Инструкторът по планинско спасяване Красимир Стоянов коментира ситуацията в Планинската спасителна служба в интервю пред Агенция Фокус.

Г-н Стоянов, от колко години сте планински спасител?
- Повече от 30. Член съм на спасителната служба и по-точно на Софийския отряд от 1977 година.

Колко души е съставът на софийския отряд?
- Доброволни планински спасители - 90 и 8 щатни планински спасители . Това е най-големият по численост отряд в страната и най-голяма част от хората, в този отряд са доброволни планински спасители, какъвто е и един от принципите на Българския червен кръст.

Какъв регион покривате?
- Витоша, Плана, Верила, Ихтиманска Средна гора, Лозенска планина... Един от най-големите региони в страната се покрива от Софийския спасителен отряд.

Каква е средната възраст на членовете на софийския отряд?
- Хубавото е, че има много млади момчета и момичета планински спасители вече. Така че, средната възраст на отряда започна да спада, което е много хубаво.

Каква е организацията на работата при вас и отношенията ви с Червения кръст?
- Бях началник на Софийския отряд 2000 - 2004 година. Отношенията ни и тогава, и сега, мога спокойно да твърдя, винаги са били перфектни. Никой с нищо не ни е пречил да си осъществяваме дейността. Напротив, привилегия е една организация да работи съвместно с БЧК. Защо? Защото в съвременното общество е трудно да оцеляваш сам. Затова, когато имаш до себе си една организация, със своите материални активи, със своите финансови активи, със своята обществена подкрепа, с международната популярност и авторитет на Червения кръст в целия свят, аз не мисля, че човек трябва да бяга от подобна колаборация.

Стигат ли им парите на планинските спасители и как се справя службата?
- Както навсякъде, така и тук. Французите имат една поговорка, че апетитът идва с яденето, което значи, че колкото и пари човек да има... Това е като в едно семейство. Парите никога не стигат, но има субсидии от държавния бюджет, има дарения, има и оказана помощ при застрахователни събития. Основно от тези три пера се покрива бюджетът на Планинската спасителна служба.
Хубаво е тя да бъде на светло. Не че до сега е била секретна, но когато обществото знае как се постъпва при получаване на сигнал, как се реагира, как се свалят хора по ски-пистите, понеже там са най-много случаите, тогава е по-добре за него и в частност за журналистите.

Как се променя материалната база на планинското спасяване? Вие от 30 години сте в тази сфера, можете ли да направите някакво сравнение?
- По-рано, а и сега, основното перо, по което се създава материалната база на Планинската спасителна служба, е чрез държавния бюджет и оттам чрез отдела за капитално строителство към БЧК се планират средства за обновяване и за строителство на нови бази там, където е необходимо. Въпросът с базите е дискусионен. Времето е динамично и голяма част от базите, които се направиха вече трябва да префасонират дейността си. По времето на социализма базите се строяха като място за обучение и за почивка. Сега всички те трябва да се поддържат, изискват се много пари и за това се търсят форми и начини за допълнително финансиране на поддръжката им. Някъде се отдават под наем, отделят се част от базата за дейност на планинската служба, така, че да не се пречи на пряката дейност, заради която са възникнали тези бази.

Новопостроената модерна база на ПСС зад хижа Алеко на Витоша

Казахте, че най-много инциденти стават по пистите. Миналия зимен сезон и по-миналия се чуха мнения на големи български курорти, че не се нуждаят от дейността на планинското спасяване и сами ще си организират спасяването в рамките на курорта. Вашето мнение какво е? Биха ли могли да се справят те или за това са необходими уменията на планински спасители?
- Ще ви отговоря по следния начин. В Боровец се опитаха да направят подобно нещо и претърпяха пълно фиаско. Причините са много и не е необходимо да се изясняват сега. Пътят, по който трябва да се върви, е следният. Планинската спасителна служба, ако трябва да бъда честен – ръководството на БЧК, с ръководствата на курортите трябва да седнат на масата и да дискутират какво следва при единия и при другия случай. При създаване на на собствена пистова спасителна служба, което е сложна работа, те ще носят отговорност пред обществото при всеки един инцидент. Не, че ние не я носим. Носим я, но една организация със `70-годишна история много по-лесно и бързо се справя в заплетени ситуации тогава, когато човешкият живот е на косъм, и тогава, когато има подготвени хора. Иначе, курортите нека да го направят сами, но тогава трябва да има доста подготвени хора и това ще им струва много, много повече пари. Ако решат, ръководителите на курортите ще влязат в съдружие с Планинската спасителна служба и ще си решат много по-бързо и лесно въпроса. Още повече, че тогава Планинската служба, а не собственикът на курорта носи отговорност при едно или друго нещастие.

