Австрийците се провалиха, защото ги няма Херман Майер и Щефан Еберхартер. Риск е да се правят зимни игри на брега на океана, казва знаменитият скиор.

Марк, какво видяхте на олимпийските игри във Ванкувър, какво ви изненада?
- Технически състезанията бяха много интересни. Особено гигантският слалом и слаломът. Бях кратко време - едва няколко дни и само в планината Уислър. Интересуваше ме всичко, свързано с алпийските ски.

Оценките за игрите са много противоречиви. Едни смятат, че са провал, американците - че е огромен успех. Но не е ли време МОК да преосмисли своята политика и да престане да прави зимни олимпиади на брега на морето? Не е ли прекалено екзотично това?
- Да, прав сте. Ясно е това, ясно е, че всички се тревожат какво ще стане в Сочи. Знаехме, че в Уислър ще има проблеми с атмосферните условия. Дори аз си го представях по-лошо от това, което видях. Нямаше зрители в алпийските стартове, не бяха достатъчно. Причината е в твърде засилените мерки за сигурност. Например за слалома имаше контрола като на летищата. Тя не може да пропусне 30 000 зрители. Но при лошото време 10 000 зрители също не е зле. Но квотата на телевизионните зрители е била много голяма.

В България беше телевизионна катастрофа.
- Странно, в други страни, например Германия, Скандинавия, да не говорим за САЩ, рейтингите са рекордни. Но да се върна на вашия въпрос. Сочи е едно много специално място за зимна олимпиада. Решението се взе по политически причини. Това е абсурдно място. Няма никаква инфраструктура за зимен спорт, няма никакъв опит в провеждане на зимни състезания, трябва да се инвестират чудовищни пари. Щеше да е много по-евтино и по-разумно, ако олимпиадата беше дадена на Банско и София например. Помислете само - вместо да изградят магистрала до зоната за алпийски дисциплини, руснаците ще правят подземен влак. Безумно по-скъпо е. И защо правят това? Защото магистралата може да мине близо до границите на размирни територии и има голям риск от тероризъм.

В алпийските дисциплини във Ванкувър имаше странни неща - странни падания, странни победи, особено в спускането и супер Г. Ниска максимална скорост, но в същото време огромна трудност за скиорите. Какво им беше трудното на пистите?
- Поради топлото време основата на пистите не можа да се подготви, както за световна купа например. Валеше дъжд, снегът беше различен. Ние, скиорите, в такива случаи казваме, че пистата е неспокойна, става вълниста. По тази причина при дамите беше дори по-трудна. Трудна, нервна писта, висока скорост, ново трасе, което никой не познава - тогава лесно идват грешки, падания, контузии. Ако същата писта е във Вал д'Изер, където всяка година има състезания, състезателите имат опит, всичко ще е различно. Дори двете тренировки преди абфарта не бяха нормални. В първата се спуснаха до средата, във втората - от средата. Последното международно състезание в Уислър беше през 1993 г. Това е едно непознато трасе. То направи състезанията неочаквани.

Да, дори за нас, българите, бяха неочаквани. Не сме очаквали да сме чак толкова зле.
- Защо говорите така? България има точно толкова медали в алпийските ски при мъжете, колкото и Австрия - нула. Все пак имате две добри класирания в слалома при мъжете.

Създаде се усещането, че проектантите на пистите са работили много, за да постигнат неочаквани претоварвания за скиорите, което не се вижда от зрителите.
- Това е много модерно. Във Ванкувър не беше по-различно. Претоварването достига 5 G и това е страхотно. Въпросът е на кои места се постига това претоварване. Има ситуации, когато се получава твърде голям натиск върху тялото и тогава има падания. Главният проблем в Уислър беше пистата. Състезателите не можеха да минат по идеална крива. Или отиваха направо в кола, или линията им бе много далеч. Причината е в неспокойната писта. За цялото спускане те не можеха да заемат аеродинамичва стойка поради вълнистия характер на трасето. Стояха полуизправени, скоростта наистина е по-ниска, но уморота е огромна. Тази недобре подготвена писта изтощава скиорите. Те много бързо се уморяваха и вие видяхте, че грешките бяха в долната третина преди финала. Особено при жените. Но помислете как е възможно Боде Милър, Свиндал и швейцарците, които са тренирали по-малко през лятото, да се представят добре? Значи има хора, които намират начин.

Имаше ли неочаквани технически новости?
- Не, новостите не бяха решаващи. Имаше козметични промени. Те по-скоро търсят рекламен ефект. Например някои от ски фирмите показаха новости, с които може да се кара по-добре, но за да се кара по-бързо, самите скиори трябва да могат. Всъщност точно тези с най-модерните ски караха по-бавно. Технологията на правене на ски от 3-4 години е на такова ниво, че не може да има някаква голяма крачка напред. Ските вече са такива, че искат огромна физическа сила от скиорите, а те още нямат толкова. В момента възможностите на ските са по-големи от възможностите на скиорите. Има ски, които могат да вървят още по-бързо в завоя, но скиорът не може. Това е проблемът. Развитието на техниката изпревари развитието на човешкото тяло. При автомобилите е същото - ако двигателят е много мощен, трябва да усилиш шасито. А в ските шасито е човешкото тяло.

