Явор Каролев, завеждащ Планинска спасителна служба – София, пред Агенция „Фокус” във връзка с настъпването на зимния туристически сезон.

Г-н Каролев, какви препоръки давате на туристите и на спортистите при зимни условия? Какво им е необходимо като екипировка и подготовка?
- Зимният сезон се характеризира с няколко неща – едното е, че времето става студено, а другото е, че много често се променя, т.е. това е комбинация от две неща и трябва да имаме дрехи, които да могат да запазят телесната ни температура и да спират вятъра, и да ни бъде конформно, разбира се. Второто важно нещо е, че много често има мъгли и когато започнем да се разхождаме някъде, трябва много добре да познаваме района и да знаем къде ходим. И третото нещо е да се обадим и да кажем точно къде отиваме, за да се знае в кой район сме. Оттам нататък вече специализираните неща за спортистите, те тренират целогодишно и си ги знаят. Има обаче и хора, които цял сезон нищо не правят и в следващия момент се качват в планината да карат ски. Но те нямат физическата възможност да осъществяват спорта, особено ако се натоварят повече. Поради тази причина травматизмът, който е в началото на сезона е особено висок статистически отколкото по-нататък. Освен това началото на сезона е възможно най-неприятната част от него, защото теренната обстановка още има открити камъни, т.е. много малко снежна покривка и не може да се ходи върху нея. През този период едно затъване в моренна река например може да доведе до много тежки последствия. Много трудно се извършват и преходи, когато имаме толкова малко снежна покривка, хлъзгави камъни и цепнатини, които не са запълнени. Обикновено началото на сезона колкото и странно да звучи, говорим за ноември-декември, имаме най-голям брой смъртни случаи. Просто такава е статистиката. И тя важи за цялата страна. Това се получава, защото хората още си мислят, че е топло, качват се в планината, не са облечени подходящо, времето много бързо се разваля и в следващия момент температурите стават минусови.

А кога според вас е най-подходящо през зимния сезон да се качим на планина?
- Винаги е хубаво, но най-хубавият сняг, който се получава е в началото на февруари. Иначе непрекъснато се карат ски, колкото се може повече да карат хората, толкова по-добре. Това е истината. А иначе за извън пистово каране, за хората, които се занимават с екстремен и ски туризъм започва по-късно, когато има повече натрупана снежна покривка. Затова говорим за обработка на пистите и подготовка на трасето, които са за професионални скиори, защото при подготвените трасета са изчистени камъните и на много малко снежна покривка започваш да караш ски. Само че при нас такива терени няма обработени, което е големият проблем. Реално навсякъде на Запад хората карат на писта, която се приготвя за ски писта, затревена е, представлява пасище и оттам нататък имаме едни разкошни треви. Върху тях се пързаляш на много малко сняг. В следващия момент имаме вече терените, които не са обработени за ски и там трябва да падне много сняг, както е на Витоша, от порядъка на метър, метър и половина, на определените места, за да може да се получи терен, който да става годен за каране на ски.

Кога стават най-много инциденти?
- Най-много инциденти стават в началото на сезона, и горе-долу в ранния следобед, говорим за времето около 15.00 часа. Хората се качват горе, карат цял ден ски, уморяват се много и често се получават травми, защото мускулите им не издържат н натоварването. Затова препоръчваме, ако някой се вози наистина дълго време и се почувства уморен по-добре да спре и да пие чай, отколкото да продължи да кара.

В този смисъл, ако има случай на измръзване, с какви напитки трябва да разполагаме?
- Задължително трябва да имаме нещо топло със захар. Това е единственото нещо. Алкохолът е противопоказен, има съдоразширяващо действие, след по-бързо охлаждане и проблемът става още по-остър. Локалните измръзвания се преоддоляват по този начин, а при общите измръзвания спасението е по-бързо да се стоплиш и да имаш топли дрехи. Финландците са казали, че няма лошо време, а има лоши дрехи. Когато си облечен както трябва, няма да имаш никакъв проблем, т.е. всеки, който се интересува от ски спорт или въобще от планинарство, би могъл да се консултира в магазините за екипировка.

А ПСС, има ли някакви информационни курсове, или беседи, на които да се информират гражданите?
- В Планинска спасителна служба готвим тези кадри, които ще стават спасители, би могло да има беседи по принцип от хора, които са спасители, но ние не го практикуваме в последните години. Преди имаше доста голяма кампания за популяризиране на безопасността на хората, но в момента няма. Преди имаше организирано туристическо движение, в училищата имаше организирани групи, които се занимаваха с туризъм, имаше покани и ние се отзовавахме. Всичко е въпрос на заинтересованост на хората, които пребивават в планината. Ако те поискат информация, няма да им се откаже да им се даде. На сайта на ПСС има препоръки за туристи и скиори и там също може да се прочете. Чрез този сайт хората биха могли да се информират за каквото пожелаят, свързано с планината. Той непрекъснато се преглежда от дежурните, инструкторите, Кънчо Шипков, председател на инструкторския съвет и изобщо хора, които са възможно най-компетентни се занимават и със сайта на ПСС. Експерти като Спас Малинов също дават отговори на въпроси, зададени на сайта.

Колко спасители работят в момента на територията на София?
- На територията на София работят около 100 доброволни спасители и 8 души, включително и аз, които сме щатни. Двама щатни имат кучета, те са от тази група. Не можем всички да разполагаме с кучета, защото обучението и издръжката на едно куче е доста скъпо.

Какви наблюдения имате относно застраховките, сключват ли хората планински застраховки или ги избягват?
- Реално погледнато, говоря специално за Витоша, се очертава като социална планина, т.е. имаме два типа хора. Тези, които се занимават активно със спорт, при тях имаме закупуване на застраховки и ние спасителите нямаме проблеми след това да получим сумите за оказаната помощ. Следващата група е на туристите – някои от тях сключват застраховки, а друга част нямат. Проблемът общо взето е с по-възрастните хора, които не си падат по застраховките, а и те са общо взето неплатежоспособни реално. Но има и нещо друго, застраховката за година струва около 20 лева и не съм сигурен дали е много голяма сума за един възрастен човек, предвид, че спасяването му може да е около 500 лева. И срещу 20 лева мисля, че е по-добре да бъде направена застраховка, защото човекът няма да има неприятни задължения към нас.

Филипа ТОДЕВА
11 октомври 2008, 06:03
Агенция „Фокус”