Каква трябва да е екипировката за поход в планината през лятото? Какви са най-честите инциденти в топлите месеци? Как да се действа в екстремни ситуации? Тези и други въпроси Агенция „Фокус” зададе на Милчо Христов от Планинската спасителна служба (ПСС) към Българския червен кръст (БЧК).

Г-н Христов, какви опасности за туристите крият планините през лятото?
- През лятото, особено в началната фаза, все още по високите части над 2000 метра, по северните склонове, дерета и по стръмните склонове има преспи от фирнован (прекристализирал) сняг. Някои пътеки пресичат през него, друг път не минават пътеки, но хората от любопитство се опитват да се пързалят по тях. Те завършват обикновено в скали и едно подхлъзване при тях води до много тежки травми. Фирнованият сняг е много плътен, доста траен, задържа се дълго време в зависимост каква е зимата, но сега късно паднаха снегове и имаме такива места и това е доста опасно. В никакъв случай не трябва да се преминава през такива места. Ако в краен случай се налага трябва да имаме специални обувки, ледокоп в ръцете си, специални съоръжения, за да преминем. Но най-добре е туристите въобще да не преминават. Особено юноши, някои от които се опитват и искат да се пързалят, а се набира голяма скорост и те винаги завършват в скали и става тежка травма.
Другите фактори са от метеорологичната обстановка. Много е важно преди да тръгнем някъде лятно време да не подценяваме времето и да се информира добре, какво ще бъде то по време на нашия преход. Ако дават, че времето ще бъде много лошо, с валежи, с вятър, облачно по високите части, ниска облачност, то тогава има опасност от загубване и е най-добре да не тръгваме на дълъг поход при такава обстановка.

Планинските карти и компаси вършат ли работа в такъв случай?
- Вършат. Компас, а вече и за по-грамотни туристи са GPS устройствата, които върши много добра работа. Другото е карта и компас, особено в Стара планина, където често по билото обстановката коренно се изменя, когато е хубаво слънчево време просто да пееш и да ходиш и изведнъж духва вятър и пада гъста мъгла. Не знаеш дали на север ще слезеш, дали на юг и тогава един компас може много добре да ти помогне, така че карта и компас са задължителни.

В планината има ли много опасни насекоми, змии, растения?
- В България няма такъв проблем. Всякакви ухапвания тук до два-три часа минават, така казват лекарите. Затова едно време държахме и серуми по нашите медицински пунктове. Сега ги изхвърлихме, защото противозмийски серум без да се пробва за алергия, може да те вкара направо в гроба, затова това се прави само в медицинско заведение. При съмнение за ухапване до два-три часа трябва да се отиде в болнично заведение. При нас маршрутите са такива, че винаги можем да стигнем. Може да се информира Планинската служба.

Означава ли това, че туристите могат да са спокойни, че няма змии, които хапят смъртоносно? 
- Нямаме такива. Трябва в рамките на два-три часа да сме в болнично заведение и да ни дадат такъв серум, тъй като той се прави в болница, че евентуално, ако изпаднем в алергичен шок, веднага да ни бъде оказана помощ, защото горе в планината ние само ще навредим на човека вместо да му помогнем.
Имаме едни гъби от типа на печурките - бялата и зелената мухоморка са смъртоносни. Те са по-опасни и особено, когато някой има съмнение и казва, че е ял печурки, защото другите гъби са отровни – дяволската и т.н., но те не са опасни за живота. Но при симптоми – гадене, повръщане – това е много опасно и трябва моментално да се търси помощ за бърз транспорт, защото там до два-три часа не се ли помогне става фатално.

Има ли опасност, когато само сме пипали отровна гъба и се докоснем до лицето, без да сме яли?
- По лицето не. Опасно е когато влезе в организма по кръвен път. Но като се пипне, трябва да се измие все пак. Бялата и зелената мухоморка са опасни, тъй като те са двойници на печурката и при съмнение, че човек е брал бяла или зелена мухоморка вместо печурка, това е наистина нещо опасно.

