Спортен клуб Славия отбеляза юбилеите на две от най-големите си легенди - Димитър Ларгов и Александър Шаламанов, преди мача с Локомотив (София) от VI кръг на А група. Двубоят се състоя на стадиона на “белите” днес, 18 септември (неделя).

В рамките на седмица двамата футболни великани оформиха юбилейни годишнини. На 4 септември един от най-елегантните бранители у нас Шаламанов закръгли 70 години. В събота (10 септември) може би най-сърцатият и всеотдаен капитан на националния отбор Ларгов навърши 75. На кратка церемония преди двубоя юбилярите получиха специални призове. Купонът пък беше след мача в ресторант “Славия” в Бялата къща.

И двамата са в отбора на “белите”, достигнал първия за родния футбол исторически полуфинал в турнира за КНК през 1967 г., носители са на 3 купи на България. Ларгов (220 мача и 19 гола за “Славия”) има два сребърни и три бронзови медала в първенството, а Шами (265 мача и 2 гола) - едно второ и пет трети места. Незабравимият халф Ларгов е играл на световно (1966 г.) и олимпиада (1960 г.), а двукратният футболист на България (1963 г. и 1966 г.) Шаламанов е излизал на два мондиала (1966 г. и 1970 г.). Участвал е и като скиор на Зимните Олимпийски игри “Скуо Валей 1960”.

Ларгов е капитан на националите за епохалната победа над Белгия с 2:1 в световния бараж във Флоренция на 30 декември 1965 г., след това е шеф на футбола в “Славия” и на БФС. Шаламанов пък е единственият играч на “белите”, чийто лик е бил извезан на знаме на агитката.

по материал на Николай Кръстев
в-к Труд, 10.09.2011

Няма да ни простят, ако не отбележим подобаващо един век “Славия”

Врамките на десетина дни две от най-големите футболни легенди и на “Славия”, и на националния отбор навършиха кръгли годишнини. Димитър Ларгов стана на 75, а Александър Шаламанов на 70. Паралелният разговор с великаните е обърнат повече към славните им подвизи на терена. Пословични със своята клубна вярност към “Славия”, двамата, след като спират да играят, остават дълго при “белите”. Ларгов като шеф първо на спортното дружество, а после и на футболния клуб. А Шаламанов като старши треньор на представителния отбор и после като директор на детско-юношеската школа на “Славия”. И двамата са от така рядката днес порода на абсолютните спортисти - мъжкари винаги и във всичко. Пример за коректност във футбола и в живота.

- Как започна всичко за вас във футбола?

Димитър Ларгов: Трябва да се върна почти 65 години назад. Никога няма да забравя първия си треньор в “Червено знаме” Тодор Конов-Бакиш. Бившият вратар на софийския “Шипка” за нас бе повече от наставник. Учеше ни на футбол, но и ни възхищаваше. Сетне продължих, вече в “Септември”, при друг голям познавач на работата с младежите Серги Йоцов. Когато получих покана от треньора на “Славия” Анастас Ковачев-Кълвача да се присъединя към мъжкия състав на клуба, вече бях натрупал немалко умения.

Александър Шаламанов: Роден съм в Бояна и за нас основното увлечение като деца бяха ските. Имаше един голям скиор, който ни бе еталон. Казваше се Любомир Панталеев-Бучката. Паднеше ли сняг, не слизахме от ските. И днес помня с благодарност първия си треньор по ски Любомир Врингов. Началните си футболни уроци пък взех от Коце Георгиев, изключителен специалист в работата с подрастващите. Успявах да съчетавам дълго време двата спорта. Дори в ските станах и шампион в слалома и гигантския слалом. Участвах и на зимните олимпийски игри в Скуо Валей през 1960 г. И така до 1965-а, когато счупих крака си и спрях със ските. Продължих само с футбола.

- Заедно играете дълго в “Славия”. Ставате първият наш отбор, класирал се за полуфинал в европейски турнир - за КНК през 1967-а.

Ларгов: С моите съотборници постигнахме наистина немалко. Отборът ни наистина бе един великолепен състав, няма смисъл да изреждам имената на съотборниците си, всички ги знаят. Но най-голямото ни богатство бе това, че бяхме голям колектив и истински приятели извън терена. Това, заедно с прочутия славистки дух, ни донесе не една и две победи.

