Какво е да си „очи в очи" с падаща лавина и да оцелееш в планината? Потърсихме разказа за това от човек, който само преди два дни се е сблъскал със снежната стихия.

На 30 януари група от 9 души алпинисти тръгва от Банско и решава да се изкачи до връх Вихрен в Пирин.

Плановете на групата обаче се провалят, тъй като пада лавина близо до хижа „Бъндерица" и двама от алпинистите остават затрупани под снега.

Първоначално от БЧК съобщиха, че лавината е била много голяма и е цяло чудо, че няма пострадали хора. Ето какво си спомни един от пострадалите алпинисти, който пожела да запази анонимност.

Групата от 9 души алпинисти (3 жени и 6 мъже) тръгва в петък след обяд. Всички са добре подготвени и знаят за съществуващата лавинна опасност в Пирин още преди да тръгнат.

Първоначалният им план предполага да не се навлиза в лавиноопасен терен и да се направи изкачване от хижа „Бъндерица", по Джамджиевия ръб, където няма лавинна опасност, през връх Вихрен, слизане по северозападния ръб на Вихрен, Кончето и крайна точка - хижа „Яворов".

Преценяват маршрута така, че групата категорично да не е изложена на лавинна опасност. В събота (30 януари) около 7:30 ч. сутринта катерачите тръгват нагоре към Джамджиевия ръб.

По думите на алпиниста, групата не е тръгнала по лятна маркировка, както се твърди в медиите.

Той обясни, че от хижа „Бъндерица", за да се стигне до началото на Джамджиевия ръб, се върви около 20 минути по лятна маркировка. По думите му, тази лятна маркировка е в самото начало на гората.

„Става въпрос за 15 минути вървене по пътека в ниската част на гората, която извежда до началото на Джамджиевия ръб", разказа планинарят.

Там обаче групата се е заблудила. Малко преди да падне лавината алпинистите разбират, че са объркали пътя и обмислят да се върнат.

„Просто искахме да бъдем сигурни и за това решихме да стигнем до края на гората, който вече се виждаше", спомня си планинарят.

Още преди да падне лавината в групата са разбрали, че не се намират на Джамджиевия ръб, както предварително е планирано, а на съседния ръб - Палашица, място, известно с лавините си и е едно от най-лавиноопасните места в Пирин и България, като всички от групата знаели това.

„Там падат огромни и разрушителни лавини, но падат по северния склон на Палашица, а ние бяхме на западния склон", разказва още алпинистът.

По думите му там теренът е сравнително безопасен от гледна точка на релефа, тъй като е изпъкнал, а обикновено лавините падат във вдлъбнат терен или в улеи.

Момчето, което е било най-отпред в групата, в момента на излизане от горския пояс и стъпвайки на снега на около 5 метра след края на гората, усеща, че снегът е напълно различен.

„В гората, тъй като вятърът не играе толкова голяма роля и слънцето не грее толкова силно, старият сняг не може да се втвърди толкова, колкото на оголената част от планината", обяснява алпинистът.

„В гората се ходи в сняг до колене, а като излезеш отгоре, стъпваш буквално на лед - фирн е терминът", разказа още той и обясни, че това е лед, върху който е паднал новия сняг и е много нестабилен.

С първата стъпка на момчето, целият склон изпуква и всички чуват звука. Веднага след това тръгнала лавината.

Всички от групата виждат, че снежната маса пада вляво от тях и че те се намират в периферията й. Алпинистите тръгват да бягат надясно, но двама души не успяват да избягат достатъчно далече и лавината ги помита.

„Търкаля ни надолу, но имахме късмет, че пресният сняг не беше голямо количество - беше около 30 см.", спомня си пострадалият.

Той се е движил в средната част на групата, а най-сериозно пострадалото момиче е било последно.

„Това, което твърдят от Планинската спасителна служба, че лавината е била огромна, не е вярно. Тя беше доста голяма като площ, конусът й беше доста голям като площ, но количеството сняг беше малко", категоричен е катерачът.

По думите му е било малко вероятно някой от тях да бъде изцяло затрупан.

