София. Президентът на Българската федерация по ски г-н Цеко Минев днес ще вдигне тост за своя празник. Човекът, който промени облика на България с връщането на Световната купа по алпийски ски и възхода на белите спортове, празнува 49-ия си рожден ден. Г-н Цеко Минев обещава, че няма да спре до тук в начинанията си, които превръщат страната ни в бижу за любителите на зимните спортове. Независимо от трудностите и необоснованите спънки по пътя на добрите идеи. С г-н Минев разговаряме за предстоящия състезателен сезон, за олимпиадата, за Банско и разбира се за болката Витоша. Отговорите може да разберете от специалното интервю за Sportline.bg.

- Г-н Минев, какви са очакванията ви за предстоящия състезателен сезон?

-Специално в алпийските ски се надяваме, че под ръководството на новите старши треньори, става дума за екипът от Словения, който тази година започна да работи, нещата започват да се развиват в положителна посока. Не може да очакваме, че за един сезон ще сътворят чудеса от храброст, но е важно да вървим постъпателно напред. Важно е целите, които са поставени пред всеки един състезател от националния тим да се следват и ако ги постигнат ще бъде една много голяма крачка. Взехме решение на всеки един от състезателите да му бъде поставена индивидуална цел, която трябва да постигне на края на сезона. Целите са достатъчно амбициозни и реализацията им наистина ще бъде тласък напред. В сноуборда пък нещата на Сани Жекова вървят в много добра посока. Тя е една от големите ни надежди за олимпиадата, а се надяваме квоти да вземат и другите две момчета с възможности. Те трябва да влязат сред първите 30 на някой мъжки старт, за да имаме още две квоти. Убеден съм, че те притежават техниката и силата, за да могат да се справят с огромното предизвикателство. В скоковете Зографски също върви много добре, но мисля, че ще имаме също втора квота. В ски бягането имаме вече две квоти, ала сигурно националите ще успеят да се преборят за още една.

-Значи водеща ще бъде олимпиадата във Ванкувър?

- Да. Към игрите в Канада са насочени нашите усилия през сезона.

- Реално Сани Жекова единствена има шанс да спечели медал за България. Има ли нещо по-специално в нейната подготовка?

- Сани има олимпийска стипендия, за да може целенасочено да се подготвя за Ванкувър. Заради важността на стартовете до края на януари и отдалечеността на отделните състезания на различни континенти помолихме министерството на спорта да помогне с пари за олимпийската подготовка и така другите състезатели с възможности да придобият още квоти за България. По-масовото участие е наистина важно. А ако на Сани котка не мине път може да направи чудо. Надяваме се на късмет, защото в този спорт, както може да е десета, така става и шампионка.

- Какви ще бъдат отношенията на федерацията по ски със Стефан Георгиев?

- Той изяви желание да се състезава и тази година. Каза, че ще тренира сам и си е осигурил средства за подготовка и пътуване по състезания. Федерацията му помага логистично с каквото може и с пълна екипировка. Това е ангажиментът ни. Стефан и старши треньорите на националните отбори са се разбрали, как той може да участва. Когато не стартират националите той ще може да кара. Така ще стане в предстоящите стартове отвъд океана, където ще се проведат спускания и супергигантски слаломи.

- Разбрахме, че всеки състезател има поставена цел. Какви са задачите пред Килиан Албрехт?

- Това лято той положи страхотни усилия, за да влезе в оптимална форма. Наблегна на подготовката в слалома, където е най-силен. Килиан направи подготвителни лагери в Нова Зеландия и Австралия, където дори спечели състезания. Имам информация, че стартовете не са били слаби и е спечелил добри точки. След това е тренирал с Феликс Нойройтер и с японския национален тим. По неговите думи Килиан е давал в повечето случай по-добри времена от Феликс и останалите. Той твърди, че има усещане да е в много по-добра форма от миналата година. Ако това е факт неговата цел е до олимпиадата да влезе в първите 30 като направи още един - два добри резултата. А стига да е здрав и да има късмет на олимпиадата всичко може да се случи.

- Преди година споделихте, че имате идея да пратите талантливи български деца на обучение в австрийски ски академии. Докъде стигна този проект?

- Марк Жирардели обеща да ни помогне в тази идея, но се появи един проблем. Децата, които може да отидат са между 11 и 14 годишни, но задължително изискване е да знаят поне един западен език, за предпочитане немски. Жирардели е провел разговори с известни училища в Австрия и Швейцария. Без език обаче няма как да стане комуникацията в обучението. За нас е важно да пратим точните деца. Тези, които имат желанието и имат амбиция да останат за дълго в ските. Все пак обучението струва пари - по 5 000 евро на сезон. Федерацията ще поеме разходите, но искаме да инвестираме наистина в бъдещето. И пак казвам - проблемът е в езика. Имаме 4-5 деца, но те нямат езика. Това е на този етап и сега умуваме, как да се справим.

- Мина достатъчно време и нормално да попитаме, какво донесе домакинството на Световната купа в Банско?

