Според експерти ски туризмът и свързаната с него индустрия са единствената съвременна алтернатива за развитие на голяма част от планинските и полупланинските региони в България.

Дискусията "Презастроено ли е Банско" се състоя в навечерието на откриването на зимния туристически и ски сезон 2010-2011 г. и нормално основната тема бе дискутирана в контекста и на друга - за мястото на Банско в международния ски туризъм. Организатори бяха община Банско и Туристическа асоциация "Банско".

Кметът на община Банско Александър Краваров, Боян Марянов - изпълнителен директор на дружество "Юлен" - концесионер на ски зона "Банско", арх. Емил Леков - проектант на ски зоната в Пирин, Цеко Минев - президент на Българската федерация по ски /БФСки/, бронзовата олимпийска медалистка в биатлона Ирина Никулчина, сега член на управителното тяло на Туристическа асоциация "Банско", и повечето участници в дискусията бяха категорични, че курортът трябва да продължи да се развива, че са нужни нови съоръжения и подобряване на инфраструктурата. Те изложиха аргументи за необходимостта от промяна на плана за управление на Националния парк "Пирин", изграждането на втора кабинкова въжена линия, използване на капацитета на ски зоните в района на "Църна могила", "Чалин валог", Добринище.

За решаването на тези проблеми, обаче, е нужна политическа воля, коментират експертите. Според ръководството на община Банско, обществеността на града, БФСки и представители на туристическия бранш атаките от страна на неправителствени организации срещу това, което се прави в Банско, и твърденията им, че се вреди на природата и се нарушават екологичните норми, са неаргументирани и неоснователни. Дадени бяха примери със световноизвестни курорти в Австрия, Германия, Франция и други страни, където ски зоните заемат неколкократно по-големи територии като процент от защитените природни територии, върху които са разположени.

Марк Жирардели - една от най-големите легенди в световните алпийски ски и неколкократен носител на Голямата световна купа, заяви на форума, че Банско, като планински курорт, е вече познато име в чужбина. "Аз съм от Австрия, живея в Швейцария, много често съм в Германия и Банско вече е с изградено име в тези страни" - каза той. "Но името става по-добро, ако се инвестира повече и повече се изгражда. Само така повече хора от цял свят ще идват в България, за да могат да се запознават по-добре със страната. И аз се надявам, че ще се стигне до това" - коментира Жирардели.

Легендарният скиор, който от години посещава Банско и бе обявен за негов почетен гражданин, припомни, че ФИС - международната федерация по ски, много бързо е била убедена да предостави на Банско домакинство на състезания от Световната купа по ски. "Обикновено се чака 20 години, за да се получи домакинство на състезание за Световната купа, ако въобще се стигне до там, коментира Жирардели. И аз мисля, че Банско е с голяма преднина и е един от най-добрите ски региони в Източна Европа."

"Но, ако човек не се развива по-нататък, бързо изостава, каза още големият скиор. Така беше и когато аз самият се състезавах. Спечелил съм много състезания и Голямата световна купа - Кристалния глобус, но се случваше често, когато печелех твърде много състезания, да ставам малко небрежен и изоставах с тренировките. Като резултат се получаваше така, че ставах втори, трети, четвърти или пети в следващия сезон. Така ще изглеждат нещата и в Банско, ако не продължи да се развива. Моето убеждение за Банско е, че на първо място трябва да стоят хората. Хората в България и конкретно в Банско участват в техническия прогрес. Шансовете на Банско са прекрасни, но нещата ще вървят напред само, ако областта се развива" - заяви Марк Жирардели.

Една от най-впечатляващите презентации на кръглата маса бе на вицепрезидента на БФСки Георги Бобев. Той заяви, че през последните години федерацията работи не само в областта на спорта, но и в областта на зимния туризъм, тъй като ските са спорт, който е много тясно свързан със ски индустрията.

Презентацията на вицепрезидента на БФС засегна не само Банско, а и развитието на зимния туризъм в България. След периоди на развитие през 70-те и 80-те години на миналия век, а в последните години и във всички зимни центрове, картината, която виждаме днес, по думите на Бобев, е много интересна и би изненадала доста хора. Според него е важно на първо място да си отговорим на въпроса що е ски център.

