В-к Капитал /Брой 37/. Западният склон на Витоша е прорязан като с нож от една просека. По средата й стърчат грозните, ръждясали стълбове на княжевския лифт. Въжената линия не работи от 15 години, когато голяма авария остави десетки хора да висят с часове в металните кабини на 5-6 метра над земята. Възможността това да се повтори става все по-голяма, като се знае, че на Витоша работят едни от най-старите лифтове в България като "Бай Кръстьо" и "Романски", строени през 1956 и 1968 г. - преди половин век. И ако преди десетина-петнайсет години в планината до София все още се караха ски, сега техниката е тотално остаряла. Като се прибавят към тази картинка полуразрушените хижи и заслони, прогнилите или олющени маркировъчни знаци, които могат по-скоро да те заблудят, отколкото да ти покажат правия път, гледката става не особено приятна.

През седмицата стана ясно, че новото правителство има намерение да се захване с Витоша генерално. Това означава две неща - че плановете за инвестиции на собственика на съоръженията "Витоша ски" ще се отложат, но и че ще има шанс те да се случат правилно. Или поне в рамките на някакъв регламент.

До момента държавата никога не е имала ясна стратегия какво ще се прави там горе и резултатът е налице - стари лиф­тове, недоволни туристи и скандали заради неформулирания баланс между намеренията на инвеститорите и екологичните съображения. Сега премиерът Бойко Борисов отсече, че разрухата на Витоша е време да спре и че трябва да се мисли за планината като за едно цяло, а не като за отделен ски център. Борисов възложи на министъра на екологията Нона Караджова да координира с общината и да състави нова визия за Витоша. Караджова от своя страна каза пред "Капитал", че започва изработването на нов план за управление на планината, който ще бъде подложен на широка дискусия и едва след неговото приемане ще се мисли в детайли как и под каква форма ще се привличат инвестиции.

Тежко наследство

В момента Витоша е под контрола на стария план, който започна да се пише преди десет години и влезе в сила през 2005 г. Действието му продължава до 2014 г. и ако трябва да се променя преди това, ще стане с решението на Министерския съвет.

Сега този план е рестриктивен и противоречив. В него например едновременно се казва, че изборът на място на дол­ната станция на лифта "Бай Кръстьо" "не е съвсем удачен", че влековете са "остарели и неудачно разположени по писта "Стената", че "южните части на парка почти не се посещават поради липсата на туристическа инфраструктура" и същевременно, че "с плана не се предвижда изграждането на нови ски писти и лифтови съоръжения".

Противоречие като това дава основание на различните заинтересувани страни около Витоша да четат плана за управление почти както дяволът чете Евангелието. Неправителствените екологични организации, които заемат крайната позиция, че на Витоша не трябва да се строи, настояват "да се изключи изграждането на нови сгради, паркинги, ски и лифтови съоръжения, ски писти, както и да изключи обособяването на зони, различни от посочените в плана за управление". От "Витоша ски" пък коментираха за "Капитал", че след като има противоречиви моменти в плана, се гледа "общият му разум".

"Който е правил навремето плана за управление, наистина е нямал нищо в главата си. Този план е 100% сбъркан", коментира преди година за "Капитал" Цеко Минев, който е председател на Българска федерация по ски. На подобно мнение е и главният архитект на София Петър Диков, който всъщност е участвал и в написването му, но по неговите думи не е успял да убеди останалите автори, че към текстовете трябва да има и графична устройствена част, и планът останал без нея.

В начална позиция

"Не искам да се решават проблемите на парче, не искам да говорим само за ски зона или за отделен лифт или за каквото и да било, отделно взето", каза в интервю за "7 дни спорт" Борисов. Това е реп­ликата, от която може да се смята, че почва новата история на Витоша. И то от изходна позиция.

"В момента мненията са на двете крайности - че не трябва да се строи нищо или че трябва да се строи много. Истината е някъде по средата", коментира пред "Капитал" и министърът на екологията Нона Караджова. По думите й в момента има редица противоречия и законови неуредици, които правят бъдещето на планината до София неясно. С новия план за Витоша ще се търси решаването на всички въпроси около това, което трябва да се случва горе.

Следващата логична стъпка най-вероятно ще е отдаването на Витоша или на част от нея на концесия, коментираха юристи. Защото да, горе има частен инвеститор, който иска да направи модерен ски център, но той притежава само съоръженията, сградите към тях и правото за строеж. Но дори и то може да се изгуби в момента, в който техниката и постройките престанат да съществуват. Витоша е природен парк и над 70% от земята е публична държавна собственост. За да се даде на частен инвеститор, трябва да се обяви концесия, казва законът за държавната собственост.

