УЛТРА МАРАТОН. Тази година на 25 юли се проведе първото издание на Балкан Ултра – 80 км с 6300 м положителна денивелация. Трасе, което е изключително трудно и пълно с предизвикателства; трасе, което крие много опасности и ако буквално секунда се заблееш може да стане инцидент. Един „нормален“ турист би го изминал за два-три дни, а на това състезание има контролно време от 20 часа.

Трасето минава се през много върхове – Млечен чал, Купена, Амбарица, Ботев, Марагидик. Включени са и няколко хижи – „Добрила“, „Равнец“, „Левски“, „Рай“, „Тъжа“. Интересното на това състезание е, че няма подкрепителни пунктове, няма поставена от организаторите специална маркировка (участниците се ориентират само туристическа маркировка). Да завършиш това състезание в рамките на 20 часа е огромно постижение, а Христо, който вече година и половина се заминава с бягане, успя да завърши за 13 часа и 53 минути (второ време).

Сега ученикът от СУ „Св.Климент Охридски“ ще разкаже повече за приключението…

„Ще започна отдалеч. През 2019, на 29 септември, за първи път участвах на Национален шампионат по планинско бягане – дълга дистанция (извън класиране). Тогава за първи път се докоснах до магията на планината и за първи път разбрах, че може би силата ми е точно там, защото успях да завърша 38 км с 2600Д+ за 5 часа и 2 минути. Месец по-късно участвах на Хайдушки пътеки 42км 2500Д+ (извън класиране), но не бях доволен, защото финиширах за 5 часа и 55 минути.

През 2020 започнах да тренирам усилено, но всички състезания се отложиха или отпаднаха. Въпреки това успях да поддържам прилична форма. Месец март се сдобих с „wild card“ за Balkan Ultra. Тогава все още не знаех дали изобщо ще успея да го завърша, но въпреки това исках да отида и да опитам да вляза в контролно време от 20 часа. Нямаше абсолютно никакви състезания заради коронавируса, но тренирах и до май месец вече бях по-подготвен и нахъсан. Гледах почти всеки уикенд да се качвам с баща ми в планината за лек крос около 20 км. На 23 май се опитах да направя Мазалат – Ехо (за него ще разкажа скоро), но времето беше ужасно и прекратих на заслон „Ботев“.

Юни месец вече знаех, че трябва да започна тежки тренировки, ако искам да завърша в рамките на 20 часа. С баща ми тренирах участъците ВЕЦ „Видима“ – хижа „Плевен“, хижа „Добрила“ – Карлово, Карлово – „Равнец“, като цяло знаех добре трасето (само участъкът от масив Равнец до хижа „Левски“ ми беше непознат. На 22 юни с баща ми направихме ВЕЦ „Видима“ – хижа „Плевен“ – Млечен чал – хижа „Левски“ – масив Равнец – заслон „Ботев“ – ВЕЦ „Видима“. Беше много трудно, тъй като пътеката от масив Равнец към хижа „Левски“ беше брутална и бях уплашен дали ще се справя.

Една седмица след това направихме поредната тренировка по трасето, като направихме 43 км с 3200Д+ за 9 часа и на края на тренировката бях скапан, изобщо не знаех дали е възможно да завърша така желания Balkan Ultra. Време до състезанието нямаше много, затова вече спрях да тренирам в планината и правих повече тренировки за скорост. Юли месец имаше 3 старта – два на 1500 метра и още един старт във Велико Търново (ултра 14 км). Мисля, че се представих добре и имах надежда, че мога да завърша под 20 часа.

Веднага след бала ми на 16-ти юли отидох на море – все пак бях на почивка и там нямах много желание да тренирам. Въпреки това се опитах да побягвам малко.

На 23-ти си дойдох и на 24-ти юли се качих с баща ми на хижа „Плевен“, като минах за пореден път през финалния участък, който ме очакваше на Balkan Ultra, т. е. от ВЕЦ „Видима“ до хижа „Плевен“.

Всичко беше наред, имаше настроение и се чувствах добре, но и тогава все още не знаех за колко ще успея утре да завърша трасето. Знаех, че шансът да успея да завърша под 20 часа е много голям и си мислех че за 16–17 часа има шанс да се справя, ако имам късмет.