Има ли някакви часове, в които е препоръчително да не се излиза в по-високите части в планините? Опасно ли е от слънчеви удари, например?
- По принцип при преходи в планината през лятото трябва да се тръгва сутрин рано, тъй като винаги следобед времето може да се развали. По принцип преваляванията стават следобед, освен когато времето си е лошо, вали и е облачно. Хубаво е да сме в една група четири-пет човека, когато маршрутът е по-дълъг - да не сме сами. Хубаво е да е такава група и да не се движим в много големи групи, тъй като при изпадане в една критична ситуация става разнобой. При ученически походи, с по два-три класа, в една такава ситуация няколкото ръководители не могат да овладеят хората. Не трябва такива големи групи да се движат при големи маршрути и особено когато е във високата част на планината, по била над 1800 метра. Най-оптималното за нас е четири-шест човека. За сериозни преходи се движим в такива групи. Хубаво е да познаваме хората, с които ще се движим. Кой в какво физическо състояние е, в каква кондиция, защото в една критична ситуация изведнъж един може да обърка цялата група.
Лятно време има опасност от кожни изгаряния. При слънце да се носят тъмни очила, защото може да се получи осветяване на очите. Едни лоши тъмни очила могат само да ни навредят.

Има ли случаи на туристи, които са били ударени от гръм в палнината?
- Да, случва се. Четох едно изследване на НАСА, в което доказват, че при гръм никой не може да ни предпази.

Все пак, на закрито не е ли по-безопасно?
- Да. Първо е профилактиката - когато е дадена прогноза за гръмотевични бурии и т.н. най-добре е да не се ходи по билата в такъв район. Да няма до нас метал, ако сме във вода - трябва да излезем. Имаме случай, на Седемте рилски езера - четири души легнали на брега, две жени близначки и двама мъже, и гръм уби двамата мъже.

В такъв случай, ако някой до нас е ударен от гръм, как трябва да се процедира? Пипа ли се този човек?
- Пипа се, да. Трябва да се види дали има дишане и сърдечен пулс и съответно да се прави изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж. С това можем да помогнем, докато дойде помощ от Планинската служба и да бъде транспортиран в заведение. Няма нищо опасно, той е ударен, в него няма електричество.

Кога по-често се случват инциденти в планината - лятото или зимата, и каква е горе-долу честотата на спасителните акции?
- По принцип травматизма зимата е много по-голям, но той е най-вече от ски по пистите. При нас 80% от работата е зимно време, защото всеки ден курортите работят и всеки ден има случаи. Зимата случаите са с екстремисти скиори и сноубордистите, които излизат извън ски пистите и там стават акциите. Лятото пък хората повече излизат, има по-неподготвени, в града е хубаво време и излизат нагоре не екипирани - особено на Витоша.

Какво ще посъветвате почитателите на екстремни спортове - скално катерене, спускане по реки? Какви са рисковете?
- Има риск. Въпросът е рискът да го осъзнаваш, да бъдеш подготвен, да си екипиран, да имаш подготовката и ако се случи нещо да знаеш как се действа. Мобилните телефони дават много добра възможност да подадем сигнал къде сме, да си запазим пълна батерията - не да ходим цял ден и да разказваме на всеки какви гледки гледаме, а след това, когато ни се случи нещо лошо да се окаже че нямаме грам ток в батерията. Важно е, когато тръгнем в планина или другаде, да знаем маршрута и наши близки да го знаят. Трябва да оставяме информация. Има места, където няма мобилна връзка все още в България. Трябва да сме подготвени, че може да се случи нещо, особено при екстремните спортове. Като сме в планината да знаем телефона на дежурния на Планинската спасителна служба, може и чрез 112. Ние сме включени в тази система, което особено за чужденците е от полза, тъй като 112 работи за всички оператори на всички езици.

Какви инциденти най-често се случват на туристите в планината през лятото?
- Едното - загубванията, които са доста тежки, защото в една голяма планина, когато не е подадена точна информация много се усложняват нещата. Затова е много важно като тръгнем да оставяме следа къде отиваме, кога мислим да се върнем, да си дадем маршрута и ако го променим да се обадим на близък човек. 

Това прави ли се от туристите?
- За съжаление има липса на контакти. Особено млади хора с родители. Обажда се майка и – няма го, точка и ние разбираме че тази майка въобще няма нормален контакт с детето си. Има и такива самотници. Винаги това казвам – един добър плувец в едно тихо море се чувства цар във водата и в едно бурно море вече е никой, бурята го подхвърля навсякъде. В една такава критична ситуация този подготвен, когато е сам става никой и това трябва да го имаме предвид. Да не се движим сами и най-малкото да даваме информация къде сме.

Кучетата спасители през зимата са много полезни. През лятото каква е тяхната работа, участват ли в акции?
- Нашите кучета са предимно за търсене в лавина, не са кучета следотърсачи. Второ, за да се върши такава дейност, кучето трябва да подуши специална миризма, за да търси. Не са специализирани, макар че се използват, но за нещо локално, в район на земетресение. Но да търсим някой в планината с куче е трудно.

Веселина ФОТЕВА
08 юни 2009 | 05:52 | Агенция "Фокус"