 са били най-топлите за последните пет века. За същия период доказано "най-сухите" са били 1540, 1921 и 2003 г.
Сега споровете се въртят около две хипотези. Според първата затоплянето на климата и последиците от него са последица от човешката дейност и процесът е по-скоро необратим. Според втората това е проява на цикличност в климата, в която застудявания и затопляния се редуват. Прогнози чертаят апокалиптични картини при изменения на глобалните температури само с един градус по Целзий - от засилване на топенето на полярните шапки, увеличаване на нивото на световния океан, на валежите в дадени райони до бедствени явления и на пустините и полупустините в световен мащаб. За умерения пояс (в който е и България) предвижданията са в тон с реалността в последните години - все повече наводнения и проливни валежи след големи безвалежни периоди. За надморските височини под 1800 м прогнозата е, че ще има все по-малко сняг.
Според другата популярна теория, която не се ангажира до такава степен с последиците от човешката дейност върху климата, подобни изменения следват определена цикличност и е много вероятно сегашното затопляне да бъде последвано от понижение на температурите и застудяване. Тези проучвания се базират както на данни от последните 150 години, така и на наблюдения върху природни източници - проби от ледници, изследване на концентричните кръгове на отсечени вековни дървета, изследване на коралови образувания. Всички те дават възможността за изграждане на по-пълна картина за времето, преди хората да изобретят термометрите и да започнат да записват показанията им. Тези данни от миналото вероятно ще стават все по-важни при изграждане на прогноза за бъдещето.

в-к Капитал,  Брой 51, 22 декември 2006 г.