Посолството на Норвегия в България организира поредица от събития за 150-годишнината от рождението на полярния изследовател, хуманист и Нобелов лауреат за мир Фритьоф Нансен и за 100 години от достигането на Южния полюс от Руал Амундсен. Това съобщиха от дипломатическата мисия.

В 17 ч.  на 14 декември в изложбената зала "Архиви" на ул. "Московска" 5 ще се открие изложба, посветена на Фритьоф Нансен и на неговата роля в българската история.

Благодарение на Нансен стотици хиляди български бежанци от Западна Тракия се завръщат в родината след Първата световна война, а много арменци намират  своя втори дом в България, посочват от норвежкото посолство.

Годишнината от покоряването на Южния полюс от Руал Амундсен и спътниците му ще бъде отбелязана на 15 декември от 18.00 ч. в зала "2" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". На честването ще бъде открита изложба с документални фотографии, а лекция ще изнесе проф. Руал Берг - специалист по полярна и военна история от Университета в Ставангер, Норвегия.

На 16 декември от 16.00 ч. в Американския център на Столичната община ще се открие кинопанорама за годишнините на Нансен и Амундсен.

КИНОПАНОРАМА ПО СЛУЧАЙ ГОДИНАТА НА НАНСЕН И АМУНДСЕН

На 16 (петък) и 19 (понеделник) декември Американският център в Столичната библиотека (1000 София, пл. “Славейков” 4) ще бъде домакин на кинопанорама по случай Годината на Фритьоф Нансен и Руал Амундсен.

Програмата

16 декември 2011 г., петък

16.00 Откриване на кинопанорамата. Слово на Н. Пр. Тове Скарстейн, посланик на Норвегия в България, Натали Петрова – директор на Международния фестивал на планинарското кино, и проф. д-р Христо Пимпирев – директор на Българския антарктически институт.

16.30 „Само един живот – историята на Фритьоф Нансен“, Норвегия, 1968, Сергей Микаелян, 89’.

18.00 „По стъпките на Фритьоф Нансен. Прекосяване на Земя на Франц-Йосиф“, Норвегия, 2009, Бьорге Оусланд, Томас Улрих, 53’

19 декември 2011 г., понеделник

16.00 „Експедицията на Руал Амундсен към Южния полюс (1910-1912)“, документални кадри, 23’

16.30 „Полетът към полюса на Руал Амундсен и Линкълн Ълсуърт през 1925 г.“, Норвегия, 1925, Паул Берге, Оскар Омдал, 107’

18.10 „Патагония, пътешествие към края на света“, Норвегия, 2006, Стайнар Сталсберг, Бьорге Оусланд, Томас Улрих, 45’

Кинопанорамата се организира от: Посолството на Норвегия, Сдружение „Международен фестивал на планинарския филм“, Столичната библиотека.

2011 г. има особено значение за норвежците. Точно преди 150 години е роден Фритьоф Нансен – един от пионерите на полярните изследвания в Арктика. А преди 100 години неговият не по-малко знаменит сънародник Руал Амундсен първи стига до Южния полюс в Антарктида. Тези две личности са издигнати в култ в родината си и света. И затова не е изненада броят на планираните събития – 130, през 2011-а, която бе обявена от правителството на Норвегия за Година на Нансен и Амундсен. Нейното тържествено откриване бе в град Тромсьо в присъствието на външния министър на Кралство Норвегия Йонас Гар Стьоре. “Новите поколения трябва да помнят героите на Норвегия, които посветиха целия си живот на изследванията в Арктика и Антарктида и предприеха грандиозни походи в далечните земи, в царството на леда и студа ” – заяви той.

В програмата за отбелязване на Годината на Нансен и Амундсен са включени разнообразни проекти. Лив Арнесен е начело на женска международна експедиция до Южния полюс. Към крайната южна точка на Земята се движат още няколко експедиции. Между тях е тази на Вегард Улванг (трикратен олимпийски шампион по ски бягане от зимните игри в Албервил през 1992 г., произнесъл олимпийската клетва в Лилехамер две години по-късно), Ян-Гунар Винтер, Стейн Аасхайм и Харалд Даг Йоле, които се движат по оригиналния маршрут на Амундсен през ледника Аксел Хайберг. Те искат да стъпят на Полюса на 11 декември – в деня на първото стигане до него преди сто години от сънародниците им Руал Амундсен, Олаф Бяаланд, Хелмер Хансен, Свере Хасел и Оскар Вистинг.

