Хора от петото измерение бяха атракцията на Десетия фестивал на планинарското кино в Банско (24-28 ноември). Суперзвездата сред прочутите гости е германският катерач Алекс Хубер, за когото казват, че е преодолял гравитацията. Физик по образование, тъкмо 42-годишният баварец говори за петото измерение като "емоционалното привличане между човека и планината". Силата на тази емоция му дава увереност да катери дори без осигуровка по страховити скални стени. Негов патент са скоростните изкачвания и премиерните маршрути в свободен стил.

1996, Alexander Huber on the crux of "Open Air“, 9a+, Schleierwasserfall, Austria

Алекс Хубер пристигна за една вечер в Банско - по лятна ризка, кожени панталони и маратонки на бос крак. Когато го поканиха да стъпи в тава с цимент, за да остави отпечатъци за стената на славата, той отказа да го направи с обувка. "Няма да съм аз", каза той и събу маратонката. Тогава всички видяхме, че не носи чорапи. Многобройната публика в големия салон на читалището не искаше да си тръгва и се наложи Хубер да изнесе не една, а две от лекциите, с които обикаля по цял свят и популяризира своите постижения. Огромна опашка се изви след това за автографи. Всеки искаше да говори и да се докосне до това чудо на алпинизма. Късметлиите го направиха по-късно на купона в "Бъндерица". Алекс Хубер бе най-темпераментният на хорото, обкръжен от почитателки.

Alex Huber, author of The Mountain Within: The True Story of the World's Most Extreme Free-Ascent Climber. Photo Alexander Huber collection

Ден по-рано в Банско бе пристигнал друг велик алпинист. Той не парадираше с присъствието си, въпреки че е носител на Хималайската корона. Ерар Лоретан, третият в света след Меснер и Кукучка изкачил всичките 14 върха над 8000 м, се държеше скромно. В първата вечер той дори помогна при сервирането на вечерята на организаторите на фестивала Натали Петрова и Петър Атанасов, които бяха капнали от умора след целодневното тичане.

Alexander Huber, Pan Aroma, Photo courtesy of Michael Meisl

Alex Huber at Open Book (5.13d, 8b/b+) of Zodiac. Foto: Col. Hermanos Huber

Банско видя и живата легенда на италианския алпинизъм Енрико Абрам. 88-годишният мъж разказа с изключително бистър ум за историческата първа успешна експедиция на К2 през 1954 г., когато на върха стъпват Лачедели и Компаньони. Абрам си спомни за строгата военна дисциплина по време на изкачването и за странната забрана да се пуши и да се говори за жени.

Но сред всички ВИП гости само един успя да почувства атмосферата на Банско и неговите хора и да стане любимец на всички. Това е италианският алпинист, оператор и режисьор Елио Орланди, изкачил най-величествените скали в Патагония и заснел най-красивите филми за нея. Тъкмо той е наш гост в традиционната рубрика на "Неделен Стандарт".

Алпинистът Елио Орланди,
оцелявал при покоряването на гигантски скални стени, се контузва тежко, след като пада от дърво, високо 12 метра

Алпинист, планински водач, създател на филми, Елио Орланди е сред големите изследователи на планините в Патагония (Южна Америка). След всяка негова експедиция остава и един прекрасен филм за красотата на суровата природа и свободата на духа. Неговите документални ленти са печелили награди на повечето фестивали на планинарското кино. Орланди бе отличен и на Банско филм фест с приз за цялостна реализация на филм в екстремни условия.

Директорката Натали Петрова се запознава с Орланди тази пролет на фестивала в Тренто и с готовност приема поканата да гостува в България. Разговаряме с прочутия алпинист в читалището на Банско, докато наоколо се тълпи народ да разглежда изложбите и да види филмите от богатата програма.

Успяхте ли да разгледате Банско?

- Да и останах силно впечатлен от традиционната архитектура на  къщите. Имам слабост към подобни старинни културни центрове, които са поддържани  толкова добре и същевременно са обитаеми. Предпочитам такива малки населени  места, където се пазят традициите, пред големите туристически центрове.

А искате ли да направите нещо екстремно в Пирин или някоя друга българска планина?

- Не можах да се насладя добре на гледката към планината, тази  сутрин имаше доста мъгла. Съжалявам, че не мога да направя нищо екстремно във  вашите планини, защото преживях тежък инцидент в Доломитите, където живея. В  момента съм в период на възстановяване. Инцидентът е малко куриозен. Бях повикан  по спешност да подрежа дърво, което опираше кабели с високо напрежение. Това е  част от моята работа. За съжаление дървото падна и аз с него от 12 метра. За  щастие съм жив, но не мога да катеря няколко месеца. Трябва да се правя на добро  момче и да не предприемам никакви екстремни начинания.

Имате ли счупени кости?

- За щастие, не. Удара понесоха гърбът, ръцете и главата. 

Това ли е най-тежкото падане във вашата кариера?

- За съжаление и за щастие, да. Беше ми напомняне да внимавам.  Защото дори и да се мислим за много силни, а ние сме всъщност крехки създания. 