Вечерта преди състезанието се проведе инструктаж, веднага след който, легнах и малко трудно заспах. Събудих се около 5 часа сутринта, закусвах със спагети и се облякох. Излязох от хижата, навън беше доста топло и без облаци. Отидох към 5 и половина на старта пуснахме GPS-а и си знаех, че трябва да се движа към девето-десето място. Такъв беше планът, за да вляза в топ 10.

10, 9, 8, 7… 1 и СТАРТ.. Тръгнах с леко бягане и нагоре към Млечен чал се движих 9-ти, като знаех, че не трябва да бързам, защото е твърде рано да се напъвам. Качих Млечен чал за 58 минути, като бях на 9-то място което ме устройваше. До „Добрила“ се движих с Пирин Галов, чувствах се добре. На „Добрила“ стигнах за 2:46 часа, което е сравнително бързо. Взех два банана от сестра ми, която ме чакаше на хижа „Добрила“, налях си вода и тръгнах посока Карлово. След връх Сакарица Пирин дръпна на спускането и реших да си хвана моето темпо, за да не се уморя твърде рано. 10–15 минути след връх Сакарица минах Ники Дерменджиев. Надолу си пуснах музика и следях много добре пътеката, защото там можеше да се загубя. В Карлово бях 7-ми, като спрях за 1 мин. на пункта, за да си налея вода и продължих. Към х. „Равнец“ се движих с Иван Геров и Пирин Галов. Вече бях малко уморен и бедрата ми започнаха да се схващат, беше много топло, а нямах соли. Там ме чакаше баща ми, налях си вода и му казах, че всичко е наред. Отново съм стоял 1 мин. на хижата.

До хижа „Левски“ беше доста скучно, като през цялото време се движих с Иван Геров. Стигнахме за 6:44 часа, все още бях свеж, налях си само вода и продължих. До хижа „Рай“ пак беше доста приятно, като Иван Геров ме изпревари до Петолъчката, но нямах сили да гоня, а и бях 5-ти в класирането, което за мен беше добре. На хижа „Рай“ отново спрях за 1 минута, само за вода, и продължих към връх Ботев. Беше много топло, а силите вече намаляваха. Гледах да се движа с около 17–18 мин/км по баира. Малко преди връх Ботев Иван Геров пак ме настигна. На върха баща ми ме чакаше, казах му, че всичко е наред и ще успея да стигна до финала.

След като започна дългото спускане към х. „Тъжа“, видях Здравко Кръстев и се забързах надолу. На връх Параджика ме мина отново Иван Геров, след което той продължи напред, като имахме разлика 1–2 минути. На връх Юрушка грамада стигнах Здравко Кръстев и малко си поговорихме, след това аз продължих напред, а той каза, че ще пази сили за накрая. До х. „Тъжа“ бягах доста бързо и за 11:05 ч. пристигнах. Там си налях вода и веднага продължих. Иван Геров остана, а Димитър Маринов тръгна с мен, той беше стоял 20 минути на хижата, защото се беше изморил. Нагоре към връх Марагидик се движихме двамата, говорихме си и той ме мотивира да не се предавам и да се боря докрай. На спускането след Марагидик се напъвах доста надолу, бях втори и знаех, че имам още малко до финала. До ВЕЦ „Видима“ успях да бягам доста бързо. Оттам нагоре вече беше много тежко.

Малко след 74-ия километър Димитър Маринов ме стигна и се движихме двамата. Аз бях много на ръба и не знаех дали ще издържа. Оставаше много малко. Около 2 км преди финала знаех, че ще финиширам и няма какво да ме спре. Минахме последната полянка и оставаше още 1,5 км, исках да легна и да заспя. Лека-полека стигнахме до поляната и имахме още 600 метра. Не можех да повярвам какво се случва. Бях много радостен и с Димитър финиширахме заедно с вдигнати ръце. Беше страхотно!!

На другия ден беше награждаването. Отидохме пред хижа „Плевен“, където беше стартът. Организаторът каза изключителни думи за мен, които ме мотивират да продължавам да тренирам усилено, защото виждам, че нещата се получават защото когато започнах бях едно младо неопитно момче, а сега вече знам, че мога да меря сили с най-добрите и когато през месец март публикуваха в фейсбук, че ще участвам на състезанието, Красимир Стефанов написа „много скоро ще се гони с най-добрите и само липсата на опит ще му попречи да ги бие“, благодаря за мотивацията, защото всички ме подцениха, но само няколко човека повярваха в мен.“

Руслана Попсавова
troyanexpress.com
9 август 2020