Как гледате на използването на хеликоптери в дейността на планинското спасяване? Миналата и по-миналата година имаше такива случаи от „Авиоотряд 28”.
- Гледам много положително на това. Преди години бях представител на България в Международната организация по планинско спасяване и по-точно в хеликоптерната комисия и имам поглед как се правят нещата по света и как се правят в България. Спасителната работа с хеликоптер е много скъпа, но е по-ефективна и изисква много добра стиковка между планинските спасители и собствениците на машината. Ако в България трябва нещо да се направи, да се прави, както трябва. А не, както е до сега: трябва да вдигнем телефона и да се обадим, но не винаги хората могат да ни помогнат, защото там има и много други изисквания, които са свързани със законите на въздухоплаването, едно, и второ – атмосферните условия и трето – при зимно време поне за сега нямаме машина, която да има инсталации да лети на минус 20 градуса, да не се обледеняват витлата и да не създават проблеми на пилотите и на екипажа на хеликоптера. Това е много сложен въпрос и изисква много добра стиковка между организациите, които ще използват хеликоптера. Много добре е да имаме машина на разположение и с нея за много по-кратко време ще спестим усилията на страшно много хора и най-важното, ще стигаме много по-бързо до пострадалия и много по-бързо той ще бъде в болничното заведение, където ще му бъде оказана адекватна медицинска помощ. Защото планинските спасители оказват на терен само долекарска помощ . Разликата между двете понятия е огромна.

Имате поглед и върху организацията на планинското спасяване в Европа. Може ли да направите сравнение на какво ниво са българските планински спасители спрямо Европа?
- Някъде около средното.

Кои са най-добрите?
- Алпийските страни, като започнете Швейцария, Франция, Австрия, Германия, тоест известните отличници във всичко. И не само там, същото се отнася и за страни като САЩ, Канада, но нещата са несъпоставими. Една страна с едва кретаща икономика като България, не може да има планинско спасяване на световно ниво. Това е адекватно на всичко останало. Изисква материални ресурси. Освен всичко друго, зависи и от потребителите на услугата. Представете си - вие отивате в планината и нямате планинарска култура и застрахователна култура. Нямате застраховка, случи ви се нещо, и трябва да се вика хеликоптер. Можете ли да си позволите всички тези разходи, които са от порядъка на няколко хиляди лева? Не. Няма как да ги вземете от Здравната каса, няма как да ги вземете откъдето и да било другаде. Трябва да ги вземете от джоба си, в който нямате тези пари. Въпросът е много сложен. Но понеже ме попитахте как е в другите страни – отличниците имат различна организация на спасителното дело. Например спасителната служба в Норвегия е към Червения кръст, спасителната служба в Германия също е към Червения кръст. Всяка страна решава този въпрос, но никога Планинската служба не е оставена сама на себе си.

Как гледате на идеите за отделяне на Планинската служба от Червения кръст в България?
- Логично стигаме и до този въпрос. За мен това е безкрайно недалновиден подход. Защото няма причина, поради която да се налага подобно отделяне. Всичко това е въпрос на лични интереси, които дори не мога да проумея, при положение, че толкова години съм в планината и се занимавам с това. Никога не бих го направил. Не бих го и помислил дори, защото зад гърба си имам мощна организация, имам материални и финансови ресурси, имам подкрепата на обществото. Това, което се прави като опит за отделяне на Планинската спасителна службата от Българския Червения кръст ще съсипе службата.

Отделните отряди информирани ли сте за този подготвен законопроект, за който говори Олег Чолаков? Търсено ли е вашето мнение?
- Прочетох законопроекта съвсем случайно, един приятел по телефона ми каза, че има проектозакон за отделяне и тогава разбрах. Спонтанната ми реакция беше, че това е чиста лудост. Мотивите също съм ги чел. Какво значи още по-ефективно ще заработи организацията. Кой пречи на планинската служба да работи ефективно сега? Никой. Кой се бърка в дейността? Никой. Това е за мотива.
Вие ме попитахте чел ли съм проектозакона. Когато се афишира едно такова отделяне, трябва да се иска мнението на хората, които реално се занимават със спасителна дейност. Това са планинските спасители по отрядите в България. Никой не знае за това. Голяма част от тях постфактум научиха. Никой не е питал хора като нас. Понеже ме питахте директно за мен – никой не ме е питал. Не бих се съгласил на подобна авантюристична и рискована стъпка. Добре, ще излезе Планинската спасителна служба от БЧК и къде ще отиде. Ще остане във въздуха? Как така ще стане? Кой ще я финансира? Хайде, да кажем, това правителство ще бъде благосклонно, а следващото? Базите кой ще ги стопанисва, как ще се стопанисват, кой ще осъществява контрола? Кой? Обществеността в страната ли? Обществеността в страната има страшно много проблеми и всяко чудо за три дни. Три дни ще се говори във вестници и телевизия, че базата, примерно, в Банско се руши, примерно казвам, тя не е така сега, кой ще вземе мерки? Откъде ще се вземат пари за капитално строителство? От държавния бюджет ли? Страшно много неща са. Каква е гаранцията, че имотите, които те ще получат, няма да бъдат разпродадени? В Червения кръст тези имоти са защитени от Устава, а там? И дали в крайна сметка това не е една от целите на това отделяне?
Олег, между другото, ми е бил курсист. Бях му инструктор, след това ми беше лекар на наряда. Като лекар е добър, но в конкретния случай трябва мениджър.

