Доц. Олег Чолаков, председател на Планинската спасителна служба (ПСС) при Българския червен кръст (БЧК) в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус: Доц. Чолаков, каква беше зимата за планинските спасители до момента?
Доц. Олег Чолаков: Всяка зима е различна, но има един принцип, че в по-безснежни зими има повече жертви на лавини и повече туристи с травми. Уж няма сняг, а всъщност инцидентите са повече. Това има своето обяснение. От няколко зими почти всички курорти имат съоръжения за изкуствен сняг. През зимата дори да няма сняг в планината температурите все пак са отрицателни и навсякъде има изкуствен сняг, който предполага малко по-различни условия за практикуване на зимни спортове. Пистите са по-твърди за разлика от естествения сняг и предполагат възможности за повече травми. В момента има около 50% повече случаи с пострадали по големите ски-курорти в сравнение с миналата година. Уж няма сняг, но работата е повече.

Фокус: На какво се дължи това?
Доц. Олег Чолаков: На променените снежни условия – твърди и заледени писти; недостатъчно добра преценка на състоянието на тези снежни условия за каране на ски с възможностите на всеки скиор. Друга тема, която не се коментира е, че голяма част от практикуващите ски-спорт и особено организираните групи взимат ски от гардероби. Това са всичко друго, но не и хубави ски – става въпрос за масовите ски от гардероби. Почти всички гардероби нямат възможност за елитни нови модели ски, които наистина са хубави и обработени, поддържани и с наточени кантове. Те са два-три пъти по-скъпи от обичайните ски по гардеробните, които не са с най-доброто качество. Изкуственият сняг допълнително предоставя възможност за повишаване броя на травмите. Едно е да паднеш на по-мек сняг, колкото и да е относително това, защото една писта не може да бъде истинска, ако снегът е мек, но все пак с изкуствения сняг пистата е по-твърда. На това се дължи увеличението на травмите – изкуственият сняг и „безснежната” зима, както и на по-твърдите писти. Всяка година има все повече и повече работа. По курортите туристите не са повече на брой, дори са по-малко от други години по груби наблюдения, но случаите са повече, тъй като по пистите се повишава бройката на пострадалите.

Фокус: Предстоят отговорни стартове в Банско покрай големи състезания и струпване на много хора в планината – ще имате ли повече работа?
Доц. Олег Чолаков: В Банско ще се проведе най-голямото спортно събитие за България за тази година. Току що приключи спускането от световното първенство, на практика следващият старт за мъжете е в Банско. Това е едно уникално събитие за нашия спорт. Може да се каже, че елитният ски спорт е нещо като затворен клуб – има 7-8 нации, които са вътре и които са най-добрите. Те печелят всички медали, всички олимпиади и стартовете от Световната купа. Те правят реклама на собствените си курорти. Става въпрос за Австрия, Швейцария, Франция – алпийските държави. Те искат техните курорти да бъдат посещавани – привличат рекламите, парите, т.е. това е един огромен бизнес. В един момент нашата държава в лицето на курорта Банско организира миналата година старт от Световната купа за жени, тази година за мъже, догодина има отново стартове от Световната купа за жени. Това е един невероятен престиж за нашата страна. Спомням си преди две години женската Световна купа, нямам точен спомен за хората, посетили мероприятието, но мисля че бяха около 10-12 хил. на ден за трите състезания. Сега се очакват повече хора. Само трибуните са за около 5 хил. души. Където има повече хора, вероятността нещо да им се случи е по-голяма. Ще има стартове от Световната купа, трябва на първо място да отговорим на въпроса за охраната на събитието с оглед присъствието на ПСС по трасето на състезанието. От друга страна трябва да се вземе предвид охраната на останалата част от курорта, където спасителите от отряд Банско си вършат своята ежедневна работа – преди, по време и след Световната купа - през целия зимен сезон. Когато има огромна публика всеки може да се спъне, защото много малка част от хората ще бъдат истински скиори. Това са хора, които са излезли, за да гледат тези състезания. Разбира се, събирането на много хора предполага и повече инциденти – дано това не се случи. Към това се добавя и медицинското обслужване на едно такова състезание. ПСС няма отношение към него, това е работа на концесионера за поемане на медицинското обслужване на тези няколко десетки, да се надяваме хиляди души. По време на състезанието ще бъдат затворени голяма част от пистите, заради самото състезание – състезателните и няколко тренировъчни трасета ще работят. Общият брой скиори може да остане същият или пък да се намали – ще има около 20-25 старта всеки ден зависи и от конкретното време.

