Оборотът на пазара на луксозни катери в България ще надхвърли 30 милиона евро
България изживява истински бум в продажбите на яхти и малкото марини вече се препълват

в-к Капитал, Брой 34, 24 август 2007

Парите не могат да ти купят щастие, но с тях може да си купиш достатъчно голяма яхта, за да доплуваш до него." Думите са на Дейвид Лий Рот, вокалист на легендарната група "Ван Хален", и напоследък все повече хора в България започват да ги разбират.

Преди три години платноходките по българското море бяха екзотична гледка, а моторните яхти бяха водният еквивалент на кортеж от "кубчета" - атрибут на мутри, които се кандилкат в морето пред мафиотския хотел "Дюн" в Слънчев бряг. Днес това вече е минало. Малкото марини, изглежда, се задъхват, покрай брега бръмчат все повече луксозни лодки, а пасажерите на борда им изглеждат все по-нормално. Добрата новина е, че повечето от тях са с български флаг. Бумът на покупките обаче, изглежда, предстои. Индикациите за продължаващия ръст на продажбите идват от няколко посоки. Само от началото на годината досега са издадени над 1389 свидетелства за водачи на морски съдове до 20 бруторегистъртона (обемна мярка за големина на плавателен съд с дължина до 24-25 м). Най-много са издадените в Бургас - 687, следват Варна - 512, и София -190. От началото на годината досега са продадени повече от 100 нови яхти по данни на дистрибутори. Не на последно място причина за този ръст е и строителството на нови яхтени пристанища - такова беше открито в Свети Влас, в процес на изграждане са тези в Созопол и Балчик. А почти няма селище по крайбрежието, което да не е обявило строеж на марина в близкото бъдеще.

Какво се случи, че все повече често нови лодки под български флаг хвърлят котва в пристанищата?

"Започнахме преди три години", разказва собственикът на Yachting.bg Момчил Николов. Неговата фирма е една от най-оборотните в България. Той е представител на Azimut, Atlantis, моторните Bavaria, Chaparal и Frauscher. "Първият проблем, с който се сблъскахме, когато започнахме да предлагаме яхти, е, че никой не искаше да предлага лизинг за закупуване. Успяхме да убедим "Хипо Алпе Адрия лизинг" - Австрия, че има интерес, и така започнахме", допълва той. Тогава изниква следващият проблем - никой не иска да застрахова яхти под 7.5% от стойността, но според Момчил Николов той и екипът му успели да убедят "Пантениус" - Австрия. Сега застрахователната стойност е около 0.8%. (виж стр...).

Но дори и някой да намери финансиране и да си купи лодка, следващият проблем се оказва липсата на яхтените пристанища. В България хубавите марини са дефицит. "Наел съм 50 места в Балчик и Созопол, където си държа лодките, обяснява Момчил Николов от Yachting.bg. Когато сключи договор за покупката на яхта, клиентът получава автоматично и място в най-близката и удобна за него марина. Такива места в Несебър и Созопол е наел и Христо Стефанов от "Наутика груп". Лъчезар Братоев от LZyachting - друга от големите компании на този пазар, държи наличните си яхти на Морската гара във Варна. Тъй като яхтената инфраструктура по българското Черноморие все още не е достатъчно развита, част от новите собственици на луксозни лодки "домуват" в гръцки или турски марини.

Колко? Много!

Според сайта на Yachting.bg само от началото на годината досега фирмата е продала повече от 36 морски съда. Лъчезар Братоев, собственик на LZyachting, представител на марките Bavaria yachts, Sunseeker, Rinker и Monterey boats, e продал от началото на годината 23 яхти. Той е в този бизнес още от времето на 35-о постановление на Министерския съвет, което означава преди 20 години. Повече от 10 яхти са продали и от фирма "Наутик груп" - представителите на американската Crownline и скоростните яхти Donzy. Като това далеч не са всички вносители. Venid Yachts, собственост на братята Динко и Йордан Диневи, са представители на Ferretti, Moci craft, Cranchi, Custom line, Regal. Те са продали над 25 яхти. "Булимпекс" също предлагат някои модели Ferretti, скоростните Performance, а предсои да внасят и Сеса. Очаква се съвсем скоро в България да стъпят и луксозните марки Baia и Aicon. Вносителите на яхти в България са повече от 10 и те представляват поне по три-четири марки. Прогнозите на самите търговци са, че за тази година оборотът на този пазар ще надхвърли 30 милиона евро.