- От една страни ни донесе изключително много радост, че Световната купа се върна в България. Наистина е престижно след 25 години състезанието от такъв ранг да се завърне у нас и да покажем, че България е отново на световната карта на ските. Показахме, че можем да бъдем една успешна зимна дестинация. Ските и зимния туризъм са неразделни и организирането на най-престижното състезание е доста ефективно. От друга страна е комерсиално. Изискванията от световната федерация вече са много големи, а ние получихме право да организираме най-тежките дисциплини, което означава най-дълги писти с най-трудните обработки и обезопасяване. Изключително много труд, изключително много организация, изключително много хора - около 800 човека, които си свършиха работата отлично. Доволен съм, тъй като оценката, която получихме в Зьолден миналата седмица, че само Банско и Загреб са били перфектни, говори за нашите възможности и качеството на работата ни. В същото време децата можаха да се докоснат до магията на Световната купа, до големите звезди. Просто децата видяха, че има смисъл да останеш в ски спорта, което беше една от големите ни цели. Искаме да отървем младото поколение от пристрастяването към компютрите, от затлъстяването, да не говорим за наркотици и други неща. Преодоляното предизвикателство пък ни донесе и другите две домакинства, което говори за възможностите ни да се справяме.

- Как се справихте с финансирането?

- С много усилия успяхме да сме 0:0 в края. Ефектът за България като цяло е уникален и не може да бъде измерен в пари, тъй като аудиторията, която е гледала през трите дни страната ни е огромна, а безспорен и медийния ефект в положителна насока. Иначе в чужбина един ден на Световната купа струва милион и половина евро. А ние успяхме да се оправим с половината от тези пари като успяхме да задържим нивото.

- Говорим за Банско. Скиорите се питат дали ще има скоро втора кабинка под връх Тодорка?

- Като представители на федерацията и като скиори сме на мнение, че е задължително. Опашките са огромни, това всички го знаят. Но доколкото знам има процедури, които трябва да минат през държавата. Въпрос е към държавата да иска да се случи това нещо.

- Нормалният преход в разговора е към Витоша. Защо бе спасен сезонът в последния момент?

- Мисля, че всички разбраха, че това нещо, което се случва на Витоша е благодарение на безхаберието на един - двама държавни чиновници. От последните информации, които достигат до мен обаче става ясно, че не е безхаберие, а нещо което се върши нарочно. Разбрах, че са дали разрешение на Мачирски да си коси пистите на "Офелиите" и "Ветровала", а на "Алеко" не са дали разрешение. Дали е двоен стандарт или просто е целенасочено да отидат повече скиори във фирмата на Мачирски? А това води до някаква свързаност между шефа на парка и г-н Мачирски. Трябва да се види дали нямат някакви бизнесинтереси, тъй като всичко друго няма обяснение. Това, което разбрах от фирмата "Витоша ски" е че накрая министърът на земеделието се е намесил и по този начин ще се спаси сезона на Витоша. От името на федерацията благодаря за тази реакция.

- Има ли отношение към проблема от държавата и в частност от спортното министерство?

- Имах среща с министъра на спорта г-н Нейков, който има абсолютно положително отношение към ските. Поставих всичките тези въпроси към него с официално писмо, но въпросът се разреши от министерството на земеделието преждевременно. Така се спасява сезона и календара на федерацията, което ни интересува най-вече. Но е истина, че трябва по-голяма ангажираност на всички държавни мъже по отношение на спорта. Хубаво е, че в лицето на премиера Бойко Борисов имаме един човек, който милее за спорта в България и мисля, че той няма да остави така нещата. Спомням си, че той беше казал в една интервю за "7 дни спорт", че трябва разрухата на Витоша да спре. Проблемът е, че ако тези хора, които се разпореждат на Витоша останат много трудно ще има положителна промяна. Те просто си дерибействат там, а планината трябва да се върне на хората.

- Има ли политическа намеса в цялата история?

- Аз мисля, че не.

- След всичко, което се случи през годините, бихте ли се захванали отново с инвестицията в ските?

- Бих започнал, защото това ми е отвътре. Защото човек трябва да е безкрайно убеден в това, което иска да направи. Въпреки цялата гадост и помия, която се излива върху мен и всички хора, които са свързани със ските. Та ние правим инфраструктура за спорт. Това е основното. Правим най-тежката инфраструктура. Много е важно да не допуснеш грешка, а в същото време струва и много средства, които се връщат най-бавно. Но човек трябва да е убеден. Дори Джанфранко Каспар призова да си помислим, колко милиардни индустрии работят за единственото удоволствие човек да се пусне по наклон със ски. Това не е доходен бизнес, това е бизнес, който се връща много бавно. Трябват ти най-малко 15 години. Бих започнал, защото магията на белите спортове е огромна, а България има страхотни дадености. Ние обаче не може да си използваме природата по нормален начин. В целият свят е доказано, че ските не вредят на природата. Ако ските вредяха нямаше да ги има хилядите курорти по света, нали? Ските са най-естественото нещо в планината. Но пак казвам - бих започнал отново.

- Може ли да бъде оптимист в България един човек на 49?

- Много трудно. За съжаление, много трудно. Аз съм по-скоро оптимист отколкото реалист и все се надявам, че ще се променят нещата, но е много трудно. Трябват неимоверни нерви, за да се разправяш с хора, които нямат разумно обяснение, защо са против на дадено нещо.

Александър Гигов
sportline.bg
30 октомври 2009 | 09:16