Реставрира се къщата на Фритьоф Нансен на остров Шпицбереген. А град Тромсьо чества местния герой Хелмер Хансен. “Честванията са вълнуващи, завладяващи и пълни с изненади” – каза директорът на Норвежкия полярен институт Ян Гунар Винтер в интервю за всекидневника “Афтенпостен”. “Полярните експедиции, възглавявани от велики изследователи, не бива да се забравят. Младите поколения трябва да знаят за тези събития и за ролята на норвежците в тях” – добави той.

Няма нищо чудно, че главен център на проявите от Годината на Нансен и Амундсен е Тромсьо. Там се намира норвежкият Полярен музей (Polar Museum), документиращ историята на норвежките полярни експедиции. В града са родени и мнозина от участниците в екипите на Нансен и Амундсен. В Тромсьо се намират и два паметника на Амундсен.

Друго място, в което са концентрирани прояви от Годината, е прочутият Музей на кораба “Фрам” в Осло, където се намира прочутият изследователски плавателен съд. Освен посещението на “Фрам” изключително впечатление правят и многобройните експонати от времето на пионерските експедиции към двата полюса.

Много голямо внимание привличат родната къща на Амундсен в Борге, близо до Сарпсборг, която е запазена до наши дни почти без никакви промени, а така също вилата Ураниенборг в Свартског, в южната част на Осло. В нея Нансен е прекарал последните 20 години от живота си и там са се раждали плановете за поредните норвежки полярни експедиции. В околностите на Осло, в Лисакер, се намира къщата на Нансен – Полхьода, която в момента е седалище на института, носещ неговото име. Там полярникът е живял 30 години.

Списъкът на всички събития от Годината на Нансен и Скот може да се види на: www.nansenamundsen.no/en/

Фритьоф Нансен (Fridtjof Nansen, 1861-1930) – норвежки изследовател, международен деец, дипломат. През 1888 г.ръководи първата експедиция, пресякла Гренландия. През 1893 г. извършва легендарен дрейф със скования от ледовете кораб “Фрам”. По време на продължилата осемнадесет месеца експедиция Нансен и един негов спътник достигат с шейни и ски по-далеч на север, отколкото който и да било преди тях. Подвизите му го превръщат в национален герой и улесняват влизането му в политиката. Работи за независимостта на Норвегия и през 1905 г. става първи дипломатически пратеник на страната си в Лондон. Нансен е горещ поддръжник на Обществото на народите. По време на глада в Съветския съюз след Октомврийската революция организира международна помощ за гладуващите. Като върховен комисар на ОН за бежанците оказва изключителна помощ на милионите руски и арменски бежанци. Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови по време на гръцко-турската война от 1919-1922 г. За тези заслуги получава Нобеловата награда за мир през 1922 г.

Руал Амундсен (Ruald Amundsen, 1872-1928) – норвежки полярен изследовател. През 1903-1906 г. първи преминава от Атлантическия до Тихия океан покрай северното крайбрежие на Северна Америка. Петнадесет години след т. нар. откриване от Мак-Клуър на Северозападния проход, през 1903-1906 г. Руал Амундсен първи обикаля Северна Америка от север на малката моторно-ветроходна яхта “Йоа”. От Западна Гренландия, следвайки указанията от книгата на Мак-Клинтък, отначало повтаря пътя на нещастната експедиция на Джон Франклин. От пролива Бароу се насочва на юг през проливите Пил и Франклин към северния край на остров Кинг Уилям. Но отчита гибелната грешка на Франклин и заобикаля острова не от запад, а от изток – през проливите Джеймс Рос и Рей. Прекарва две зими в залива Йоа, на югоизточния бряг на Кинг Уилям. Оттам през есента на 1904 г. изследва с лодка най-тясната част на пролива Симпсън. В края на лятото на 1905 г. тръгва право на запад, покрай бреговете на материка, оставяйки на север Канадския арктически архипелаг. Преминава редица плитки, осеяни с островчета проливи и заливи и най-сетне среща китоловни кораби, дошли от Тихия океан до северозападните брегове на Канада. Зимувайки на това място за трети път, през лятото на 1906 г. Амундсен преминава през Беринговия пролив и навлиза в Тихия океан. Завършва плаването си в Сан Франсиско. Донася със себе си значителен материал от географските, метеорологичните и етнографските изследвания по бреговете на Северна Америка. Повече от 400 години – от Кабът до Амундсен – се оказват необходими, за да може един малък плавателен съд да премине по Северозападния морски път – от Атлантическия до Тихия океан.

