Събота следобед. 16-годишен сноубордист тръгва от Черни връх надолу и... загубва пътя. Намират го в 4 през нощта – в учудващо добро състояние.

Историята, която се повтаря всяка зима, този път има хепи енд. Как обаче изглежда подобна спасителна акция през очите на самите спасители може да ни разкаже единствено човек, участвал в акцията.

Орлин Стойчев е спасител – доброволец. По професия е математически физик към Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН и доцент по физика в Американския университет в Благоевград.

От 3 години е инструктор – тоест обучава други спасители. Взел е участие и в последната акция – по спасяването на 16-годишното момче на Витоша.

Ето и цялата история.

Всичко започва с GSM-а. Няколко пъти подчертава колко важно е, че младежът е имал мобилен телефон, с добре заредена батерия. Момчето се обажда на майка си, а тя – на Планинската спасителна служба /ПСС/. Сигналът е получен към 17.20 часа, а първата група от четирима спасители тръгва 20 минути по-късно.

За щастие, момчето уточнява приблизително и района, в който се намира. От Черни връх тръгнало към Железница, вместо към Голи връх. В един момент е загубило маркировката  и вероятно е завило към долината на Бистришката река и след като достига почти непроходимата гора, спряло.

Там снегът е с дълбочина около метър и връщане назад е почти немислимо. Тогава звъни на майка си, а тя - на спасителите.

Добре е, че е знаел грубо къде се намира, казва Орлин. Имали случаи, в които родителите звънят и казват – синът ми отиде на Витоша и не се върна. Тогава акцията става много по-сложна. Ако нямали информация, в този случай спасителите вероятно биха тръгнат да търсят момчето в района на Платото, където стават повечето загубвания.

За щастие обаче, мобилният телефон изиграл решаваща роля – чрез него момчето получава и непрекъснати инструкции как да съхрани батерията по-дълго, както и как да се раздвижва, така че да не замръзне.

Спасителите провеждат поне 15 разговора с него, а в това време от София започват да пристигат и други групи със спасители – знаят, че за такива акции, както и при лавинни спасявания, са необходими много хора.

Неточност на информацията обаче все пак има. Първоначално спасителите разбират, че става въпрос за турист и едва няколко часа по-късно им е казано, че момчето е сноубордист. А туристът и сноубордистът имат различно поведение в планината.

Когато търсиш някого, разсъждаваш накъде би тръгнал, къде би завил – в зависимост скиор ли е, сноубордист ли е или просто турист, разказва Орлин. Най-малкото - следите са различни. Отначало спасителите търсят следи от човешки крак, които са много по-дълбоки, след това преминават на следи от борд.
 
Групата продължава да го издирва, вика го по име. В някакъв момент го чува – в посока на хижа „Физкултурник“ и надолу към долината. Зарадвали се и решили, че всеки момент ще го открият. За съжаление, се оказва, че са много по-далече отколкото са си представяли – момчето е през няколко дерета, в сравнително дълбока долина. По телефона казва, че вижда светлините на Витошко лале, които били оставени цяла нощ по молба на спасителите – да му дават надежда и кураж.
 
Това, че чуваш виковете му, не е съвсем точен ориентир, казва спасителят  - защото може да се получи отражение на звука, което да те обърка. Тръгват в обратната посока, намират следа от борд, която обаче се оказва стара. Навън са вече 6-7 часа при температура от минус 12-13 градуса. Някои от спасителите премръзват, умората е голяма.

Предават щафетата на другите групи и се прибират да починат за час-два в базата на ПСС на Алеко, за да имат сили да продължат наново с търсенето. В 4 през нощта обаче една от групите намира момчето.

Установяват, че е в учудващо добро състояние – без никакво премръзване, без общо преохлаждане /хипотермия/, при положение, че е облечено много леко - само блуза и кожено яке, и е изкарало 11 часа на студа. 

Спасителите преценили, че дори ще може на собствен ход да стигне заедно с тях до Бистрица. Дават му топли дрехи, храна.
 
Бяхме подготвени психологически, че ще го открием в състояние на тежка хипотермия, казва спасителят, което вече утежнява ситуацията. Защото само леката форма на измръзване /когато трепериш неудържимо/ е обратима чрез затопляне и раздвижване. Тогава може да продължиш и на собствен ход.