Шаламанов: Когато влязох в състава, не беше никак лесно, бяхме все голобради момчета в защитата, но какви: Пешко Величков, Пецето Петров, Иван Давидов, Еми Манолов, аз. Единствено Яшко Костов и Панагонов бяха по-възрастни и с по-дълъг състезателен стаж. Сформирахме обаче една от най-добрите отбрани у нас. А когато се появи и Мони Симеонов на вратата, може да се каже, че бяхме железни. Чувствал съм опората и подкрепата на моите колеги винаги, и то не само от бранителите. Ами в средата на терена бяха играчи като Ларгов и Харалампиев, а напред Гугалов, Чоко Василев, Мишката Мишев, Тони Кръстев, все великолепни футболисти. Но голям отбор се прави не само от добри играчи, най-важен е колективният дух, а той при нас бе на много високо ниво.

- Но въпреки всички тези неща не успявате да стигнете до титлата.

Ларгов: И днес нямам точен отговор защо не успяхме. Дали в определени моменти ни липсваше мотивация срещу по-слаби отбори? Може би, да. Струва ми се, че и много пъти просто не достигнаха силите на ръководството на “Славия” да се пребори с шефовете на “Левски” и на ЦСКА. Защото тях често ги побеждавахме, а те пък биеха леко други провинциални отбори, с които ние понякога имахме трудности. Съжалявам много, че не станах шампион. Но не и че не изневерихме на себе си, защото според мен успехът на един футболист или клуб се дължи на няколко неща - всеотдайност, хъс и себераздаване от първата до последната минута, но аз на първо място бих поставил морала. Велико е усещането да носиш бялата фланелка. Иска ми се днес и младите играчи в клуба поне донякъде да чувстват така нещата. “Славия” е голямо име, нещо много повече от спортно дружество или футболен клуб. “Славия” е духовност. И неповторим дух в смисъл на характер, на приятелство, на добронамереност. Публиката е възпитана. Такива са традициите, дано продължат.

Шаламанов: Дванадесет сезона играх в “Славия”, но не станах първи. През 1967-а сме втори само на точка след “Ботев” (Пловдив). Все си мисля, че тогава играеха и други неща. Някой “фактор свише” попречи на “Славия” да стане шампион. Няколко години по-късно, през 1980, това се случи и с отбора на Чавдар Цветков и Андрей Желязков и другите прекрасни футболисти, които имахме. В онези години не ни позволяваха да играем. Тъкмо наберем скорост, и ни порязваха, а и “Левски”, и ЦСКА тръгваха още преди шампионата с 8-9 точки от техните сателити. На високо равнище ги решаваха тези неща. Естествено, тези отбори също имаха своите много силни футболисти.

- По ваше време “Славия” оставя трайна диря и в европейските клубни турнири.

Ларгов: Международните срещи винаги носят един по-особен заряд. Излизахме от тях винаги с чест. Особен връх белязахме в надпреварата за Купата на националните купи (КНК), предшественик на днешния турнир “Лига Европа”, през сезон 1966/67 година. Отстранихме носителите на купите на Ирландия “Суонси”, на Франция “Расинг” (Страсбург) и на Швейцария “Сервет” (Женева) и през пролетта на 1967-а станахме първият отбор у нас, който се класира и игра на полуфинал в европейски клубен турнир. Тогава за Купата на европейските шампиони (КЕШ) същото стори и ЦСКА, но по програма нашите мачове бяха седмица по-рано, затова ние завинаги си оставаме като първите. На полуфиналите отпаднахме след два изключително равностойни двубоя от “Рейнджърс” (Глазгоу).

Шаламанов: Полуфиналът с “Рейнджърс” бе недостиган дотогава връх за нашия футбол. Не бяхме по-слаби, но нямахме никаква информация за тях. Все едно се качваш на трамвай “Петицата” и не знаеш къде да слезеш. Сутринта преди мача ги гледахме на тренировка, колкото да ги видим кой кой е. Не знаехме тези момчета как играят по линии, каква е постройката им на игра. И двете срещи бяха равностойни и ги загубихме с по 0:1. Жалко, че не можахме да стигнем до финала. “Байерн” (Мюнхен), който тогава взе купата, очакваше нас за съперник, това ни каза по-късно техният наставник Златко Чайковски.