Според данни на дирекция "Морска администрация" (ДМА) към Министерството на транспорта вписаните яхти в ДМА?- Варна, до 2006 г. са 376. Само през първото шестмесечие на тази година са регистрирани още 91 нови. В ДМА - Бургас, регистрираните яхти до миналата година общо са 179, а през първото шестмесечие - 26.

Яхтингът не е за социално слаби

Яхтингът съвсем не е евтино занимание. Защото след покупката следват и сервизните разходи. На първо място трябва да се постави престоят в марините, който естествено се заплаща. В зависимост от дължината на лодката едногодишният наем на едно яхтмясто може да бъде между 1000 и 3000-4000 евро. В "Марина Диневи" например минималният годишен наем е 1030 евро без ДДС и оттам нагоре цените растат. В общи линии те са унифицирани, като еднодневният престой е около 25-30 лева за 8-метрова лодка. Отделно се заплащат различните видове услуги, които съпътстват яхтинга - бункироване (зареждане с гориво), леководолазни услуги, ако трябва да се почисти подводната част на корпуса, пароструйка, ползване на кран, хелинговане (изваждане на лодката на брега), изхвърляне на боклук и т.н.

Ако лодката е голяма, ще трябва и екипаж със съответната заплата. Обикновено за по-масовите яхти с дължина до 15 метра стига и само един моряк. Това се отнася особено за ветроходните, за които дори и собственикът да има опит, му е необходим шкотмен (моряк, който да борави с въжетата и платната). И тук, както в повечето нови области в България, липсват обучени за такава дейност хора. Затова например марината "Братя Диневи" организира курсове за обучение в Бургаския свободен университет.

Какви са хората, които си купуват яхти

Според някои от търговците най-често това са бизнесмени над 35 години, които са добре материално осигурени и сега искат да се погрижат за свободното си време. (Но поради напредъка на интернета, комуникациите и технологиите бизнес може да върти и от борда на яхтата, която се превръща в офис.) Според други преобладаващата част от новите яхстмени са строителни предприемачи и хотелиери, направили бързи пари през последните години. При всички случаи обаче те имат открит бизнес, тъй като лизинговите компании не отпускат средства на офшорни фирми, обяснява Лъчезар Братоев от LZyachting.

Kупуването на нова яхта е сериозна хм... инвестиция. Цените започват от 20 000 евро и може да достигнат до десетки милиони евро. Ако се съди по продадените яхти, предпочитаната лодка е моторна, между 8 и 15 метра, с две до три каюти със санитарни възли. Естествено всичко зависи от собственика - някои предпочитат по-стабилните лодки, други предпочитат по-бързите, трети - яхти за риба, четвърти - ветроходните...

Когато става въпрос за ветроходни яхти обаче, Лъчезар Братоев от LZzyachting, представител на Bavaria yachts, добавя към профила на собственика и специалното му отношение към морето. В неговата фирма съотношението на продажбите на ветроходни срещу моторни яхти е 50 на 50. Управлението на ветроходна лодка е нещо наистина трудно и изисква умения, които трудно се придобиват само с двумесечен курс за капитанско право.

Според Бойко Тодоров от "Наутика груп" ООД най-търсени са лодките между 100 и 300 хил. евро. Разбира се, сметката e относителна, защото Yacting.bg например е продала повече от десет яхти над 800 000 евро. Божидар Тодоров, изпълнителен директор на "Кюн лизинг България", твърди, че неговата компанията е финансирала пет яхти за над 700 хил. евро и две за над 1 млн. евро. Хорст Ебхат, генерален мениджър на Hypo Alpe-Adria Leasing за България, казва, че в момента преговарят за продажбата на две лодки на български фирми, едната за 6.5 млн. евро, другата - за 9 млн. евро.