При по-тежките степени на измръзване обаче не е препоръчително да се прави раздвижване, защото това може да доведе до смърт.

Обяснението: при тежко измръзване организмът отрязва кръвоснабдяването към периферията /крайниците/ и го запазва само за важните органи – сърцето и мозъка.

Там се концентрира цялата топла кръв. Ако започнеш да раздвижваш човек в такова състояние, цялата студена кръв от крайниците ще нахлуе в сърцето и мозъка и ще го убиеш. В такива случаи се прави постепенно затопляне – чрез грейки, които се поставят на артериите – сънната и феморалната, за да може да стоплиш кръвта в големите съдове.

В случая с момчето обаче съдбата е благосклонна към него и то може да се прибере на собствен ход.

Преди да го намерят обаче спасителите обмислят всякакви варианти – в случай на тежко измръзване ще трябва да го транспортират с ръчна шейна, или дори с хеликоптер.

Какъвто нямат. 

Ако се наложи участие на хеликоптер, има няколко възможности. Случвалo се е да ползват хеликоптер на здравното министерство, на полицията, на министерството на отбраната, на правителствения отряд и на частни фирми.

За съжаление в повечето случаи наличните хеликоптери не са най-подходящи за спасителни акции в планината и не винаги пилотите имат достатъчно опит в летене в сложен планински терен.

И психолози освен спасители

Докато търсят момчето, на Алеко са дошли майката, лелята, бащата... Притеснени са, а спасителите внимават какво говорят пред тях. Казват им, че той е добре, адекватен е, че има инструкции какво да прави.

А всъщност си мислят, че след 11 часа на открито няма как да няма тежки измръзвания и прогнозите не са добри. Не знам дали родителите осъзнават, че това е истинско чудо. Намерихме го в изключително добро състояние, казва Орлин.

Как е организирана ПСС?

Отряди на Планинската спасителна служба има на много места. В София е най-голям – 80 души доброволци. Отряди има в повечето градове под планините – в Троян, Пловдив, Самоков, Банско, Разлог, Благоевград, подбалканските градове и др.. Повечето от тях нямат професионални спасители, а само доброволци. В София обаче има и сравнително голям брой професионални спасители, тъй като и тук е централата на службата.

Когато има акция по спасяване, първи тръгват хората от местния отряд, тъй като най-добре си познават района. Ако не успеят бързо да открият човека, тръгват и тези от София или други близки градове. Подобна е ситуацията и с лавинните акции.

Тогава се знае, че ще са необходими много хора, тъй като площта, в която се издирва затрупаният, е огромна. Прави се сондиране на понякога през 30 сантиметра, за което са необходими много хора.  В лавинни акции участват и кучета, които заедно с водача си ходят на курсове няколко пъти годишно.

Животните обаче са полезни в първите 1-2 часа от затрупването, когато човекът може би е още жив, топъл е и отделя миризма.

Когато обаче остане по-дълго под снега, от топлината на тялото му около него се образува т. нар. „снежна камбана“. Снегът се разтапя за малко, след което замръзва. Този леден слой не пропуска миризми и кучето трудно надушва нещо.

Отделно, този слой спира и притока на кислород към човека и практически причинява смъртта му – от задушаване. Иначе самият сняг съдържа доста въздух, но когато се образува този слой, затрупаният се задушава от въглеродния двуокис, който отделя.
 
Орлин е участвал в три лавинни акции. И трите – фатални.

Акция №1. Преди девет години. На Комините. Там обаче било ясно, че търсят загинали, тъй като сигналът дошъл при тях дни по-късно. Дори родителите на затрупаните - две момчета, скиор и сноубордист, първоначално не били много разтревожени, тъй като децата им казали, че може да останат на хижа. Не знаели къде са, нито кога са били затрупани.

Колега-спасител случайно забелязал, че на Комините има паднала лавина... Впоследствие намират някои предмети на затрупаните – ска на едното момче, след това едното момче и чак на другия ден, на 4-5 метра дълбочина – и второто.

Акция №2. Преди две години, февруари месец. Три момчета, затрупани от лавина. Едното напълно, другите две – частично. Последните оцеляват, но изцяло затрупаното не успява.