Имат ли опит тези хора, участвали ли са в планинско спасяване, тоест инициативата откъде идва? От истински планински спасители или не съвсем?
- Истинските планински спасители не се интересуват от подобни интриги или лични амбиции. Обикновените планински спасители се интересуват от това - да поддържат спортната си форма, за да могат да оказват навременна помощ на изпаднали в беда. Обикновените планински спасители се интересуват от това - да бъдат обезпечени отрядите, за да могат да си вършат нормално дейността си. Обикновените планински спасители се интересуват от това - следващите години как ще се развива тази организация. Те не се интересуват от това кой какво на кого казал, защото ако вие ми давате заплатата първо ще дойда при вас и ще ви кажа: „Виж какво, искам да направя това, това и това, съгласен ли си?”. А не чрез медиите да разбираме, че ще има някакъв законопроект. Не чрез медиите трябва да се уреждат отношенията между планинската спасителна служба и БЧК. До момента БЧК е бил безкрайно лоялен и толерантен към всичко, с което си партнира с Планинската спасителна служба. Това е моето лично мнение. Нямам никакви колебания това мнение да ви го кажа на вас и да използвам медиите за това. Толкова много акции са минали през главата , ръцете и краката на близките ми приятели и на мен, за да се притеснявам от думите си.

Колко души са планинските спасители в България?
- Около 700. Точната цифра едва ли е най-важна. По-важното е, че и в днешното трудно време има хора, които отделят време и лични средства, за да стават планински спасители и след което да ходят на наряд, защото ходенето на дежурство, изисква човек да има някакви пари в джоба си, защото това нещо никой не го плаща. За да отидете примерно на Алеко, ще спите безплатно в базата, но нали трябва да занесете нещо за хапване. Трябва да използвате автомобила си, за да отидете до там. Това са пари, които излизат от вашия джоб, от джоба на всеки един от нас и ние тези пари не ги търсим.

Вие с какво се занимавате извън планинското спасяване?
- Имам собствен бизнес за извършване на консултантски услуги за дейности, които са рискови, поддържане на хидротехнически съоръжения в планините и високи кули, всичко, което е свързано с въжен достъп..Освен това съм хоноруван преподавател по туризъм в Нов Български университет.
Попитахте за нивото на планинското спасяване. Години наред в България се прави едно състезание по екстремни ски. Ръководството на състезанието не се обръща към Планинската спасителна служба да осигурява охраната на тези състезания. Ръководството на състезанието се обръща към група хора, които са добре познати в тези среди, и те правят охраната на това събитие. Това да ви говори нещо?

Обяснете ми - не ви разбрах?
- Там, където голяма част от планинските спасители не могат да достигнат, достигат също планински спасители, които обаче не са много долюбвани в отрядите. Да не влизам по-надълбоко в нещата. Общото ниво е ОК, но за професионални неща, където се изисква специфични умени и смелост, там вече нещо „куца”, защото тези, които ръководят службата, в момента самите те са ангажирани с други неща, а не с повишаване на квалификацията и мотивирането на млади момчета, които да могат и да знаят. По този повод ще ви кажа и още един пример и приключвам. Преди две години един наш приятел, който е инвалид, съмишленик и човек, който пострада при алпийско изкачване...

Качи връх Монблан.
- Да, качихме се с него 30 и няколко човека. Отидох на събрание на спасителната служба и предложих няколко момчета от Планинската служба да дойдат в този екип, защото това качване до върха и обратно беше един безценен опит за тях във всяко едно отношение. Не дойде никой.
Вие сте първият човек, на който си позволявам лукса да кажа тези неща, но след всичките тези напъни да се отделя организацията от Червения кръст, бих направил всичко, което е по силите и възможностите ми да стопирам този процес, защото той е абсолютно хазартен.

Казахте хазартен, авантюристичен законопроект и най-вероятно плод на лични интереси.
- Да. Моето лично мнение е това.

Денка КАЦАРСКА
Агенция "Фокус"
10 юни 2011 | 12:30