Директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов в интервю за Агенция "Фокус":

Г-н Драганов, летният сезон е към края си. Какви са офертите за септември?
- След 25 август навлязохме вече в междинния летен сезон. До 10 септември навсякъде по морето ще се предлагат намалени цени – с между 15 и 20 % по-ниски. От 15 септември започва повторно намаление на цените, което също ще бъде в рамките на около 20 %. За тази втора част на периода е характерно затварянето на доста хотели и ресторанти. Очаква се тази година летният сезон да продължи до 8 – 10 октомври, когато последните летовници ще се заминат.

Макар че има още време до началото на октомври, все пак можете ли да оцените какъв беше тазгодишният летен сезон? Успешен ли беше той според вас?
- Да. Още от сега можем да кажем, че летният сезон премина доста трудно – с едно голямо натоварване по отношение на легловата база във върховите периоди между 25 юли и 15 август. Може да кажем, че този сезон ни изненада с една значителна дискредитация на българския туристически продукт заради събитията, които се случиха в самото начало на сезона – по отношение на руски, украински и български деца, както и нещастният случай във Варна, за който излезе информация, че една голяма част от басейните у нас работят без да са получили необходимите разрешителни. Става дума и за това, че инспекторите откриха тонове храна с изтекъл срок на годност, която се оказа, че се е предлагала на туристи. Трябва да се добави това, че една значителна част от населените места по морето са без пречиствателни станции. На много места се изхвърля вода, в която има бактерии, която е опасна за здравето. Не на последно място бе представянето на България като страна за алкохолен туризъм в някои от морските комплекси, което силно обезпокои една част от почиващите, които бяха дошли за друг тип почивка. Тук трябва да добавя и другото нещо по отношение на дискредитация на туризма – че се оказа, че една значителна част от нощните заведения работят без касови апарати, не плащат данъци, правят фалшиви обороти. Като цяло се видя и некачествената работа на Комисията за защита на потребителите, която на фона на всички тези неща, които дискредитираха туризма, видяхме, че основните нейни констатации бяха за намален грамаж на храната и липса на касов бон. Те не можаха да предвидят, нито това, което се случи в детските лагери, нито това, което се случи в басейните, нито това с алкохолния туризъм. Така че определено тази комисия се оказа, че не защитава интересите на потребителя и може би съвсем правилно нейният директор реши да си подаде оставката.

Но би могло да се каже, че всичко, което изброихте, се е случвало и предходни години. Защо според вас обаче тази година изпъкна толкова ярко?
- Тази година имаме ръст на туристите, който се забеляза още от началото на сезона заради ранните записвания, които бяха спрени още в края на март. Почти всички туроператори от изток и от запад, от север и от юг, поискаха увеличаване на легловите си контингенти. Съответно имаше увеличаване и на седалките в чартърните полети. Така че като цяло ние очаквахме повече туристи и те се реализираха. Техният ръст към момента надхвърля 10 %. Така че по-големият брой туристи определено водеше до едно по-голямо натоварване и ние затова в началото на сезона, включително и Агенция „Фокус” предупреди, че ще има т. нар. дублажи на леглата, които се случиха. Това по-голямо натоварване на легловата база определено винаги е свързано и с повече проблеми. Тоест ние нямаме нищо ново, но никога досега не сме имали толкова много отрицателни публикации в началото на сезона. Особено в началото на високия сезон в Украйна, в Русия и Румъния. Никога досега не е било така, че на германския пазар най-големите вестници да излизат със заглавия, свързани с трагичния случай на германското дете, както и това, че този инцидент се повтаря и че няма отговорни лица в България, които да могат да кажат какво точно се е случило и кой отговаря за това. Като цяло видяхме, че нямаме министър на туризма, който да отговаря за детските лагери, няма министър, който да отговаря за басейните, няма министър за храненето, за реда в комплексите, за чистотата и качеството на водите в морските или водните басейни. Тоест всичко това излезе на бял свят и като се дискредитира българският туризъм, независимо, че в същото време бяха обслужени над 4 млн. посетители, както по Черноморието, така и във вътрешността на страната. Като цяло една голяма част – над 90 % от туристите са доволни, тоест не са пострадали. Но тези единични случаи, които станаха, показаха, че ние не разполагаме с власт. Това, което категорично отбелязаха германските вестници, беше именно това – че няма власт в България по отношение на туризма – тогава, когато се виждаха пияни деца да се разхождат по улиците на туристическите обекти. Но ние видяхме, че няма власт, която да може да реагира незабавно и да предупреди всички останали какви действия да предприемат, за да не се повторят такива инциденти. Просто ние видяхме едно дистанциране на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което практически не реагира, не видяхме реакция на неправителствените организации, като българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, българската асоциация на туроператорите и туристическите агенции. Не видяхме реакция на общините – на община Варна, на община Несебър, на община Бургас, на общините по Южното Черноморие. Въобще ние не видяхме една адекватна реакция и на местните общности, които да реагират по адекватен начин. Ние видяхме спорадични акции на хотелиери, засегнати от тази дискредитация, главно в Слънчев бряг и на Златни пясъци, които предложиха вечерен час, които предложиха черен списък, които предложиха различни мерки, които трябва да бъдат взети. Всички тези мерки, които бяха предложени сами по себе си са неработещи, които показаха слабостта на тези местни общности, които въпреки че реагират, реагират неадекватно, тъй като това не е начинът, по който трябва да се върви към решаване на проблемите в туризма. Като цяло на преден план – лято 2011 показа дълбоката управленска и концептуална криза в българския туризъм. Ние виждаме едно неглижиране на необходимостта от създаване на закон за туризма, което определено е изхвърлено от дневния ред на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма поне преди изборите. То ще бъде отложено някъде далече в края на годината или в следващата година. Дори вече не се коментира възможността от нов закон за туризма. Ние виждаме една апатия в същото това министерство. Абсолютно е ненужно към дългото име на министерството да бъде добавено и „туризъм”, тъй като министър Трайчо Трайков показа, че той не обича туризма, той няма отношение към туризма. Той обича да кара ски, но не обича организираните туристи – те го дразнят определено. Видя се, че заместник-министърът Иво Маринов прави всичко възможно да прехвърли отговорността на всеки друг, на всяко друго министерство, агенции и асоциации, на всеки друг под слънцето, но не и той като отговарящ за туризма. Видяхме неправителствени организации, които се скриха в миша дупка във времето на кризата. Видяхме г-н Рагин, който не реагира на случващото се в българските хотели, видяхме г-жа Соколова, която въобще не се появи цяло лято, за да каже какво правят туроператорите, как е възможно да работят с хотели, в които басейните не отговарят на изискванията и всичко това доведе именно до тази дискредитация на туризма.
В статистически план има нещо друго, което е определено тревожно, а това са данните на статистиката, че за първото шестмесечие сме работили със средна заетост на легловата база 27%, което означава, че до края на годината независимо от успешния юли и август, едва ли ще надхвърлим 31% средна заетост на легловата база. Само по себе си това дебело показва, каква е дълбоката криза в българския туризъм. Това е доказателство, че имаме една значителна база, 70% от която работи празна или остава празна. Това означава, че имаме база, която натоварва изключително много голям брой хора, които да работят през юли и август, но през цялото останало време те са безработни и трябва да бездействат, трябва да висят на бюджетите на общините, тъй като една голяма част от тази хора идва от вътрешността на страната. Работят два-три месеца на морето и обратно се връщат като социалнослаби в общините, от които са дошли. Този факт, че ние сме създали схема на туризма, която създава социалнослаби в по-голямата част от годината, които висят на бюджетите на общините, е катастрофална политика по отношение на развитието на туризма. Поради това многократно различни браншови организации говорят именно затова – за отказа от създаване на министерство на туризма, което да управлява публичната държавна собственост, наречена туристически атракции, чрез която да бъдат създадени работни места във вътрешността на страната. В това се състои голямата трагедия на неразбирането на развитието на българския туризъм през 2011 г.

