Той е син на Серж Ланг, основателя на Световната купа, който до смъртта си на 21 ноември 1999 г. бе смятан за живата история на ските. Патрик, също като легендарния си баща, диша с алпийския спорт, а и с колоезденето, за което Серж също отговарял във вестник "Л'Екип". Ланг-старши си отива от този свят още недовършил последното си начинание - ски верига за ветерани. В лицето на Патрик, журналист и шеф на медийната комисия към международната федерация (ФИС), той има достоен наследник, а двамата му внуци - 33-годишната Манюел и Филип (30), също работят за СК. Докато Патрик бе в България, те го заместваха на стартове в Кранс Монтана (Швейц). Семейството живее в Базел, а ваканциите прекарва в планинска вила в Източна Франция.
В Банско швейцарецът беше навсякъде, готов да помогне, а високата му фигура се открояваше заради неизменната каубойска шапка. И съвети, и критики към организаторите той даваше с финес и широка усмивка.

- Г-н Ланг, как ви се стори Банско?
- Впечатлен съм колко много хора идват да карат ски тук, но не съм изненадан, защото мястото непрекъснато се развива и ще се превърне в сърцето на целите Балкани. Ще привлича хора от целия регион, от Румъния, Гърция. Курортът е и любимо място на английските туристи. Единственото, което липсва, е летище наблизо, защото пътят от София отнема три часа и забавя развитието. Знам за два проекта - военно летище и такова в долината, в което ще инвестира американска група. Ако то стане факт, мащабът наистина ще е огромен.

- Кога за първи път чухте за курорта?
- В разговор с Марк Жирардели, който тъкмо беше станал консултант на българския национален отбор. Каза ми: "В Банско правят нещо голямо, трябва да дойдеш да видиш." По-късно срещнах г-н Минев и той ме покани да разгледам новите съоръжения след финалите в Оре през 2006. Така станах гост на Балканската купа. Тогава се пуснах и по пистата. Разбрах, че заради голямата денивелация, тя ще е трудна. Но мисля, че е много добра за женско спускане, мъжки супер Г и слалом. Би се получила и хубава комбинация. Вече имате ниво за Световна купа.

- Какво ще пише в доклада ви за двете спускания?
- Те бяха доказателство, че сте спазили обещанието си да организирате всичко на най-високо ниво - самите стартове, транспортът, настаняването. Много се впечатлих, че група от 50-60 професионалисти обикаля от един курорт на друг, за да трупа опит за предстоящия старт. Учуди ме и огромният брой доброволци. Както заключи Мартин Берто, техническият делегат на ФИС, в Банско не се говори за проблеми, а се търсят решения. Вече спокойно мога да ви представям пред останалите журналисти като ски държава. Колкото до забележките, нужни са два пресцентъра, единият от които да е на върха, по-важният. Трябват повече маси в пресцентъра, работещи тоалетни. Това е наситина важно (смее се). Знаете, че дяволът е в детайлите. В стартовете за Световната купа времето е решаващо за журналистите - те трябва да имат условия да предадат веднага. Тук е фантастично, че пресцентърът е на две минути от финала.

- За колко състезания сте отговаряли през живота си?
- Над 2000, но не съм ги броил точно. Най-старият ми спомен от ските датира, когато бях на 5-6 години и посетих старт в Сен Мориц. Докато бях ученик, самият аз се състезавах.

- Кои са новите герои в ските?
- Не знам дали наистина са герои, защото ските вече са преди всичко бизнес. Състезателите приемат спорта като нещо нормално, докато за предшествениците им той беше преди всичко страст. Боде Милър наистина е невероятен, но той не иска да бъде известен герой, а само добър скиор. Класически шампион е единствено Херман Майер и аз му се възхищавам повече, откакто се завърна след катастрофата. Защото продължи да печели купи и стартове на най-трудните писти като тази в Кицбюел на един крак. Но вече се държи много резервирано, не иска да бъде голямата мишена на медиите, а да бъде оставен на мира. Последният истински герой обаче беше Алберто Томба.

