След завръщането си от Олимпиадата във Ванкувър президентът на БОК Стефка Костадинова изчезна от полезрението на медиите. От персонала й на столичната улица "Ангел Кънчев" твърдяха, че се подготвя за отчетната сбирка на ръководството на БОК. Нямаше друг начин да се видим, освен да я причакам под дъжда. В петък, точно в 10,30, примата на българския спорт пристигна, за да се заеме с олимпийските дела. "Сега ще ми се разсърдят всички, които ме търсиха за интервю и им отказах. Исках малко да се покрия, защото няма кой знае какво за приказване. Но щом си тук, ще говорим". Оказа се, че Стефка има много какво да каже.

Госпожо Костадинова, как се чувствате като шеф на българските екскурзианти?
- Объркали сте вратата, тук е Българският олимпийски комитет, а не Българският туристически съюз.

Да, но нацията се обедини около мнението, че сме пратили туристи на олимпийските игри във Ванкувър.
- На тези с мнението ще им кажа, че никой от тях не е 7-и в света в своята област, каквато стана Жени Раданова на олимпиадата, за да дава такива крайни оценки. Нито пък е 15-и, 20-и или 40-и. Крайно време е да спрем да сме грандоманска нация и да почнем да отдаваме дължимото на всеки, показал се поне малко над блатото, в което живеем. Аз свалям шапка на всяко едно момче или момиче, което носеше на екипа си знамето на България във Ванкувър. Това са хора, които са посветили 4 години от живота си на една идея - олимпийската. Някои като Жени - три пъти повече. И сега ще ги изкарваме туристи, защото вярват в нещо, защото искат да отидат на олимпиадата, каквото и да им струва или коства това. Че колко идеи има днес в обществото, на които да посветиш толкова време? Няма да позволя да наричат туристи спортистите на България. Знам, че каквото можаха - направиха го в Канада. Нямаме медал, нямаме място в шестицата, но това са реалностите. Трябва да свикваме с тях, а не да се крием от тях, нападайки други хора. Жалко, че не можем като нация да се докоснем по-сериозно до олимпиадата. Да осъзнаем, че самото участие е нещо суперпрестижно. Била съм на стотици места по света. И ще ви кажа, че съм се срещала с хора, които са като богове в страните си просто защото само са били на олимпиада.

Това ли ще кажете и на отчетното заседание на БОК, там трябва да сте далеч по-конкретна?
- Конкретни ще бъдат федерациите. В крайна сметка те определят кои ще се готвят по олимпийски план, кои ще вземат стипендии и накрая - кои ще участват. Работата на БОК е просто да ги организира. Така че конкретно по спортно-техническите въпроси трябва да се изкажат представителите на самите спортове. Аз ще защитавам единствено тезата, че от тук нататък реализмът трябва да надделява над розовите сънища. Те са характерни за една друга възраст.

Да, но след провала във Ванкувър шефът на руския олимпийски комитет подаде оставка. Някои хора призоваха да последвате примера му?
- БОК няма среща с руския такъв. Там са концентрирани десетки милиони долари, говорим за огромна организация, която се грижи за всичко, свързано с олимпийците - от подготовката им до четките за зъби в Канада. Руският комитет е на пряко подчинение на Владимир Путин. Та ние в БОК сме десетина души, за кое по-напред да отговаряме в олимпийски цикъл? Ние не знаем федерациите какво получават, за да си подготвят спортистите, ние нямаме бюджет, спуснат отгоре, цялата ни издръжка си осигуряваме сами - чрез спонсори. Не искам да се защитавам, не съм такъв човек.Когато е имало вина, съм я поемала. Сега къде ми е вината?

Разрешихте към Ванкувър да тръгнат хора, които беше ясно, че нямат никакъв шанс за място дори в топ 30...
- Пак повтарям, тези хора са си заслужили да пътуват. Те не отиват заради жеста на този или онзи, а защото са си заработили участието. МОК поставя нормативи за участие. Ако ги покриеш през олимпийския цикъл - участваш, ако не ги покриеш - седиш си вкъщи. Ами хайде тогава да спрем всички български фирми от участия в чужбина. Какво като някой си производител на обувки покрива европейските или световните норми? Какъв му е шансът да пребори световните марки? Никакъв. Хората обаче покриват нормативи, спазват закони и ги допускат до участие. Със спорта е същото. Да вземем конкретно зимните олимпийски игри. Катето Дафовска стана шампионка. На предишната олимпиада, доколкото си спомням, тя не влезе в двайсетицата. По тази логика не трябваше да я пуснем след това да стане шампионка, защото някой тук щеше да я води "туристка". И за да изчерпаме тотално темата за туризма, ще кажа следното - прекланям се пред спортния хъс на момчетата, които се спуснаха с шейните след смъртния случай с грузинския състезател. Това може да го направи някой, който е безумно влюбен в нещо.

