"Чудесно! Щом пристигате на обяд, ще може да присъствате на празника на картофа. Всички ще са там", тържествено обяснява служителка от информационния туристически център в Чепеларе. Нещо като карнавала в Рио де Жанейро, само че в родопски вариант.

Потегляме неприлично рано на следващата сутрин. След около три часа, последния от които прекаран в лакатушене по завоите, ни посреща табелата на града. Подранили сме, но единственото нещо, което напомня за предстоящото зеленчуково веселие, са няколко празни сергии и разлепените из цялото градче плакати с надпис "Картофите - традиция и бъдеще".

Дори и по-късно на площада в града липсват хора. Зрелищното събитие е събрало 30-ина зяпачи, има няколко щанда на местни производители и сергия, на която децата от града са изложили кукли от картофи. Всичко това на фона на народни песни.

Молим възрастна жена да ни упъти към единствения хотел "Родопски дом", който е с цели четири звезди. След като ни упътва, я питаме ще ходи ли на празника. Отговаря: "Кина да и гльодам на патетата, белким малко съм я гльодала?!" Каквото и да значи това. Звучи леко възмутено.

Явно дори и възрастните жители на града отдавна виждат бъдещето си отвъд производството на картофи и добива на дървесина. По примера на Банско и тук местните хора искат да продадат нивите си за 100 евро на квадратен метър, да превърнат партерните етажи от къщите си в механи, а вместо да работят във фабриките за дървен материал, техните деца и внуци да бъдат хотелиери.

Тази година надеждата, че това може да се случи, е по-силна и някак си по-близко до реалността. Най-малкото защото всички те са видели как новото им бъдеще пристига със словашки вертолет. Да, точно така. Преди по-малко от месец специално нает от Словакия хеликоптер Ми 24 започва да монтира част от стълбовете на новия четириседалков лифт, който тази зима трябва да замести стария двуседалков.

Лифт на надеждите

Лифтът още не е завършен, но работниците, които намерихме на началната станция, се кълнат, че до Коледа ще са готови и дори ще са приключили с тестовите пускания.

Освен тях на станцията са и собствениците на ски гардероба: в дървена къщичка две жени усилено бършат ски и обувки. Разказват, че покрай тоя строеж и постоянния прах много работа им се отворила, но пък зимата работата щяла да е повече. Старият лифт бил "много зле". Някои туристи не се осмелявали дори да се качат. Други пък, веднъж опитали, не повтаряли. На всичко отгоре, когато стигнел междинната станция, седалките слизали толкова ниско, че на по високите скиори им се налагало да вдигат крака, за да не заорат в земята.

Сега качването до пистите не само че няма да е плашещо, но ще е и по-бързо. За около 9 минути си на връх Мечи чал, откъдето започват общо 17 км писти. Преди това е ставало за около 20 минути. Ако, разбира се, не спре токът, кахърят се жените от гардероба.

Един от инженерите, които откриваме на лифта, с гордост споделя, че новото съоръжение може да вози 2000 души на час. А името на френската компания "Помагалски", която го е изработила, се произнася със страхопочитание. Питаме добри ли са. "Мерцедесът на лифтовете" обяснява ни той, а в погледа му вече се чете леко пренебрежение. Когато споменава за новата система за допуск на туристите, дело на австрийската компания Access, още преди да сме попитали какви пък са тези, уточнява: "БМВ на ски картите."

Тази зима и традиционните молебени за сняг, които правят хотелиерите в района, щели да намалеят. Има система от 27 оръдия за изкуствен сняг. Дори и да няма валежи и при условие че температурите са под нулата, те ще покриват 70% от пистите.

Хляб за чепеларци и картофи за туристите

Прави впечатление, че всички жители на Чепеларе казват, че старият лифт е морално остарял - строителните работници, ресторантьорите и инвеститорите, дори бабите в града. Сякаш някой ги е инструктирал какво точно да говорят. Решаваме да попитаме за това един собственик на механа. "Лош му е моралът на лифта щом държи без хляб цял град", отговори той.

Цялата леглова база ще бъде в града, край самите писти няма да има други хотели, обяснява Тодор Бозуков, управител на компанията инвеститор в ски съоръженията "Чепеларе курорт" и доскорошен кмет.

Към момента Чепеларе разполага с общо 1700 легла, без да се броят частните домове, които всяка зима се превръщат на хотели.

На въпроса дали очакват по-малко чуждестранни туристи вследствие на финансовата криза Бозуков отговоря с бурен смях: "Тя кризата сигурно я има, ама кара с 20 км в час по завоите до Чепеларе и още не сме я видели." След което пояснява, че повече от 90% от туристите в града са българи и според него кризата ще има по-скоро положителен ефект за техния град. Първо, защото са най-евтиният курорт и повече българи, които доскоро са карали ски на Пампорово или Банско, тази година ще изберат Чепеларе. Второ, защото никога не са разчитали на чуждестранни туристи и затова няма да усетят спад. И накрая - защото нямало по-вкусно нещо от чепеларския пататник с домашно точени кори. Картофите за приготвянето му можело и да са от Самоков, важното било да се яде на чепеларски въздух.

Яна Бодурова
в-к Капитал
Брой 47, 21 ноември, 15:38