Повечето търговци на яхти прогнозират, че яхтеният бизнес ще се развива положително в България, въпреки че конкуренцията и предлагането стават все по-големи. "Няма как да е иначе", казва Лъчезар Братоев. Ако сега в България е имало едва 100 яхти, то естествено е продажбите да се повишават.

И какво от това

Важното в случая с бума на яхти е, че развитието на този бизнес влияе пряко на развитието на черноморските райони и може да промени коренно профила на туриста по крайбрежието. Според данни на Loyyds Cruise Internacional, цитирани от списание Horemag, един яхтсмен харчи средно дневно по 100 щатски долара в пристанище Ница, което е едно от най-натоварените в Европа. Човекът с яхта разполага с много пари и ако има качествено пристанище, получи добро обслужване и сервиз, намери хубави заведения и развлечения, облекчен режим за плаване, може да остави много, много пари на Черноморието, което става все по-евтина дестинация за западняците.

Лодка на изплащане

Оборотът на пазара на луксозни катери в България ще надхвърли 30 милиона евро
Лизинговите компании в България все по-активно предлагат финансирането на покупка на яхта и твърдят, че интересът расте.

Според търговците бумът стана възможен, след като няколко компании започват да предлагат тази услуга от началото на миналата година при изгодни условия. Желаещите да си купят яхта обаче трябва да разполагат от началото с поне 3-4 хил. евро. Лизингодателите изискват между 15% и 20% от стойността като първоначална вноска, а обикновено най-евтините са между 20 и 30 хил. евро. Когато яхтата не е нова, първоначалната вноска е по-висока. Клиентите трябва да изплатят лодката през следващите 6-7 години, колкото е срочността на договорите за лизинг.

Според Борислав Тодоров, изпълнителен директор на "Кюн лизинг България", процентът на разходите (лихва плюс такси и комисиони) по лизинга на яхти е около 7.5. Условията за финансиране на яхти се подобряват в сравнение с миналата година според Тодоров. Тогава първоначалната вноска е била около 30-40%, а сроковете за изплащане - около 5 години.

Лизинговите компании задължително изискват яхтата да е застрахована през лизинговия период подобно на автомобилите на изплащане. Няколко български компании предлагат полицата. Понякога местните лизингодатели работят директно с чуждестранни застрахователи, специализирани в яхтения сектор, като например германския Pantaenius, чийто едноименен застрахователен брокер оперира основно в този бранш. Най-разпространеният пакет е с т.нар. институтски яхт клаузи ( Insitute Yacht Clauses), обяснява Ивайло Аксентиев, директор "Морско застраховане" в "Булстрад". Освен каско застраховката на яхтата включва и покритие за отговорност към трети лица, чийто аналог при автомобилите е "Гражданска отговорност". Пакетът струва 1-1.5% от стойността на лодката. Обикновено този тип застраховки изискват и самоучастие от клиента (т.е. да покрива щети до определен размер сам - бел. авт.), което е нетипично при автомобилите, допълва Аксентиев. Той уточнява, че самоучастието е между 1% и 5% от сумата, за която е застрахована лодката.

Най-честите рискове са навигационните, обясняват застрахователи - сблъскване, удар в подводен предмет, протриване в дъното, корабокрушение.

От "Алианц България" обясняват, че традиционно полицата покрива разходите при потъване на плавателния съд, пиратски действия, отстраняването на отломки, земетресение и вулканично изригване, кражба и др. Застрахователната премия при тях е в диапазон между 0.8% до 1.5%. "По желание на клиента компанията може да включи и по-нестандартни рискове като стачки и военни действия, тероризъм, транспортиране по суша, застраховка на пътниците и др., казват от "Алианц България". За изчисляването на овехтяването на яхтите се използват каталози, подобни на т.нар. "Шваке" за автомобилите. Яхтите губят около 10% от стойността си на година. Но стойността на лодките може и да нарасне, ако собственикът направи подобрения в нея.