През 1909 г. Руал Амундсен се готви да повтори дрейфа на Нансен. Затова купува стария, но здрав “Фрам”. Но в хода на подготовката узнава, че Робърт Пири и Фредерик Албърт Кук са стигнали до Северния полюс, а Робърт Скот възнамерява да тръгне към Южния полюс. Тогава, през 1910 г., Амундсен взема ново решение, но го пази в тайна дори от екипажа на “Фрам”, докато не излиза в открито море и не взема курс на юг. “Фрам” стига до източния край на Ледената бариера Рос. На 14 януари 1911 г. норвежците слизат на Ледената бариера в Китовия залив. Там организират лагера “Франхайм” за Амундсен и седем негови другари. При избора на място за лагера и при определянето на плана за стигане до Полюса Амундсен талантливо използва своя огромен полярен опит от двете земни полукълба. Неговият маршрут до крайната южна точка на Земята е със 100 км по-къс от пътя на Шекълтън и Скот. Наистина, той се оказва по-труден – движението се препятства от два участъка със значителни пукнатини върху шелфовия ледник Рос. А и изкачването на неговото планинско обкръжение се оказва много трудно. Затова пък Амундсен с изумителна точност планира всички етапи на прехода. На всеки градус между 80-ия и 85-ия той предварително устройва складове с храна и гориво. За да бъдат лесно намерени в ледената пустиня, той ги маркира с високи пръти и флагове.

Решаващия поход към Южния полюс започва на 20 октомври 1911 г. Участват Амундсен и още четирима норвежци. Имат шейни с кучешки впрягове. На 85-ия паралел започва тежко изкачване от шелфовия ледник Рос към хребета, който Амундсен нарича Кралица Мод (по-късно е установено, че той е главен компонент на Трансантарктическите планини). Точно един месец след като част от храната и горивото са изразходвани, Амундсен нарежда да започне убиване на излишните кучета. С тях се хранят останалите кучета, но и хората не се отказват от прясно месо. По-нататък на юг следва полегато спускане към Полярното плато, изглеждащо неособено трудно след зоните с многобройни пукнатини, преминати преди това, при изкачването.

Амундсен и спътниците му – Оскар Вистинг, Хелмер Хансен, Свере Хасел и Олаф Бяаланд, стигат до Южния полюс на 15 декември 1911 г., опъват палатка и вдигат норвежкото знаме. Надморската височина на това място е 2800 м. На 17 декември тръгват обратно. Отново за храна служи кучешкото месо – до стигането на най-близкия до Полюса склад. Изминавайки в двете посоки 2800 км, норвежците се връщат в Китовия залив на 26 януари 1912 г., след 99-дневен преход през ледовете.

“Когато на подходящото място се появява подходящият човек, всички трудности изчезват, тъй като всяка от тях е предвидена и умствено е преживяна по-рано. И нека никой не започва разговори за щастие, за благоприятно стечение на обстоятелствата. Щастието на Амундсен е щастието на силния, щастието на мъдрата предвидливост” – пише Фритьоф Нансен.

През 1918-1920 г. Амундсен първи, с кораба “Мод”, заобикаля от север Европа и Азия, плавайки през целия Северен ледовит океан. През май 1926 г. осъществява първия трансарктически полет с дирижабъла “Норвегия” (“Norge”) – от Шпицберген до Аляска. В екипажа освен него са италианецът Умберто Нобиле (командир на летателния апарат) и американецът Линкълн Ълсуърт. Изчезва безследно след 20 юни 1928 г. по време на търсене на италианската експедиция на Умберто Нобиле, след катастрофа на дирижабъла “Италия” в района на Северния полюс.

Петър Атанасов
Банско Филм Фест
Международен фестивал на планинарския филм
7 декември 2011 г.