- Проблем ли е за България, че няма състезатели на световно ниво, а приема СК?
- Не, напротив - големите стартове, които предстоят, ще ви помогнат да създадете цяло поколение силни скиори след 6-7 години. Преди беше важно за страната домакин да има шампиони, с които да тръгва напред към подобни домакинства, сега, както ви споменах, всичко е бизнес.
Световната купа е просто начин за представяне на индустрията
Това, че ФИС се отваря за такива дестинации, е прекрасно, защото се популяризира спортът сред децата. В миналото да си талантлив, стигаше, за да станеш добър скиор. Сега е много по-трудно, защото трябва да имаш перфектна организация, да харчиш много пари за подготовка. Да си професионалист вече означава да се трудиш на пълен работен ден. Ските са скъп спорт и когато имате СК, състезателите ще могат да получават пари от спонсори, които ще имат мотив да рекламират пред такава аудитория.

- В Банско основна тема беше сигурността на скиорите. Само седмица по-рано австриецът Матиас Ланцингер загуби крака си след падане на супер Г. Как се справиха домакините?
- Според всички изисквания. Прогресът в това отношение е значителен - всичките тези мрежи, самите ски, физическата подготовка. Състезателите са научени как да реагират в опасни ситуации. Този сезон имаме само 30 инцидента в СК, но спортът ни е рисков и никога няма да бъде изцяло безопасен. Ако обаче съпоставим броя на състезанията с инцидентите, процентът им е много нисък. Имайте предвид, че всяка зима се провеждат 5000 старта.

- Колко е важна работата за вас?
- Тя е целият ми живот. Трудя се през цялата година. Занимавам се и с колоездене, но ските са основното. Абсолютно всеки уикенд пътувам. Интересното в Световната купа е, че е като колоезденото има семеен дух. Неслучайно я наричат Белия цирк. Всички ние, актьорите, клоуните, сме като една голяма фамилия. Чувството е прекрасно и сме един от малкото спортове, в което то съществува.

ТАНЯ МАНОВА
в-к "7 дни спорт", Сряда, 12 Март 2008

Майка му скача от влак, бягайки от Гестапо

И двамата родители на Патрик Ланг имат драматичен живот. Майка му Анелизе, която е със Серж Ланг от 1944 до смъртта си от рак през 1989 г., подкрепя изцяло кариерата на мъжа си. Тя е филмова критичка и го среща в Базел по време на Втората световна война. Тогава отразява основания от Ланг фестивал Le Bon Film за немски вестник. Когато се връща в Германия, разбира, че е разследвана от Гестапо. Връща се в Базел, скачайки от влака, след като той подминава гарата.
Жан-Жак "Серж" Ланг е роден на 6 юни 1920 г. в Мюлуз (Фр), но още на следващата година семейството му се мести в Базел, където бащата Албер става директор на гарата. 7-годишен, Серж вече кара ски, а когато пораства, става спортен кореспондент на вечерния френски вестник "Льо Соар".
През декември 1965 г. той вече е репортер на "Л'Екип", който организира първия старт за Европейската купа по ски Trophee de L'Equipe, спечелен от двукратната олимпийска шампионка Мариел Гойчел. Серията от състезания за Световната купа е основана през януари 1966 в Кицбюел (Ав) по идея на Ланг и на директорите нa френския алпийски тим Оноре Боне и на американския Боб Бийти. Серж си избира името заради Световната купа по футбол, която се провежда същата година в Англия. Зад инициативата на Ланг застава президентът на ФИС Марк Ходлер, а през пролетта на 1967 тя е одобрена на конгреса на федерацията в Бейрут. Първи домакини стават курортите в Алпите, а в дебютните два сезона носители на трофея са Жан-Клод Кили (Фр) и Нанси Грийн (Кан).
В следващите години (до 1999, когато е покосен от инфаркт, пишейки мемоарите си) Ланг продължава да работи за различни вестници, за ФИС и да издава книги.
"Най-ценният урок, който ми предаде моят баща, бе да работя много и да общувам непрекъснато с хората, да им задавам правилните въпроси и да им предлагам решения - разказва Патрик Ланг. - Той до последния си дъх се стараеше да направи нашия спорт по-зрелищен. Сигурно с удоволствие би дошъл тук, защото се радваше на нови дестинации като Полша, Чили. Смяташе, че за СК е важно да се разширява в нови посоки."