- Заменяте любимия бял екип само с този на националния отбор. Двамата сте на терена в един от най-прочутите мачове в историята на българския футбол.

Ларгов: Много хубави неща си спомням от изявите си с националната фланелка. Но върхът безспорно е мачът във Флоренция срещу Белгия на 29 декември 1965 г. Тогава имах щастието и честта да нося лентата на представителния ни отбор. Победихме с 2:1 тима, обявен за най-силен в Европа за тази година, и се класирахме за световното първенство в Англия. Горд съм, че бях капитан на такъв прекрасен отбор, с такива велики футболисти в него като Георги Найденов, Александър Шаламанов, Георги Аспарухов-Гунди, Иван Колев и въобще всички останали.

Шаламанов: Спомням си един решаващ мач за европейското първенство с Португалия, тогава трета в света, от 26 ноември 1967 г. На “Васил Левски” нямаше празно място - близо 60 000 зрители. Гостите бяха начело с голямата си звезда Еузебио, също нападатели като Торес и Симоес. Бяха ни дали задача, който срещне Еузебио на терена, направо да го “реже”. Нашата защита го пресираше много твърдо, да не кажа грубо. Кой го беше ударил, не си спомням, но Еузебио бе паднал, и го видях как се държи с едната ръка за рамото. В един момент от мача пуснаха една дълга топка към него, тръгнахме и двамата и той явно е очаквал, че и аз ще го подкося грубо. Отнех му топката, без фаул. Той се слиса, обърна се към мен и ми подаде ръка. Прегърнахме се и публиката започна да ни аплодира. Тогава беше така - трибуните поощряваха всяко хубаво изпълнение, без значение от страна на кой отбор е. Днес картината е доста по-различна. Не мога да си обясня откъде е тази злоба и вандалщина у зрителите. Това са млади хора. Преди публиката бе смесена. Нямаше го това разделяне по сектори. Един до друг седяха привърженици и на двата отбора. Радвам се и се гордея, че славистите по трибуните са най-толерантни.

- През 2013-а “Славия” става на 100 години.

Ларгов: Това е уникално събитие, не само за “Славия”, а за българския спорт въобще. Юбилеят трябва да се отбележи подобаващо с тържество и цяла поредица от прояви. За целта е редно да се създаде специален комитет, в който да влязат ветерани и деятели, известни привърженици, както и да се намерят спонсори. Използвам възможността да се обърна към ръководителите на футбола и на обединения спортен клуб “Славия”. Не е задължително да сте приятели, но не разделяйте “Славия”. Тя е единна и е наша. Футболът и всички останали спортове в “Славия” трябва да вървят редом. Веднъж се чества вековен юбилей! Ние, живот и здраве да е, имаме щастието да сме съвременници на това събитие. Потомците няма да ни простят, ако не отбележим подобаващо стогодишнината.

Камен ОГНЯНОВ
в-к Труд, 18.09.2011, 19:58

Това е Димитър Ларгов
Роден на 10 септември 1936 г. в София. Трикратен носител на Купата на България със “Славия” (1963, 1964 и 1966), 2 пъти втори в шампионата и 3 пъти трети, полуфиналист с “белите” в турнира за КНК (1967). Има 220 мача в “А” група (19 гола) и 30 (1 ) за купата, все за “Славия”, както и 20 мача в националния отбор. Капитан на тима в световния бараж България - Белгия (2:1), игран на 29 декември 1965 г. във Флоренция. Участник на световното “Англия 1966” и на олимпиадата “Рим 1960”. Председател на ДФС “Славия” (1984-1985), президент на ФК “Славия” (1985-1987) и председател на БФС (1991-1993).

Това е Александър Шаламанов
Роден на 4 септември 1941 г. в София. Трикратен носител на купата (1963, 1964 и 1966), вицешампион (1967) и носител на 5 бронзови медала. Футболист № 1 на България за 1963 и 1966 г. 262 мача (2 гола) в елита, само за “Славия”. Държи клубния рекорд в евротурнирите с 21 мача (1 гол), полуфиналист за КНК (1967). Играл е 42 пъти за националния отбор, участник на световните първенства “Мексико 1970” и “Англия 1966”, където е избран в идеалния отбор на шампионата. Първият спортист в света с участие на зимни олимпийски игри (скиор в “Скуо Валей 1960”) и на световно по футбол.