Ски център, по класификацията на международната организация за развитие на зимния туризъм в Швейцария, е зона, която има повече от четири лифта със съответния капацитет на час, със ски писти за начинаещи, напреднали и експерти. Ски зоната може да е пряко или непряко свързана с населеното място, което осигурява легловата база. Легловата база има следните характеристики: хотели от всички категории, апартхауси и други легла - стаи под наем, къмпинги и т. н., посочи Бобев. Не на последно място фактор, който определя едно място като ски център, е мащабът на населеното място.

"Има курорти, в които въобще няма местно население. Има и в другата крайност - като Банско, където ски центърът се е развил около място със значително местно население, защото 15 000 жители в община е значително местно население" - каза вицепрезидентът на БФСки. "Това населено място има своите нужди. Винаги говорим за туристи, но не бива да забравяме, че местните хора също карат ски. Свързваме ски спорта и туризма само с туристи, а местните хора също ги практикуват навсякъде по света."

Георги Бобев се спря и на състоянието на световната ски индустрия през 2010 г. От 80 държави, в които тя се развива, 10 нямат въобще курорти с условия за каране на ски на открито, а имат само центрове за ски на закрито, Това са т. нар. ски-доумове, като най-известните от тях са в Англия, Холандия, в арабските страни, Обединените арабски емирства, във Франция също има такива центрове. Основните ски центрове са в държавите около Алпите в Европа и в Северна Америка - САЩ и Канада. На картата на ските, която Бобев показа, има държави като Южна Африка и Лесото, като Венецуела, някои държави в Азия, като Индия и Пакистан, които имат също ски центрове.

"Географията е огромна - 2 046 курорта, 26 750 лифта, шест милиона комерсиални легла в зимния туризъм и 400 млн. ски визити, като за ски визита се определя еднодневният престой на един турист в ски зоната, независимо с едно или 20 качвания на лифта, поясни Георги Бобев. Само 20 от тези ски курорти - тези с повече от 100 000 ски визити на сезон, допринасят за 80 процента от бизнеса, а средната бройка на легловата база в около 400-те средни и големи ски курорти е от порядъка между 5 000 и 50 000 легла. В Австрия най-голямата ски зона е с 2 500 000 ски визити на година, във Франция доближава 3 000 000 ски визити. Цифрите за легловата база варират в широки граници. Тук Бобев поясни, че съществува и терминът "легла в долината", който не касае населеното място, но винаги трябва да се отчита, когато става дума за ски център или група от ски центрове.

Данните показват, че България има 19 ски области, в които се практикуват ски, посочи той. Седем от тях се водят като ски центрове, тъй като са с повече от четири лифта и влекове. Държава като Словакия, много по-малка от България, има 91 ски области с 47 ски центъра и почти 4 000 000 ски визити, на фона на 600 000 за България, подчерта Бобев. Той даде пример и с Чехия - държава със 70 ски центъра над четири лифта и 3 000 000 ски визити.

"Забележете, държава като Румъния, която въобще не слагаме в сметките, е с два пъти повече ски визити от България" - каза още вицепрезидентът на БФСки. "Украйна, с осем ски центъра над четири лифта и 41 ски зони, има 800 000 ски визити. И дори държава като Унгария, която има само два процента дори не планинска, а полупланинска територия, и най-висок връх в страната около 1 000 метра, има почти толкова визити, колкото са в България. Забележете и един друг показател - 500 000 унгарци са регистрирани като активни скиори на фона 200-220 хиляди българи. Това показва, че България значително изостава от държави, които са сходни като мащаб, но не и като планински дадености."

"България има страхотни планински дадености, които всички тези държави нямат, подчерта Георги Бобев. Независимо от отличните географски характеристики - осем планински вериги над 2 000 метра, които заемат около 30 процента от територията на страната, ние имаме значително изоставане, защото в Чехия например най-високият връх е 1 602 метра, а в момента ние обсъждаме ски зона, която започва от 1 602 метра надморска височина. В Румъния, Украйна и дори една Унгария с полупланинска територия има над 500 000 практикуващи ски при 10 млн. души население. Тези данни са, меко казано, стряскащи. Те показват, че спешно трябва да се преразгледа и да се създаде политика на България по отношение на зимния туризъм, защото очевидно сме в голям дефицит" - категоричен бе вицепрезидентът на БФСки. 

Бобев коментира и мястото на Банско в международните ски. Ски зоната в Пирин е така изградена, че да приема между 12 и 14 000 скиори на час, а довеждащото съоръжение в момента е само едно с капацитет 2 500 човека на час, съобщи той. Населеното място предлага 17 000 легла, еднакво разпределени между хотели и апартаментни комплекси, добави Бобев.