Бях оставил за по-назад темата със смърта на Нудар Кумариташвили. Вие бяхте там, как реагирахте на случилото се?
- Това е ужасяващо. Ще ми простите, но ще съм малко по-изчерпателна. Разделям трагедията в две посоки. Първата е нашите момчета. Разтреперах се, като разбрах, че едно от тях е станало свидетел на случилото се. Сутринта преди старта отидох в олимпийското село. Бях твърдо решена да ги спра от участие, каквото и да ми струва това. Знам, че тук, в България, щяха да ме скъсат от критики, но не ми пукаше. Все пак като водач на делегацията ни аз съм отговорна пред родителите на тези момчета. Като си помислих, че у нас няма един улей за такива спортове, като знаех колко бърз е този във Ванкувър, тръгнах да ги спирам. Седнахме да пием чай, а аз ги чаках само да усетя нотка неувереност в гласа им, за да си кажа моето. Те обаче сякаш знаеха за какво съм там и в прав текст ми казаха, че никой не може да ги спре. Разтреперих се и така бях до самия старт. Когато те се спускаха, бях на състезания на Жени Раданова. На двама души им казах предварително да ме държат в течение преди и по време на старта какво става. Когато проследих в ефир спускането им, си отдъхнах. През цялото време в главата ми беше мисълта: "Какво ще кажа на родителите им, ако не дай си боже стане нещо". Това ли са туристи? Хора, които са готови да жертват живота си за нещо, в което вярват.

Да, но смъртта не може да е...
- ...Да, да, това е другата насока на проблема. Ужасена съм, че има спорт, в който една грешка може да ти струва живота. Във футбола пропускаш дузпа и отпадаш, но светът не свършва. Аз не прескачам летвата и отпадам до следващия опит в следващото състезание. Плувецът завършва 20-и, но не се дави, подготвя се да стане 19-и. Пак повтарям, ужасяващо е, че има спорт, в който грешката се заплаща с човешки живот.Това вече не е спорт, това е нещо гладиаторско, което храни първосигналните потребности за кръв. Но това ли е искал Пиер дьо Кубертен? Радвам се, че цялото олимпийско движение реагира по адекватен начин. Оказа се, че улеят в Канада е вдигнат малко повече за по-сериозна скорост. Този в Сочи е планиран с още 10 метра нагоре. Сега обаче ще го променят, ще му върнат нормалните размери. Олимпийските медали са за победителите, а не за тези, които оцелеят.

А защо трябваше тези момчета въобще да пътуват? Аз съм бил свидетел как от тяхната или някаква друга федерация дойдоха да вземат чарк от боба, който е в музея на спорта отпреди 20 години, защото нямали 800 евро да си купят такъв. Като нямаме пари за сигурност, няма да участваме.
- Вече стана дума, нямаме право да лишаваме хората да сбъдват мечтите си.

Колкото и да се опитвате да гледате оптимистично на нещата, сигурен съм, няма да отречете, че от тук нататък и на летните олимпийски игри ни чака това, на което станахме свидетели във Ванкувър.
- В смисъл?

Спортът ни е толкова зле, че всяко бронзово медалче ще го приемаме като златно.
- Сега вече ще вляза в големите баналности, в неща, които дъвчем всеки ден. Да, спортът ни е зле, но кое на тая държава й е наред, та да искаме да се връщаме от всяка олимпиада с по 5 титли и 20 медала?
За 20 години ние унищожихме българския спорт и колкото по-бързо се нагодим към реалностите, толкова по-добре. Навремето ни събираха отвсякъде талантливи деца, поставяха ни на равна основа в спортното училище и гледаха кои се развиват. Пардон, работеха с нас, за да се развиваме. След това най-добрите отиваха в елитните клубове, военизираха ги и на практика бяхме по-големи професионалисти от днешните такива. За какво да мисля аз освен за летвата, когато в Ботев (Пд) армията ми е подсигурила всичко! Не се срамувам, че съм била голяма спортистка по времето на комунизма. Едва ли има въобще някой, който да се срамува. Не партийните шефове са гладували, не те са тренирали по 14 часа на ден, не те са скачали, бягали, ритали или са се борили. Ние излизахме там на състезанията и печелехме. Но имаше база, на която да стъпим и да растем. Сега на какво да стъпят спортистите днес? Вие ходили ли сте да видите къде се подготвяше Руми Нейкова, докато стане олимпийска шампионка? Апокалиптично е. Добре че знаеше наизуст на коя дъска на мостчето да стъпи, за да не пропадне и да се пребие, преди да стигне до лодката. Не може целият народ да иска от спорта да е на ниво, когато държавата като управление е абдикирала от спорта. Аз имам син, поотрасна вече момчето. Ако има между блоковете ни площадка, ако има база да спортува, тенис корт да има, първа ще го наритам да се махне от компютъра.Аз съм "за" държавата да помогне на бизнесмени, които спонсорират такива площадки, такива центрове, такива бази. Да дадем шанс на богатите да градят това, което навремето градеше държавата. Срещахме се с колегата от италианския олимпийски комитет. Той ми каза, че Алберто Томба никога нямаше да стане този Алберто Томба, ако не бе под крилото на карабинерите. Те му осигурявали заплатата, те се грижели за всичко, за да може той да спортува. Досрамя ме да му призная, че у нас вече е срамно да кажеш, че си спортист под пагон в Левски-Спартак или в ЦСКА. Срамно е не за спортистите, а за държавата, която наистина абдикира от техните проблеми. Срам ме е, че днес в България на Томба щяха да му скъсат пагоните, защото няма пари за тях.

