Борис е родом от Княжово – място, на което традицията повелява още от 3-годишна възраст бащите да сложат ски на децата си и да ги пуснат по стръмните заснежени улици. С дървени ски, кожени обувки и тежки щеки, падане и ставане научаването е гарантирано. Всичко е въпрос на чест, особено когато баща ти и чичо ти са спасители на Витоша. "Истината е, че в началото много не ми се удаваше, но баща ми ме биеше със щеката и с упорство успя да наложи волята си. В последствие ми хареса и започнах да карам във всяка свободна минута, така че после редовно слизах от Черни връх до къщата ни на ски."

За да стане инструктор в престижен австрийски курорт, Борис хронологично минава по пътя на Немската гимназия, учител на Витоша и студент по икономика във Виена, през "много по-сериозен" курс за ски обучение в Австрия, защото сертификатите от България не се признават. "Всеки може да го направи, но въпросът е дали ще си вземеш изпита накрая." Завършва висшето си образование в България, след което започва бизнес и основава туристическа агенция с приятели. И макар начинанието да е успешно, Борис решава, "преследвайки материалните блага като хамстер в колело, човек всъщност става техен роб" и се посвещава на онова, което го радва.

"То си е като дрога. Прави ти кеф постепенно – в началото, когато си начинаещ, не ти е приятно. Няма човек, който да не може да се научи и да не му е харесало, след като го направи." Докато разказва житейския си път, гледам недоверчиво Борис, комбинацията на зима и спорт винаги ме е хвърляла в смут. "Не всеки става за това", го прекъсвам. "Напротив, всеки става. Ти си там, в планината, слънчево е, усещаш природата. Постепенно колкото по-добър ставаш, толкова по-често ти се иска да го правиш. Това обаче често зависи от инструктора. Борис твърди, че повечето хора смятат добрия скиор за добър инструктор. "Това не е така – трябва преди всичко да си психолог, да имаш търпение. Често има начинаещи, хора със страхове, които трябва да успокояваш." Сеща се за двама англичани, които му изпращат картички всяка година, защото се запознали в групата. "Като начинаещи падаха един върху друг, бяха супер зле и накрая се ожениха."

С учениците си Боби има смешни и абсурдни случки, като например начинът, по който се озовава в Лех – курортът, в който работи вече десет години. Дотогава се намира в Залбах и обучава млада рускиня, тъкмо запознала се с известен холандски архитект. "Мъжът много ме хареса и тъй като беше в развод с жена си, но искаше да се сдобрят, един ден ми каза – хайде да те изпратя при жена ми, ти ще си нейният подарък – учител, ще поема всички разноски. Така се озовах в Лех, където намерих съпругата с друг мъж. Покарахме няколко пъти ски, но тя предпочиташе бриджа." Тази комична случка е причината Борис да открие "своето място". Отива в ски училището в Лех, където е наясно, че наемането на чужденци граничи с абсурда, но късметът му проработва. След няколко седмици започва работа като в казармата, бавно и методично, от най-малките деца с постепенно вдигане на възрастта.

В момента Борис има изградена собствена клиентела и печели много добре за разлика от началото, когато е работел без средства и за забавление. Денят му минава в няколко фази от 10.00 до 12.00 уроци, обяд с гостите, от 13.00 до 15.00 още часове и завършва с т.нар.Après-ski (от after skiing) – да пие и да забавлява групата, както става ясно – най-важната част от зимната ваканция. "Някои от гостите дори нямат нужда от инструктор, а само от човек, който да ги развежда и забавлява. Преди време бяха пратили японец въздържател на двойка ирландци, които веднага го смениха, като разбраха, че отказва дори бира." С гостите може да се говори за абсолютно всичко, което те имат интерес да споделят. "Истината е, че за 4 часа на пистата и понякога толкова извън нея може дори да станеш приятел с клиента. Основно правило тук е дискретността – любовниците на олигарха или разговори за купуване на изборите не се коментират след това", споделя учителят. Повечето клиенти на Борис в Лех са руснаци. Той се смее понякога щом стане дума за тях, защото най-често срещаната гледка там е да видиш детето на семейството, с изискани обноски, пристигнало от елитно швейцарско училище, което превежда от няколко езика на бащата мутра, сърбащ супа. Любимци са му лорд и милейди със замък в Шотландия, от които разбирал какво означават истинските обноски. "Аз не се напрягам, изобщо не ми прави впечатление, казва Борис, когато става дума за изисканите отношения. Това, че съм българин, няма никакво значение. Шефът на училището и до момента не може да запомни откъде съм точно и винаги като се прибера, ме пита "Как беше лятото в Букурещ." Единствените, които реагират, са руснаците с репликите – о, малки брат, хубави краставици и домати имате."