Новият пристан на лукса
Строежът на марини по българското Черноморие предстои

Да имаш яхта под български флаг в момента е малко като да работиш в центъра на София или Варна - няма къде да паркираш мерцедеса си.

Бумът с продажбите на модерни лодки поставя естествения въпрос къде ги съхраняват техните собственици и проблемът с яхтените пристанища - марините, вече е наистина сериозен.

В България има 45 пристана за яхти, но само 9 от тях са регистрирани в Изпълнителна агенция "Пристанищна админист­рация" към Министерството на транспорта. От тези девет сравними с тези в средиземноморските страни са само три. Иначе изискванията на закона към яхтените пристанища съвсем не са много. Те просто трябва да се регистрират, а инвеститорът трябва да подготви подробен устройствен план по реда на Закона за устройство на териториите и да получи одобрение на проекта си от местните власти. Предстои да се въведе процедура за категоризация на марините, подобна на тази при хотелите.

В района на "Пристанищна администрация - Варна" легалните яхтени пристанища са пет: две в Балчик и по едно в Златни пясъци, Бяла и Варненското езеро.

Голямото пристанище в Балчик е взето на концесия от общината за 35 години от консорциум "Марина-Балчик" АД. Той е създаден между "Св. Св. Константин и Елена" АД - 60%, "Вимпел ООД - 5%, и "Би Ар мениджмънт" - 35%. Последната компания е представител на френската фирма за оборудване на яхтени пристанища Poralu marine чрез фирмата си "Марине системс". Яхтеното пристанище е в процес на оборудване. Проектът е за 500 места, но за да стане това, трябва да се построи огледална брегоукрепителна стена на юг от сега съществуващата. Към момента има оборудвани няколко понтона за яхти с колонки за ток и вода, но проектът продължава да се развива. Според Желю Бурилков, съсобственик на "Би Ар мениджмънт" и "Марине системс" Балчик има възможността да приема и румънски яхти, тъй като в северната ни съседка морската инфраструктура е много изостанала. С внасяните от него понтони на френската "Марине системс" се оборудва и изграждащата се в момента марина в Созопол.

Засега яхтеното пристанище "Марина Диневи" в Свети Влас е най-голямо и напълно завършено. Единият от собствениците - Йордан Динев, смята, че при проектирането му са взели най-доброто, което са видели по света. Той не казва точната сума на инвестициите и я определя като "десетки милиони", но смята, че тя ще се върне след 30 години. "Ние сме морска държава, но нямаме морска култура", казва Йордан Динев, който смята, че с брат си са осъществили мечтата на баща им?- някогашен председател на яхтклуба на ОСО в града. Независимо от спомените строителството на яхтеното пристанище изглежда добре пресметната и изпълнена комплексна инвестиция. Марината разполага с петзвезден хотел с казино, няколко ресторанта, клубове, луксозни бутици на световни елитни марки, бижута, яхтено оборудване. Всички те са под наем. Марината има собствено КПП, митническо бюро, банков клон, много добре оборудвани санитарни възли за яхтсмените, пералня, химическо чистене... Разбира се, и всички дейности, свързани с обслужването на яхти. Капацитетът на марината е 300 яхти.

Следващата марина е в началото на стария град Несебър. Нейният капацитет е около 160 яхтени места и е собственост на Националната спортна база, но е отдадена на концесия за 15 години. Там също има проект за разширение, разказва собственикът на концесионера "Булимпекс" АД Младен Мутафчийски. През първия етап ще увеличим местата със сто, но проектът е за 500, обяснява той. Вече е започнало монтирането на колонки за ток, вода и кабелна телевизия, строят се и нови санитарни възли.

