ТУРИЗЪМ. Какъв ще бъде новият зимен туристически сезон, какво е необходимо да бъде направено, за да бъде страната ни по-конкурентна на останалите туристически дестинации, отговор на тези и други въпроси пред Агенция „ Фокус” даде Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма.

Кога ще бъде официално открит зимният туристически сезон и какви са прогнозите ви за него?

- Зимният туристически сезон в различните курорти ще бъде открит в периода 19 – 22 декември и очакванията са положителни. Ние очакваме ръст в рамките на 3% за предстоящия зимен туристически сезон, който се основава на база на добре приключилия зимен сезон 2009 – 2010 г. и на база доброто протичане на летния сезон 2010 година, който създаде много доволни туристи. Конюнктурата, която способстваше тази година да имаме увеличаване на параметрите в частта брой туристи беше свързана с падането на визите за туристите от Македония и Сърбия, което доведе до едно увеличаване между 20 – 26% на туристите от тези пазари. Кризата в Гърция допринесе много повече гърци да посещават България, както за горива и храни, така и за ползване на туристически услуги и тази тенденция ще продължи. Също така отварянето на новите гранични пунктове при Златоград и Ивайлов град допринесе за повече туристи. Кризата между Турция и Израел доведе до повече туристи през лятото от Израел, също така ние имаме увеличаване и на турските туристи, особено от Северна Турция. Пожарите в Москва и решението на българското правителство да удължи престоя на руснаците доведе до повече руснаци в България. Румънците са изключително доволни от южната си съседка – те ни припознават като една много приятна и топла дестинация, включително и за кратковременни уикендови пътувания. Така че като цяло имаме такава добра конюнктура и създаване на доволни туристи и съответно очакваме 2011 година да стартира с един успешен сезон, при който кувертите за Коледа и за Нова година да бъдат по същия начин атрактивни, както бяха и миналата година, когато те бяха изкупени до средата на ноември месец, специално за балнео, спа и уелнес хотелите. Специално в частта ски курорти вече всички са съоръжени с достатъчен на брой оръдия за сняг, достатъчно добре работещи съоръжения. Кризата даде възможност да работят и да се отсеят най-добрите хотели и ресторанти, които имат своята постоянна клиентела. Също така добрата работа на балнео, спа и уелнес хотелите показа , че те са с най-голяма средна годишна заетост, която в някои случаи достига 50%. През тази зима ние очакваме и увеличаване на параметъра бизнес туризъм, който замря в известна степен в края на 2008 година и това се видя в края на 2009 година, но новите бизнес условия са и на българския пазар – отварянето на банките за кредити към малкия и среден бизнес и към физически лица ще допринесе още в следващите месеци да видим едно леко съживяване на икономиката и съответно на самото самочувствие, което е основната причина в момента за намаления брой на ползване на услуги, тоест основната причина в момента е повече психологическа, отколкото финансова след като вече лека полека започва да се възстановява финансовия пазар за отпускане на нови кредити. В следващата година очакваме всичко това да допринесе за едно съживяване на икономиката, което най-силно ще се усети по Коледа и Нова година като първи стъпки и най-вече в началото на следващия летен сезон.

Казахте за очакван ръст от 3%, но какъв процент от легловата база ще бъде заета този зимен сезон?

- Общо взето легловата база, която предлагаме в зимните ски курорти е около 65 хил. легла, но също така ние предлагаме в целия този зимен период леглова база, която е свързана с балнео, спа и уелнес туризма, която е от порядъка на 18 хиляди легла и също така предлагаме база, която е свързана с бизнес туризма – това са основните бизнес дестинации, която е малко над 80 хиляди легла.

За зимния сезон, каква част от тази леглова база очаквате да бъде заета?

