Какъв ще е икономическият ефект, ако курорти като Пампорово, Чепеларе, Добринище, Разлог, Сапарева баня, Банско и Витоша започнат да приличат на ски центровете в Алпите, Доломитите и Пиренеите? Отговорът е прост. Живеещите в тях над 500 000 души няма да мислят как да вържат двата края, а ще развиват туризъм и жизненият им стандарт ще е като на хората от Западна Европа.

Според последните икономически анализи туризмът осигурява над 19% от световния брутен продукт, а с него са ангажирани 10,6% от работещите хора на планетата. Прогнозите са, че до края на 2011 г. данъците, които се отчитат от туризъм в света, да достигнат 1,8 трилиона долара. Всичко това е резултат от влиянието на туризма върху строителството, промишлеността, селското стопанство, търговията, транспорта и услугите. Туризмът също така съдейства за изграждането на хармонизирана инфраструктура на селищата около туристическите комплекси.В момента България е на 54-а позиция от 124 държави в световната класация по туристическа атрактивност, а по отношение на инфраструктура е на 56-о място. Страната ни е на 44-о място в света по отношение на ресурсите за развитие на туризма. Последните анализи за този сектор у нас показват, че приходите от чуждестранни туристи за периода януари-октомври 2010 г. възлизат на над 2,6 млрд. евро, което е с 2,4% повече от същия период на 2009 г. През същия период туристите от ЕС, избрали България, са 4,1 млн. или 71% от всички минали през курортите ни.

Водещ мотив за гостите от чужбина са ниските цени у нас - 27%. Качеството на ски пистите ни обаче е оценено едва със 17%, което показва, че именно тук са големите резерви.

Каква е реалността у нас обаче. В зимните ни курорти има 50 писти при над 1000 в Южен Тирол, а 50% от лифтовете са над 20-годишни. За да са конкурентоспособни дори на средно големите западни ски курорти, управата на нашите има готови планове за изграждане на нова инфраструктура със съвременни лифтове на стойност милиони евро, но типично по български някой спъва добрите намерения с цел лична облага. Целта на тези хора е да насадят мнение, че зимният туризъм и ски спортът са несъвместими с екологията.

При публичното излагане на всеки един проект така наречените еколози, които уж "милеят" за родните планини, моментално пускат жалба я срещу решението по ОВОС, я срещу екологичната оценка.

За което плащат държавна такса от не повече от 50 лв. Основната им дейност е насочена към ограничаване на инвестициите в туризма и настройване на общественото мнение срещу тях с цел да могат да извличат доходи от конкурентни курорти в чужбина и от европроекти. С други думи, без да даваш нищо, спъваш инвестиционни проекти за милиони, като в същото време правиш от това свой доходоносен бизнес. Още по-сладко е напълно безплатно да топиш родния бизнес в Бюрото по жалби и петиции към Европейската комисия. По цял свят обаче реалността е друга. В зоните под защита на ЮНЕСКО дори се насърчава изграждането на лифтови съоръжения с цел хората да могат да достигнат до красотите на природата. Също така лифтовият превоз е доказано, че е най-екологичният вид транспорт. Направата на самите писти пък е съпътствана с компенсаторни мерки за засаждане на двойно количество гори. По този начин се получава естествено обновяване на горите и естествен екологичен баланс. Европейският опит доказва несъстоятелността на тезата на нашите "еколози".