Като се обяви концесия, ще се гарантират няколко неща: държавата ще може да определи на какви условия да отговаря бъдещият инвеститор (условията и визията вече ще са записани в новия план за управление), какви са му правата и задълженията; как държавата ще има финансова изгода от предоставената концесия. Защото частният инвеститор е нормално да гони своя интерес и на колкото по-голяма територия може да прави писти и лифтове, толкова по-добре. Ролята на държавата обаче е да намери баланса между природа, бизнес, туризъм. Така, както са го намерили всички други зимни курорти по света.

На червения светофар

Решението на премиера и на отговорните министри идва в момент, в който на Витоша от две години има частен инвеститор с амбициозни планове за бъдещето на планината. През 2007 г. "Витоша ски" поетапно купи съоръженията за ски от предишните им собственици - които бяха австрийската "Ферайнигте Бергбанен България" и "АКБ корпорация" на Николай Банев, както и общинската "Въжени линии". Така успя да концентрира собствеността върху всички лифтове и влекове и да превъзмогне основния недостатък за скиорите - липсата на една карта за всички трасета.

Намерението на инвеститора е да създаде модерен център за ски, други разнообразни зимни спортове и условия за целогодишен туризъм. Георги Бобев, който е член на управителния съвет на "Витоша ски", каза за "Капитал", че предварително планираната инвестиция е около 40 млн. евро и се очаква да се изплати за не по-малко от 15 години. Имаме сериозни намерения, изграждането на лифтове не е като да се построят няколко хотела и не всеки би се захванал с това, обясни още той.

За да получи зелена светлина за действията си, компанията започна процедура за създаването на Специализиран подробен устройствен план (СПУП), който до момента е получил одобрението на редица институции (виж карето). Най-накрая проектът трябва да финишира в общината и да получи одобрението на общинския съвет и подписа на главния архитект на София.

При новата ситуация обаче процедурата за одоб­рение на подробния устройствен план най-вероятно ще се забави. Няма логика общината да движи един проект, а държавата да мисли генерално нова концепция за планината, на която трябва да се реализира този проект. Освен ако няма политическото намерение проектът да мине през общината, а планът за Витоша, като пред свършен факт да се нагласи по него.

Каквото и да се реши, то ще отнеме време. За новата зима не може да се очаква на Витоша да се прави каквото и да било, защото сегашните режими и правила не го позволяват. Ръждивите стълбове на лифта над Княжево ще продължават да напомнят за досегашното нежелание на държавата да се грижи и възползва от богатствата си. Но сега поне има някаква надежда за промяна, макар и след няколко години.

Какво направи "Витоша ски" до момента

Проектът на "Витоша ски" до момента извървя дълъг път, но съдбата му все още изглежда неясна.

Първо Столичната община възложи на компанията да изготви за своя сметка задание за специализиран подробен устройствен план (СПУП). Това е базовият документ, концепцията, на която трябва да стъпи бъдещият СПУП. То е съгласувано с Държавната агенция по горите и внесено в общината. В края на май тази година на заседание на експертен съвет по архитектура и градоустройство в общината се гледа въпросното задание. По него имаше доста забележки като това да се прецизира териториалният обхват на проекта, да се направи прогноза за броя на туристите и т.н. Малко след това допълненото задание получи одобрението на главния архитект на София.

Междувременно "Витоша ски" вече е разработила и самия проект за СПУП - обширен документ, който чертае какви писти и лифтове ще се правят, какви нови трасета ще има. Предвижда се трасетата за пистите да се увеличат от 45 на 125 ха, а за лифтовете - от 14 на 27 ха. Целият обхват на проекта е 915 ха. Всички съоръжения трябва да бъдат подновени, някои ще променят трасетата си, други ще бъдат удължени. Дължината на пистите ще порасне от 11 на близо 20 хил. м. Общият капацитет на ски съоръженията трябва да достигне близо 8 хил. души.

През юли тази година инвеститорът направи публично обсъждане на докладите за екологични оценки по вече подробния проект. Регионалната дирекция по околна среда и водите (РИОСВ) в София съгласува екологичните доклади, но отново с редица забележки като: "помощните съоръжения и постройки не трябва да излизат извън строителните граници на съществуващите; реконструкцията на съоръженията да се ограничи в рамките на съществуващите трасета". На практика РИОСВ хем съгласува проекта, хем постави ограничения, които тотално го ограничават. Освен това екоинспекцията разглежда докладите по СПУП, докато общината се занимава още със заданието. С други думи, едната ръка на държавата гледа един документ, другата - друг. Главният архитект на София Петър Диков коментира пред "Капитал", че накрая всички документи ще стигнат до общината и ако не са изпълнени заръките на всички институции, той няма да разпише СПУП.

Зорница Маркова
в-к Капитал
Брой 37, 18 септември 2009 г., 16:01