България има едно модерно планинско спасяване, което ще продължава да се развива. Това каза на пресконференция Кирил Русев – директор на ПСС при БЧК, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Двама лекари и двама планински спасители са взели участие в ежегодната работа на международна организация по планинско спасяване (ИКАР). ПСС спазва всички препоръки на международната организация, които се обновяват редовно.

За тази година 82% от инцидентите в планината хората са имали застраховка. През минали години този процент е бил само 10. Повишила се е застрахователната култура на българите, каза доц. Олег Чолаков. „Всяка акция има цена – от 300 до 700 лв. струва едно спасяване. Най-тежки са случаите на издирване и случаи нападнала лавина”, обясни той. Средно планинската застрахова е около 25 лв. на година, като при различните застрахователни компании цената варира.

За сега бюджетът на ПСС за 2011 г. не е ясен, тъй като, според доц. Чолаков, в службата все още няма постъпило постановление. Той каза, че минималният бюджет, който е нужен за да съществува ПСС, е 1.5 млн. лв. В тази сума не се включва закупуването на нова техника.
ПСС е закупила през тази година 3 високо-проходими автомобила, 4 високо-проходими снежни цени и 20 планински колички. Поради недостатъчния бюджет на ПСС, досега на планинските спасители се е налагало да плащат 40-50% от всеки артикул нужен при работата им. Сега този процент е намален на 30, посочи доц. Чолаков.

Красимира ГЕОРГИЕВА
Агенция "Фокус"
14 декември 2010 | 12:46

С 15% са се увеличили инцидентите в планината през тази година, по данни на ПСС

С 15% са се увеличили инцидентите в планината, по данни на Планинската спасителна служба. Това каза на пресконференция доц. Олег Чолаков – председател на ПСС при Българския червен кръст (БЧК) и член на националното ръководство на организацията, предаде репортер на Агенция „Фокус” . Има тенденция за увеличаване работата на ПСС и тази година. Има ръст от 15% на инцидентите в планината, каза доц. Чолаков. Според него това се дължи на факта, че се е увеличил броят на хората, които карат ски, много хора се завръщат в планините и се е увеличил броят на чуждестранните туристи.
„1350 души са получили помощ в планините за изминалата година. Това са 1350 спасени човешки живота. Има извършени 70 акции извън ски-пистите, при които някой в планината бедства и има нужда екип на ПСС да стигне до него, да му окаже помощ и да го транспортира. За съжаление не е оказана помощ при 9 случая – 7 са намерени мъртви, а двама по-късно са починали в болница. Проведени са 3 хеликоптерни акции. Те не са повече или по-малко от минали години, но бяха извършени благодарение на личния ангажимент и помощ на премиера Бойко Борисов. Изключение е, че тази година е оказана помощ и на четирима души затрупани от лавина, които са спасени благодарение на бързата и адекватна намеса на нашите спасители”, каза доц. Чолаков.
Във връзка с учебната работа, която извършва ПСС, доц. Чолаков обясни, че от тази година има нов цикъл от две групи, които се обучават и ще се влеят в редиците на планинските спасители. Това са около 60 нови спасители. Завършва и тригодишен цикъл за атестация за продължаващо обучение, което прави спасителите сертифицирани да оказват помощ. Завършено е структурирането на обучителния център. Радко Марков е началник на центъра. Сега има единен критерий, по който да се преподава. Има 15 инструктори и 5 лекари планински спасители. Сключени са договори с всички големи планински курорти, както и договор с „Авио еър” за оказване на помощ от въздуха.

Красимира ГЕОРГИЕВА
Агенция "Фокус"
14 декември 2010 | 12:20

Председателят на ПСС доц. Олег Чолаков: През зимата най-чести са ски травмите, извънпистовите инциденти, лавините и изгубените в планината

За българските планински спасители през зимния сезон Агенция „Фокус” разговаря с председателя на ПСС при БЧК доц. д-р Олег Чолаков.

Фокус: Г-н Чолаков, готова ли е Планинската спасителна служба (ПСС) за зимния сезон?
Олег Чолаков: ПСС е готова постоянно, както за зимния сезон, така и за летния, и за пролетния - за всички сезони. Ние сме готови 365 дни по 24 часа в денонощието. Разбира се, всеки сезон има своя специфика и различно естество на оказваната помощ. Особеното на зимния сезон е това, че започва ски спортът. Хиляди хора карат ски, основно по големите центрове в България, но и в много по-малки градове. ПСС е готова във всеки един момент да окаже помощ, когато някой на писта или извън писта има нужда.

Фокус:С колко спасители доброволци разполагате?
Олег Чолаков: Планинската служба разполага с около 600 доброволни планински спасители и с около 45 щатни, които покриват 30 работни места в големите центрове. Освен това имаме около 30 - 40 до 50 човека сезонни спасители, които работят само през зимата четири месеца, основно по по-големите и по-малки ски центрове, за да може да се окаже адекватна помощ на завишения брой туристи и скиори в планината.

Фокус: Има ли някаква специална подготовка за доброволците?
Олег Чолаков: Има много сериозна подготовка, за да стане един човек планински спасител. Той трябва предварително да отговаря на много сериозни изисквания. В продължение на две години той се обучава в рамките на четири курса по една седмица – два зимни и два летни. През това време един човек в изключително добра планинарска култура, с алпийска подготовка, без тайни в ските, се обучава в спецификата на планинското спасяване.

