ПАРАПЛАНЕРИЗЪМ. "Кацнах върху една антена на къща...", "Приземих се върху едно дърво...", "Завихри ме прашен дявол...", разказват парапланеристите Евгени, Валери и Николина. Въпреки опасните ситуации в небето и при приземяването, те продължават да летят. Трудно описват какво ги привлича в екстремния спорт, но го практикуват заради емоцията и тръпката.

Отново са на парапланеристко събиране. Този път на Фестивала на свободния полет "Въздухария 2011" край Сопот, който започна в събота и приключва днес. За жалост в първия ден на събитието времето е ветровито и предвиденото по програма е отложено. Часовете обаче са запълнени с разкази от и за летенето.

С безмоторен парапланер, с каквито летят и тримата пилоти, може да се развие скорост 1-2 метра секунда. А най-високо се достига до нивото на облаците, защото по инструкция не може да се навлиза в тях. Средно за България височината достига 2000 - 2500 м.

(Без)опасно приземяване

"Най-екстремната ми случка в небето е при опит за лупинг (пълен оборот над крилото на парапланера) - паднах надолу със сериозна скорост и се закачих на една антена на къща", спомня си с усмивка Валери Цветанов за случка от 2000 г., когато бил на 18 години.

Причините са неуспеха той открива в постулата на начинаещия - "когато трупаш опит, си мислиш, че знаеш всичко, но има неща, за които не предполагаш". Тази случка се развила при полет от Витоша до Драгалевци. Тогава нямало толкова информация, както сега в интернет, затова се учил от филмчета.

На същата поляна край Сопот, където тече "Въздухария 2011", преди 13 години Евгени Марков каца на едно дърво... буквално. "Вятърът се усили и вместо в тази посока, в която летиш обикновено напред, се движих назад. И кацнах на ей онези дървета до поляната. Просто бях издухан", разказа пилотът. Времето изглеждало добре, но после се развалило.

"Тогава слушахме Минчо Празников, който ни казваше, че времето ще бъде преобладаващо", пошегува се пилотът. Евгени предпочел да лети пред това да празнува първия си студентски празник.

"Прашен дявол ми се е случвал, което е познатата на всички вихрушка. Ако се лети над прашна площ, има възможност за завихряне на миниторнадо", споделя пък история от небето над сръбския град Нишка баня Николина Илева. Куполът на парапланера се изместил и се въртял навсякъде около нея, вместо над главата й. Приземила се спокойно и без инцидент, защото съумяла да запази спокойствие - най-добрият начин за излизане от подобна ситуация.

Първите стъпки към небето

С родители парашутисти Валери Цветанов прави първия си полет едва на 13 години, а сега е на 29. "Аз съм израснал по летищата. И понеже нямах възрастта да летя с парашут, имаше един техен колега, който ми предложи да го правя с парапланер. Отидох, закачи ме и литнах", спомня си Валери вече като опитен пилот. Въпреки че полетът бил много кратък - около 20 секунди, се "зарибил".

Сега вече има над 3 хил. полета с безмоторен парапланер, с който се чувства най-добре във въздуха. Най-дългото време в полет продължава 10 ч. при склоново реене на морски бриз по Черноморието. Иначе е летял 6-7 часа от Сопот до София, както и от Монтана до Костенец.

Валери, който е завършил специалност ски в Националната спортна академия в София, е състезател по парапланеризъм от 1998 г. На световното първенство в Бразилия през 2005 г. става седми, през същата година печели и първото място на републиканското първенство. Сега обаче е намалил участията си. "Тръпката си я има, но в момента повече съм отдаден на работата в тандем", казва той. Без спонсор също било трудно. "Всяка година трябва да се купува състезателно крило, а то струва 2 хил. евро", обяснява той. Работил е в Непал, в Турция, Обединените арабски емирства и в повечето алпийски държави в Европа.

Старозагорецът Евгени Марков започнал като парашутист през 1996 г. при обучение за казармата, когато е на 18 г. Подготовката била кратка - само 12 скока. По-късно се оказало, че има по-лесен начин по-продължително време да стоиш във въздуха - парапланеризмът. Било и по-евтино. През 2002 г. купува и първия си парапланер, както и екипировка. Тогава започнал се занимава по-сериозно със спорта.

Инженер по авиационна техника в Техническия университет - Варна, Евгени не харесвал колегите си и образованието, защото го учили "да ремонтира, а това всеки може да го научи". "Роден  съм да летя, а не да конструирам", казва пилотът.

Всъщност екстремното е в кръвта му. "Моята баба е карала курсове за парашутизъм, но не е могла да скочи, а само теоретично е била подготвена, но прадядо ми я е спрял", разказва Евгени. Баща му обаче направил няколко скока с парашут.

Евгени има 800-850 часа във въздуха, които той определя като малко. Рекордът му за време е шест часа и половина полет от Сопот до Мъглиж, около 130 км. Летял е и от Сопот до Минерални бани, Хасковско.

Николина Илева се занимава с парапланеризъм от края на 2005 г. Започнала съвсем случайно, но не толкова случайно търсила екстремни преживявания. "Знаех, че искам да летя, но не знаех дали с парашут или парапланер". Докато учила право в Югозападния университет в Благоевград, се записала в местния клуб и започнала да лети с парапланер. "Щастливо стечение на обстоятелствата", смята днес тя.

Николина е част от националния отбор на България по парапланеризъм, с който стават трети на световното първенство през миналата година. На европейското първенство също взимат бронзов медал.

Всеки може да лети

"Има хора, които не са куражлии преди летят, а по време на полета се чувстват добре и притесненията се оказват излишни", разказва Валери, който е возил в тандем над 1000 души. Някои получавали летенето с парапланер като подарък, други са чули за преживяването от познати, но всички имали желание да полетят.

"Панорамният полет струва 100 лв. и продължава от 15 до 30 минути в зависимост от условията. Цената на полет с изпълнение на фигури е 150 лв. По-дълъг полет - над един час, е 160 лв.", обяснява Валери.

Според Евгени е по-хубаво да летиш сам, но всичко зависи все пак и от пасажера, който ти се паднал, дали е "издръжлив и готин". По думите му именно онези, които твърдят, че упражняват алпинизъм и други екстремни спортове, не издържат и след 20 минути полет им става лошо.

Пилотите обаче предупреждават, че хора със заболявания на вестибуларния апарат не могат да летят с парапланер. "Повечето, които искат да летят, са свързани с планината или подобен начин на живот - бивши парашутисти, пилоти, авиатори... Но при нас е по-различно - няма кабина, няма двигател, който да бръмчи".

Георги Марчев
в-к Дневник
06 септември 2011, 14:42