Лех е за много богати хора, но със "стари пари", които не обичат да се показват и държат на дискретността за разлика от места като Кицбюел или Санкт Мориц, разказва Борис. Лейди Даяна е била от редовните посетители, сега други знатни особи са принцесата на Монако Каролина и нидерландската кралица Беатрикс, която е там винаги в първата седмица на март. Да се направи резервация в активния сезон за хубавите 4 и 5-звездни хотели е почти невъзможно, защото те се предават в семейството – има гости, които в продължение на 40 години почиват в една и съща седмица, резервират един и същ хотел и учител. Българи няма или поне не съм ги виждал, обяснява. "Но напълно нормално е българите да започнат да предпочитат Европа. В сравнение с цените на Банско например със сигурност можеш да изкараш една хубава ваканция с добро обслужване." Според него в България положението е плачевно. Последните му спомени са от Банско преди 3-4 години. "По цял свят хората търсят нещо автентично, традиционно, ако не бяха застроили и променили Банско, щеше да е друго. В Лех има забрана за строеж. Да, нещо може да се преобразува, но трябва да бъде съобразено с архитектурните планове на селото и околната среда. Бизнесът е започнал в началото на миналия век с първия ски лифт и училище, а преди това тук е бил най-бедният австрийски регион и десетки деца са били пращани да работят в Швейцария. Сега Лех е най-богатата община в Австрия. Фамилният бизнес продължава и до наши дни, предавайки се от поколение на поколение. Голяма част от реализираните приходи се реинвестират в екологични проекти, всяка година някои от старите лифтове се заменят с нови съоръжения с по 8 и повече отопляеми седалки. Старите влекове тип "котва" са останали в историята." В Австрия няма нов курорт от последните 50 години. Заедно с това в курорти като Лех се регистрира невероятно търсене, но никой не продава. Руснакът Олег Дерипаска хвърля в смут местните, когато за един сезон преди няколко години от нищото изниква негов бутиков хотел 6 звезди, в който има към 20 легла и 30 човека персонал и на вечер стаята струва между 700 и 1000 евро.

В Лех цените за нощувка започват от 50 евро в къща 2 звезди и стигат до 1000 евро. Картата за каране през деня е 40 евро. Частни уроци в ски училището на ден са към 260 евро, т.е. по 60 евро на час. "В сравнение с други европейски курорти от този клас е евтино, например в Куршавел, Франция, където цената за ски учител може да достигне и до 1000 евро. Но цените във Франция са изстреляни заради руснаците – едно кафе е 10 евро, албум със снимки – 1500 евро", обяснява Борис.

От десет години той прекарва по 5 месеца там, работейки всеки ден. През останалото време, когато не е зима, обикаля света – вече е бил в 62 държави и всяка от тях му е различна и интересна. "По пътя си срещнах много хора, които са имали суперпрофесии и в един момент са зарязали всичко, за да пътуват. Разбирам ги, както за мен пакетът "кола, жена и апартамент" не е от значение.

НАКРАТКО

Ски или сноубод?

Аз съм демократичен и моят отговор е – ски и сноуборд. За съжаление от работа не ми остава много време да практикувам второто. Ските дават по-големи възможности за движение – краката са свободни, а щеките осигуряват предимство при преходи и турове по пресечена местност. При freerid-а, или карането в дълбок сняг извън пистите, често се налага да се изминават големи разстояния, за да се стигне до мечтания склон, затова има специален вид автомати, които заедно с щеките позволяват да се движиш свободно, докато със сноуборда трябва да "трамбоваш". Карането със сноуборд извън пистите обаче е по-лесно, тъй като дъската има по-голяма площ и не затъва в дълбокия сняг. За да караш по този начин със ски, е необходима специална техника, различна от тази за каране по писта, която може да не научиш с години. Сноубордът беше бум, когато се появи, и заради силния маркетинг от страна на фирмите, но ските отново са популярни. Най-актуален в момента е Newschool Skiing (http://en.wikipedia.org/wiki/Newschool_skiing) - каране на ски по рампи с правене на различни трикове, скокове, силно предпочитан от тийнейджърите.

Местата

Зависи какво търсиш. За мен най-големият кеф е карането извън пистата или т.нар. Freeriding по неотъпкани трасета, в дълбок сняг. Това са местата, на които получаваш максимално удоволствие от карането и висок адреналин. В Европа Меката на freeriding-a е в Австрия, в региона Arlberg (St. Anton, Zurs, Lech am Arlberg) и около Chamonix във Франция. Мечта на всеки добър скиор е Hellyskiing в Канада или Британска Колумбия в САЩ, където е и най-добрият сняг (powdersnow), тъй като влажността не е така голяма като в Европа. Цената е сериозна – от 5000 евро минимум за 10 дни.

Top Resorts в света

Франция: Courchevel (jetset столицата на Европа през зимата) и районът 3 Valee (Val d'Isere, Meribel) с 600 км писти
Швейцария: St.Moritz, Gstaad и напоследък Verbier
Австрия: Arlberg Area: St.Anton (най-добрият курорт за freeride), Lech и Zurs (за гурме почитатели, защото има най-голяма концентрация на Michellin ресторанти в Австрия, кралски фамилии и стари милионери, които предпочитат дискретността). Kitzbuhel е за новозабогатели и Showoff хора
Италия: Cortina
САЩ: Aspen, Colorado.

Странични ефекти

Когато караш на пистата, обикновено не се уморяваш като ски учител. Уморен съм единствено когато съм карал извън нея цял ден, защото там натоварването е различно. Тогава пиеш витамини, магнезий и калций. За избягването на травми е важно загряването в началото и съобразяването с възможностите, което мнозина не спазват. Контузиите стават обикновено когато си се надценил като скиор. Освен това има и правила за движение по пистите http://www.fis-ski.com/data/document/rules-for-safety-10-fis-rules2002.pdf.

Биляна Димова
в-к Капитал Лайт
10 декември 2010 г.