- Средната заетост за страната миналата година като цяло беше 24,9%, а за 2010 година очакваната средна заетост е в рамките на 31%. По отношение на заетостта на легловата база в зимата – тя ще остане ниска, поради големия брой новопостроени хотели, така че оптимизмът е свързан повече с параметъра брой туристи, за който очакваме нарастване. Очакваме нарастване и в заетостта на легловата база. Като цяло страната ни в следващите години ще трябва да има основна цел в Стратегията за развитие на туризма – увеличаване заетостта на легловата база и създаване на нови работни места. Увеличаването на заетостта на легловата база над тези проценти – средногодишно за страната 31%, който очакваме за 2010 година, ще бъде постигнат на база на маркетингови интервенции и създаване на добро име и съответно качествено обслужване на туристите в България. Само с тези елементи няма как да направим скок. За да можем да имаме едно по-значително увеличение на заетостта и да постигнем една средна заетост от порядъка на 40% - 45% е необходимо в паралел да се включи и собственикът на туристическите атракции и в лицето на публичната държавна и общинска собственост. Именно поради това обществото очаква от правителството новият закон за туризма, който ясно да разпише, кое министерство и кой министър отговаря за мениджмънта на туристическите атракции публична държавна собственост, кое министерство отговаря за регистъра на туристическите атракции.Както знаете на 27 септември министъра на финансите Симеон Дянков обяви, че иска да види списъка на публичната държавна собственост по отношение на туристическите атракции – културни или природни забележителности и туристически атракции нематериално културно наследство. Ако този сегмент бъде развит достатъчно добре това означава, че още в 2011 година ще бъдат създадени нови 80 хиляди работни места. Това трябва да стане като една част от помощите, които се дават от Министерство на труда и социалната политика се пренасочат към заплащане на онези, които ще работят в частта управление на туристическите атракции публична собственост. Нещо, което се очаква и от ЕС, който многократно чрез оперативните програми и други средства подсказва на България, че Министерски съвет трябва да определи министерството, което ще занима с туризъм, което да менажира публичната държавна собственост, която страдаше в последните години от няколко неща. Едното е липсата на актове за собственост, но ние виждаме, че от началото на годината Министерството на културата предприе първите стъпки за актуване на една част от тези туристически атракции – така например беше актуван хълма Царевец като държавна собственост, втората стъпка е управлението на тази собственост, която е в зародиш и ние очакваме именно с новия Закон за туризма да бъде решен въпросът за управлението на туристическите атракции публична държавна собственост и след това третият не по-малко важен въпрос това е маркетингът и рекламата на тази публична държавна собственост. Когато България осъзнае собствеността си в частта туристически атракции и когато тя започне да прави маркетинг и реклама на своята собственост в частта публична държавна собственост – туристически атракции, тогава ние ще се наредим наравно сред другите европейски страни като страна, която осъзнава какво е собственост и която може да прави туризъм и най-важното, че може да създаде нови работни места за своите граждани и да намали значително безработицата, като тя инициира управлението на своята собственост по адекватен за Европейския съюз начин.

В момента какво е нивото на обвързване между традиционните туристически пакети и посещението на такива природни и културни забележителности в близост до даден курорт?

- В момента отсъствието на собственик при управлението на туристическите атракции публична държавна собственост е на изключително ниско ниво поради две причини – първо ние нямаме хора, които да управляват тази собственост на нивото на управлението на тази публична собственост на страните-членки на ЕС и второто, че ние не сме позиционирали тази собственост маркетингово и продуктово и ценово по начинът, по който тази собственост е позиционирана в ЕС, за да можем да постигнем онази възвръщаемост, за която министърът на финансите спомена, че е около 200 пъти по отношение на инвестициите, които се правят в такава публична собственост – културно, природно и нематериално наследство.

Казахте, че България е популярна като дестинация и за почивните дни, така нареченият „дълъг уикенд” до каква степен е популярен като услуга у нас и в момента с какви отстъпки могат да се ползват клиентите?

- В момента текат намаления по основните пакети, които ще бъдат до края на месец ноември и тези основни пакети в някои случаи намалението стига до 25%. По отношение на уикендовите пакети и така наречените дълги уикенди намалението е свързано с групирането на цената и във всички случаи разликата между индивидуална цена и пакетна цена е в рамките на около 15%.

Казахте, че има много добри резултати от предходния зимен сезон, с какво може да ни изненада този туристически сезон?

- Този туристически сезон ще ни изненада с непрекъснато повишаване качеството на туристическия продукт – след като ние видяхме едни значителни инвестиции, които бяха направени в последните десет години в последните две-три години и специално в 2010 година на преден план излиза изключителният професионализъм в кулинарията, с по-добра анимация в хотелите и с един добър мениджмънт, който предлага много голяма гъвкавост в цените, тогава когато се ползват различни програми и пакети и най-вече насищането на самия пакет с много повече услуги в сравнение с 2008 година, например в който за същата цена, вече можете да получите повече услуги.