Акция № 3. Миналата година. Акцията по издирването на затрупания от лавина хижар на хижа Мусала. Тогава също участвали кучета, но го открили чрез сондиране. Сигналът пак дошъл няколко часа след затрупването, тъй като никой не е знаел за станалото.

Мъжът върви от лифта към хижата, пресичайки лавиноопасен склон. Там си и остава. След няколко часа негов приятел в хижата тръгва да го търси. Вижда лавината, следите преди нея и липсата им след нея.

Човекът е бил затрупан към 9-10 сутринта, а сигналът е получен към 13 часа... Шансовете да намериш оцелял от лавина след 3 часа са 5-7%, казва спасителят и не отрича, че съществуват около 1% щастливи хора, които могат да оцелеят и много дълго.

Но това се дължи единствено на шанса и стечението на обстоятелствата. Ако са останали шупли в снега и затрупаният има откъде да диша – шансовете нарастват.

Ако снегът е сух, щом лавината спре да се движи, той се уплътнява и спира изцяло достъпа на кислород. Ако е мокър, има опасност лавината да те намачка и натроши, но пък има и шанс за оцеляване, тъй като остават пролуки, през които можеш да дишаш.

Защото хората, затрупани от лавина, умират основно от задушаване. Не от премръзване, не и от травмите. Статистиката сочи, че 50% от затрупаните преживяват до първите 30 минути, 25% - до първия час, и оттам нататък – 12% живеят до два часа, 7-8% до три часа.

Защо се стига дотам?

Защото скиорите и сноубордистите не са дисциплинирани. Трите затрупани на Витоша момчета например, отишли да карат умишлено по лавинни улеи.

Било мода – да се кара извън пистите, по улеи и склонове, по които дърпаш дявола за опашката. А на Резньовете  - между пистата и Големия резен, има лавинен склон, на който всички му викали Лавината. Отгоре през 20 метра пък има забити колове с предупреждения.

И все пак там ходят екстремни скиори и сноубордисти, които искат да карат в такива условия. Някои от тях били добре оборудвани – със сонди /специални пръчки, с които спасителите търсят затрупани под снега/, с лавинни уреди за намиране, със собствени лопатки... Наясно са, че вероятността да ги затрупа лавина, е голяма, затова ходят на групи.

От голямо значение е да имат и лавинен уред, който дава възможност останалите от групата да открият затрупания след 5-10 минути. Защото в такива случаи има 95% шанс жив да те открият приятели и 5% шанс да те намерят спасители, които са получили сигнала часове след затрупването. 
 
Луксът да се загубиш

Търсенето на изгубен си има тарифа. 600 лева. Реалните разходи обаче никога не могат да бъдат изчислени – в тях влизат парите за обучението на спасителите и кучетата, екипировката, нафтата за моторната шейна, веригите, най-различни консумативи.

Ако си от умните хора, които са си направили застраховка, то застрахователят ще покрие разходите. Планинската застраховка струва 30-40 лева на година. По-младите и екстремни скиори и сноубордисти, които осъзнават поетия риск, все по-често си правели такива.

Искам и аз, искам и аз

Ако искаш да станеш спасител-доброволец, трябва да умееш няколко неща. Да караш ски и да се оправяш добре в планината. Има входен изпит по обща планинарска култура и по каране на ски в сравнително стръмни терени. Изискват се и 1-2 препоръки от спасители. 
Не всички издържат изпита по ски. Тези, които издържат обаче, се записват на курсове, като цялото обучение трае година и половина. Да, има и жени спасителки. Така че, ако проявяваш желание – свържи се с централата на ПСС и питай кога има изпити.

И няколко съвета....

Първо – не ходете да карате ски и бордове сами. Винаги ходете в компания.

Второ – носете си мобилните телефони с добре заредени батерии.

Трето – прилежно си запишете телефоните на Планинската спасителна служба.

Четвърто – опитвайте се да знаете къде точно се намирате – би улеснило спасителите много.

Пето – не карайте там, където надписите, че има опасност от лавини, ще ви извадят очите.

И шесто... бъдете смирени пред планината. Тя е по-силна от вас.

Красимира Хаджииванова
Dnes.bg, 20.12.2007