Самият той се разминава с няколко драскотини, леки ожулвания по лицето, натъртване в кръста и скъсана раница.

Затрупани под снега са били само краката му.
Останалите от групата са го видели за секунди и са успели да го изровят.

Забелязали са обаче, че последното момиче е изчезнало. Започват да я търсят надолу по склона и за не повече от 30-40 секунди един от групата забелязва, че тя е заровена и отгоре са били само краката й.

За около минута и половина алпинистите изравят напълно пострадалото момиче, изолират я от студа и я завиват. Оставят я в неподвижно състояние, тъй като не знаят колко тежки са нараняванията.

„Тя беше контактна, беше адекватна, нямаше никакви проблеми. Имаше само голяма прорезна рана на главата", разказва пострадалият.

Всички предполагат, че раната на главата й е от пикела, който бил закачен на раницата й. При падането раницата така се е преметнала, че момичето е одрано по главата. При падането надолу е била ударена в клек или клон на дърво, но е била с по-сериозна травма на гръбнака.

Момчетата от групата веднага са направили импровизирана носилка, като междувременно се обаждат и в Планинската спасителна служба (ПСС) и съобщават, че са претърпели произшествие.

„Около 10 минути от ПСС не можеха да разберат къде сме, макар че изключително точно им описахме", разказва оцелелият алпинист.

"Описанието беше много точно и дори им сигнализирахме, тъй като мястото беше открито и имаше чудесна видимост и към Бъндеришка поляна, и към Шилигарника, където им е базата".

Групата е направила и сигнализация като са отъпкали мястото и са махали, тъй като е имало пряка видимост.

След като правят импровизираната носилка, групата решава да смъкне пострадалото момиче малко надолу - около 100 линейни метра. Целта е евентуално ако има опасност да падне втора лавина да са малко по-надолу в горския пояс, където ще реагират по-добре и силата на лавината ще е по-малка.

Решават да останат там, тъй като не са сигурни каква точно е травмата на момичето. Около 20 мин. след обаждането идва пробивна група от двама души, които не са били от ПСС в Банско и установяват какво е положението.

„Очевидно нямаха медицински опит, защото не можаха да разберат какви точно са травмите на пострадалата. Абсолютно правилно подходиха към въпроса, решавайки че е най-лошото т.е. черепно-мозъчна травма и проблеми в гръбначния стълб", разказва алпинистът.

Пробивната група се обажда на спасителния екип, който също тръгва от Шилигарника. Въпреки преценката на двамата спасители, че има възможност и подходящи метеорологични условия да кацне хеликоптер, от базата им отказват.

След около 40 мин. шестима спасители идват със специална носилка и вакуум-матрак, с който трябва да се обездвижи пострадалото момиче. Те обаче не носят въжета и не са подготвени за спасителна акция. Разчитат на въжетата на алпинистите.

„Не знам дали вакуум-матрака им беше спукан, повреден или те не знаеха как да боравят с него, но след като я сложиха в него и изсмукаха въздуха, след около 20 метра той пак се разду и общо взето нямаше никакъв смисъл от него", разказва събеседникът ни.

„Спасителите от Планинската служба само даваха нареждания, иначе ние и пробивната група, която дойде първа на мястото свършихме по-голямата част от работа", категоричен е той. Те свалят пострадалото момиче до хижа „Бъндерица", където би трябвало да ги чака медицинско лице от ПСС.

„Долу на хижата обаче имаше някакъв човек от ПСС, който се представи за лекар. Не й направи никакъв преглед, дори не я погледна, не й смени превръзката. Нищо не направи", разказа планинарят.

„Само погледна, че има някаква превръзка с кръв, започна да обикаля наоколо, да пуши и да дава нареждания".

По думите му, „медицинското лице" дори си подпряло щеките точно на раната на момичето, което довело до остра реакция от страна на групата.

Малко след това момичето е транспортирано с моторна шейна към Бъндеришка поляна, където я чака линейка, за да я откара директно в болницата в Разлог. Останалите се смъкват надолу пеша.