Какво се с хижите и тяхното управление?

- Тук отново стои въпросът за собствеността и нейното управление – общо взето, когато ние изтъкваме, че гигантският проблем на българския туризъм по отношение на държавата, общините и обществото е собствеността. Една голяма част от хижите се управляват от туристически дружества, които са към общините, но навсякъде където има размита собственост, незаконна приватизация, изземване на функциите на собственик във всички тези случаи ние имаме дисбаланс, който води до това, че част от тези хижи са погинали, част от тях са в лошо физическо състояние, особено в частта свързана с обслужването и личната хигиена на туристите. Една част от тях са приватизирани по някакъв полузаконен или незаконен начин, но във всички случаи проблемът с хижите е, че е загубена онази нишка, съществуваща от началото на миналия век, основата на която полага Алеко Константинов, в основата на която са туристически дружества, които изграждат и създават публична собственост. Последно хижите бяха 334 в страната.

Какви са очакванията за новия закон за туристическия бранш?

- Обществеността очаква приемането на новия Закон за туризма, обществеността също така очаква в новия закон да има ясна дефиниция по отношение на термините – културна забележителност, туристическа атракция, природна забележителност и туристическа атракция нематериално културно наследство, да бъде разписано управлението на туристическите зони и туристическите места и туристическите точки. Ние трябва да решим въпросът с управлението на изключителни територии, каквито са бившите туристически комплекси, които в момента се разкъсват между община - държава и разграбване и съответно туристическите места, които са свързани с исторически забележителности и културни и природни забележителности, които трябва ясно да бъдат фиксирани и да имат ясно разписани и то в Закона по туризма, а не в закона за териториално и селищно устройство, тъй като е необходимо да бъдат отбелязани туристическите точки, които са известни в Европа като Vista point. Това са точки за гледка, за които България е задължена по силата на международни конвенции да опазва ландшафта и гледката. Ако някой построи около тракийското светилище – някои от тези енергийни генератори, които изглеждат като вентилатори, това ще унищожи цялата загадка на траките. Така че ние трябва час по-скоро да фиксираме и да знаем кои са нашите туристически зони, места и точки и това трябва да бъде включено в Закона по туризма. Много важно е и България да излезе от бялата страница на статистиката, независимо, че преди месец директорът на Евростат каза, че българската статистика отговаря на европейските изисквания, тя не отговаря по отношение на параметрите посетители туристи екскурзианти, тъй като няма как да живеем в страна, в която няма влязъл нито един екскурзиант през 2009 г.-2010 г. Ние трябва да се научим и да броим преминаващите с транзитна виза като еднодневни посетители тоест екскурзианти, които нямат нощувка. Липсата на добра статистика ни отдалечава от сравнимостта на данните от ЕС.

Как се отрази включването на рекламата за България като туристическа дестинация?

- Липсата на управление на собствеността доведе до това, че България не знае по какъв начин да направи своята реклама и в така наречените рекламни клипове, за които всички се отричат, че са в основата на тяхното правене проличават няколко неща – неосъзнавайки, коя е публичната държавна собственост в рекламните клипове съществуват частни обекти, което по закон означава, че имаме нерегламентирана държавна помощ. Освен това тези реклами в някои случаи, особено в тяхната загадъчна митична част не отговарят на реалността, което означава, че това е основание за рекламация и за искане на пари обратно, тъй като ако случайно не сте видели феи по плажа, вие имате основание да кажете, че сте дошли в България, за да видите тези тичащи по пясъка полуголи жени, но ако вие не сте ги срещнали вие имате право да си поискате парите обратно, тъй като вие сте се полъгали по тази реклама. Третото най-важно нещо – няма как уважавани български режисьори да създадат филми с 14 млн. лв., със 7,5 млн. лв. да са платени три клипа по 30 секунди – това е не уважение към българската филмова индустрия, която ако беше създала седем филма щеше да има много по-силно маркетингово послание по отношение на България към света.

Десислава АНТОВА
Агенция "Фокус"
17 октомври 2010 | 14:22