Защо австрийците се провалиха?
- Причината е няколко години назад. Няма друг отбор, който да тренира толкова професионално, колкото австрийският. Но поради това, че на австрийските състезатели се дадоха толкова нови технологични възможности, те започнаха да забравят какво значи да тренираш истински намалиха темпото. Преди имаха двама скиори, които бяха пример, бяха феноменални. Те тренираха много по-здраво от останалите. Това бяха Херман Майер и Щефан Еберхартер. Тези двамата изтегляха останалите нагоре. Те бяха като локомотив. Всичките ги гледаха, сравняваха своите трениравки с техните и нещата вървяха. Когато двамата си отидоха, австрийците останаха без водеща светлина. Това е основната причина. Те решиха, че може да се натоварват физически по-малко, но супермодерната техника ще върви сама. Не върви сама.

В класирането по нации в първите 20 са само богатите държави. Зимните игри само за богати ли са?
- Да, това е нормално. Ски спортът е скъп спорт. Много е хубав, но не е евтин. България има много добра даденост да стане голяма зимна сила, при това преди да стане много богата страна. Ски зони като Пампорово, Боровец, Банско и Витоша могат да ви отведат далече. Ако работите. Най-голям потенциал за развитие вие имате на Витоша. Никъде в света няма столица като София, която да има пред вратата си такава хубава планина. Това е идеалният шанс. Да имаш град с 2 милиона жители и такава планина. Трябва да направите програми за децата и младежите. В Швейцария, Германия и Австрия тези програми движат напред ските. Разбира се, само ако вие създадете модерни писти и лифтове. Това ще ви даде и имиджа на един модерен град, говоря за София. Аз непрекъснато водя различни бизнесмени от Европа. Но ги водя на Банско. А ако мога да им покажа Витоша, ще стане чудо. Сега какво да им покажа - лифтове на 50 г.? А те са хора, които могат да превърнат София в европейски зимен курорт. Това е огромен бизнес, големи възможности. Колко туристи идват в София? Колко от тези, които идват в София, отиват на ски на Витоша, колко от тях разказват, когато се върнат в своите страни? Не разбирам как търпите такова противоречие - на Банско всичко да е супер. Хотели, лифтове, писти, храна, кръчми, всички са възхитени и идват пак. А на Витоша няма нищо.

Вие какво бихте направили?
- Бих направил Витоша домакин на Зимните младежки олимпийски игри през 2016 г. Няма по-голяма реклама по целия свят. Няма пари, които могат да платят такава реклама. ФИС стои 100% зад тази идея за София и ще окаже голямо влияние в МОК. Всички казват - след като в Банско всичко е толкова супер, значи на Витоша ще е чудо. Вие дори не разбирате какво е Линдзи Вон да говори с възхищение за една страна като вашата. А тя говори.

Представянето на българите предизвика много отрицателна реакция.
- Трябва да се гледа различно. Ако се видят младежките програми - имате 8 млн. жители. А в цяла България има толкова млади скиори, колкото в един малък ски клуб в Швейцария или в Австрия. Всеки ски клуб в Австрия или Швейцария има поне 100, но често 200 състезателчета, които тренират на професионално ниво. А в цяла България има най-много 50 деца, които тренират понякога. Миналата година вашата федерация изпрати най-добрите деца да тренират в Банско. Аз карах с тях. Ами това бяха 20 деца. В Австрия в състезания участват 10 000 деца и те тренират два пъти на ден всеки божи ден. От тях излизат по един-двама големи скиори, и то не всяка година.

Вие от 20 деца какво очаквате?
В Австрия има 30 000 км ски писти, вие имате по официални данни 150 км, но всъщност са по-малко. Лифтовете само в един курорт в Алпите имат по-голям капацитет от всички лифтове в България. Не разбирате и значеинето за цялото семейство. Ето например моят син не кара ски. Кара сноуборд. И какво? Аз също започнах да карам сноуборд, за да бъдем заедно, да си прекарваме добре и т.н. Това е важно за семейството. За Килиан бе ясно, че има контузия и два дни преди състезанието не се знаеше ще може ли изобщо да стартира. Стефан има много лош сезон. Знам, че той говори много неща, но истината е, че той не можеше да направи нищо повече. Не е подготвен.

Кои скиори са вашите лични любимци?
- При жените е ясно - цял свят се възхищава на Линдзи Вон. Фен съм на Бени Райх и Боде Милър. Бени е уникален като стил, елегантност, техника. Няма такъв скиор в света. А Боде е силен и агресивен. Сега си спомням моята първа олимпиада. Това беше в Калгари. Сравнено с Ванкувър, тя е едно селско първенство. Но ние, скиорите, бяхме по-щастливи. Ето това се е променило.

Юлий Москов
в-к 7 дни спорт
Понеделник, 8 Март 2010 г.