На хората от планинските региони у нас търпението им се изчерпа. На тях им писна да гледат безучастно как някой умишлено иска те да ходят голи и боси а планините ни да стават само за снимане на филми на ужасите. За това бяха и протестите през последния месец. Единият бе срещу опитите процентът на земите, обхванати от Натура 2000 у нас, да бъде увеличен над 34%, при положение че в алпийските страни този процент е между 7 и 12%. Другият бе при старта на проверките по наказателни процедури  на ЕК,  повдигнати по поредните неаргументирани и правно необосновани сигнали  на "екоактивистите". В цял свят местното население е много повече еколози от всички останали и милее най-много за природата, защото нито един човек не иска природните бедствия първи да ги застигнат. Единствено местните хора се включват безотказно при природни стихии, защото само те живеят около тази природа. Най-после трябва да се разбере, че скоростно трябва да бъдат размразени всички проекти в зимните центрове, защото проблемът явно не е в екологията и околната среда, казват експерти. Световният опит показва, че навсякъде има баланс между екология и развитие на ски зони. Затова с оглед на по-бързото преодоляване на кризата във всички тези планински региони трябва МОСВ да даде максимално бързо старт на новите проекти, а не да влиза само в бюрократични процедури, както е през последните 4 години.

Банско стана Зимната столица след 38 дела

В края на миналата година Банско получи приза Зимна столица на Балканите. Награда, за която китното градче нямаше и да мечтае, ако фирма "ЮЛЕН" не бе получила в края на 2001 г. концесия за ски зоната в Пирин. До нея обаче се стигна след близо 5-годишна съдебна сага и обжалване на 38 дела за решението по въздействие на околната среда на проекта на "ЮЛЕН". Малко след старта на строежа на кабинката в града започна и разцветът на Банско. Преди това в курорта имаше една писта, един седалков лифт и хиляди недоволни скиори, които за ден се спускаха по 2-3 пъти заради километричните опашки и повече на стъпваха на "Шилигарника". Като цяло в града имаше и свестни 2 хотела. От тогава до сега инвестициите само в сферата на туризма в община Банско са над 550 млн. лв. Само инвестицията в ски зоната надхвърля 55 млн. евро. Ефектът от тази инвестиция показва, че всяко евро, инвестирано в ски зоната, привлича 4,55 евро инвестиции само в сектора на строителството и изграждане на легловата база в общината. В резултат на модерната инфраструктура за ски и туризъм градът вече може да се похвали с един наистина 5-звезден хотел, 33 четиризвездни, 25 тризвездни и 530 заведения за хранене.  Митът за презастроено Банско, който години наред се налага от псевдоеколозите, е несъстоятелен, защото в пределите на парк Пирин няма построено нито едно легло, а всичко е в рамките на града.  В момента в ски зоната има 19 писти, кабинкова въжена линия, шест 4-седалкови лифта, един 6-седалков, един 3-седалков лифт, три влека тип котва и два влека тип паничка. Курортът проведе при отлична организация световните купи за жени и мъже. Стартовете бяха видени на живо от над 400 милиона души по цял свят, а рекламата за България от това няма как да се измери в пари. Отделно от това македонци, гърци, сърби, турци, румънци и албанци вече не гледат към западните курорти, а още от пролетта дават мило и драго да си резервират зимна ваканция в Банско. Кметът Александър Краваров скромно обяснява, че преди 10 г. бюджетът на общината е бил около 1 млн. лв., а за 2011 г. е 26 млн. лв. Благодарение на голяма част от тези пари ще се направи нова инфраструктура в града. На всички обаче е ясно, че болката на курорта е липсата на втора кабинкова въжена линия и увеличение на капацитета на съоръженията и ски пистите, като по този начин ще се отговори на големите нужди на туристите от цял свят. Също така и използването на капацитета на ски зоната в района на "Църна могила" и "Чалин валог", Добринище, са част от възможностите за пълноценно използване на целия климатичен и природен ресурс. Стане ли това, годишните приходи от нощувки ще достигнат минимум на 77 млн. лв. при средна заетост от 41%. Допълнителните приходи от туризъм да скочат на 100 млн. лв. Търговският стокооборот пък ще се увеличи до 500 млн. лв., а ефектът за хазната само от него ще е 50 млн. лв. от ДДС.

Пламен Петров
в-к Стандарт
ПЕТЪК, 8 Април 2011