Този инцидент ще ви спре ли да се върнете в Патагония и да  катерите големи скални стени?

- Няма да ме спре, защото обикалянето по света и търсенето на  планини, по които да се катеря, е моя страст. Това е любов, която извира от  сърцето ми. Катеренето ме зарежда с положителна енергия, която после ми помага  да посрещам по-лесно проблемите в живота.

Как се зароди любовта ви към планината?

- Аз съм роден в планината (Доломитите) и живея чрез нея. Син  съм на беден жител на планинско селце и се гордея с това. Аз се формирах, докато  помагах на баща ми в обичайната селска работа. Страстта към алпинизма се роди  по-късно, когато тръгнах с приятели да катеря. Главната роля изигра  приятелството. Във всеки от нас съществува жажда за екстремни преживявания, за  откриване на нови култури. Като обикалям света и се запознавам с нови хора,  задоволявам тази жажда.

Дали жена ви е съгласна да посещавате толкова опасни места? 

- Не е вярно, че планината е опасна. Доказателство за това е,  че се нараних не по време на катерене, а по време на работа. На всяка стъпка в  ежедневието може да се натъкнеш на опасност. А що се отнася до моята съпруга  Нора, тя също катереше с мене 5-6 години, преди да се родят нашите деца.  Оженихме се и създадохме деца, направихме най-важните неща в живота. За мене  алпинизмът не е на първо място, а семейството и чувствата, които то поражда. Не  съм пристрастен към алпинизма. Но признавам, аз съм наистина голям късметлия,  защото имам такава другарка до себе си, която разбира това, което правя, защото  самата тя го е правила.

Децата ви катерят ли с вас и колко са големи?

- Едната дъщеря е на 10 г., другата - на 18 г. Независимо че и  двамата сме алпинисти, оставили сме им личната свобода да избират дали да се  занимават с това. Но за мене е удоволствие, когато те се обръщат към мене или  към майка им да ги заведем да се катерят заедно с нас. Другият ми късмет е, че  живеем в подножието на Доломитите, в Брента.

Това ли са най-хубавите планини според вас?

- Това са моите планини. Разбира се, те са много красиви, но  всички планини по света са красиви. На всеки връх сякаш нещо се откъсва от  сърцето ми. Това е лично преживяване.

Къде и кога ви е било най-трудно?

- Живея в планината, но винаги съм искал да направя нещо  специално в алпинизма. Затова и трудностите са неизбежни. Важното в тази игра е  да можеш да овладееш страха. Имал съм много тежки моменти, а удовлетворението  идва после, че съм успял да ги преодолея. В Патагония имах освен трудни и тъжни  моменти. В началото на тази година загубих един приятел, без да се усетя, че е  бил в беда. После го търсих три дни. Беше изпитанието на живота ми. Открих го,  но той беше мъртъв. (Става дума за Фабио Джакомели, пометен от лавина в  подножието на Серо Торе в Патагония. По същото време Елио Орланди събира  екипировката по стената и не забелязва изчезването на партньора си.)

Как намирате пари за вашите експедиции?

- Всичко, което съм направил, е било с пари от моя труд, с  моите спестявания. Винаги съм бил независим от спонсорства и търговски договори.  Държа на моята духовна независимост. В ежедневието съм много ангажиран. Аз съм  предприемач, който търси ангажименти и ръководи 35 работници. Голям късмет е, че  имам трима съдружници, с които сме заедно от 30 г. Те са ми преди всичко  приятели, обединени от една и съща страст - планината и алпинизма. Разбираме се  и взаимно си оказваме помощ. Бизнесът ни е свързан с извършване на спасителни и  обезопасителни работи по труднодостъпни места, отстраняване на аварии по  пътищата и далекопроводите, изграждане на предпазни съоръжения по  свлачища.

А откъде дойде интересът ви към Патагония?

- Когато ти е заложена идеята да търсиш свободата в по-големи пространства,  Патагония е точното място. От 25 години ходя на експедиции там. Считам, че в тая  земя има нещо магическо. Независимо че напоследък много туристи се насочиха  натам. Аз отивам обаче на места, където мога да се изолирам от тълпите туристи и  да изживея неповторими мигове на девствени кътчета. Изкачил съм Фицрой, символът  на Патагония. Но за мене не е важна славата, да се изброяват моите постижения.

Elio Orlandi на Cerro Torre, фотография личен архив

Най-важното за мен в алпинизма е да споделя изключителни преживявания с  приятели. Ето през 2001 г. не можахме да се качим на Фицрой с много опитни  алпинисти. Но през 2004 г. го направих с две обикновени момчета, които дори не  се надяваха, че някога мечтата им ще се сбъдне. Не е важен премиерният маршрут,  който прокарахме тогава (Линия Елеганца), а радостта, която видях в очите им на  върха. И във филмите си искам да предам чувствата, които изпитвам по време на  катерене, да внуша възторга на душата ми.

Исак Гозес, Мара Калчева
в-к Стандарт
Банско, НЕДЕЛЯ, 28 Ноември 2010