Фокус: Какви туристи са българите и имат ли култура на поведение в планината?
Доц. Олег Чолаков: Определено има какво да учи българинът като цяло по отношение пребиваването в планината. Има български туристи, които имат съвсем професионално отношение към планината. Личи си дали е планинар всеки един софиянец или жител на друг планински град. Когато планината е лесно достъпна, както е в София, често можем да видим дамите, тръгнали в планината с токчета, по дънки – облечени като за разходка в Южния парк; виждаме найлонови пликчета, в които си носят обяда и др. Планината си е планина и изисква специално и правилно отношение. Според мен българинът все още има какво да учи, особено в сравнение със западните туристи. И не само тези, които идват в България, защото това явно са хора с професионално отношение към планината, за да дойдат в нашата планина. Аз съм живял в Швейцария три години и местните хора, които ходят в техните планини, дори и за еднодневни излети имат по-различно отношение, отколкото у нас.

Фокус: Използват ли българите планинска застраховка?
Олег Чолаков: Ние нямаме информация колко българи сключват планинска застраховка – това е застрахователен бизнес, а ние не сме застрахователно дружество. Застрахователните компании, които правят застраховката, имат договор с нас за изплащане при случаите, когато ние оказваме помощ на застрахован пострадал. Ние не знаем колко българи сключват застраховки, но можем да правим изводи индиректно. През 2000-та година, когато се създаде този застрахователен продукт „планинска застраховка” едва 5% от пострадалите имаха застраховка. Последната година близо 75-80% от всички пострадали имаха застраховка. По това можем да съдим, че все повече хора сключват такава застраховка. Това е част и от предишния въпрос – каква е културата на българския турист. Застраховката е просто част от общото отношение към планината.

Фокус: Тази година има ли по-голям риск от лавини, заради топлото време?
Олег Чолаков: Има риск от лавини, както сега, така и през всяка зима, независимо от това – колко сняг има. Рискът от лавини тази зима е малко по-специфичен по отношение на лавиноопасните места. При малко сняг голямо значение има вятърът. Имаше дни с ветрове в планината, където голяма част от снега беше нахвърлян и натрупан – на места снегът стигаше до два метра. За щастие на тези места не ходят обикновени туристи – там ходят малко по-подготвени хора, които могат да преценяват риска по-добре. Имаше и няколко изкуствено предизвикани лавини, както в Рила, така и в Банско в района на Тодорка – за щастие без жертви. Дано приключи тази зима без жертви, но все още е рано да се каже.

Фокус: Имали ли сте случаи, при които сте използвали хеликоптери или спасителни кучета?
Олег Чолаков: Тежки акции за сега не е имало, използване на хеликоптер също не е имало през тази зима, защото не се е налагало. Ние имаме споразумение с правителствения отряд и при необходимост по наша преценка те ще ни помагат. Нещо важно, което мога да спомена е, че от тази година вече има застрахователен продукт „спасяване от въздуха”. Това е новото. Основният проблем до сега в България, за да няма въздушно спасяване е това, че няма кой да го плаща. По света това нещо се плаща чрез застрахователен продукт. Застрахователите го плащат. Вече и ние имаме такъв продукт. Вече има и няколко компании, които да развиват тази дейност съвместно с нас. Надявам се да се постави едно начало на истинското хеликоптерно въздушно спасяване в България. На първо място с въвеждането на този застрахователен продукт – спасяване от въздуха. Годишната планинска застраховка е 30 лв., а 40 лв. е с клауза спасяване от въздуха - 10 лв. е разликата. Но трябва наистина да има нужда от хеликоптер, за да се използва.

Фокус: Да препоръчате нещо на туристите, които ще ходят по планините до края на зимата, а пък и през лятото?
Олег Чолаков: Препоръките винаги са едни и същи. За зимата е необходима добра екипировка, качествени обувки, съобразяване с времето. Денят става малко по-дълъг - в града температурата може да е 15 градуса, но в планината си е зима. Зимната планина си е зимна планина, независимо колко градуса е в града. Необходимо е преценяване на маршрута на излета, както и съобразяване с това, че пистите с изкуствен сняг за скиорите са по-твърди.

Красимира ГЕОРГИЕВА
Агенция "Фокус"
20 февруари 2011 | 06:00