"До финала вървях и ревах. Спирах се на всяко поточе да си изстудявам краката, защото не си бях взела никакви обезболяващи. Само си повтарях: "Успокой се! Успокой се! Недей да ревеш! Бях готова на всичко да финиширам".

Така Антония Григорова описва изживяването от първото си участие в обиколката на Витоша. Това се случва през 2014 г., когато се включва по съвместителство. Въпреки болките, умората и изтощението Григорова финишира, защото както казва тя: "Аз никога не се отказвам".

Тази година бившата национална състезателка по ски бягане и двукратна участничка на зимни олимпийски игри спечели надпреварата при жените пешеходци от "Витоша 100". А след това обяви и проекта "Пътят Ком-Емине 600", с който иска да се превърна в първата жена, пробягала разстоянието от връх Ком до нос Емине, по възможност за шест дни.

"Не спирам. Цял живот спортувам. Животът ми винаги е бил свързан по един или друг начин със спорта, никога не съм губила форма. От единия спорт преминавам към друг на високи обороти. Дори, когато родих след олимпиадата във Ванкувър получих прилив на нови сили", разказва за себе си Григорова след успеха си в 13-километровото изкачване "Пирин ултра". Предния ден завършва втора на 10-километровото планинско бягане "Терра рън" от Бетоловото до хижа Яворов. И всичко това само седмица след 100-те километра около Витоша (на 19 юни тази година).

Григорова е едно от новите и все по-разпознаваеми лица в областта на планинските бягания и ултрамаратоните в България. След дълги години в професионалния спорт тя преминава там, накъдето са се насочили много българи – към активния начин на живот, в който ежедневната работа може да се съчетава със спортни занимания сред природата

Тя е най-вече състезател по ориентиране, но от 2004 г. се занимава със ски бягане, което като резултат води до две участи на зимни Олимпиади – във Ванкувър през 2010 г. и Сочи през 2014 г. Участва и в състезания по ски ориентиране, наскоро е опитала тръпката и от ски алпинизма. Новата ѝ голяма страст обаче са планинските бягания.

"След Сочи реших да прекратя участието си в националния отбор по ски бягане. Все още участвам на състезания в България, дори спечелих купата на България, но дългите лагери и постоянните пътувания в чужбина вече ми идват в повече, а детето ми има нужда от мен", разказва тя.

"Исках да заменя професионалния спортен живот с нормален начин на живот. Да работиш, да имаш семейство, да си гледаш детето, да се виждаш с приятелите и да правиш това, което ти харесва... Намерих го в планинското бягане", добавя 29-годишната Григорова.

Според нея преходът идва естествено, защото през всичките години в ски бягането е провеждала тренировъчни лагери в планината. Но дори когато е имало тренировки с ролери или колела, тя е усещала най-голямо удоволствие в бягането.

"Интересът идва от тренировките в планините, в които неизменно беше включено бягане. Още тогава ми хареса. Независимо какви тренировки съм правила, винаги съм искала да бягам след това. Това е най-достъпното нещо, което мога да правя в София", казва Григорова, която е и европейска шампионка по лятно ориентиране от 2003 г.

Оказва се, че това си има своето обяснение: "Организмът ми е подходящ за дълги бягания според изследванията, които са ми правени. А и ми допада повече. Не съм развивала скоростни качества, макар да ми се е налагало да тренирам и за скоростни дисциплини в ориентирането. Дългото бягане ми допада повече".

Челният сблъсък с "Витоша 100" става малко случайно

Тя е чувала за състезанието, което с всяка изминала година става все по-популярно, но заради професионалните си спортни ангажименти избягва да участва. Най-вече, за да се предпази от травми, или пък защото моментът не е бил подходящ спрямо тренировъчната ѝ програма, или пък е била на лагер в чужбина.

Така е до 2014 г., вече след олимпиадата в Сочи, когато брат ѝ се записва за участие. "Аз го запалих по бяганията, а той е диабетик и не исках да го оставя сам. Казах си, че ще бягам с него докъдето изкара, за да съм сигурна, че всичко ще е наред. Не знаех какво да очаквам", казва тя.

Към 35-ия километър брат ѝ тотално изнемогва, Григорова го оставя на подкрепителния пункт. И продължава сама. "Аз съм човек, който не се отказва на състезания. Нямаше как са се откажа. Продължих и след 25-30 км блокирах тотално. Бях с изключителни болки в краката, където можеше да се появи болка, се появи. До финала вървях и ревах и се спирах на всяко поточе, за да си изстудявам краката".

"Бях готова на всичко да финиширам. Брат ми ме изчака 10 км преди финала и ми помогна да го изходим заедно, накрая понякога се подпирах на него, но финиширах. След това два месеца реанимирах. Но нито за миг не съм си и помисляла, че ще се откажа. Напротив – надъхах се още повече да се усъвършенствам в тази област", разказва тя.

Второто участие през 2015 г. е далеч по-успешно, като четири жени дълго време се движат в много малки разлики. Григорова остава четвърта, а Моника Филипова поставя рекорд на трасето от 9.08 часа. От тази година Григорова вече работи с бившата треньорка на Дизела Наталия Величкова. Физически нещата се променят драстично.

"Определено много променихме методиката на тренировки, защото като тренираш сам обикновено правиш обем, влизаш в едно плато и развитието спира. Променихме и храненето. Опитваме се да приемам повече мазнини, за да имам енергия за по-дълго време", казва тя.

Резултатът е първо място в тазгодишното издание с време 9.25 часа, но целта да бъде подобрен рекордът не е постигната. Григорова отчита грешки по трасето и особено след 35-ия километър не успява да следва графика си. Преди последните 25 км дори е на втора позиция. "Мислех си: "Къде съм тръгнала да печеля?" Но след това направих 25 километра финален спринт. На всяко спускане бедрата ми започнаха да крампират, внимавах как стъпвам, как си разпределям силите. Но се включиха и пейсъри, които ми помогнаха изключително много", казва тя.

Сега вече не трябва да реанимира по два месеца, а още на следващата седмица беше във форма

за следващото изпитание. "Вече съм много по-подготвена, на следващия ден само една малка мускулна треска. Още същия ден можех да започна да бягам, което предните години ми отнемаше много повече време. Възстановявам много по-бързо. Справям се с умората, даже бих казала, че не настъпва", добавя Григорова.

Усещането, че започва да навлиза в нов ритъм води и до следващото голямо предизвикателство да пробяга разстоянието от Ком до Емине догодина. Като част от подготовката смята да участва във всички ултра състезания през тази, а психологически най-голямото изпитание ще е "Персенк ултра". Именно там миналата година за първи път в живота си се отказва преди финала на около 110 км след старта. "Тази година съм на поправителен", казва тя. Засега не планира участия в чужбина, "травмирана" от дългите пътувания покрай ски бягането.

Като част от тренировъчния си режим Григорова бяга средно между 10 и 15 км на ден, а веднъж седмично и над 20 км. Как е възможно това за човек, който има нормален динамичен столичен живот? "Отнема ми около 1.5 часа. Ставам много рано сутринта, за да изляза на тренировка, друг път бягам късно вечерта. В няколко случая тренирахме в 4-5 часа преди изгрев слънце. Някой път като не съм си направила тренировката нещо ме човърка и намирам някоя осветена улица. Тогава бягам из квартала, а на хората им е странно. Но пък срещам все повече бягащи и тази увеличаваща се популярност ми носи още по-голямо удовлетворение", казва тя.

текст Георги Филипов / Dnevnik.bg
30 юли 2016 г, 18:24 ч.