Ама на тая държава и без това проблемите са й големи. Лекари стачкуват, пенсионери тракат с ченета от студ, земеделци изнемогват, едва ли на някой му е до спорт?
- Ами тогава да приемаме всяко постижение като повод за национална гордост, като малък подвиг в условията на сурова криза.Връщам се назад. Не може хора, които трябва преди 20 месеца да са закърпили дупката пред нас или пред вас, да се мотаят още и да пушат цигари, псувайки този или онзи спортист или футболист. Ние сме страшно нихилистична нация. Трябва да си върнем позитивизма, ако искаме да вървим напред. Бях на една годишнина на Пепи Попангелов и след това отворих форумите да видя как хората коментират юбилея на един знаменит българин. Ужасих се. Не, останах отвратена от нивото ни. То не бяха псувни, не бяха оценки: за какъв се мисли тоя, че пирува по време на чума. Е, ако Петър Попангелов не се мисли за някой, кой да се мисли? Човекът е направил толкова за популяризирането на България, колкото не са направили поколения политици. Чела съм какви ли не неща и за мен. Някой ме видял в супера да пазарувам за 50 лева, докато той стиска двата лева за кренвирш и 100 грама сирене. И ме плюе ли плюе. Да, но аз съм Стефка Костадинова, онзи е Христо Стоичков, другият е Любо Ганев. Ние сме загубили десетки години от живота си по лагери, пътувания и лишения, за да бъдем това, което сме. И ще бъдем. Вярвам, че и българският спорт ще бъде. И политиците ще помогнат, защото все трябва да им остане някой, с който да се снимат.

Да се върнем на Олимпиадата във Ванкувър. Има ли нещо позитивно от там за българския спорт?
- Позитивното е, че той е жив, че има големи спортисти като Сани Жекова. Това момиче е наистина уникално. Тя е на години, на които нейните връстнички мислят за чичко-паричко, за дискотеки, за Малдивите.А тя тренира като луда, бори се така, както много български мъже не могат да се борят. Видях я преди старта й, след който уж се контузи. Не, тя беше преди това контузена. Стисна зъби и с травма, за която навремето в казармата даваха 60 дни домашен отпуск, се пусна по пистата. Великолепно момиче - красиво, интелигентно, обаятелно, борбено. И пак опираме до мисленето в държавата. Навсякъде другаде, ако имаха Сани Жекова, тя щеше да е идол на едно поколение, да е секс символ, ако щеш, а не силиконовите гърли от чалга индустрията. Заради момичета като нея вярвам, че зимните ни спортове са живи напук на всичко, което се говори за тях. Живи са и заради хора като Цеко Минев.

Пак ми изпреварвате въпроса. Г-н Минев излива милиони за издръжката на ските и сега му казват, че издържа "туристи". Това няма ли да оттласне от спорта и последните инвеститори в него?
- Мисля, че темата за "туристите" я изчерпахме. Надявам се такива да има в Банско, на Витоша. Бях във Ванкувър и видях какво означава ски знаменитост като Килиан Албрехт да се състезава за България. В спорта инвестират хора, които вярват на очите си, а не на ушите си. И вярвам, че това, което чу за България в Канада Цеко Минев, ще го накара да продължи да поддържа ските на сериозно ниво. Надявам се и държавните хора да чуят как се произнася името на България, когато стане дума за спорт.

ВЛАДИМИР ЗАРКОВ / Sportline
в-к 7 дни спорт
Понеделник, 15 Март 2010