"Важно е да се каже това, което подчерта и кметът на Банско Александър Краваров, че за разлика от почти всички центрове в света, в Банско няма леглова база в ски зоната, отбеляза Бобев. Това е много важен параметър, защото показва че тази ски зона се развива хармонично с природната среда, с условията на Национален парк "Пирин" и въздействието на човека, от гледна точка на легловата база, на практика липсва. Заведенията и баровете - също важен сегмент, свързан с обслужването на туристите, в Банско са над 500. И Банско може да се определи като един средно голям курорт със значителни възможности за оптимизация и развитие на съществуваща скизона и леглова база" - каза Бобев.

Сред основните приоритети и бъдещи дейности, изтъквани и от редица специалисти, които посещават ски зона Банско, е разширяване на капацитета на довеждащите съоръжения, заяви Георги Бобев. Съществуващата в момента ситуация и липсата на капацитет поражда по думите му редица негативи и може да доведе до отлив на туристи. Като втори приоритет той посочи оптимизацията на съществуващата концесионна територия с увеличаване на капацитета на ски пистите и изграждане на нови съоръжения. Трети приоритет е оптимизация на легловата база и на съотношението между хотелите и апартхаусите в полза на хотелите. Според Бобев не бива да се забравя и факторът "легла в долината". Той поясни, че на места за такива се определят и локации, които са на 30, 40, дори до 50 км от съответния ски център и които могат да направят огромен обема на легловата база.

Георги Бобев акцентира, че редица водещи ски центрове в световен мащаб, изградени  преди десетилетия и развиващи се и днес бурно, са разположени в защитени територии. В този смисъл той направи сравнение между някои от тях като Цермат в Швейцария, Валдизер /Франция/ и други, и това, което се случва в Банско.

"Цермат е един от центровете с най-голям капацитет в Европа, разположен високо в планината, каза Бобев. 75 процента от територията на община Цермат попада в природен резерват с международно и национално значение. Тук се намира и най-високата дървесна линия в Европа, с висока алпийска растителност и зони с ендемични растения, защитени в Швейцария. Дивата природна среда е от голямо паневропейско значение. Има 12 притока със 76 извори с питейна вода, които снабдяват редица региони в Швейцария и в Италия. Цермат-Матерхорн е един от най-големите ски центрове не само в Европа, но и в световен мащаб, и той е изграден изцяло в защитена територия. Само в Цермат през последните осем години са инвестирани 134 млн. швейцарски франка в транспортни съоръжения, 60 млн. - в съоръжения за изкуствен сняг, 20 млн. - в снегоутъпкващи машини, и 45 млн. - в други съоръжения. Виждате, само за осем години колко много лифтове са подменени или са изградени нови, както и някои други неща по ски инфраструктурата" - коментира Бобев.

В Шладминг, който е сред водещите австрийски курорти, се провежда нощен слалом по ски - състезание, което събира около пистата над 100 000 зрители, каза Георги Бобев. Това по думите му е рекорд, който трудно ще бъде подобрен. Там има четири ски зони, които са изградени изцяло в националния парк, отбеляза той.

"Направили сме сравнение между Шладминг и ски зона Банско, каза вицепрезидентът на БФСки. В Шладминг ски зоната заема 2 200 хектара, което е 12,6 процента от територията на природния парк. От тях 246 хектара са писти и съоръжения, като 90 процента от тази територия е покрита със системи за изкуствен сняг. За сравнение, ски зоната в Банско е 1 156 хектара и заема около два процента от територията на Национален парк "Пирин". Само 62.65 хектара са пистите и съоръженията - 0.15 процента от територията на парка. В световната практика е прието средно 10 процента от защитените територии да се ползват и развиват за зимни спортове" - подчерта Георги Бобев.

Зимният туризъм в България е със значителен потенциал и страната значително изостава от други сходни дестинации в Европа, посочи Бобев. Банско е ски център със среден по размер капацитет, според световните стандарти, и със значителни възможности за развитие. Ски туризмът и свързаната с него индустрия е единствената съвременна алтернатива за развитие на голяма част от планинските и полупланинските региони в България. Държавната подкрепа и политика в сектора е от съществено значение за неговото развитие, каза вицепрезидентът на БФСки.

Емил Михайлов
БТА
27 декември 2010 г.