Фокус: Колко спасителни кучета имате и къде са намират?
Олег Чолаков: Спасителните кучета са 21 в момента, които са оперативни кучета. Имаме още 5-6, които са в процес на обучение и подготовка. Докато стане възможно едно спасително куче, да оказва необходимата помощ, и да придобие нужните качества, минава един много дълъг период на обучение. Кучетата са в цялата страна, но най-вече в райони, където има големи планини, защото основната функция на спасителното куче е да търси затрупани от лавина и загубени в планината. Лавини има в големите планини в България.

Фокус: Как стои въпросът с екипировката на спасителите?
Олег Чолаков: Ние се опитваме да не правим компромиси с екипировката на спасителите, защото от това зависи техният живот, в крайна сметка. Условията в планината особено в зимния период, са изключително тежки и много сериозни, това налага както добра физическа готовност на хората, които оказват помощ, така и на екипировката. Всяка година ние закупуваме необходими количества екипировка, която обаче не е достатъчна, поради ограничения бюджет на ПСС. Дори до тази година спасителите доплащаха 40 - 50% от цената на екипировката, отново поради ограничения бюджет. Тази година Управителният съвет на ПСС прие едно решение, с което този процент да се намали на 30. Така всеки един спасител ще заплаща 30% от цената на всяка една част на екипировката, която получава, за да оказва помощ на бедстващите в планината.

Фокус: На среща с премиера беше обсъдена новата Наредба на службата. Какви са основните акценти в нея?
Олег Чолаков: Премиерът Борисов е първият държавник в България, който в последните 20 години се ангажира с проблемите на ПСС, за което ние безкрайно много му благодарим. Имаме неговото уверение, че тази наредба веднъж завинаги ще реши проблемите на планинското спасяване в България. С нея трябва окончателно да решим законовото положение на планинското спасяване. Това е основното, защото в момента няма ясен и точен регламент, кой оказва помощ в планините. Това е целта на наредбата, за да няма такива случаи като миналата година, когато една семейна фирма решава, че може да оказва помощ в планината. Събират се, появяват се в един от курортите и казват, че могат да оказват помощ в планината. Това недоразумение сега ще се елиминира. Тези хора, които искаха да оказват помощ в планината, имаха нахалството да кандидатстват за членство в Асоциацията по планинско спасяване, където ние сме член от 1971 г. Тяхната кандидатура беше обсъдена, поради това, че тя не отговаря на нито един от критериите за планинско спасяване. Регламентът е основното за сега, а всичко останало ще бъде изяснено в процеса на разговорите с премиера Борисов.

Фокус: Ще използвате ли хеликоптери при планински операции?
Олег Чолаков: Отново трябва да благодаря на премиера Борисов, който се ангажира с няколко тежки акции през изминалата година. Благодарение на това нашите спасители достигнаха много бързо до пострадалите в планините, а не след 4 - 5 или 10-часови преходи. През това време пострадалият или бедстващият може да умре, всичко може да се случи само докато се стигне до него. Спасителите използват по най-бързия начин своите физически качества, за да достигнат до пострадалия, но транспортът след това и извозването му отнемат може би два пъти повече време. Благодарение на премиера Борисов, тази година бяха решени няколко случая много бързо, но по-важното е, че заради неговата намеса, беше сключен договор за сътрудничество с правителствения авиоотряд. Надяваме се, че от тук нататък проблемът с въздушното спасяване ще бъде решен.

Фокус: Кои са най-опасните места в планините при зимни условия?
Олег Чолаков: Опасно е и на пистите, опасно е и когато не можеш да караш ски, както и по писти, които надминават възможностите на скиорите. Опасно е и на терени извън пистите за хората, които ходят там. Независимо дали става въпрос за скиори, алпинисти или туристи, в планината винаги има опасности – от измръзвания и др. Добре подготвеният човек, който кара адекватно на съответните ски писти, и е добре подготвен и екипиран, обикновено се съобразява с прогнозата за времето и със своите възможности. Рискът трябва да бъде премерен и да бъде отстранен или поне да бъде приемлив.

Фокус: На какви проблеми най-често са се натъквали служителите на службата през последните месеци?
Олег Чолаков: Най-често това са ски травмите, защото процентът на каращите ски и на пострадалите на ски пистите, е най-голям сред всички наши случаи. През последните години, когато се увеличава процентът на пострадалите по ски пистите, поради това, че хората се завръщат в планината, се увеличава броят и на работещите в планините. Все по-често имаме акции на хора, които са се загубили в планината. Много зачестиха и проблемите с лавините при каране на ски извън писта, особено в района на Банско. Това са най-честите случаи – ски травмите, извънпистовите инциденти, лавините и хората, които са се загубили. По-малко са случаите на оказана помощ на бедстващи или неинформирани алпинисти. Все пак хората, които са алпинисти или са подготвени планинари, преценяват по-рано риска, по-добре подготвени са и съумяват да реагират по-адекватно на променящи се климатични условия и познават терена.

Красимира ГЕОРГИЕВА
Агенция „Фокус”
14 декември 2010 | 17:12