След извършени прегледи, раната на момичето е зашита в хирургията. Състоянието й е добро. Има обикновена прорезна рана на главата, а не черепно-мозъчна травма. Пострадалата е с два пукнати прешлена на гръбнака, които трябва да се обездвижат за 3-4 дена. Няма абсолютно никаква опасност за трайно нарушаване на двигателните й функции.

„Единствената полза от ПСС беше, че притежаваха вакуум-матрак, който обаче не умееха да използват или беше повреден, както и носилка. Имаха и моторна шейна, с която свалиха момичето по-бързо. Всичко останало можехме ние преспокойно да го свършим", негодуват опитните алпинисти.

Вместо да се смъкнат възможно най-бързо до базата, спасителите от ПСС спирали буквално през две минути да позират и да се снимат с фотоапаратите на пострадалите. „През 20 секунди питаха дали ще им дадем снимките, защото им трябвали. Пушиха цигари и се суетяха наоколо", недоволстват планинарите.

Пред болницата в Разлог групата им дала снимките при условие, че няма да се разпространяват в пресата. На следващия ден обаче снимките се появили в медиите.

Абсолютно всички в групата са опитни, добре подготвени и имат представа за лавинната опасност и за рисковете. По думите на по-леко пострадалото момче лавината е била почти непредизвикана.

„И ние имаме роля в това, но просто е била на ръба още преди ние да стигнем там", разказва той.

Според него грешката им е била в това, че са объркали пътеката и не е трябвало да излизат извън гората. Като друга грешка на групата той отчете и факта, че са предполагали, че лавинната опасност е „висока", а не са знаели, че тя е „изключително висока".

Алпинистът категорично отрече информацията, която се появи в много от медиите, че групата е предприела неразумни действия и е излязла на опасен терен.

„Не сме излизали на лавиноопасен терен. Мястото не предполага лавини, иначе нямаше да се насочим към него, ако беше такова", заяви планинарят.

Това е втората лавина, която той преживява. Бил е затрупван и преди това, но от по-малка по мащаби.

От 15 години ходи в планината. В групата има хора, които се занимават с това от 20 и повече години. „С нас нямаше нито един, който не просто да е новак, а да се занимава само от 3-4 години с това. Пострадалото момиче е на 36 години и повече от 20 години се занимава с планина. Много е опитна и има значително по-големи постижения от това, за което бяхме тръгнали", категоричен е алпинистът.

По думите му пострадалото момиче има значителни познания за лавинна опасност, зимна планина и т.н. Всички от групата са били в Алпите, Кавказ, Памир и др.

Катерачът е категоричен, че не е вярно това, което се говори за зимната планина - че не става за туризъм и отрече, че хората, които ходят се катерят по това време на годината, са авантюристи.

Ина Друмева
01.02.2010, 18:39
News.bg

От ПСС искат по-строги санкции за скиорите нарушители

По-строги санкции и глоби за сноубордистите и скиорите, които карат извън очертанията на пистите, искат от Планинската спасителна служба. Това заяви пред Дарик Запрян Хорозов от ПСС. По думите му към момента има определени глоби във всеки планински парк, но никой не санкционира нарушителите. Ето какво още каза за Дарик Хорозов:

Много ли сноубордисти и скиори карат извън пистите?

- Много са. Ние непрекъснато даваме съвети и предупреждения да не карат извън обозначените места, но въпреки всичко, като всяка една човешка дейност, има и „вироглави хора", които не се съобразяват с майката природа. Какво са си наумили си го правят, съответно някои си плащат за своето безхаберие.

Има ли глоба за скиорите и сноубордистите, които карат извън очертанията на пистите?

- Доколкото знам има такива паркови глоби.

Вие чувал ли сте за глобен скиор или сноубордист?

- Лично аз до момента не съм чувал.

Смятате ли, че трябва да се налагат тези санкции по-строго?

- Да, защото после като стане късно и като започнат да реват родителите по телефона, вие се сещате какво става. Трябва да има някаква санкции и то значителни. На българина му бръкни в джоба, за да се съобрази.

Лили Ангелова
Darik News
1 февруари 2010 19:02