Има ли изчисления какви средства са влезли в туризма към момента от летния туристически сезон?
- По отношение на финансите, които генерира туризмът, ситуацията е абсолютно същата, като тази, която министър Росен Плевнелиев описа за броя на леглата и броя на посетителите в община Созопол. Икономическото министерство казва, че там живеят 2000 души, ВиК – 40 000, а общината – 80 000. Същото е и по отношение на финансите, които касаят туризма. Министър Трайчо Трайков казва, че финансите, които влизат в туризма, са около 2,6 млрд. евро, НСИ – 720 000 лв., а финансовото министерство казва, че те са от порядъка на 76 млн. лв. Тоест абсолютно същият подход трябва да се приложи, какъвто предложи министър Росен Плевнелиев към община Созопол и към всички морски общини за изграждане на пречиствателни станции, а именно да стане ясно какви са приходите.

Казахте, че тази година у нас е имало над 4 млн. посетители за летните месеци в България. Каква цифра е това спрямо миналата година?
- Спрямо миналата година това е ръст над 10 %. Нашите очакванията са, че за годината ще имаме ръст от 14 %. Проблемът е, че се получи един спад в месеците юни и юли от гледна точка на посещенията на туристи в България и то главно поради лошото време в уикенда и спад на тези, които идват от съседни дестинации.

Има ли вече някакви записвания за зимния сезон?
- Зимният сезон общо взето вече е на пазара. Той се продава вече от месец май тази година. В момента записванията протичат по аналогичен начин, както в цяла Европа. Интензивното записване се очаква да започне сега, след 10-ти септември. Ние очакваме, че и тази година до средата на ноември ще бъдат продадени пакетите, които са свързани с Коледа и Нова година и то на най-търсените места, главно в балнео, СПА и уелнес хотелите и планинските, които предлагат същите услуги – като цяло тези, които са във високата категория – някъде около началото на декември, Коледа и Нова година ще бъдат изцяло продадени. СПА хотелите като цяло работят целогодишно и точно те са тези, които показаха, че имат висока заетост през лятото, както и извън сезон. Тяхната средна годишна заетост се движи над 60 %, което е най-доброят резултат в България. Това са хотели, които предлагат качествени, балнео, СПА и уелнес услуги, сертифицирани от Европейската асоциация за балнео, СПА и уелнес.

Тъй като 70 % от легловата ни база остава незаета, това ще доведе ли до фалити на хотели, как смятате?
- Според мен една голяма част от хотелите работят в условия на фалит. Но поради структурата на българската икономика и това, че една голяма част от хотелите са към различни външни фирми, които имат различни външни производства, като производство на алкохол и спиртни напитки, петролни продукти, машиностроителни изделия, хранителна промишленост и всякакви други. Оказва се, че една голяма част от хотелите се дотират, което изкривява ясната икономическа представа за българския туризъм, тъй като действително тези хотели, ако не се дотират отвън, от сивата икономика, те ще бъдат реално на пазара в една пазарна икономика и при 27 % средна заетост за първото шестмесечие, както съобщава НСИ, това означава, че една голяма част от хотелите не би трябвало да са на пазара.

Галина ДИМОВА
Агенция "Фокус"
09 септември 2011 | 11:17