Следващата марина, която също е в процес на изграждане, е порт "Марина Созопол". Собственик на пристанището е регистрираната на Вирджинските острови "Омахон лимитед". Засега са оборудвани над 80 яхтени места, но проектът, който трябва да се осъществи, е за 360.

Видно от краткия преглед, инфраструктурата тепърва трябва да се изгражда.

Яхтени марини в бъдеще време

"Ние сме в процес на преговори за финансиране на три марини, каза в интервю за в. "Дневник" генералният директор на Hypo Alpe - Adria - Leasing за България Хорст Ебхарт. "Ако такива марини и портове се построят в България, страната ви ще стане по-атрактивна за нови и по-заможни яхтени туристи", смята той.

Големите черноморски градове Варнa и Бургас нямат добри яхтени пристанища. Лъчезар Братоев, собственик на фирма Lzyachting, смята, че Варна задължително трябва да се развива към морето. Морската гара трябва да се превърне в модерно яхтено пристанище, градът да "слезе" до морето, както е в световните градове като Барселона. "Защо трябва влакът да спира в центъра на Варна", пита той. Според него жп гарата трябва да се измести и влаковете да спират п в края на Варна. По този начин, като се махнат жп линиите, на тяхно място може да се направи крайморски парк със заведения и спортни центрове, а пристанището да стане една гигантска мар ина, както е по средиземноморските градове. "Това ще превърне Варна в изключително привлекателен град", смята Лъчезар Братоев.

Бургас също проявява желание за изграждането на яхтено пристанище, но засега е само на етап предизборни обещания.

Извън тези портове още пет сравнително големи пристанища принципно са предвидени за развитие на яхтен туризъм: в Несебър, Созопол, Царево, Ахтопол и Поморие. За целта има решение на правителството те да бъдат прехвърлени на общините. За самото актуване на две от тях обаче - тези в Несебър и Созопол - решението засега не е изпълнено от Министерството на транспорта. Аргументът на екипа на Петър Мутафчиев е, че портовете имат капацитет да бъдат превърнати в модерни пътнически пристанища и затова е по-добре да са държавни. Засега обаче няма и предприети действия за концесиониране на марините. В случая с Поморие процедурата по прехвърляне на пристанището на общината в момента е в ход. Според скорошно изявление на кмета на града Петър Златанов неговият екип вече е готов с идеен проект за развитие на порта там и изграждане на втори кей. Общата стойност на проекта е 8 млн. лв., а интерес по думите на Златанов има от български и чуждестранни инвеститори. За срокове обаче засега не се говори. На етап проект е и разширението на пристанищата в Царево и Ахтопол, където според местните власти необходимите инвестиции са общо между 20 и 40 млн. лв. Дали и кога всички тези проекти ще се реализират, зависи не само от кметствата и държавата, а и от интереса на частните инвеститори.

Защо яхтеният туризъм е толкова интересен

Общините и предприемачите имат доста причини да го развиват. От една страна, инфраструктурата създава много нови работни места, а освен това приходите от яхтения туризъм са много по-големи, отколкото от "обикновения". Според сп. Economist през 2005 г. приходите от яхтен туризъм в САЩ възлизат на близо 37.3 млрд. долара, което е ръст с 13% спрямо 2004 г. Пазарът в Европа е още по-атрактивен - там собствениците на луксозни любителски лодки харчат годишно около 47 млрд. долара. В Турция приходите от яхтен туризъм са близо 2.5 млрд. долара годишно. В Хърватия яхтингът привлича близо 25 000 посетители годишно, които формират 4.5% от общите туристически приходи, за разлика от пътуванията с круизни кораби, които водят в страната 300 000 души, но допринасят за едва 3.1% от приходите.

Има и още - около марините в целия свят се създават естествени центрове за забавления, а оборотите на заведенията са значително по-големи. Стойността на недвижимите имоти също е доста по-висока. Така че бъдещето е даже светло - феновете на лукса в България съвсем скоро ще имат нов пристан.